Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Меркел постила червен килим за Льо Пен

Гърция остава суверенна в калпазанлъка си под благосклонния поглед на Германия и за сметка на цяла Европа

Merkel-Hollande-Tsipras 12-07-15 Brussels

Меркел, Ципрас и Оланд (в гръб) в Европейския съвет.

С отговора си на миграционната криза германската канцлерка Ангела Меркел постила червен килим за крайнодесните популисти в Европа към властта. На една ръка разстояние от Елисейския дворец изглежда според сондажите Марин Льо Пен, лидерката на френския Национален фронт, чиято главна цел е разпускането на Европейския съюз, закриването на еврото и връщането на границите.

Може би ако след президентските избори във Франция догодина Льо Пен седне в Европейския съвет до канцлера, за когото германците ще гласуват месеци по-късно, в Берлин ще стоплят докъде е довела политиката им в отговор на преселението. Не е сигурно, че при спада на одобрението сред германците, който сама си причини с политиката на „отворени врати“, Меркел ще продължи да бъде канцлер.

Ако начело на Франция застане еврофобката Льо Пен, това наистина ще е краят на ЕС. Политическата коректност пречи на мейнстрийм медиите да признаят, че от този край ни пази не силата на Европа, а само френската избирателна система. Тя позволява на традиционните партии в последния момент да се прегърнат „с отвращение“ срещу антисистемния Национален фронт, който миграционната криза прави все по-силен.

Той става такъв не защото има верните решения, а защото доминираната от Германия Европа ги няма. Защото Европа е във фаза на отричане на реалностите и в развод с главния си мозък. Тя отказва да се съобразява гражданите си, не желае да се вслуша в  техните страхове и тревоги и нищо чудно утре те да изберат този, който се прави, че ги слуша и умело ще ги експлоатира.

По подобни причини Доналд Тръмп мачка като валяк опонентите си в републиканските първични избори за президентската кандидатура в САЩ. Той се вслушва в „глупавия“ обикновен човек, когото политическите елити предпочитат да игнорират или да възпитават.

„Проклетият ми дълг е да се погрижа Европа да намери общ път”, каза снощи Меркел в интервю за телевизия АРД. “Сериозно ли вярвате, че миналата година всички държави от Еврозоната без изключение до последно се бореха Гърция да остане в зоната и впоследствие, година по-късно, да я тласнат към хаос?”

Едно и също гръцко правителство, на неокомунистите от СИРИЗА, за втори път изправя страната си и целия ЕС на ръба на пропастта. През юли миналата година с неумението и нежеланието да въведе финансова дисциплина и да прави структурни реформи, сега – с неумението и нежеланието да пази морските граници на Гърция, позволявайки Европа да бъде наводнена с нелегални мигранти, две трети от които са икономически, а не бежанци по признание на самата Европейска комисия.

Миналото лято правителството на Алексис Ципрас се опитваше да изнудва Европа с референдум против правилата ѝ и евентуално пропукване на Еврозоната. Със същата коминтерновска наглост сега Ципрас принуждава Европа да замрази най-голямата реална придобивка на гражданите си – свободното движение в Шенгенската зона – и заплашва освен това с вето най-важните ѝ решения, които изискват единодушие между държавите членки.

Гръцкото правителство не само че не може и не иска да пази границите на страната си, но на всичко отгоре зорлем приема помощ за това от ЕС. Искат да са суверенни в калпазанлъка си.

Какво иска Ципрас и какво нарича той „европейска солидарност“? В Гърция да влиза който си иска. Тя да получава стотици милиони евро от бюджета на ЕС поради географското си положение като „вход“ към Европа. Тези милиони да нямат никакво въздействие върху миграционния поток. В същото време Брюксел да разпределя мигрантите, които Атина противозаконно пуска, сред останалите държави за отглеждане, предавайки им и риска от инфилтрирани сред тях терористи. Не знам колко “Батаклан”-а трябват, за да прогледне ЕС за това.

Схемите за релокация на мигранти от Гърция и Италия, предложени от (обърнете внимание) гръцкия комисар Димитрис Аврамопулос, са зрелищен провал, който Меркелова Европа отказва да признае. Това отричане на реалността бие всички рекорди на комунистическата пропаганда от близкото минало. От общо 160 000 подлежащи на преместване нелегално влезли в двете страни за осем месеца са разпределени към 500. Схемата е в грубо нарушение на Дъблинския регламент за убежището в ЕС, според който кандидатът за убежище остава в страната, където първо е стъпил на европейска територия до решаването на молбата му.

Да не говорим, че дори утре наведнъж да бъдат разпратени по Европа всички останали 159 500 мигранти, това не решава нищо в сравнение с над 1 милион влезли в ЕС миналата година и очертаващия се още по-голям наплив през тази. Само за януари и февруари само през Гърция са влезли над 100 000 души.

Гърция е отбелязала “значителен напредък” в спазването на “Дъблин” – вече регистрирала 78 от пристигащите в сравнение с 8 на сто преди година, похвали неотдавна държавата си Аврамопулос. От 2011 година другите държави, на които тя е пратила мигранти, не могат да ѝ ги връщат съгласно дъблинските разпоредби, защото гръцките власти не са осигурили необходимите условия за настаняване и правна защита на кандидатите за убежище. Излиза, че колкото по не спазваш регламента, толкова по-облекчен се оказваш откъм миграционен натиск. Други да си блъскат главите с регистрираните и нерегистрираните в Гърция.

Регламенът юридически е в сила, но Берлин и Брюксел ту го обявяват за „мъртъв“, ту за „жив“ по конюнктурна политическа целесъобразност. В същотото време настояват всички в ЕС да спазват съмнително законните решения за релокация, които несъгласните държави-членки оспорват в Съда на ЕС.

В грубо нарушение на Дъблин е и едностранното решение на Меркел да отвори вратите за мигрантите от т.нар. Западнобалкански маршрут миналата есен, което се оказа притегателен фактор за нови миграционни вълни.

Всички заобикалят въпроса какви „бежанци“ са влизащите незаконно от Турция, където техният живот не е в опасност? Отговарят ли те на изискванията на Женевската конвенция? Защо ЕС плаща от бюджета си 3 милиарда евро, за да имат те работа и социални грижи в Турция, а те продължават масово да влизат в Европа?

Защо автократичният режим на Реджеп Тайип Ердоган е награден с ускоряване на преговорите за членство в ЕС и за безвизов режим? Европа ще затвори Шенген, а  ще се отвори към Турция, така ли? И то, точно когато Ердоган гази демонстративно всички принципи и ценности, в които Европа се кълне – особено в Кюрдистан.

Същата тази Европа, която се е навела с ибрик в ръка пред Ердоган, гледа под лупа Полша да не е сгазила някой европейски принцип или ценност. В такива моменти човек – и да не е британец – се пита за какво всъщност е европейски гражданин?

Най-сетне, погледнете кой отговаря за миграцията и убежището в Европа – бивш министър на страната с най-нерешени проблеми в тази област. Не съм чул досега Аврамопулос да отговори конкретно и по същество на нито един въпрос. Той говори с алабалистиката на най-лошото от неотдавнашнана политическа кланова олигархия в Гърция, която кризата измете.

Вие искате ли да живеете в такава сюрреалистичен компания, коята сама се нарича съюз на „свободата, сигурността и правосъдието“ и в която над всяка от тези три думи висят огромни въпросителни? Британците с право не искат. Изглежда на Острова здравият разум остава все още здрав. И Дейвид Камерън като премиер със здрав разум и инстинкт за самосъхранение в демократрична страна пита избирателя – иска ли да остане в този съюз, ако той се отърве поне от част от абсурдите си?

Но Меркел не е Камерън. Тя предлага Европа да остане цяла и единна, като за пореден път възнагради най-калпавото си правителство за провалите му за сметка на всички останали. При това да направи това, отстъпвайки пред неговия рекет. Това ли е лидерството в Европа? Най-голямата ѝ сила се гъне пред най-очевидната ѝ слабост.

Канцлерката дори е готова да влезе в конфликт с източноевропейските и централно европейските държави, само защото те настояват ЕС да пази границите си и пред които демагогията на Ципрас не минава.

„Тази Европа“, която Меркел иска да спаси, е обречена. Тя е негодна и неморална. Това е съюз на глупостта срещу здравия разум, това е коалиция на политическата коректност срещу честността и отговорността.

Не може да остане цял съюз, в който едни ги санкционират за най-малкото прегрешение, а други непрекъснато ги обгрижват, защото системно заплашват самите основи на съюза.

Независимо какво ще стане с британския референдум, с Шенген, с миграцията, с еврото, с френските и с немските избори, ЕС няма бъдеще, ако не се погрижи да има дисциплиниращ фактор по-силен от сегашните беззъби процедури за нарушение и усукана „рамка за върховенството на закона“.

Ако иска да си върне доверието на собствените граждани и на света, Европа ще трябва един ден да си пробие наказателен изход, да въведе „червен картон“ за тези държави, които злоупотребяват със солидарността. И избирателите в тях да знаят, че вървят към този изход, ако гласуват за такива като Ципрас.

В противен случай Европа ще става все по-неадекватна, безпомощна и абсурдна и така сама ще поднесе бъдещето на своите екзекутори – Льо Пен, Найджъл Фараж и компания. Камерън отиде да преговаря един срещу 27 и рискува с рефеендум, за да не им оставя инициативата, Меркел с упорството си досега да защитава незащитимото им я дава в ръцете.

Leave a Reply