Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Опорни точки за Украйна

Европа беше бавна, нерешителна и непоследователна. Когато Европейският съюз предложи през ноември м.г. споразумение за асоцииране и свободна търговия на Украйна, той я виждаше като главния си нов източен партньор. Вместо това тя стана главният му нов източен проблем. Това до голяма степен се дължи на самия ЕС, който действаше бавно, плахо, разединено и остави инициативата на руския президент Владимир Путин. Днес Украйна е изправена пред реалната опасност да се разпадне в кървав конфликт от югославски тип, създавайки огнище на напрежение на източната граница на ЕС, обтягайки отношенията между него и Русия, създавайки рискове за енергийните доставки и от масивна емигрантска вълна.

Европа позволи на Путин твърде лесно да изнуди Киев да се откаже от договаряното четири години споразумение с ЕС. Той използва за това два инструмента: (а) заплахата от търговска блокада на финансово закъсалата Украйна, спиране на жизненоважните газови доставки за нея и (б) поощрение с 15 милиарда долара заем за платежния й баланс и бонус от още 3 милиарда долара от по-ниски цени на газа. На руските предложения, които имаха ясен краткосрочен ефект, ЕС противопостави общи приказки за вероятни дългосрочни изгоди и ходатайство за заем от Международния валутен фонд (МВФ), който идва с неизбежни болезнени реформи. Сваленият в събота украински президент Виктор Янукович, който преди три месеца изчисляваше с оглед на редовните избори за държавен глава през март 2015 година, естествено свърна към Русия. Нейните предложения по-добре обслужваха личната му политическа програма.

Освен че не предложи на Янукович никаква ясна икономическа изгода, Европа се опитваше да му извие ръцете да освободи от затвора главния си политически противник – бившия министър-председател Юлия Тимошенко. Това беше не само неизгодно за Янукович. То беше унизително за Украйна като държава. Никой не си прави илюзиите, че тя има независимо правосъдие, или че процесът срещу Тимошенко преди три години е бил честен. Но това не значи и че тя е била невинна и че действително не е извършила злоупотреби в газовите отношения Русия. С колониален маниер Европа защитаваше “своя негодник” в размирната източна страна. Това не й спечели точки.

Янукович изглежда обаче не беше изчислил докрай колко силна ще е реакцията на народа му срещу това, че му отказват европейско бъдеще, при това под диктата на бившия съветски господар. Макар да е икономически далече по-силна от Русия, Европа пожали парите си за това, за което украинците не пожалиха кръвта си. Тя беше щедра на думи и свидлива на реални действия в подкрепа на обикновените украинци, които се опълчиха срещу властта заради нея, в защита на нейните принципи и ценности. Досвидяха й е се и най-малките жестове на солидарност – и едни визови облекчения дори.

Когато Янукович прати спецчасти и снайперисти срещу демонстрантите, Европа продължи да преговаря с него. А той вече се беше компрометирал като партньор, след като веднъж излъга доверието на ЕС с отказа си от споразумението за асоцииране и свободна търговия. Правителствата от ЕС дълго се назландисваха, дали да наложат санкции на украинския режим въпреки призивите от групите на Европейската народна партия и на либералите в Европейския парламент държавите да подготвят рестриктивни мерки срещу президента и най-близкото му окръжение от политици и олигарси.

Европейските правителства плахо прибягнаха до санкциите, едва когато властта в Киев си позволи първото сериозно кръвопускане. Но дори и тогава Европа не посочи лицата, които ще са обект на санкциите, включително и Янукович. Когато протестиращите вече се биеха и загиваха с искане за оставката му, ЕС продължаваше да преговаря с президента оцапан с кръвта на собствения му народ.

Когато миналия петък Янукович подписа споразумение за преходно правителство, избори през декември и връщане към конституцията от 2004 г. (която намалява властта му) европейските лидери заедно с външните министри на Германия, Полша и Франция (посредници в сделката) го похвалиха за “куража”. (Вижте реакциите тук: гръцкото председателство, Ван Ромпьой, Барозу, Ащън).

Ден по-късно депутатите от партията на Янукович, армията и полицията го предадоха, а парламентът го свали. Днес, когато новите власти в Киев издирват бившия президент по обвинение в “масово убийство”, Европа призна временния му приемник Олександр Турчинов, но отказа да изрази ясно отношение към Янукович. Говорителят на Европейската комисия Оливие Байи не отговори, дали за нея той трябва да бъде назован като обект за визова забрана в ЕС и на замразяване на евентуалните му банкови сметки и други активи на територията на съюза. Той се въздържа да коментира и дали Комисията го вижда като евентуален обвиняем за престъпления спрямо народа му.

Украинските депутати направиха за часове и онова, което ЕС с цялата си тежест, неуморна и многобройна дипломация не можа да постигне преди с месеци – освободиха от затвора Тимошенко. Като цяло ролята на ЕС в украинската драма кара човек за пореден път да се запита, каква е политиката и кое й е общото в т.нар. обща външна политика на ЕС? Като цяло самите украинци, или поне опозицията на сваления президент, се оказаха по-амбициозни за европейското си бъдеще отколкото ЕС – да ги привлече като партньори.

Освен че Европа на правителствата (Съветът на външните министри) и Европа на гражданите (Европейският парламент) се разминаваха драстично в реакциите си на случаващото се в Украйна, съществени различия имаше и между основните групи в Европейския парламент. За санкции от самото начало на сблъсъците настояваха Европейската народна партия и либералите. Социалистите склониха да подкрепят санкции, едва когато жертвите в Киев надминаха 50 и френският президент-социалист Франсоа Оланд се обяви за санкции.

Югославски сценарий? Над бъдещето на 46 -милионна Украйна висят големи въпросителни. Първата е, ще остане ли тя единна държава. Страната няма правителство. Янукович смята, че продължава да е законен президент свален с преврат и отказва да подаде оставка. След неуспешен опит да излети за чужбина той се крие в своя електорален вилает на миньорския и рускоезичен изток, а радикалните му привърженици се готвят за въоръжена съпротива.

Руският министър-председател Дмитрий Медведев днес заяви, че страната му не признава новата власт в Киев. Руският представител Владимир Лукин отказа да подпише и договорения с посредничеството на ЕС компромис от петък. “Няма с кого да говорим. Легитимността на цял ред държавни органи сега повдига сериозни съмнения”, каза Медведев за Украйна. Малко по-рано руското външно министерство ядно отвърна на забележка на съветничката на американския президент по националната сигурност Сюзън Райс, че за Москва ще е “сериозна грешка” да прати войски в защита на рускоезичното и проруски настроеното население в Украйна. Още на 28 януари, при оставката на предишното правителство в Киев, водено от лоялиста на Янукович Микола Азаров, Русия спря заема за Украйна. Москва винаги досега е действала безцеремонно в полза на подкрепящите я сепаратисти в бившите съветски републики – в Грузия и Молдова например. Защо Украйна, където залозите са много по-високи, да бъде изключение?

За Путин запазването на Украйна, или поне на лоялната част от нея, е преди всичко вътрешнополитически въпрос. Евентуалната й загуба би била поражение за политиката му да създаде нов икономически и политически съюз на мястото на бившия СССР. А такава загуба неизбежно би отслабила властта му. На Русия Украйна трябва като 46-милионен пазар, като някогашен основен производител на зърнени храни и въглища в бившия Съветски съюз, като страна-домакин на главната руска военноморска база в Черно море – Севастопол, като част от руското имперско пространство, споделяща политически и културни ориентации, като пояс за сигурност между Русия и Запада.

Разбира се, да нападнеш Украйна, не а като да нападнеш Грузия през 2008 г. Путин ще трябва да мери повече, преди да отреже. Може да се очаква, че евентуалната реакция на Европа и САЩ ще е далече по-енергична. Освен това преди военната сила руският президент има още три коза – търговска блокада, дълг от 4 милиарда долара на украинската енергийна компания “Нафтогаз” към “Газпром” и самите доставки на газ, без които украинците ще умрат от студ. Русия може и да не се меси пряко, а да подкрепи финансово и с оръжие вътрешна съпротива в Украйна, срещу “терористичния метеж” в Киев и “узурпаторите” на властта, в защита на сваления “с преврат” президент и рускоезичното население и в крайна сметка – на жизнените руски интереси в региона. Така както покойният сръбски президент Слободан Милошевич подкрепяше босненските сърби в първата половина на 1990-те години. Украйна може да се превърне в полесражение на наместници на Изтока и Запада. Днес новите власти в Киев обявиха, че им трябват 35 милиарда долара, за да не фалира държавата и призоваха за международна донорска конференция. Дали в недалечно бъдеще няма да говорим за мирна конференция за Украйна?

Кой какво при подялба. Ако Украйна все пак се разпадне, богатият й на ресурси Изток остава в руската зона, а Европа ще трябва да подпомага финансово западната й част. Украинският публичен дълг е близо 73 милиарда долара или 41 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, сравнен с 12,3 на сто от БВП през 2007 г. Бюджетният дефицит е 8 на сто от БВП. Миналия четвъртък американската рейтинтгова агенция “Стандард енд Пуърс” свали украинския кредитен рейтинг до ССС с отрицателни изгледи, на няколко стъпки от зоната Д, с която се обозначават страните неспособни да обслужват задълженията си.

Днес Еврокомисията обяви, че евентуална финансова помощ за Украйна би дошла едва след избори и съставяне на редовно правителство и няма да е безвъзмездна, а става въпрос за заеми от МВФ и ЕС с условието за пазарни реформи, чиято болезненост включително и българинът добре познава. Тя означава, че триумфиращите днес противници на Янукович ще трябва да платят политическата цена за икономическото преструктуриране. И в сегашната им еуфория вече се наблюдава съперничество. За президентския пост ще претендират Тимошенко и лидерът на опозиционната партия “Удар” бившият шампион по бокс Витали Кличко. Свой кандидат очевидно ще имат и крайните националисти от партия “Свобода” на Олех Тяхнибок. Доколко ще е стабилна икономически и политически проевропейска Украйна? Освен, че държи природните ресурси на страната, Изтокът държи и отиващите на запад и югозапад газови тръби и кранчетата по тях. Това пряко засяга и България.

Евентуално разделение, мирно, или с бой, предполага и спор за наследството, за разпределяне на активите и пасивите, за мястото на страната в международните организации, за признаването на евентуалните нови държави, а защо да не си представим и спор за името от македоно-гръцки тип – коя от тях ще наследи името на сегашната? Вероятно в усилие да се избегне такъв сценарий, днес германският канцлер Ангела Меркел разговаря по телефона с всички нови лидери в Киев, призовавайки ги, да включат Изтока в новото временно правителство, което трябва да се състави в близките дни.

3 Responses to “Опорни точки за Украйна”
  1. Емил Стоянов Says:

    Вярно са опорни точки. Като ти чете тая статия човек може да се подведе, че работиш като репортер в руската дума. Защо пропускаш да вметнеш дипломатичните совалки, които направи г-жа Аштън в Украйна и в цяла Европа? Усилията на Република Франция и Република Полска къде ги порпускаш? Мислиш ли, че ако не беше онзи заклещен до стената Янукович и оня върнат полет от Киев до Австроя сега Украйна нямаше да даде много стотици жертви и да бъде в официално извънредно положение?

  2. Derrick Says:

    .

    спасибо….

  3. Gilbert Says:

    .

    благодарствую!…

Leave a Reply