В помощ на преговарящите за коалиция: На какво няма министър Белгия

Не искам да се намесвам грубо във вътрешните работи на политическата класа, докато тя се мъчи да състави правителство. Ще си позволя обаче да споделя някои наблюдения върху вече съставеното такова на страната, в която живея.

България има 47 на сто от средния БВП на ЕС, а Белгия има – 119 на сто от него според Евростат. България има 17 министри, Белгия – 14 министри и 4 държавни секретари.

Белгия е една от най-старите индустриални сили в Европа. Няма обаче министър на индустрията. Крис Петерс (фламандски християндемократ и доскорошен министър-председател на Фландрия) е вицепремиер отговарящ за “заетостта, икономиката и защитата на потребителите”.

Отделно има министър на държавните предприятия – Александер де Кроо (фламандски либерал). Той също е вицепремиер.

Надявам се всички ще се съгласят, че Белгия е страна, която има култура. Няма обаче министър на културата. Това не й пречи да съхранява наследството на фламандските майстори, да има десет Нобелови лауреати, да има Морис Метерлинк и Жорж Сименон в литературата, Рене Магрит в изобразителното изкуство, братята Жан-Пиер и Люк Дарден в киното, Жак Брел, Салваторе Адамо и Адолф Сакс в модерната музика, да бъде родината на сюрреализма, да провежда фестивала “Евопалия” и ежегодния конкурс за оперни певци “Кралица Елизабет”, да има прекрасно поддържани музеи и галерии на всяка крачка и изключително богат културен афиш през цялата година.

Белгия е една от страните в ЕС с най-голяма социална защита. Средната работна заплата е малко над 3 000 евро на месец, а помощта за безработен – около 1 000 евро на месец. Няма обаче социален министър. Нито социално министерство. Неговите функции са разпределени както следва: За заетостта отговаря Петерс, вицепремиерът по икономиката. За социалните въпроси отговаря министърката на здравеопазването Маги де Блок (фламандска либералка).

Отделно има държавен секретар за борбата срещу измамите и срещу бедността – Елке Сльорс (от Новия фламандски алианс). Тя отговаря и за научната политика. Кълна ви се, че в Белгия има наука. Миналата година белгиецът Франсоа Англер взе Нобеловата награда за физика. Преди него трима негови сънародници имат Нобел за физиология и медицина и един – за химия. Католическият универсисет в Льовен е сред най-престижните висши учебни заведения в Европа. И цялата тази работа става без министерство.

Белгия има и младеж, и спорт. Да започнем от най-великия колоездач на всички времена – Еди Меркс и да минем през тениса с Ким Клейстерс и Янина Викмайер и да завършим с отличното представяне на “червените дяволи” на световното първенство по футбол в Бразилия. Белгийчетата на възраст до 14 години са 16,1 на сто от населението, а българчетата от същата група са 13,2 на сто от населението. Раждаемостта на белгийците е 12 на 1 000, българската е 9,2 на 1 000. Белгия обаче няма министерство на младежта и спорта.

Белгия има едно от модерните земеделия в Европа. Средният добив от зърнени култури на декар между 2009 и 2013 година е бил близо 900 килограма на декар срещу 440 килограма в България. Белгийците обаче нямат отделно министерство на земеделието. Последното е част от ресора на Вили Борсю (валонски либерал), който е “министър на средната класа, самонаетите, малките и средните предприятия и земеделието”.

Белгия има и отлично организиран транспорт с една от най-високите гъстоти на жп мрежата и магистралите в Европа. Няма обаче министър на транспорта. Има министър на мобилността – Жаклин Галан (валонска либералка).

И за да не ставам отегчителен – още две особености – енергетиката, околната среда и устойчивото развитие са в едно министерство, както и отбраната и публичната администрация са обединени в друго. Вътрешният министър Ян Ямбон (Нов фламандски алианс) отговаря и за управлението на публичните сгради, а съпартиецът му Тео Франкен е държавен секретар по убежището, имиграцията и опростяването на администрацията.

Leave a comment

1 Comment

  1. Само не съм съгласна, че средната заплата е около 3000 евро. На хартия евентуално мога да се съглася. Но е вярно друго – заради данъците се удържа голяма част от тези средства, които после се връщат на работника под формата на социални придобивки, купони за храна, служебен автомобил и т.н.

    Браво за статията 🙂

Leave a Reply to Maria Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *