Общият европейски дълг - революция, но а ла Меркел

Това, което изглеждаше немислимо в еврозоната, сега започва да си пробива път в рамките на целия ЕС – мютюализиран дълг.

“Монд” днес нарича това революция, макар то да е еднократно, извънредно и да не е точно мечтата на лява, либерална, романоезична и средиземноморска Европа за общи облигации на еврозоната.

Според обявения снощи германо-френски план, дълга ще тегли Европейската комисия срещу гаранции внесени от всички държави членки, а изтеглените парѝ ще разпределя и връща европейският бюджет по правила, които участващите в него държави договорят.

Очевидно, икономическата ситуация е толкова извънредна, че дори Германия е принудена да отстъпи пред нея. Защо Берлин избра този вариант?

На първо място, той разпределя усилието между 27 участници вместо между 19 в еврозоната и така облекчава големите платци в ЕС.

Държавите с най-висок кредитен рейтинг в еврозоната не рискуват да го загубят, ако станат поръчители на държави с по-нисък рейтинг и по-проблемни публични финанси, при положение че заедно емитират дълг от името на еврозоната.

ЕС предотвратява нов рев за “двете скорости” между еврови държави, които се уреждат със свой мощен механизъм за финансова солидарност и не-еврови държави, които ще трябва да се задоволят с каквото е останало от европейския бюджет.

Не се създава прецедент за мютюализиран дълг в рамките на общата валута, където всички маневри от 2010 г. насам целят еврозоната да не става трансферен съюз, т.е. данъкоплатците на една държава да не издържат друга, което е забранено по договор и е правно атакуемо.

Бюджетът на ЕС няма стабилизиращи функции. За разлика от МВФ той не отпуска средства в полза на платежния баланс на подпомаганите държави, не запълва недостига в бюджетите им. Той е финансов инструмент за конвергенция, т.е. за социално-икономическо сближаване, което допринася в крайна сметка за мира, стабилността и просперитета на Европа. Затова изтеглените от ЕС кредити според германо-френското предложение ще финансират проекти, а не пряко – държавни бюджети.

При евентуални общи облигации контролът върху длъжника е у кредитора, респективно – у финасовите пазари и кредитно рейтинговите агенции. При финансиране от бюджета на ЕС, контролът върху длъжника е у европейските институции, където държавите нетни платци държат важни лостове.

Условията на кредитирането от дълговите пазари и от бюджета на ЕС са различни. ЕС може да кредитира по непазарни цени, може да финансира и безвъзмездно, но в замяна да поставя политически условия, които банките не поставят.

Важно е, че решението, предложено от Германия и Франция, е осъществимо при сега съществуващите договори на ЕС и не изисква промяна в тях. Германската канцлерка Ангела Меркел, която го представи на съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон, каза, че то е краткосрочно и предстои да се обсъждат други, дългосрочни решения, които биха изисквали договорни промени.

Въпреки тези разлики, несъгласие с германо-френското предложение вече обявиха Австрия, Дания, Холандия и Швеция. Две от тази страни, скандинавските, не са част от еврозоната.

Правилата за финансова дисциплина на икономическия и валутния съюз в момента са суспендирани, защото са на практика неприложими. Без тях е съмнително дали европейските длъжници биха получили доверието на пазарите.

Ако тези правила и свързаните с тях условия бъдат бързо възстановени и прилагани под натиска на пазарите, те ще предизвикат съпротива у най-пострадалите от пандемията страни и може да бъдат компрометирани с разрушителен ефект за еврото и целия ЕС.

Politico днес отбелязва, че Меркел е научила урока си от предишната криза, в която политиката на остеритет в замяна на програмите за подкрепа разклати доверието в ЕС в Южна Европа.

Наличието на подпомагащо финансиране през европейския бюджет пък е аргумент за по-бързо връщане към правилата на икономическия и валутния съюз и процедурите на Европейския семестър.

Интересното оттук нататък е кой и как при германо-френския план би плащал дълга, който ЕС би теглил за икономическото си възстановяване. Ако бюджетният business as usual в ЕС продължи, това означава, че средствата ще бъдат разпределяни според нуждите, а внасяни пропорционално на дела на държавите в съюзния БВП и че главен източник на приходи ще продължат да бъдат националните вноски – с всички икономически и политически последствия от това.

Това би запазило статуквото на нетни донори и нетни получатели с разликата, че в близкото бъдеще между нетните получатели могат да се окажат и богати страни, тежко пострадали от коронавируса, а между нетните донори – по-бедни страни, чиито нужди от подпомагане са по-малки.

Други, още липсващи, но интересни елементи на решението са:

  • ще има ли условия и какви за получаване на парите, като например развиване на въглеродно неутрална икономика;
  • ще издържи ли предложението цялото финансиране от €500 млрд. да бъде безвъзмездно и дали част от него да не бъде под формата на кредити;
  • ще се споразумеят ли 27-те за нови източници на собствени приходи на ЕС, разбирайте нови европейски данъци в условията на рецесия и при опасността те да навредят на конкурентоспособността на Европа и на търговските ѝ интереси.

Засега отсъства общото съгласие, което е необходимо, за да си създаде ЕС такива приходи. Става дума за единната консолидирана корпоративна данъчна основа за международните корпорации опериращи на територията на ЕС, за т.нар. “дигитален данък” върху оборота в Европа на GAFA (Google, Apple, Facebook, Amazon), за отчисления от европейската схема за търговия с емисии, за такси върху самолетното гориво или самолетните билети, за налог върху въглеродния отпечатък на вноса от трети страни.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *