Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Всичко от категория 'Америка'

President_Bolsonaro Wiki

Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро. Снимка Уикипедия

Хрумването на Доналд Тръмп да покани Бразилия за партньор и дори член на НАТО е едно от най-екзотичните му досега. Северноатлантическият (Вашингтонският) договор в своя член 10 посочва кои страни могат да бъдат в алианса – САЩ, Канада и европейските. Бразилия не отговаря на формалния географски критерий. Въпреки това идеята на Тръмп не заслужава да бъде подценявана. Тя издава стремеж (макар и засега нереалистичен) към изместване на фокуса на военно-политическя съюз и разтварянето му във водите на Атлантика. Н-то като north (север – англ.) май пречи. За да отпадне то и да остане само АТО (Atlantic Treaty Organization) обаче, Вашингтон би се нуждал от общото съгласие на всички юзници за промени в техния почти 70-годишен договор от 4 април 1949 г. Хрумването на Тръмп съдържа друго тройно предизвикателство – към европейците в НАТО, от чиито отбранителни разходи и политики американският президент не е доволен, към групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), в която САЩ виждат главни конкуренти на световната сцена, и към склонността на Латинска Америка да левее и да се противи на САЩ. Венецуела не е сама. А Бразилия, най-голямата икономическа сила в Южна Америка в момента има за президент консерватор и националист от породата на Тръмп. Идеята може да изглежда луда, но по думите на Шекспировия Полоний “все пак има разум в нея”. Тя потвърждава генералната линия на Тръмп: шок на системата – по света и у нас. “Вашингтон пост” пише, че Тръмп толкова зле разбира НАТО, че иска Бразилия да бъде част от него. Струва ми се, че Тръмп изобщо не се опитва да разбира днешната НАТО. Той просто не я иска. И не може да скрие това. Проблемът не е в невежеството, а във волята му да руши и властта, с която разполага за това.

Сараи: Доган си купил сараите, където досега живееше под наем, казва “Капитал”. Явно е събрал пари, откакто купи 70% от ТЕЦ Варна. Пък снощи БТА вика, че Финландия от 2029 г. щяла да закрие ТЕЦ-овете си на въглища. Да не затоплят климата. Нашите кога ще ги закриваме?

Global Bulgaria. В Братислава президентът Румен Радев се среща с още осем колеги от страните в източния фланг на НАТО. Вади от съвместната декларация текст, дето можел да попречи на руски енергийни проекти у нас. В София Бойко Борисов казва на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че не само не сме руски “троянски кон” в НАТО, ами сме от най-дисциплинираните съюзници. Разногледи ги правим. Не знам дали ни мислят за “троянски”, ама за “кон” със сигурност не ни броят.

Венецуела. Русия плаши “категорично да противодейства” на външна намеса във Венецуела. Властта в Каракас обявява, че ще купува дефицитните в страната храни и лекарства от Русия и че дори има $2,5 млрд за това. Не знае обаче как да ги достави заради морската блокада. Накратко – предлага се и руска, и американска помощ.Нито едната, нито другата обаче стига до венецуелците. Мадуро е затворил границите с Колумбия и с Бразилия за американската, а САЩ са блокирали морската граница за руската. Руският външен министър Сергей Лавров казва на гостуващата му в Москва венецуелска вицепрезидентка Делси Родригес, че САЩ купували в Източна Европа оръжия за паравоенни групировки в съседни на Венецуела страни, за да нападнат и свалят Мадуро. Читател пише по този повод: “Царе на паравоенните групи са именно Русия, която ги изпрати да убиват в Украйна. Русия да обвинява други за намеса във вътрешните работи на суверенни държави е нещо като черен хумор. Русия не е спряла нито за миг да се намесва във вътрешните работи на суверенни държави”.

Доклад за Венецуела от независими експерти за Организацията на американските държави от 2018 г. Само няколко числа от общо 451-те му страници: Екипът е открил данни, покриващи съставите на седем престъпления срещу човечеството, с които обосновава предложение Венецуела да бъде дадена на Международния криминален съд. Между тези деяния са: 131 убийства на демонстранти от силите на реда между 2014 и 2017 г.; 8292 извънсъдебни екзекуции; 1300 политически затворници от 2013 г. насам; 12 000 произволни задържания (по 7 на ден). Много се е объркал този, който обявява такива факти за “вътрешни работи” на която и да било държава. Такива “вътрешни работи” неизбежно стават външни. Ако не ставаха, такива като червените кхмери, Кадафи, Саддам Хюсеин и Милошевич и до ден днешен щяха да избиват и да тероризират собствените си народи. Лидерът, който проповядва “ненамеса” в такива “вътрешни работи”, нанася репутационна вреда на страната си. Демагогия е да обосноваваш такова въздържане с “върховенство на международното право и с твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати”. Какво международно право защитава извършителите на такива престъпления? Репутационните вреди излизат скъпо в Европейския съюз, защото те създават съответно обществено мнение и отношение към въпросната държава членка. Цената им се усеща, когато дойде време за важни преговори – например за финансирането от следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Държавите нетни донорки в бюджета на ЕС, на чиято солидарност страни като България разчитат, неведнъж са напомняли, че данъкоплатците им не искат да финансират тези, които вземат европейските пари, а после тичат да се прегърнат с Русия или с Китай. Европейската солидарност е двупосочна улица. Тя предполага и отговорности, включително по международни въпроси като кризата във Венецуела. Ако у нас все още може това да бъде оспорвано на най-високо държавно ниво; ако то е тема на публичен дебат и “разделя нацията”, съществена роля имат липсата на информираност и фалшивите новини. Случаят с Венецуела показа само колко уязвими са обществото и държавата ни от хибридни влияния. Те тепърва ще се усилват в месеците преди европейските и местните избори. Затова четете. “То сляпото окато прави”. Неинформираността може да излезе скъпа – включително в буквалния смисъл.

САЩ се изтеглят от Сирия. Шефът на Пентагона подава оставка, защото не е съгласен. На следващия ден президентът Доналд Тръмп решава да изтегли и половината американски войски от Афганистан. Без да предупреди никого. Европа не е съгласна, че войната с талибаните и с групировката “Ислямска държава” е спечелена. Ако е така, тя трябва да компенсира със свое допълнително присъствие американското отстъствие. Иначе следва хаос. Това значи, че и от България ще се иска ново участие. То значи и че досегашната система за сигурност се пропуква. На никого у нас обаче не изглежда да му пука. Никой не пита дали Америка ще продължи ангажиментите си към Балканите, Източна Европа.  Или ще прибере войските си и от Полша, Балтика, Косово. Всички четат какво казал Ахмед Доган. Който, строго погледнато, е най-много хидроинженер и собственик на ТЕЦ с купешки стил на изразяване. И по всичко личи, че пак е бил пиян.

Свидетели сме на американски изолационизъм в действие.
Този наглед академичен термин може да означава просто предателство и цинизъм.
Това прави спрямо сирийската демократична опозиция и спрямо свободния свят президентът на САЩ Доналд Тръмп, като изтегля войските си от Сирия.
Той дава карт бланш на кървавия диктатор Башар Асад да възстанови изцяло властта си над страната и да ликвидира опонентите с и във физическия смисъл на думата.
Упълномощава го да направи това напълно безпрепятствено с руска подкрепа.
Признава успеха на Русия да задържи Сирия като своя крепост в Близкия изток в съюз с другия съюзник на Асад – Иран.
Оттам благославя подкрепяната от Иран и воюваща на страната на Асад в Сирия терористична групировка “Хизбула” да продължава да тероризира целия регион, включително в седалището си Ливан.
Тръмп развързва и ръцете на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да се разправи подобно на врага си Асад със сирийските кюрди.
Накратко, изтеглянето на САЩ е сигнал по-силните в региона да изколят по-слабите.
То е и сигнал, че ангажименът на САЩ към принципи и ценности, привързаността им към определен световен ред, напускат международната политика. Вашингтон вече се  съобразява само с краткосрочни интереси и с cost-benefit analysis.
Номерът на диктаторите може да мине, виновните за военни престъпления и престъпления спрямо човечеството, за употреба на химическо оръжие, за безпрецедентната миграционна криза, стотиците хиляди убити и ранени, за милионите прокудени от домовете си ще останат без възмездие.
Американското изтегляне от Сирия е капитулация на свободния свят, когото САЩ представляваха до Тръмп.  Нейните горчиви практически и морално-политически плодове светът тепърва ще вкусва.
Най-циничното в американското измъкване по терлици през задния вход е “жанрът” на обявяването му – нещо средно между политическа бурлеска и сапунена опера в Туитър:  то следва от “победа” над групировката “Ислямска държава”.
Представям си как четат тази социална мрежа лидерите, за чиито страни досега Америка е била надежда и опора. Грузия и Украина например. Кой ли утре ще прочете в Туитър три-четири бодряшки реда, че САЩ са зачеркнали страната му, защото Тръмп трябва “да направи Америка отново велика”. Всъщност – да спечели още един мандат от гласоподавателите, които биха приели всичко, стига то да не задръства движението по техните пътища.
Победа над “Ислямска държава” има само в туитовете на Тръмп. Дори Путин днес дипломатично се усъмни в това, като посочи опасността лишените от териториалните си владения джихадисти да се върнат в страните си на произход и да продължат терора. Тези страни обаче не са отвъд Атлантика. Те са в Европа, на Балканите, в Близкия изток, Средна Азия. Те ще ядат “великата” попара на Тръмп.
Едно от най-важните неща, които трябва да видим, докато гледаме какво става наоколо днес, е кой приветства американското решение: Путин и Ердоган. Демократичният свят е разочарован и разтревожен.
Българският извод от това е: Европа не е просто най-добрият ни приятел. Тя е единственият ни приятел. И ни трябва Европа, която може да разчита изцяло на себе си. Не включително, а особено в сигурността и отбраната. Солидарността отвъд Атлантика повече не e гарантирана.