Интелектуалци

Едните са се заключили в университета. Искат оттам да съборят властта.

Другите им казват, че са малоумни – само пречат на занятията и помагат на предишната власт.

Едните викат, че другите са платени. Другите отговарят, че едните са платени. Нито едните, нито другите дават някакви доказателства.

Едните заявяват, че те са “качеството”. Другите им се карат да не обиждат “количеството”.

Едните пишат списък на другите. Другите им отговарят, че са фашисти.

Списъкът е безумен. Но умни хора му отговарят сериозно и разпалено.

Едните викат: “Не ви ли е срам!” И другите викат: “Не ви ли е срам!”

Едните не знаят каква е алтернативата на дереджето. И другите не я знаят. Едните обаче искат избори сега. Другите не искат.

Единственото, което ги обединява е, че не знаят. Но хората очакват от тях точно обратното – да знаят. Защото те са интелектуалците.

Мозъкът на нацията обаче изцяло обзет от себе си. Лявото му полукълбо е в люта битка с дясното.

Междувременно, не е съвсем ясно кое е лявото и кое – дясното. Дясното протестира по ляв начин. Лявото го критикува по десен.

Нито дума за диалог. Нито опит да изслушаш другия. Нито помен от положителна нагласа. Нито идея за решение.

Те нямат време за реалността. Защото са все заети да се самоопределят спрямо нея.

Докато мозъците се обиждат на “фашисти”, истински фашизирани банди бродят по улиците и пребиват хора.

Докато мозъците не поемат отговорността си да водят, с нея се нагърбват безотговорни задници. Сноват из страната, освобождават я от цензурата. А други направо вземат парите и бягат.

Като са интелектуалци как не им мина през ума, че “оня списък” може да е провокация?

И че тя вече постигна целите си – едните сами се простреляха в крака, а другите ги отписаха необратимо.

А всъщност и едните, и другите бяха съгласни в едно – основанията за протеста. Различаваха се само за методите му.

Жалко е, когато ченгетата са по-умни от интелектуалците.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *