След физическото дистанциране и самоизолацията на национално ниво, идва ли нещо подобно на международно? Неотдавна разговарях с проф. Огнян Минчев от Софийския университет за рисковете пред Европейския съюз, които създава коронакризата. Той посочи като един от тях автархизацията, т.е. самозатварянето на държавите членки, разчитането единствено на собствените сили и средства, ако кризата продължи дълго заедно с липсата на съгласие за убедителен общ европейски отговор. Това според проф. Минчев би застрашило целостта на самата институционална конструкция на ЕС. Днес Блумбърг говори за нещо подобно в по-широк мащаб – че някои играчи на международните финансови пазари се обръщат “навътре” към национални приоритети под натиска на кризата. Например миланската банка Intesa Sanpaolo SpA, възприема кредитна политика под мотото “Италия първа” (Тръмп няма да бъде сам). Deutsche Bank AG е замразила планове за разширяване в Индия, за да даде предимство на кредитирането в Германия, пише още агенцията.
“Докато промяната на акцента на банките беше подтикната от здравната криза, тя следва прилив на национализъм, отразен в политическите събития от Брекзит, до политиката на “Америка на първо място” на Доналд Тръмп и до дебата за бъдещето на Европейския съюз. Този национализъм от своя страна може да бъде изострен от пандемията: ограничаването на задграничните пътувания, държавният контрол на някои ключови компании и трилиони долари спешни заеми сочат силна държавна роля в икономиките за години напред”, пише Блумбърг.