Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Украина и българските бежанци

Миналия четвъртък Украйна се отказа да сключи споразумение с Европейския съюз, което щеше да й отвори вратите за неговия пазар и да постави основата на по-тесни политически връзки.

Не знам доколко хората в България обръщат внимание на това събитие, което е важно за страната ни.

Важно е най-малко по две причини. То е геополитическа победа за руския президент Владимир Путин и поражение за Европа. Той я постигна в голяма степен заради противоречивото и колебливо отношение на украинците към Европейския съюз, което напомня за българското, особено днес.

Украйна беше преговаряла четири години за споразумението, което включва зона за свободна търговия, с условия, които ЕС досега не е предлагал на нито една трета страна.

Седмица преди подписването му обаче правителството на президента Виктор Янукович обяви, че се отказва от него и предложи тристранни търговски преговори между ЕС, Русия и Украйна. Това стана само час, след като Путин подхвърли идеята.

Споразумението между ЕС и Украйна беше очаквано като главното събитие на Третата среща на върха на .нар. Източно партньорство на ЕС на 28 и 29 ноември в литовската столица Вилнюс.

Подготвяно още от 2004 г. и започнало през 2009 г., то беше един от амбициозните външнополитически проекти на Европа – да приближи към своите правила и ценности шест страни от бившето съветско пространство – Азербайджан, Армения, Белорус, Грузия, Молдова и Украйна.

Във Вилнюс се очакваше споразумение за асоцииране и свободна търговия да подпише само Украйна, а Армения, Грузия и Молдова да приключат преговорите си по подобни споразумения и да ги парафират.

Путин направи всичко възможно това да не се случи. Защото Източното партньорство означава, европейски икономически правила (включително в чувствителния сектор на енергетиката) и политически принципи в окръжението, на което Кремъл гледа като на своя зона на влияние.

Първа се отказа Армения, която под заплахата, че ще изгуби руските гаранции за сигурност по-рано тази година обяви, че вместо с Европа ще преговаря за митнически съюз с Русия. Този съюз, в който засега са Белорус и Казахстан, Путин вижда като основа на бъдещ Евразийски съюз – наддържавна структура доминирана от Русия, която трябва да бъде геополитическа противотежест на Европейския съюз.

Руснаците започнаха педантични митнически проверки на украинските и литовските тирове, предизвиквайки километрични опашки по границите си, размахаха класическата заплаха пак да спрат природния газ за Украйна, спряха вноса на литовски млечни продукти и на молдовски вина, предупредиха Кишинев, че рискува да загуби навеки поддържаната от Москва сепаратистка Приднестровска република.

Целият този натиск доскоро не постигна много. Главната победа на Путин беше миналата седмица – отказът на 46-милионна Украйна от европейска интеграция. Без Украйна Източното партньорство като проекция на европейското влияние губи смисъл.

Белорус и Азербайджан са авторитарни режими , които не проявяват особен афинитет към европеизация, нито към участие на високо ниво в партньорството. Спрямо първата ЕС поддържа санкции, а втората се спасява от тях само благодарение на петрола и газа си, на които Европа разчита.

Всички страни без Украина имат т.нар. “замразени конфликти” – Армения и Азербайджан – в Нагорни Карабах, Молдова – в Приднестровието, Грузия – с отцепилите се Абхазия и Южна Осетия. Навсякъде Русия, вярна на имперския принцип “разделяй и владей”, поддържа сепаратистите.

За Путин ориентиране на Украйна към Европа означава властови провал, доколкото външната политика е проекция на вътрешнополитическите приоритети. У дома то би било изтълкувано като още една територия на влияние изгубена в полза на Запада – със съответните последствия за руския президент.

Защо обаче Киев се огъна? Министър-председателят Микола Азаров обяви само част от причините – “сложната икономическа обстановка” – Украйна не може да издържи на икономическа блокада от страна на Русия и по всичко личи, че в преговорите ЕС не е гарантирал, че може да я избави от такова положение.

Със заобиколните газопроводи на Русия – “Син поток” до Турция, “Северен поток” до Германия под Балтийско море и бъдещия “Южен поток” до България – тя постепенно неутрализира Украина като маршрут на стратегическия за Москва износ на газ.

Но има и вътрешнополитически причини – украинците са почти по равно разделени за и против сближаването с Европа и това разделение е отразено в парламента им, където законодателите не успяха до последно да приемат цялото законодателство, което ЕС изискваше за подписване на споразумението.

Президентът Янукович, който досега е залагал на проруския електорат, явно реши да не го разочарова преди изборите през 2015 г. За някои западни наблюдатели (проф. Стивън Блокманс от Центърът за европейски изследвания в Брюксел) това му решение е “твърде хазартно”.

Вина за провала обаче носи и ЕС. Преди всичко – с настояването си украинските депутати да приемат закон, с който осъдената за злоупотреба с власт прозападна бивша министър-председателка Юлия Тимошенко да бъде пусната от затвора, за да се лекува от дискова херния в Германия.

Ясно е, че в пост-съветското пространство едва ли има независимо правосъдие и честни процеси срещу политическия опонент. Но това не значи, че Тимошенко е била невинна. Европа се опита арогантно да диктува на украинското правосъдие и с това си спечели заслужена опозиция.

След като парламентът в Киев не успя да приеме закон за лечение на осъдени в чужбина по хуманитарни съображения, ЕС сам предаде единствения изход от положението в ръцете на Янукович. Сега страната му ще изпълни европейските условия за подписване на споразумението, само ако той помилва Тимошенко. Но той се страхува да направи това, за да не се яви тя като негов съперник на изборите през 2015 г. Другият изход е ЕС да се откаже от свързаното си с нея условие.

Все още има теоретичен шанс за споразумение в последния момент на масата на преговорите във Вилнюс, но вероятно е то да предполага унизителен за Европа компромис.

Нейната външна политика търпи провали, защото отделни държави-членки не искат заради нея да усложняват двустранните си отношения с трети страни – в случая с Русия. Би ли се скарала германската канцлерка Ангела Меркел с Путин заради Украина? Главната жертва на европейското двуличие са партньорските обикновени хора, на които ЕС е дава надежда на думи за друго бъдеще.

Десетки хиляди от тях сега протестират в Киев срещу решението на правителството да прекъсне преговорите по споразумението. И протестът им прилича на софийския. Властта и другата половина от народа са против тях. Те открито не искат Европа, или я искат само на думи, но не смеят да скъсат с миналото си и с Русия.

Най-вероятно много украински протестиращи, както много български един ден просто ще емигрират. Ще отидат при Европа, след като тя не може да отиде при тях. Те ще се превърнат в бежанци не от война, а от миналото, в което нацията им е вкопчена. И от което не им е стигнала сила да я откопчат. Те ще избягат от тези, които питат: “За какво ни е тази Европа?”

Войната в Сирия за три години прокуди два милиона души извън пределите на страната. Толкова, колкото липсата на ясна посока прокуди от България към Европа и Америка за 24 години.

Leave a Reply