Бедата не е във въпросите, а в липсата на отговори

Социологът Първан Симеонов ни разказва, че ние българите задаваме погрешния въпрос и затова не се оправяме. Погрешният въпрос според него е: “кой?”, а верният му отговор е: “Ами ние, кой друг”. Не съм съгласен. Грешни въпроси няма. Има грешни отговори. Ако искаш хората да не питат за нещо, или ако им обясняваш защо е грешно да питат за него, поставяш сам под съмнение това доколко си демократ. Като журналист работил при поне два режима съм бил многкратно “съветван” да не питам за разни неща, и ако все пак съм го правил, вместо отговор, съм получавал обяснение защо въпросът ми не е правилен. Въпросът “кой?” в България не е за юнака, за добрия цар, или за месията, който “ще ни оправи”. Той е за отговорните да сме за оправяне. И за 30 години преход няма отговор. Затова пък поводи да го задаваме се сипят всеки ден. Обратният поток на информация е твърде по-беден, а понякога – напълно липсващ. Примери? Кой е виновният за т.нар. “възродителен процес”? Има ли осъден? Кой назначи червените милионери и им раздаде куфарчета с пари? Откъде взе тези пари? Чии бяха те? Кой е отговорен за хиперинфлацията през 1997 година? А за фалита на 16 банки? Кой уби Андрей Луканов, Илия Павлов, Емил Кюлев и стотици други знайни и незнайни герои на нашено време? Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС? (Извинете за ентото повторение, но отговор още няма). Кой разсипа КТБ? Списъкът далече не е изчерпателен. И целта ми не е, да е. Но на нито един от тези въпроси отговорът не е предложеният от Симеонов:  “Ами ние, кой друг. Аз самият. Ти”. Ние, огромното мнозинство от българите, нито крадохме, нито убивахме, нито лъгахме. За изминалите три десетилетия и преди тях българите преживяха много престъпления и неправди. И въпросът КОЙ е виновен и ще понесе възмездието, е естествен и справедлив. Това е въпросът за личната отговорност. Поне в наказателното право тя винаги е такава. Ако искаме да бъдем европейска демокрация, няма как да заобиколим този въпрос. Ако днес доверието в държавата, в институциите, в партиите е на рекордно ниски нива, то е, защото той продължава да няма отговор, а не защото е неправилен. България няма как да тръгне напред, без да получи отговора. Тя ще продължи да гледа в миналото си, не защото й липсват интелигентност или прагматизъм, а защото миналото я боли. Българите няма да се хванат на нито едно “какво”, колкото й примамливо и креативно да е то, ако мястото на “кой” остава все така празно. Българите няма да се настроят положително и конструктивно, ако се опитвате да им затворите страницата, преди да са я прочели (спомнете си Желю Желев). Българите ще мразят, лъжат, кръшкат и крадат, докато не видят наказани за това и не разберат, че така наистина не може. “Дори в малкото случаи, когато питаме не „кой“, а „какво“ и „защо“, мнозина от нас пак стигат до тия прелестни отговори: системата, модела”, пише Симеонов.” Как пък никой не каза: икономиката, неравенствата, липсата на реформи”. А кой съсипа икономиката? А кой причини неравенствата? А кой не направи реформите? Демоскопите могат например да видят без микроскоп, че в днешния български парламент седи бивш министър от правителството, причинило най-тежката икономическа криза в последните три десетилетия. И не само седи, а се занимава активно с икономическа политика. Без микроскоп се вижда, че той и ред други негови колеги са били агенти на бившата Държавна сигурност. Добре, ще задам препоръчаните от Симеонов въпроси: Какво да очаквам от тях? Защо са там? И все пак: Кой им позволи да участват в политиката? Кой ги включи в кандидатските листи? Не знам как е в социологията и в политиката, но за журналистиката съм сигурен: ако една история оставя след себе си въпроси без отговори, и особено въпроса за подлога в изречението (кой?), значи не е написана добре. Струва ми се, че и ако една държава оставя след себе си такива въпроси, има нещо гнило в нея.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *