Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Живкови пак са тук. И им носят цветя

Моля някой …-лог (полито-, социо- и пр.) да ми обясни защо бавноразвиващият се соц, който уж свърши преди 30 години, все още продължава, включително по държавната телевизия, която за благозвучие наричат национална. Празнуват някаква годишнина на монумента “Знаме на мира” и на едноименната детска асамблея. Показват ми внучката на диктатора Тодор Живков редом с вицепрезидентката Илиана Йотова.
За младежите, които при провеждането на тази асамблея и строежа на този паметник, не се били родени, ще кажа, че те са рожба на най-мракобесните времена на комунизма и на най-конфронтационното време на Студената война. Когато на българите беше забранено да пътуват в чужбина, когато по границите имаше бодлива тел и се стреляше по всеки дръзнал да избяга от режима, когато Държавна сигурност слухтеше навсякъде, когато насила властта смени имената на българските турци, червената принцеса, Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков събираше деца от цялата планета на показни мероприятия в София с трудно разбираеми идеи и цели- да “творят” неясно какво в София и оттук да призовават света за мир и разбирателство, като бият някакви камбани на бетонни закачалки, загрозяващи полите на Витоша. И това го правеше най-послушният на Кремъл режим във Варшавския договор, този, който изпрати войски да помагат на СССР в смазването на Пражката пролет. Безумните разходи за асамблеята, която беше чиста проба кухо комунистическо пропагандно мероприятие, и за строежа на паметника й, се правеха тогава, когато българската икономика затъваше все по-дълбоко в дългове, които принудиха вътрешните превратаджии от бившата БКП да обявят дефолт по външния дълг (т.е. фалит на държавата) малко, след като свалиха Живков – с всички ужасяващи проблеми за българите, – шоково обедняване, купони, дефицити. Моето поколение плати с младостта си за техните икономически престъпления, за които няма нито един наказан.
Паметникът “Знаме на мира” на мира е паметник на комунистическата демагогия и цинизъм. Той увековечава червената принцеса Людмила Живкова, чиято памет на просто една суперпривилегирована особа днес е обвита в малоумни митове.
Паметникът на Тодор Живков в Правец, пред който БСП и днес поднася цветя, е паметника на престъпен тоталитарен диктатор.
Докато тези паметници продължават да стърчат на местата си, докато има кой да се покланя пред тях, ще бъдем в Европа само тялом, духом ще продължаваме да бъдем не в Азия, а в съветското й минало.
За 30 години се нагледах на какви ли не “реформатори”. Нито един не посегна на тези символи на тиранията, лицемерието и цинизма.
P.S. За “десерт” след тържеството край “камбаните” БНТ ми показа и как Филип Киркоров пристига в София и го посрещат с хляб и сол на летището. Днес Киркоров, утре – ще видим кой. Хляб и сол дал Господ.

Leave a Reply


Категории
Връзки
Архив
Meta