Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



КЗК да забрани фейсбук

Настоявам Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да забрани фейсбук. Или най-малко да го глоби.

Тази социална мрежа ме конкурира нелоялно. В нея всеки може да пише и да се прави на журналист. Това не е честно.

Как така КЗК може да глоби онлайн платформата за споделени пътувания Uber с 200 000 лева, за това че извършвала услуга отредена на таксиметровите фирми?

И как така не може да глоби фейсбук, че прави нещо, което доскоро беше монопол на вестниците, радиото, телевизията и на интернет изданията?

Uber няма нито коли, нито шофьори. Той има програми за смартфони, които свързват хората, нуждаещи се от превоз в града с тези, които могат да им го дадат със собствения си автомобил.

За да правиш такава услуга, трябва да имаш чисто съдебно минало, да нямаш нарушения на закона за движение по пътищата, колата ти да отговаря на определени технически изисквания и да свалиш едно приложение за смартфона си от интернет.

Нямаш работно време, нямаш и началник, системата сама показва на потенциалните ти потребители къде и кога си на разположение.

За да ползваш услугата, трябва да свалиш на смартфона си друго приложение. С него откриваш шофьора, който може да сподели пътуването си с тебе. Плащането е само безкасово. Част от парите са за шофьора, част за Uber. Цената е гъвкава – взависимост от търсенето и предлагането.

Какъв е ефектът? Броят на автомобилите, които се движат празни и задръстват градовете, намалява; заедно с тях намаляват и въглеродните емисии; разтоварва се градският транспорт; съкращава се времето за пътуване; създава се конкуренция; тя сваля цените; отваря се възможност за допълнителна заетост и доходи.

Всичко това независимата българска КЗК санкционира.

Само че, както Uber позволява на всеки да бъде такси, когато може, така и фейсбук позволява на всеки да бъде журналист, когато и доколкото може, при това без да изпълнява никакви изисквания. Дори правопис да знаеш не е задължително.

Епохата на “средствата за масова информация”, които “формират общественото мнение и общественото съзнание” изтече. Всеки може да застане на тяхното място и да разпространява информация и мнения, да ги създава сам, или да ги препредава.

Същият ефект не е гарантиран, разбира се. Но има видими резултати. Не останаха несубсидирани медии. Класическият печат загива. Издателите не смеят да публикуват тиражите си. Агенциите губят абонати и доходи.

Т.нар. “масово общуване” вече не е преобладаващо между професионален комуникатор и маса, а е съпроводено с масова активност на индивидуални комуникатори, някои от които известни публични фигури, лидери на мнение.

Никой не е принуден да даде левче, за да получи новини и коментари. Те изобилстват без пари в мрежата. Цената пада, избрът за потребителите расте, те се ориентират към това, което най-добре отговаря на потребностите им.

“Невидимата ръка” на пазара преподрежда онова, което политици и бизнес преди нея грижливо бяха подредили. Влиянието на класическите “пазачи на входа”, издатели, редактори, на корпоративните им и политически покровители, намалява.

Фейсбук прави на пазара на информационни продукти, това, което Uber прави на пазара на транспортни услуги. Елиминира класическите посредници, затворените професии, държавното им лицензиране, т.е. освобождава конкуренцията, освобождава комуникацията – информационна и физическа между хората.

И двете интернет платформи имат освободителна функция – увеличават избора. Тя е като лакмус за вида на държавата, в която са попаднали. Ако съдим по реакцията на КЗК, българската държава не обича гражданите ѝ да са свободни. Това я плаши. Плаши я перспективата гражданинът да излезе от коловоза за комуникация, който властта му е начертала и разрешила.

Струва ми се, че със социалните мрежи и Uber този конфликт между държава и граждани само започва. Не е далече денят, когато ще дойде ред и на енергетиката. Въпрос на време е да станат масово достъпни водородните клетки, които позволяват автономно електрозахранване на домовете и правят енергото и цялата обрасла го бизнес и политическа мафия в голяма степен ненужни.

Конфликтът е колкото модерен толкова и стар. Той е между модерност и антимодерност. Има го още при Димитър Талев – със “съперничеството” между светилника с борина и купешката газена лампа.

Това е и конфликт между двете днешни Българии – тази, която иска само да е свободна, за да се грижи за себе си и тази, която предпочита да не е свободна, за да се грижат за нея.

Няма как да заобиколим този конфликт и да премълчим, че втората България все още има електорално мнозинство. Част от неговите последствия са Комисията за защита на конкуренцията и нейните решения.

Leave a Reply