Независимо от личните вкусове, трябва да признаваме фактите. Слави Трифонов е водещият на телевизионно шоу, което се задържа след най-гледаните цели 19 години. Той успя да организира референдум за това как да “оправим” България и предложенията му спечелиха подкрепа, с която не може да се похвали нито една партия в България – 2,5 милиона гласа. Концертите на Трифонов пълнят стадиони.
Следователно Трифонов има политически потенциал. Фактът, че той спира досегашното си шоу и се насочва към политиката, без да се отказва от медийно присъствие, показва, че той или някой друг е решил да изпробва този потенциал в избори, които са различно упражнение в сравнение с референдума.
Трудно ми е да повярвам, че Трифонов е човек със собствени политически идеи и собствена политическа воля. Заради тази снимка например:
Снимка marica.bg
Някои от твърденията му пораждат съмнения в политическата му култура и логика. Като например това: “България е свободна страна, но българските граждани не са свободни”. (из учредителната декларация на партията му “Няма такава държава”).
Шоу звезди обикновено правят политическа кариера в държави с незряла и неукрепнала демокрация. Примери са певецът Мишел Мартели, който стана президент на Хаити през 2011 година и комедиантът Володимир Зеленски, който отскоро е президент на Украйна.
Това са държави преминали през диктатура и насилие, проядени от корупция, със слаби и компрометирани институции и партии и силна олигархия. Тя задкулисно контролира икономиката и дърпа конците на видимото шоу, което минава за политика.
За него олигархията се нуждае от популярни лица, а шоу бизнесът ги произвежда. Те са добре дошли, когато старите политически муцуни се износят и опротивеят на тълпата.
Дали популярността на Трифонов говори добре за него или зле за България, е въпрос на гледна точка.
Според мене тя е политически ресурс с оглед на онази част от българското общество, което остава по-близо до хаитянското и украинското отколкото до повечето европейски.
Трифонов може да се окаже поредното Яне, поредният Бареков или Марешки, т.е. разсейвач на гласове, който няма да позволи постоянното недоволство от статуквото да се излее концентрирано в ясна политическа посока.
Но той може да свърши и повече. Всъщност, политическата класа, която той безмилостно громи в парчетата си, вече изпълни част от “неговата” програма, записана в исканията от референдума. Държавната субсидия вече е съкратена до лев на глас, гласуването е задължително. Остават въвеждането на мажоритарна система и намаляването на депутатите в Народното събрание на 120 от 240 сега.
Подчертавам, че не подозирам и не обвинявам г-н Трифонов и екипа му в никакви тайни замисли и заговори. Програмата му обаче би ме зарадвала много, ако бях олигарх.
Първо, с падането на субсидиите партиите стават зависими от моите пари. Ако не кандидатират този, когото аз посоча, няма да финансирам нито централите, нито кампаниите им.
Второ, можаритарната система е известна с това, че облагодетелства само големите партии и праща в небитието малките като например главните им критици – в момента събрани под общото название Демократична България. Те остават във Фейсбук. А партия, която може да мобилизира 2,5 милиона души (макар в референдум, а не на избори) не е в никакъв случай малка.
Трето, намаляването на депутатите наполовина, съкращава наполовина и разходите ми по изборите. При това не ми трябват всичките 120 депутати, а само обикновеното мнозинство – малко над 60 от тях. Освен ако не искам да променя конституцията. Това излиза по-скъпо – поне 80 от 120 депутати.
И все пак, не излиза ли по-евтино да си купя едно партийно ръководство, вместо десетки депутати? Аритметично – да, но политически – не. Да купуваш българска партия днес е като да инвестираш в морално остаряло оборудване. Все едно да купиш фабрика за компакт дискове във времето на ю ес би-тата.
Избирателната активост в България говори, че традиционните партии в България са морално и политически износени. Те все по-трудно завеждат избирателя до урните. ГЕРБ управлява 10 години и пострада тежко от “Апартаментгейт”. Корнелия Нинова непрекъснато е заета с оцеляването на лидерския си пост в БСП, няма време за политика.
И най-важното, ако платя на тези партии за това, което предлага Трифонов, парите ми могат да отидат на вятъра. Ако го поискат те – народът ще го мрази, защото мрази тях. Ако го поиска Слави, народът ще го обича, защото обича него. Той може да им стане неизбежен коалиционен партньор (вместо патриотите, ДПС или Марешки) и да им постави моите условия. Това би бил Слави+ в сравнение с обикновения Слави, който просто разсейва гласове.
Хората свързват традиционните партии с мене (мафията), а Слави е борец против тях и против мене. (Прочетете текста на “Няма такава държава”). Никой от хаитяно-украинските му фенове няма да го заподозре, че на практика работи за мене, а не за тях.
А онази снимка горе? Тя е от далечни времена. Почти никой в България не помни толкова дълго.