Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Лош, но прав. Прав, но лош

Комунизмът ни научи на различни лоши неща. Едно от тях е да смятаме, че, когато някой е “добър”, той във всичко е прав. И обратно, че, когато някой е “лош”, той във всичко е крив.

Когато комунизмът си отиде (не съвсем, не съвсем) и влязохме в Европа, забелязах, че много хора и там мислят така, макар да бяха гледали комунизъм само на кино.

Виктор Орбан е “лош”, следователно той във всичко и за всичко е крив. Животът обаче не потвържава този подреден начин на мислене. За действие няма да говоря, защото в Европа то се случва рядко в сравнение с мисленето и говоренето.

Че е лош Орбан, лош е. Първо пенсионираше съдии, после ограничи независимостта на централната банка, сетне подчини медиите, взе да затваря университети, да преследва неправителствени организации, да води открито антисемитска кампания срещу Джордж Сорос и открито фалшива срещу всичко, което наричаме “Брюксел”. Всичко това е лошо, да.

Обаче за мигрантите Орбан се оказа прав. От 2015 г. насам Европа тихо се пренастрои по този въпрос, изтиквайки на заден план преразпределението на миграционните тежести, и издигайки като приоритети охраната на външните граници и външната политика и политиката за развитие, която да ограничи коренните причини за незаконната миграция в източниците й.

Естествено, никой, с изключение на шепа дясноконсервативни и крайнодесни лидери, не призна, че Европа на практика тихомълком е послушала Орбан. По-точно, че се е видяла принудена да го послуша, най-вече заради недоволството и страховете на хората.

Никой не каза и, че ако Европа навреме, преди Орбан, беше послушала не кабинетните хуманисти, а именно недоволството и страховете на избирателите си, нито Орбан, нито Матео Салвини, нито Марин Льо Пен, сега щяха да бъдат най-популярните лидери в страните си, а може би ЕС нямаше да си блъска главата с Брекзит.

Реагирайки неадекватно на миграционната криза, ЕС поднесе на сребърна тепсия висок рейтинг на националисти, евроскептици, еврофоби, ксенофоби, ислямофоби, расисти и всякакви популисти. Тя им позволи безплатно и безпрепяствено да се закичат с кауза, която винаги печели – здравия разум.

Коренните причини за днешната миграция са в колониалния период. Тя е негово далечно и закономерно ехо. Едно мисли човек за Франция в Париж и – съвсем друго, ако отиде  във френска Западна Африка. Едно мисли човек за Белгия в Брюксел и съвсем друго – в днешна Демократична република Конго (бившето белгийско Конго).

Това са земи с провалени държави, кървави режими, тероризъм, крайна мизерия, смъртоносни епидемии, непрекъснати репресии и насилие. И бившите колониални метрополии имат преки отговорности за всичко това, независимо дали го признават или не.

Съвсем естествено е населението на тези земи на постоянно страдание да иска да ги напусне. И европейско е да помогнеш на страдащите, които бягат, за да спасят живота си.

Само че защо сметката от колониалното наследство на едни да бъде поделяна от всички? Включително от тези, които никога и никъде не са имали колонии. Идеята, че Източна и Централна Европа трябва да проявят такава солидарност срещу солидарността на безвъзмездното европейско финансиране, изглежда, меко казано, странна.

Пиша всичко това заради днешния доклад на Съвета на Европа за Унгария, който за пореден път жигосва Орбан.

С ръка на сърцето трябва да признаем, че същото в охраната на външните граници и в третирането на мигрантите, за което го критикуват, отдавна го правят тихомълком и други държави членки на ЕС, включително и България – без обаче да правят от това център на дневния си ред, без политически и пропаганден шум, без изборни дивиденти.

И България, и Гърция имат като унгарската ограда. И Германия направи крайгранични зони, където изолира нелегално влезлите в пределите й. По какво т. нар. “горещи точки”, т.е. приемни центрове за нелегални мигранти на гръцките острови и в Южна Италия се отличават от унгарските крайгранични зони? На практика – по нищо.

Шенгенското законодателство позволява всяка страна от зоната за свободно пътуване да възстановява контрола по вътрешните за нея граници при застрашаващи ситурността й развития и ред държави се възползваха от това си право.

Така че да “биеш” Орбан може да изглежда лесно, но не е достойно. Това, че за много неща действително е “лош”, не означава, че за нищо не е прав.

Време е да забележим, че идеологизираното по болшевишки третиране на популистите досега ги прави само по-силни. Мейнстрийм партиите им острят зъбите, вместо да ги извадят.

Leave a Reply


Категории
Връзки
Архив
Meta