Дебели-оставка-дебели'

Как щях да гласувам по въпроса за актуализацията на бюджета, ако бях депутат?
Не знам. Може би нямаше да гласувам.
Защото не е ясно, какво точно я налага.
Основната част от увеличените разходи и вдигането на тавана на дълга са за “стабилицзация на банковата система”, т.е. за запълване на дупката в КТБ, която никой не казва колко е голяма.
Казват само, че искат да я запълнят с парите на данъкоплатеца.
Възможно е при сегашните обстоятелства това да е правилният ход. Не знам.
Но едно знам със сигурност: Той е точно обратното на онова, което Европа направи с банковия съюз – загубите на банките да поемат първо техните акционери, второ – кредиторите им, трето – вложителите и само в краен случай – данъкоплатците.
Наистина България не е в банковия съюз, но все пак искам да знам, защо прескачаме първите трима в редичката?
Защо президентът, ГЕРБ и ДПС искат четвъртият да плати сметката?
Значи отива си едно задкулисие, което изкопа дупката и идва друго, което да я закопае. Публиката трябва само да мижи, да плаща и да гласува.
Изкушавам се пак да припомня нагледното обяснение за лявата и дясната финансова политика.
Левите са дебелите. Дойдат ли на власт, те почват да харчат – не своите, а чуждите пари. Строят реактори и газопроводи, субсидират цени, назначават. С данъците на всички си купуват гласове. И наричат това социална справедливост. Те така разбират живота.
Десните са тънките. Дойдат ли на власт, те почват да режат разходи, да спират проекти, да съкращават, да уволняват. Икономиката може да спре, но публичните финанси са слънце. Не бюджетът работи за човека, а човекът – за бюджета. Те пък така разбират живота.
Премиерът Орешарски ми изглеждаше тънък човек – телесно, а и по професионални убеждения. Той обаче имаше дебели мандатоносители. И правеше, каквото му казват.
Премиерът Борисов е номинално десен, но не ми се види тънък – икономически искам да кажа. Започва с много дебел гамбит похода си към властта. Данъкоплатецът трябва да се бръкне, за да няма бъдещото правителство дупка в бюджета. И понеже в тази криза и хаос увеличение на приходите едва ли може да се очаква, да не се наложи новата власт да реже разходи – от заплати, социални плащания, здравеопазване. Тя отсега подготвя бъдещия си политически комфорт.
Сега за миг си представете вашия семеен бюджет. Ако парите не ви стигат и се появят непредвидени разходи, а бъдещите приходи не са сигурни, какво правите? Лишавате се от нещо, или вземате заем? Как бихте желали да постъпва правителството ви в такава ситуация? Ето, това е въпросът на изборите.
Ако не си го зададем, ще получим: дебели-избори-дебели прим.
А ние винаги ще сме тънките – икономически.

Leave a comment

3 Comments

  1. Лошото на нашата държава, е че при всеки един проблем потърпевши сме ние данъкоплатците. Този проблем не прави изключение за жалост!

Leave a Reply to входни врати Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *