Ако още спорим за Венецуела, имаме проблем

Доклад за Венецуела от независими експерти за Организацията на американските държави от 2018 г. Само няколко числа от общо 451-те му страници: Екипът е открил данни, покриващи съставите на седем престъпления срещу човечеството, с които обосновава предложение Венецуела да бъде дадена на Международния криминален съд. Между тези деяния са: 131 убийства на демонстранти от силите на реда между 2014 и 2017 г.; 8292 извънсъдебни екзекуции; 1300 политически затворници от 2013 г. насам; 12 000 произволни задържания (по 7 на ден). Много се е объркал този, който обявява такива факти за “вътрешни работи” на която и да било държава. Такива “вътрешни работи” неизбежно стават външни. Ако не ставаха, такива като червените кхмери, Кадафи, Саддам Хюсеин и Милошевич и до ден днешен щяха да избиват и да тероризират собствените си народи. Лидерът, който проповядва “ненамеса” в такива “вътрешни работи”, нанася репутационна вреда на страната си. Демагогия е да обосноваваш такова въздържане с “върховенство на международното право и с твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати”. Какво международно право защитава извършителите на такива престъпления? Репутационните вреди излизат скъпо в Европейския съюз, защото те създават съответно обществено мнение и отношение към въпросната държава членка. Цената им се усеща, когато дойде време за важни преговори – например за финансирането от следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Държавите нетни донорки в бюджета на ЕС, на чиято солидарност страни като България разчитат, неведнъж са напомняли, че данъкоплатците им не искат да финансират тези, които вземат европейските пари, а после тичат да се прегърнат с Русия или с Китай. Европейската солидарност е двупосочна улица. Тя предполага и отговорности, включително по международни въпроси като кризата във Венецуела. Ако у нас все още може това да бъде оспорвано на най-високо държавно ниво; ако то е тема на публичен дебат и “разделя нацията”, съществена роля имат липсата на информираност и фалшивите новини. Случаят с Венецуела показа само колко уязвими са обществото и държавата ни от хибридни влияния. Те тепърва ще се усилват в месеците преди европейските и местните избори. Затова четете. “То сляпото окато прави”. Неинформираността може да излезе скъпа – включително в буквалния смисъл.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *