Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Мугабе – по-интересен от евродоклада

Ако съдим по посещенията в сайта на Клуб Z, читателите се интересуват повече от преврата в Зимбабве отколкото от редовния доклад за правосъдието и вътрешните работи в България, който Европейската комисия публикува днес.

Може да се каже, че положението в тези области у нас през последните десет месеца е подобно на нивото на река Дунав – sans changement. България има напредък, но не толкова, че ЕС да отмени наблюдението над нея, което продължава повече от десет години. Главната причина за това остава същата – липсата на убедителна и необратима промяна в преследването на корупцията на високо ниво.

Ето някои наблюдения по поредния доклад:

По темата у нас цари апатия. Няма я оживената дискусия, която тези доклади предизвикваха преди години. Публиката е уморена. Не се знае дали все още се надява на преобразяващата роля на Европа. Която и да е публика би се уморила, ако всяка година ѝ четат един и същ доклад за един и същ нерешен проблем. Злото се банализира.

Комисията иска да закрие механизма, но България не й позволява. Брюксел иска да приключи с наблюдението, защото то е едно от доказателствата за неефективността на ЕС. Не може обаче да го махне, докато България не даде достатъчни основания за това. Тя упорито не ги дава. Вероятно в София чакат в Брюксел да се уморят. Те обаче са неуморни. През януари Комисията даде 17 конкретни препоръки и каза, че ако българските власти ги изпълнят до края на тази година, на 1 януари 2018 г. ще поемат председателството на ЕС без механизъм за евронаблюдение на шията. Днес България е изпълнила в общи линии четири от препоръките. Ако продължава със същото темпо и при непроменени други условия, мониторингът може да падне най-рано след четири години и три месеца, т.е. някъде по средата на мандата на следващата Комисия. Тогава ще остават цели десет години до следващото българско председателство на ЕС, т.е. с голяма доза сигурност можем да предположим, че при него страната ни вече ще бъде свободна от надзор. “Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще успее да изпълни препоръките по необратим начин”, пише изрично и в последния доклад. Констатациите му показват, че политическият истаблишмънт у нас не е обзет от чувство за спешност. Комисията обаче посочва, че за да изпълни оставащите 13 препоръки България се нуждае от “непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък” в реформата.

Най-малък е напредъкът по най-големия проблем – корупцията по високите етажи. “Редица ключови инициативи още не са предприети и изпълнени. Други са в начален етап на изпълнение и все още предстои ясното определяне на конкретни действия”, пише Комисията по този въпрос. Ако направим анализ на съдържанието на доклада, ще видим, че в него преобладават думи като “стратегия”, “план”, “пътна карта”, “работна група”, по-рядко се среща “резултат”. Твърдият десетгодишен застой по корупцията кара човек да се пита: България не може ли, или не иска? Или и двете?

За бавния напредък има обективна причина: политическата нестабилност, смяната на правителства, изгубеното за нея време. Комисията отчита това. Но забелязва и друго – че при възстановената стабилност законодателството се приема без достатъчно обсъждане със заинтересованите страни и гражданското общество. Това води до конфликти. Реформата разделя българите. А се очакваше да направи обратното. Това не е гаранция, че ще постигне желаните резултати и че те ще бъдат необратими.

Липсва достатъчно публичност. Препоръките за отчетност пред широката общественост за съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност са частично изпълнени. По друга част от тях напредък се очаква да бъде постигнат “през идните месеци”.

Не сме вързани за Румъния. Възможността в края на 2018 г. мониторингът да свърши само за една от наблюдаваните страни, а да продължи за другата, остава, потвърди днес Комисията в подтекст. “Комисията работи въз основа на фактите. Това е, което оценяваме и ще докладваме. Докладът от 2018 г. ще бъде въз основа на това, което сме открили”, каза днес нейна представителка, която участва в наблюдението. Т.е. Брюксел оценява България и Румъния поотделно взависимост от тяхното индивидуално представяне. Съвсем ясно Комисията посочи, че краят на наблюдението в рамките на мандата ѝ, завършващ в края на 2019 г. е цел, а не предопределен резултат. И че постигането на тази цел зависи изцяло от страната ни.

Leave a Reply