Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Южен потоп

Дали по трасето на руския проект “Южен поток” ще потече газ към България, още не се знае. Но вече текат неприятности.

Ако страната ни изпълни споразумението си за газопровода с Русия, я чака европейска процедура за нарушение. Ако не го изпълни, Москва ще я съди за неустойки. И колкото повече напредва строителството, вероятно толкова по-големи ще са те, защото все повече пари ще потъват в тръбата.

Българското споразумение не отговаря на европейското законодателство в сектора – т.нар. Трети енергиен пакет, съобщи през изминалата седмица Европейската комисия. То не изпълнява негови основни изисквания – да отделя производството от преноса на енергия, да допуска трети страни до тръбата и да й назначи независим управител.

Журналистът от европейската Интернет платформа “Юрактив” Георги Готев намери в петък писмото, с което на 14 август 2013 г. Европейската комисия е известила българските власти къде двустранното споразумение с Русия за “Южен поток” противоречи на европейското законодателство. То, разбира се, досега е останало скрито за обществото.

Според него България се е съгласила да предостави на руския газов монопол “Газпром” най-благоприятния данъчен режим, което е в противоречи с европейските правила за държавна помощ. Страната ни се е ангажирала и да предпочита като подизпълнители фирми от участващите в проекта държави, което нарушава европейските правила за конкуренцията. Писмото цитира текст от споразумението, според който тарифите ще определя “Компанията” (собственикът на “Южен поток”). Това елиминира националния регулатор, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, която според европейското законодателство трябва да одобрява тарифите.

От Брюксел не искат строежът на тръбата да спира, но предупреждават, че когато по нея потече газ, ще започнат процедура за нарушение срещу България и петте други страни-членки по пътя на газопровода, освен ако дотогава те не са предоговорили споразуменията си с Русия и не са ги привели в съответствие с Трети енергиен пакет.

“Газпром” не обича този пакет. Той не иска да споделя с конкуренти тръбите си, нито независим от него администратор да ги управлява. В Москва не виждат смисъл при тези условия да правят инвестиции в чужбина. Ако не ги правят обаче, няма как да продават газа си на Европа. Русия няма как да се лиши от този богат пазар. Нефтът и газът са малкото конкурентноспособни продукти на технологично изостаналата й икономика. Приходите от тях са икономическата база на демократурата на президента Владимир Путин.

Философията на Третия енергиен пакет е да защитава конкуренцията и така да пази интересите на европейските потребители от монополите. Това не само икономически, но и мирогледно е несъвместимо с господстващите днес в Русия концепции. Там човекът никога не е бил и още не е ценност. Интересите на отечествения монопол “Газпром” стоят високо над него.

За да не затруднява инвестициите в нови газопроводи Европа позволява временни изключения от правилата на Третия енергиен пакет. Руснаците могат да ги поискат, както са направили за “Опал” – наземната част на газопровода “Северен поток”, който ги свързва под Балтийско море с Германия.

Подводната част от “Северен поток” не е на територията на ЕС и за нея Третият енергиен пакет не важи. За “Опал” обаче той е в сила.

За “Южен поток” Москва се ослушва. “Те не са искали от нас нищо, защото се надяват за минат метър”, каза източник от Европейската комисия. Миналата седмица обаче нейна говорителка попари тези надежди.

Сега в шест отделни двустранни процедури европейските участници в “Южен поток” трябва да променят споразуменията си с Русия. Според експерти, ако това протече гладко, то ще отнеме поне две години. Т.е. газ през тръбата ще може да потече най-рано през 2021 г., а не през 2019, както се очакваше.

Известно е обаче, че с Русия нещата никога не текат гладко. Тя не смята европейското право за международно и отказва да се съобразява с него, когато това не й е изгодно.

От друга страна ЕС не разрешава едни и същи изключения за всеки нов газопровод. Те се договарят индивидуално и с условия за всяко ново съоръжение.

Ако страните не разрешат спора, докато тръбата стане готова, вероятността по нея за потече газ е съмнителна. Коя банка ще кредитира доставки при такава правна несигурност?

Ако дотогава отпаднат още международни санкции срещу Иран (страната с вторите по големина в света газови залежи) звездата на “Южен поток” може да започне да залязва. И да изгрее отново тази на “Набуко” – проектът, който свързва Каспийския басеин с Европа през Турция. Той се сви до половината от първоначалния си замисъл това лято поради липса на достатъчно газ да го напълни. Засега този проект разчита главно на находището “Шах Дениз”-2 в Азербайджан.

Русия помогна на Иран да построи своята ядрена централа в Бушехр и е принципен противник на международните санкци, с които Западът се опитва да дисциплинира традиционните й международни приятели, като например режимите в Сирия и Иран. В случая обаче санкциите срещу Иран работят за “Южен поток” и във вреда на подкрепяния от ЕС проект “Набуко”. От тази гледна точка Москва е обективно заинтересована те да останат.

“Южен поток” е колкото икономически, толкова и политически проект. Неговата стратегическа цел е да заобиколи проблемната Украйна, през която сега минава огромната част от руския газов транзит към Европа. Това би било стимул за Москва да търси по-скоро компромис, отколкото конфронтация с ЕС по проекта.

Leave a Reply


Категории
Връзки
Архив
Meta