Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Дългът: Как се плъзгаме по гръцката пързалка

Воплите на опозицията срещу новия заем от 16 милиарда лева, който иска да тегли правителството, са популистки изстрел във въздуха. Те са далече от целта, която би трябвало да има обоснованата критика.

Това е така, не само защото новото задлъжняване е неизбежно и не само защото БСП споделя голяма част от отговорността за него – източването на КТБ, състоянието на енергетиката и на БДЖ – а защото червената критика заобикаля истинското слабо място във вземането на нови заеми – липсата на придружаващи реформи.

Задлъжняването на едно семейство или на една държава не е непременно нещо лошо, при условие че имат добре платена работа или доходен бизнес или здрава, конкурентоспособна икономика.

Дългът става опасен в съчетание със загуба на конкурентоспособност и невъзможност да я наваксаш като девалвираш националната си валута.

Това е причината за гръцката дългова криза. Гръцките елити преди нея си купуваха властта с щедри, но незаработени заплати и социални придобивки за електората. В добрите икономически времена до 2008 година те трупаха евтин дълг на гърба високия кредитен рейтинг на еврозоната, на която пазарите гледаха като на едно цяло.

Финансовата и икономическата криза обаче откроиха драстични разлики в състоянията на тогава 17-те икономики в общата валута и в платежоспособността на техните държави. Тези, чието “евро” се оказа под нивото на очакванията, трябваше да компенсират несъответствието с вътрешна девалвация, т.е. с шоково рязане на доходи и социални придобивки – добре известния ни остеритет под надзор на тройка.

Българският публичен дълг (27% от БВП за 2014 г. според Евростат) е далече от мащабите на гръцкия с неговите 175,5% от БВП. Държавата ни е далече от горната 60-процентова граница на това съотношение в Пакта за стабилност и растеж, не я заплашват нито превантивни, нито корективни мерки от страна на ЕС. Тук няма основание за безпокойство.

Тревожна обаче е тенденцията, че съотношението на българския дълг към БВП всяка година расте. През 2009 година то беше 15%. Вече се е увеличило почти двойно. Според зимната икономическа прогноза на Европейската комисия се очаква то да бъде 27,8% догодина и 30,3% през 2016 година.

България има и втория “гръцки” елемент – икономиката ѝ е една от най-неконкурентоспособните в Европейския съюз – с ниска производителност на труда, висока енергоемкост, производства с ниска добавена стойност и слаба иновативност.

Ако се взре човек детайлно в т.нар. специфични препоръки на Европейската комисия към нашата страна, ще види, че едни и същи слабости, които се повтарят години наред, са също “гръцки” – например “спазването на данъчното законодателство и качеството на администрирането
на данъците” (т. 10), страх от пенсионна реформа (т. 11), “неоптимално функциониращ пазар на труда” (т. 12), недостатъчно модернизиране на публичната администрация (т. 14).

България има и третия “гръцки” елемент – невъзможността да девалвира лева. Той е с фиксиран курс към еврото според Закона за валутния борд, който беше въведен през юли 1997 година. Левът първо бе прикрепен към някогашната германска марка, а след това – към еврото.

Т.е. за момента единствено процедура за неспазване на изискванията на Пакта за стабилност и растеж може да ни спре да затъваме по гръцки. Такава може да няма за бюджетния дефицит, доколкото правителството съумява да го държи в границите на разрешените 3% от БВП, а ако дългът и БВП продължат да растат със същото темпо, границата от 60% е възможно да стигнем, когато дойде време България да председателства ЕС – през 2018 година или малко след това.

Преди тази граница Брюксел може да препоръчва реформите, от които всички български правителства се страхуват, но не може да санкционира държавата ни за неизпълнението им, доколкото публичните ѝ финанси остават в рамките на разрешените параметри.

Следователно на българската политическа класа предстои да покаже, че може да се държи отговорно не само под натиск отвън.

Нов заем – да, но в съчетание със структурни реформи, е отговорната позиция: приватизация на БДЖ, прекратяване на режима на загуби, в който работи НЕК, затваряне или продажба на държавните активи, които носят загуби, реформи в образованието, здравеопазването, пенсиите, т.е. отказ от купуване на избиратели с чужди пари. Това е пробният камък дали едно управление наистина е дясно, или се прави на такова.

Би било жалко да сме единствените в Европа, които последни ще осъзнаят какво се случи в съседната нам Гърция през последните пет години. Най-пресният резултат е, че там днес управлява една крайнолява партия, която никога не беше помирисвала властта.

Като гледам отзвуците у нас, ми се струва, че ако Гърция се сдоби със СИРИЗА, у нас при същите условия би се родил направо нов Коминтерн.

Leave a Reply