Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив November, 2019

Днес Европейският парламент одобри целия състав на новата Европейска комисия начело с германката Урсула фон дер Лайен. Престои ѝ мандат от пет трудни години. Преди той формално да започне на 1 декември, да припомним някои особености на тази Комисия:

  • нейната председателка беше одобрена от Европейския парламент с исторически малката разлика от девет гласа;
  • толкова много кандидат комисари не са били връщани и “късани” на изслушванията за утвърждаване в комисиите на Европейския парламент поне през последните 15 години;
  • причините за това бяха “войната” между Парламента и Европейския съвет за процеса на “водещите кандидати”. Парламентът си отмъсти, че държавните и правителствените ръководители казаха, че не са обвързани с него и отхвърлиха кандидатите да оглавят Комисията, издигнати от европейските политически семейства и водили кампании преди европейските избори тази пролет. Отделно, германците в Европейската народна партия си отмъстиха на френския президент Еманюел Макрон, за това че се обяви против техния кандидат за шеф на Комисията Манфред Вебер. Парламентът “скъса” първата кандидат-комисарка на Макрон Силви Гулар;
  • комисията на Фон дер Лайен (61 г.) ще трябва да разчита на динамични мнозинства от проевропейските партии. За първи път от много години традиционните левица и десница нямат обикновено мнозинство и не могат да въпроизведат традиционната голяма коалиция. Сега те ще зависят от либералите (сред които най-голямата национална група са французите от партията на Макрон) и от зелените. Това пъстро проевропейско мнозинство има неясни граници и вътрешни противоречия за това накъде да върви Европа след Брекзит;
  • все по-очевидни стават различията между Германия и Франция по тези въпроси, съответно между лидерите им, канцлерката Ангела Меркел и Макрон. Т.е. досегашият германо-френски тандем начело на Европа отсъства. Заменен е с открито несъгласие, ако не – със съперничество. Меркел е в края на последния си мандат, начело на неустойчива и неохотна коалиция със социалдемократите в Германия. Приемничката ѝ начело на християндемократите Анегрет Крамп-Каренбауер не образува мнозинство като евентуална приемничка на канцлерката. Управляващите партии губят лошо в поредица провинциални избори и се борят с кризи на лидерството. В тази обстановка крайнодясната “Алтернатива за Германия” и Зелените печелят позиции. Отслабената Германия е сигнал за амбициозния Макрон да посегне към неформалното лидерство в Европа, което досега безспорно беше в ръцете на Меркел. Радикалните му идеи обаче досега раждат повече съпротива на национално ниво в различните държави членки отколкото резултати;
  • Фон дер Лайен дължи избирането си на подкрепата “черни овце” от Централна Европа като премиерите на Полша и Унгария Матеуш Моравецки и Виктор Орбан. Ще ѝ бъде трудно да продължи непримиримата политика на предшественика ѝ Жан-Клод Юнкер към тях, особено що се отнася да върховенството на закона и т.нар. “нелиберална демокрация”. В същото време сред шестте ѝ приоритета са “зелен договор за Европа” и редовно наблюдение за върховенството на закона във всички държави членки с годишни доклади от Брюксел. Само това стига за конфликт с управляващите консевратори от “Право и справедливост” във Варшава, които няма да прежалят лесно нито икономически важния въгледобив, нито ще се огънат пред процедурата за ограничаване на членските права на страната им заради спорни съдебни реформи, започната още от комисията на Юнкер и стигнала до “кривата круша”. Тази процедура е сред “горещите картофи” от наследството на Юнкер. Първият му заместник, холандският лейбърист Франс Тимерманс (един от неуспелите водещи кандидати за шеф на Комисията), ще бъде пак сред първите заместници на Фон дер Лайен, но с нов “обезопасен” ресор – политиките за климата. Моравецки и Орбан се отърват от калвинистката му безкомпромисност по върховенството на закона.
  • Ден преди гласуването на новия Колегиум на комисарите в Страсбург Германия и Франция представиха съвместен план за “ремонт” на ЕС. Ако Европейският съвет през декември го приеме по принцип, той ще бъде обсъждан през следващите две години от “Конференция на бъдещето на Европа”. Това прилича на Конвента, свикан през 2001 г., който изработи проекта за несъстоялата се европейска конституция, още повече че в документа се споменава и промяна на договора на ЕС, ако такава се налага. Може обаче да става дума и просто за германска хитрина да бъдат опитомени реформаторските Sturm und Drang (буря и натиск – нем.) на Макрон, промените да бъдат отложени и размити в рамките на двегодишни дебати, в които да бъдат и заоблени по-острите им ръбове. Така вече се случи с амбицията на Макрон за общ бюджет на еврозоната, който да бъде отделен и по-голям от сегашния бюджет на ЕС и да изпълнява стабилизиращи функции. С модерираща роля на Берлин беше постигнато съгласие за значително по-малък фискален “инструмент”, който е част от общия бюджет на ЕС, няма стабилизиращи функции и служи за повишаване на конкурентоспособността на икономиките в единната валута.

Някои медийни оценки днес, преди Фон дер Лайен да встъпи в длъжност (подчертаванията са мои):

“Новият шеф на Европейския съюз обеща големи промени в политиката за справяне с някои от най-големите проблеми на блока – от миграцията до изменението на климата, но ще трябва да се ориентира в дълбоки разделения между страните членки” (Ройтерс).

“При гласуването Фон дер Лайен имаше широка подкрепа от трите най-големи политически групи на ЕС – нейната дясноцентристка Европейска народна партия, лявоцентристките социалисти и демократи и либералоцентристката “Обновена Европа”. Въпреки че се въздържаха, Зелените заявиха, че ще останат отворени за съюзяване с Фон дер Лайен и други групи за всеки отделен случай. Позицията на Зелените подчертава продължаващите трудности, с които Фон дер Лайен ще се сблъска, докато се опитва да се пребори за мнозинство в Парламента за своите законодателни инициативи. Докато трите най-големи групи гласуваха за избора на Комисията, те не са сключили коалиционно споразумение и не са съгласни по много точки в различните важни законодателни досиета. Дългогодишни вътрешни познавачи на ЕС прогнозираха, че ще бъде трудно за новия колегиум. (Политико)

Новата председателка на Европейската комисия премина по труден път към гласуването в сряда. Тя беше одобрена с малка разлика в самия Европейски парламент и трябваше да замени три от своите избраници за еврокомисари, след като те бяха отхвърлени от евродепутатите. (Юронюз)

 

Друго за отбелязване днес:

Меркел на два пъти сдъвка Макрон в една реч пред Бундестага. Първо – с диаметрално противоположна оценка за НАТО; второ – с призив към европейците да бъдат единни спрямо Китай, където неотдавна френският президент направи знакова визита.

Какво ли си говори Доналд Тръмп с посланика/посланичката си за мене? Това сигурно се питат лидери от цял свят след вчерашните изслушвания на дипломати в Конгреса в разследването за отстраняване на американския президент от длъжност. Ако използваме метафората на Бисмарк, можем да кажем, че с показанията на Дейвид Холмс

 


и Фиона Хил


колбасарите показаха на публиката как правят наденицата. Вероятно е мнозина да загубят  апетит към нея. Не е ясно дали тези показания ще помогнат за отстраняване на Тръмп, но е ясно, че и те ще имат разрушителен ефект върху доверието в САЩ, върху лидерската им роля и върху външната им политика. По този ефект те вероятно ще се доближат до обнародваните преди години в “Уикилийкс” грами на Държавния департамент. Положителният ефект на снощните показания е, че биха отрезвили Източна Европа и други части на света, за които Америка е още надежда. Ако двамата дипломати са казали истината, както се заклеха, излиза, че солидарността на Белия дом с борещите се за свобода и демокрация украинци е зависела от личните услуги, които държавният им глава е бил готов да направи на президента на САЩ. От тях е зависело и дали Володимир Зеленски ще бъде приет в Белия дом. Онзи ден постоянният представител на САЩ в ЕС Гордън Дейвид Сондланд потвърди същото. Той каза, че Тръмп чрез личния си адвокат Рудолф Джулиани му е наредил да търси сделка “танто за танто” с украинците и че е “абсолютно убеден”, че президентът е задържал $400 млн. американска военна помощ за Украйна, за да я притисне тя да преследва наказателно главния му съперник за поста, демократа Джо Байдън и сина му. Днес Тръмп каза, че иска процес за отстраняване от длъжност в Сената, където мнозинството е на неговите републиканци. Те се оплакват, че досегашните изслушвания в долната камара на Конгреса са пристрастни и не им позволяват да призоват техни свидетели.

Ето още някои теми, които заслужават отбелязване днес:

Бенямин Нетаняху, най-дълго служилият израелски премиер, е обвинен в измама и злоупотреба с доверие насред правителствена криза, която е на път да доведе до трети избори за година. Повечето от обвиненията са свързани за осигуряване на икономически изгоди за медии срещу благоприятно отразяване. Да беше попитал у нас как се прави това.

Бурен конгрес на германските християндемократи започна днес в Лайпциг, столицата на Тюрингия, където те неотдавна катастрофално загубиха провинциалните избори, оставайки трети след крайнала левица и след крайнодясната “Алтернатива за Германия”. Анегрет Крамп-Каренбауер, спорната приемничка на Ангела Меркел начело на ХДС, произнесе реч с посланието back me or sack me. Тя предложи оставката си, ако съпартийците ѝ смятат курса ѝ за погрешен, но поиска да се обединят около нея, ако не смятат така.

Русия ще усъвършенства тайнствената ракета, която се възпламени и уби осем души на полигон близо до Севернодвинск на 8 август т.г., съобщи президентът Владимир Путин, предавайки в Кремъл посмъртни награди на вдовиците на седмина загинали в изпитанията на оръжието през август.

Брекзит е само началото на разпада на Европейския съюз, такъв, какъвто го познаваме. Това прогнозира днес руският президент Владимир Путин на инвестиционен форум в Москва под наслова “Русия зове”. Според него източноевропейски страни може да обмислят напускане на съюза, когато от нетни получателки от неговия бюджет се превърнат в нетни донорки. Путин увери аудиторията си, че Русия не желае ЕС да се разпада, защото въпреки санкциите той ѝ оставал най-големия търговски партньор и повечето руски валутни резерви са деноминирани в евро. Тази застрашително-доброжелателна реторика идва седмици преди срещата на “нормандската четворка” в Париж (9 декември 2019 г.), която включва освен Русия и Украйна лидерите на двете главни сили в Европа – Германия и Франция. Не са тайна различията между Берлин и Париж по основни въпроси на състоянието на ЕС и НАТО.

Знам, че лидерите на европейските страни знаят за това, мислят за това, и имат различни сценарии, как да консолидират членовете на Евросъюза, да постигнат по-устойчиви форми на интеграция. Дали ще успеят или не, не знам, но аз, във всеки случай, искам да им пожелая им успехи”, заключи Путин.

Той не пропусна да коментира и разногласията в НАТО по време на днешната среща на външните министри на съюзниците в Брюксел и  преди срещата на върха на алианса насрочена за 4 декември в Лондон. Както обикновено, руският лидер застана зад “дисидентите” в западния съюз, в случая – зад френския президен Еманюел Макрон, който неотдавна направи три важни знака: поиска пауза в разширяването на ЕС, обяви, че НАТО е в “мозъчна смърт” и че е проблематично член 5 (за колективната защита) да се прилага към съюзници като Турция и призова за изграждане на независима европейска отбрана и подновяване на диалога с Русия.

“Днес не е достатъчно да казваш: Ние ви защитаваме, платете”, каза Путин, визирайки финансовите претенции на американския президент Доналд Тръмп към европейските съюзници в НАТО. “Защо ще плащат те за поддръжка на отбранителния комплекс на САЩ? Те ще развиват свой. Те за това говорят сега”.

Днес се очерта доста “руски” информационен поток. Оказа се, че Сърбия разследва за шпионаж руски дипломат. А в You Tube има видео,

за което се твърди, че показва как Георгий Клебан, руски помощник военен аташе в Белград, предава пари на местен гражданин, след сърдечна среща, на която получава плик от него. Според Ройтерс сръбската Агенция за информация и сигурност е потвърдила автентичността на видеото, а премиерката Ана Бърнабич е казала пред “Блиц”, че ако подозренията се окажат истина, това ще бъде “сериозен проблем”.  Сърбия е един от най-близките руски съюзници в Европа. Шефът на руското външно разузнаване Сергей Наришкин неотдавна е казал, че двете страни провеждат “сложни взаимни операции” свързани с външната им сигурност, отбелязва Ройтерс. Дали изтичането на това видео е “мероприятие”, свързано с тях, или в сръбските служби има недоволни от сближаването с Москва? Очакваме да разберем утре след заседание на сръбския Национален съвет за сигурност. Междувременно сръбският вътрешен министър Небойша Стефанович е заминал за Москва среща с председателя на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев.

 

 

Строителството на израелски селища на Западния бряг не нарушава международното право, заяви американският държавен секретар Майк Помпео. Тази смяна на позицията на САЩ означава, че Израел може безпрепятствено да анексира палестински територии и че изгледите за постигане на мир между него и палестинците изчезват. Със заявлението на Помпео администрацията на президента Доналд Тръмп преобръща 40 години американска политика, за която тези селища бяха незаконни. Те са несъвместими с международното право според правно становище на Държавния департамент от 1978 г. То прави подарък на консервативния израелски премиер Бенямин Нетаняху, който не е изключено да се изправи пред трети подред предсрочни избори тази година. По-рано тази година Тръмп призна оспорваните Голански възвишения за израелска територия, а през 2017 г. призна Йерусалим за израелска столица и премести там американското посолство. Промяната на позицията за Западния бряг отдалечава още САЩ от европейските им съюзници в международната политика. Върховната представителка на ЕС Федерика Могерини днес заяви, че за Европа израелските селища на Западния брят остават незаконни.

Ще започнат ли отново преговорите между афганистанските власти и талибаните? Знак, че се правят опити в тази посока е размяната на двама учени, американец и австралиец, отвлечени преди три години от талибаните срещу трима техни командири, пленени от Кабул.

Великобритания най-вероятно ще трябва да екстрадира основателя на “Уикилийкс” Джулиан Асанж в САЩ. Днес шведска прокурорка реши да свали от него обвиненията в изнасилване отпреди 10 години. Четиридесет и осем – годишният Асанж в момента е в британски затвор и чака решение на съда по засягащите то искания да бъде екстрадиран. След като шведското окончателно отпадне, остава американското . То се основава на 18 обвинения, включително заговор да хакне правителствени компютри и нарушение на закона за шпионажа. Решението на шведската прокурорка може да бъде обжалвано. Тя твърди, че оплакванията срещу Асанж са достоверни, но за изминалото време паметта на свидетелите е избледняла и не може да събере достатъчно факти в подкрепа на евентуално обвинение.

Днес ще отбележа три събития от информационния поток:

Антиправителствени демонстрации в Иран. Властта обвинява САЩ, че ги подстрекават.  Пряката причина за вълненията е увеличаване на цената на горивата с 50% до $0,13 на литър за най-използвания бензин и въвеждането на дажби – 60 литра на кола на месец. Който я надвиши, плаща двойна цена.  Протестите са в цялата страна, “Ал Джазира” казва, че в тях са взели участие 87 000 души и има 1000 арестувани, духовният водач аятолах Али Хаменей нарича протестиращите “престъпници”. Революционните гвардейци, които са пряко подчинени на Хаменей ги заплашват с  “решителни” мерки. Впечатляваща е степента на насилие – подпалени са коли, магазини, банкови клонове. Според “Политико” аятоласите са изправени пред най-голямото предизвикателство за властта си след войната се Ирак (1980-1988 г.). Демонстрациите са израз на по-широко недоволство от икономическите затруднения, след като САЩ излязоха от ядрената сделка с Иран преди година и възобновиха санкциите срещу ислямската република. Протестите се развиват на фона на 40% годишна инфлация и очакван 9,5-процентов икономически спад.

Русия върна на Украйна задържаните преди година военни кораби. Струва си да се прочете съобщението на руското външно министерство за това. Подчертана е вината на бившето украинско ръководство, което според Москва зорлем вкарало моряците в правонарушение. На 9 декември в Париж ще има среща на т.нар. “нормандски формат” – Русия, Украйна, Германия и Франция, на която ще се търси решение на руско-украинската криза. Официалната версия, за това защо досега Русия държа двата катера и влекача на украинските военноморски сили, е че те били веществени доказателства в течащото наказателно производство срещу екипажите им. В четвъртък в Хага започват изслушвания в Международния съд на ООН по морско право за инцидента.

Полякът Доналд Туск ще стане първият източноевропеец начело на Европейската народна партия в 43-годишната ѝ история. Засега той е единственият кандидат за поста преди конгреса на дясноцентристката формация в сряда в Загреб.

Категории
Връзки
Архив
Meta