С тих ужас чета как МВР издирва кой пускал слухове за несъстоятелност на банките.
Нима е „слух“, че народът няма никакво доверие на държавата?
Не, това не е слух, а общопризнат изборен резултат. Заради него причинителите му се споразумяха да има предсрочни избори на 5 октомври.
Колегата Иван Бедров основателно пита прогресивната общественост, защо фалират политиците, а тя се реди на опашки пред банките.
Моето предположение е, че това става заради връзките между едните и другите.
Опашките се образуваха, след като един успял политик се скара с любимия на последните три правителства банкер.
Хората се наредиха само пред офисите на български банки, не и пред чуждестранните, които представляват основната част на банковия сектор у нас.
Хората не са будали и разбират това, което става в България, не само днес, а през последните 25 години.
А то е, че без политически чадър бизнесът ти е изгубен и че политиката е главният бизнес у нас.
Това не е слух, министър Йовчев. Това е публичен факт, който само неадекватните политици не виждат и не признават.
Всуе ще се морите да арестувате всички разпространители на тази тревожна истина. Това означава да арестувате потенциалното мнозинство на следващите избори.
Но дори да успеете да го задържите, в какво ще го обвините? Че е прогледнало ли?
България проспа уроците от световната икономическа и финансова криза. Главният от тях е, че при демокрацията стабилността – и на банките, и на правителствата – почива на доверието.
Вашето правителство първо го разруши с казуса “Пеевски” и с ред следващи стъпки. И сега търси рушителите му със следово куче. Комични сте.
Ако някой наистина успява да клати някои банки, то е защото никой в страната вече не вярва, че вие я управлявате.
Клати ги този, за когото вие управлявате. И ги клати, защото вижда, че неговото положение се клати.
За да излезем от това неудобно положение, Ви предлагам план от две точки: 1. Прекратете издирването; 2. Подайте си оставката.
Това ще е най-силната мярка за възстановяване на доверието. И в банките, и в държавата.
Текстът е публикуван в “Клуб Z”. Други текстове от автора четете тук.