Българското национално радио “пуска във ваканция” дискусионното седмично предаване “Деконструкция” на Петър Волгин и ще започне пак да го излъчва на 11 октомври. Това може да стане и със седмичните коментарни предавания “Събота 150” и “Неделя 150”.
Промените настъпват в съответствие със споразумение между ръководството на БНР и политическите сили във връзка с кампанията за предсрочните парламентарни избори, обяснява в прессъобщение ръководството на БНР.
Под него във Фейсбук днес по обяд имаше близо 300 харесвания, много от които от журналисти и от фенове на Волгин.
Предполагам, те се радват, че се е случило по-малкото зло: Предаването е суспендирано, а не е свалено.
Не споделям възгледите на Волгин. Но още повече не споделям това да му вземат думата – макар и временно. А най не споделям това да му я вземат предизборно.
Какво следва от прецедента с “ваканцията” на “Деконструкция”?
Анализатори твърдят, че България вече е в период на политическа нестабилност, през който често може да се налагат предсрочни избори. Значи все по-често дискусионните предавания ще мълчат, за да могат само партиите да говорят. Необезпокоявани от въпроси и възражения.
Волгин сам се представя като прогресивен ляв интелектуалец. Ако съм на мястото на партията, до чиито идеи той е най-близък, веднага ще протестирам, че БНР накланя игралното поле в полза на опонентите, че й вади преден зъб баш насред кампанията.
Суспендирането на Волгин веднага го произвежда от човек с мнение в репресиран журналист. Прави го зорлем мъченик на свободното слово. Той, предполагам, няма нищо против. Знам го от собствен опит. Ръководството на “Труд” увеличи значително читателите ми, когато ме съкрати. За което благодаря.
В едно произволно множество от хора можеш да откриеш по-нискоинтелигентните, като извикаш на всички: “Ос-тав-ка!” Будалите веднага кълват.
Не вярвам Волгин да е планувал лятната си ваканция през октомври. Не знам какви са правните му взаимоотношения с БНР, но предполагам, че то и политическите сили няма го оставят без възнаграждение, докато не му дават да говори.
Да ти плащат, за да говориш и да пишеш, сме го виждали. Ама да ти плащат, за да мълчиш, е наистина иновация достойна за учебниците по журналистика.
Какво означава предизборното споразумение между БНР и политическите сили, на което Фейсбук общността така се радва? То означава, че те заедно са решили, да няма свободна журналистика, докато има предизборна кампания. На нейно място да има само партийна пропаганда. Бареков ще говори. Волгин ще мълчи.
Разбирам, защо го правят. Не разбирам обаче, защо наричат това демокрация. Ако Владимир Путин ги види, съм сигурен, че много ще им се зарадва. Неговото разбиране за демокрацията побеждава в европейска България, без той дори да подозира. Без да е изпратил тук и един диверсант, който да превземе с щурм БНР. Вместо насилствено имаме наистина политическо решение.
Не разбирам и всички “лайкнали” този “хепиенд”. Кой с кого се е споразумял? Политическите сили с ръководството на държавното радио, което те назначават и те финансират. Т.е. партиите са сключили споразумение със себе си да вземат гласа на гражданското общество преди изборите. Какво му харесвате на това, колеги?
Журналистиката не е просто публична изява и прехрана. Тя е институция. Всяко суспендиране на предаване е извънредно положение, минипреврат срещу гражданското общество. Ние сме неговият глас, не те. Те претендират да го представляват и затова се явяват на избори веднъж на четири години. Ние се явяваме на избори всеки ден. Защото, ако читателят, слушателят и зрителят не ни изберат, няма да има какво да ядем. Поне аз съм така от 1990 година. От тогава работя само за частни медии.
Е ,сега ореол на измъчен дисидент му изградихте… Аз пък не съм съгласна с моите данъци да има явно про кремълско предаване по националното радио. Като му се слугува толкова,да ходи в частна медиа.
Фактът, че “партиите” (и кои партии?!) са сключили някакво (неформално?) “споразумение” с БНР, в навечерието на изборите да се пратят във “ваканция” някои публицистични предавания, може би означава, че преди изборите е имало (също неформално?) споразумение на ръководството на БНР с “някои” от партиите за откровена, партийна пропаганда по националното радио, маскирана като авторско, публицистично предаване.
Осигуряването на трибуна на путинизма по БНР едва ли е свободна импровизация на ръководството на тази уж-национална институция. Това по-скоро е откровено обявената, васална зависимост на българския, посттоталитарен, “интелектуален” и политически “елит” от новите, кремълски господари.
Свободата да бъдеш Волгин за сметка на данъкоплатците не е демократично право, а олигархическа “милостиня”. И свободата на словото няма нищо общо с това.