Юмруци срещу смартфони. А бе, кой го съветва тоя?

Румен Радев. Снимка Туитър

Президентът Румен Радев направи днес обръщение по случай Първи май.

Поредната изява на държавния глава в този жанр отново заслужава най-кратката и универсална рецензия, завещана ни от Джордж Бърнард Шоу : “Защо?”

Словото на Радев е издържано в стила на най-скучния левичарско-профсъюзен шаблон, който може да умори от скука и хипопотам. Затова не заслужава дори и еднословна рецензия.

Едно изречение в него обаче заслужава повече думи заради спонтанното мракобесие, което струи от него:

“Някогашните юмруци на протеста днес държат смартфони и изливат недоволството си в социалните мрежи. Това не може да промени обществото”.

Какъв трябва да си, за да не виждаш как фундаментално смартфоните, като един от входовете към виртуалния свят, вече са променили днешното общество?

Щеше ли Радев да бъде президент, ако не беше смартфонът на Корнелия Нинова? Кой щеше да го познава без социалните мрежи и без хибридната пропаганда в тях?

Кой, ако не социалните мрежи, направи възможни президентството на Барак Обама, Арабската пролет, жълтите жилетки, Брекзит и победата на Доналд Тръмп?

Чрез какво, ако не чрез смартфоните, Владимир Путин и Си Цзинпин променят обществата на страните си, като се опитват да следят всеки индивид.

С какво, ако не чрез смартфоните, сега десетки държави проследяват движението на контактните лица на носителите на новия коронавирус?

Какво щяхме да правим без виртуалната реалност днес, когато пандемията е “затворила” реалната?

Заради какво, ако не заради смартфоните, Европейският съюз има дигитален дневен ред, дигитален единен пазар, безплатен роуминг и пренос на данни и ресорен комисар, който отговаря за тях. И този комисар в предишния мандат беше българката Мария Габриел.

Колко трябва да ти е естественият интелект, ако в ерата на изкуствения виждаш юмруците като двигател на обществената промяна?

И да иска, въпреки президента си, България не може да избяга от смартфоните. Тя живее в дигиталния свят и се представя добре в него.

Главата ѝ обаче е останала в света на юмруците. Добре, че по конституция тази официална глава може само да говори, но не и да управлява. Защото предпочитаните ѝ методи на социална промяна са очевидни.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *