Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



За Полша, Турция и Джонатан Суифт

Днес Европейската комисия се скара на полския външен министър Витолд Вашчиковски, че изопачавал ролята й. Повод за остро изявление на говорителя й Маргаритис Схинас стана реплика на Вашчиковски, че Франс Тимерманс, първи заместник-председател на комисията, водел “личен кръстоносен поход” срещу евроскептичното полско правителство.

Тимерманс ръководи специално наблюдение за върховенството на закона в Полша, на което тя бе подложена, откакто управляващата консервативна партия “Право и справедливост” направи законодателни стъпки да ограничи властта на Конституционния съд.

“Съжаляваме, че министър от правителството не разбира ролята, структурата и компетентностите на комисията“, каза Схинас. “Комисията е пазителката на договорите, на общите на интереси на 28-те държави-членки и на върховенството на закона. Бихме били признателни, ако всички отговорни правителствени представители, впускайки се в коментари за нашата роля, си отбележат добре тези факти“.

Такъв тон и език са рядкост. Обикновено комисията “не коментира коментари”, още по-малко – ако техни автори са висши представители на държави-членки. Все пак те са “работодателите” й.

В същото време комисията се изказа подчертано положително за опит на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да стопли отношенията си с Европа, която преди месец обстрелваше с най-груби нападки, включително – с обвинения в “нацизъм”.

„Европейският съюз и Турция са длъжни и ще продължават да си сътрудничат“, каза Схинас за срещи на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и председателите на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на Европейския съвет Доналд Туск. „Тези срещи бяха важен случай да бъдат препотвърдени тези принципи и да бъдат обсъдени в детайли важни въпроси от общ интерес. И двете срещи бяха много положителни в много добра и конструктивна атмосфера…Потвърждавам волята на председателя Юнкер да остане ангажиран в близко сътрудничество с президента Ердоган“.

Колкото и укорими да са някои действия на полското правителство, то не може да бъде сравнявано с турското. Полша нито води война срещу свои етнически малцинства, нито затваря на едро опозиционни депутати и медии, нито погазва основни човешки права и свободи, нито е на път да се превърне в еднолична президентска диктатура.

Наистина, държава-членка на ЕС би трябвало да бъде мерена с по-високи стандарти за демокрация от държава-кандидатка, чиято географска и историческа принадлежност към Европа при това мнозина подлагат на основателно съмнение.

Но първото, а следователно и най-силно, впечатление за широката публика е, че Брюксел порицава Варшава за неща, за които в неизмеримо по-голям мащаб си затваря очите в случая с Анкара.

При това причините да си ги затваря са прозрачни – миграционната криза, войната в Сирия, търговските интереси. Т.е. изправени сме пред класически пример на Realpolitik, жертваща принципа в името на интереса.

Евроскептичното заглавие, което тази случка веднага ражда е: “Брюксел – свой с чуждите и чужд със своите”. Каква ни е ползата да сме в ЕС, когато той ни третира по-зле от турците?

Комисията, колкото и аргументирано да обяснява оттук нататък защо е права, полза – никаква. Защото водата в популистката мелница вече е налята. На една и съща пресконференция Брюксел намира най-острите думи за Полша и най-благите за Турция.

Това е образ, пред който всички други обстоятелства веднага избледняват. А ние живеем във времето на образите. В случая те показват Европа – отчуждена от своите граждани, студена, неразбираема, пребиваваща в паралелна реалност, цинична и бюрократична – да флиртува с диктатор, докато в същото време размахва заканително пръст на своя държава-членка. Знам, че този образ е измамен, но в същото време е много ефективен.

Той напомня есето на Джонатан Суифт “За изкуството да се лъже в политиката” (1710 година):

“Лъжата лети, истината върви накуцвайки след нея, така че, когато хората разберат измамата, е твърде късно”.

И идва Брекзит.

 

Leave a Reply