Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив April, 2019

Европейският съюз пак отложи Брекзит – този път за Деня на народните будители, известен още като Хеолуин.

Британската министър-председателка Тереза Мей получи повече от желаното от нея време да завърши преговорите си лейбъристката опозиция и да сформира необходимото й мнозинство в Камарата на общините за оттегляне със сделка.

Опасността от неорганизирано напускане, от което и двете страни са страхуваха, беше избегната за втори път, но още не е напълно изключена.

Според заключенията на специалния Европейски съвет снощи “този период на удължаване следва да продължи само колкото е необходимо и във всички случаи най-късно до 31 октомври 2019 г. Ако Споразумението за оттегляне бъде ратифицирано от двете страни преди тази дата, оттеглянето ще се осъществи на първия ден от следващия месец”.

Ако Обединеното кралство (ОК) продължава да бъде член на ЕС на 23 – 26 май 2019 г. и не е ратифицирало Споразумението за оттегляне до 22 май 2019 г., страната трябва да проведе избори за Европейски парламент. Ако то не го направи, напуска ЕС на 1 юни 2019 г. без споразумение.

Съществуващото, но още нератифицирано споразумение за оттегляне не може да бъде предоговаряно и бъдещите отношения с ЕС не могат да се договарят по време на отсрочката. През нея може да има преговори само по политическата декларация за бъдещите отношения към споразумението. Продължава да съществува възможността ОК да оттегли молбата си за напускане на ЕС.

Най-интересни в заключенията са следните редове:

“Европейският съвет взема предвид ангажимента на Обединеното кралство да действа конструктивно и отговорно в периода на удължаване в съответствие със задължението за лоялно сътрудничество и очаква Обединеното кралство да изпълни този ангажимент и задължението по Договора по начин, който отразява положението му на оттегляща се държава членка. За тази цел Обединеното кралство ще съдейства за осъществяването на задачите на Съюза и ще се въздържа от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза, по-специално когато участва в процеси на вземане на решения на Съюза… Наред със заседанията по член 50 от ДЕС (Договора на ЕС – б.а.), 27-те държави членки и Комисията, когато е подходящо съвместно с други институции, органи, служби и агенции на Съюза, ще продължат да заседават отделно на всички равнища, за да обсъждат въпроси, свързани с положението след оттеглянето на Обединеното кралство”.

Накратко, Лондон поема джентълменския ангажимент да не пречи в ЕС в последните месеци преди напускането. Но  до него ОК е пълноправна държава членка, т.е. де юре ще запази договорните си права да налага вето, да участва в блокиращи малцинства. Спорно е доколко, упражнявайки тези свои права, то би могло да бъде обвинено, че възпрепятства “за осъществяването на задачите на Съюза”, или че не действа “конструктивно и отговорно”.

По договор ЕС няма да има право да изключва ОК от форматите си, освен когато 27-те обсъждат въпроси на Брекзит. Ако не ратифицира споразумението за оттегляне до 22 май, ОК ще прати пак 72 депутати в Европейския парламент, ще има право на място в следващата Европейска комисия. Няма как ЕС да изключи британския правителствен ръководител, който и да е той, при номинирането на следващия председател на Европейската комисия веднага след европейските избори. Т.е. ОК, де юре, ще има всички лостове да пречи, въпреки тържествения си ангажимент в заключенията.

С това се обяснява яростната съпротива на френския президент Еманюел Макрон  срещу 12-месечна отсрочка, която първоначално беше предложил председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Макрон на практика застана на страната на твърдите брекзитъри, настоявайки ОК да изпълни колкото може по-скоро волята на гласоподавателите си от референдума през юни 2016 г.

За шестте месеца на отсрочката в ОК на теория могат да се случат много неща. Колкото повече се бави Брезкзит, толкова по-уязвима е Мей, която вече напълно е изгубила контрол над министрите и над парламентарната си група. Тя може да загуби поста си, може да има предсрочни избори и/или нов референдум за британското членство в ЕС или за начина на напускането му, макар правителството да не е склонно към такава стъпка. Тя самата беше обещала да подаде оставка, ако Камарата ратифицира сделката.

Ако Мей изпълнява поетия под натиска на Франция ангажимент за конструктивност и отговорност, тя ще се изложи на още по-яростна съпротива от твърдите брекзитъри у дома, които настояват ОК да вгорчи максимално последните общи дни с ЕС преди развода.

Изпълнението на ангажимента от заключенията означава Британия, едната от двете ядрени сили в Европа, едната от двете в ЕС членки на Съвета за сигурност на ООН, втората по големина икономика на съюза, да бъде сведена до безгласна буква, която покорно слуша и изпълнява, само и само 27-те да й позволят да си отиде по-безболезнено. Враждебната Камара на общините трудно би простила това на Мей. Би ли я подложил ЕС на такива изпитания?

Ако сделката й мине с лейбъристка подкрепа, целостта на Консервативната партия е под въпрос. Но това е вътрешнобританска пост-брекзитна работа.

Долната камара на руския парламент днес одобри закон, който създава “суверенен” руски интернет (Рунет) независим от световните сървъри.

Той задължава руските интернет доставчици  да осигурят “технически средства” за “централизиран контрол на трафика”.

От създаването си през 1989 г. световната мрежа е най-яркото въплъщение на глобализацията. Тя най-успешно преодолява границите и властовия контрол.

С развитието на търсачките, платформите и особено – на социалните мрежи от началото на този век интернет направи и друга революция в човешкото общуване – тя сложи край на преобладаващата еднопосочност на т.нар. масова комуникация и превърна този процес в двустранен и интерактивен.

С масово достъпната възможност всеки да се изразява публично в социалните мрежи, да има блог, интернет стана “популистки”, залезе институцията на “пазача на входа”, а традиционните медии загубиха монопола си върху дневния ред на обществото и върху съдържанието на публичната комуникация.

Елитите изгубиха мощно средство за социален контрол – средствата за информация. От средства в ръцете на малцина, масовата комуникация вече се връща с големи скокове към древния си първообраз на среда – на вече глобална агора, където свободни граждани общуват свободно и гласът на всеки може да бъде чут,  където всеки може да бъде колкото обект, толкова и субект на общуването.

Интерактивната мрежа позволи на отделния човек да бъде навсякъде в реално време, сам да съставя информационното си меню, вместо да се задоволява със стандартния пакет, който печатът, радиото и телевизионните канали някога поднасяха на всички в “масовата” публика.

Фейсбук и Туитър направи Арабската пролет, Брекзит, жълтите жилетки, кампаниите на Обама, Макрон, Тръмп, възхода на “Пет звезди” в Италия.

Виртуалната реалност счупи традиционните рамки на “тук и сега” и ги изтръгна от ръцете на познатите ни медии. Първата реалност вече не може без втората. Реалното съществуване е невидимо без виртуалното.

Най-сетне интернет, най-вече със социалните мрежи, позволява на хората не само да общуват в реално време, но и да се организират.

Накратко, интернет даде на човека свобода, която никой медиум досега не му е давал. Той изпревари със столетия политическите и държавните системи.

Показателен е списъкът на държавите, които досега ограничаваха достъпа на гражданите си до интернет – Китай, Северна Корея, Куба, Турция. Руският закон е само една по-амбициозна стъпка в тази посока.

Той показва, че режимът на Владимир Путин не може да живее без граници. Бодливата тел му трябва и във виртуалния свят.

Той показва и колко куха е претенцията му за демократизация в сравнение с някогашния Съветски съюз. Кремъл не търпи медии, които са среда на свободен дебат. На него му трябват средства – колективни агитатори, пропагандисти и организатори по определението на водача на пролетарския метеж Владимир Илич Ленин.

Руският режим обаче не се отказва да използва свободната част от световната мрежа, за да разпространява фалшиви новини, хибридна пропаганда, да се меси в чужди избори. Само взема мерки някой да не замери с неговите камъни неговата глава.

Тридесетгодишният режим на президента Омар ал Башир свърши, след като военните го свалиха днес с безкръвен преврат. Те ще управляват страната две години, след които обещават за има свободни избори. Преходът започва с тримесечно извънредно положение и суспендиране на конституцията, затваряне на границите и въздушното пространство и полицейски час през нощта. Падането на диктатор не води непременно към демокрация. Министърът на отбраната Ауад Мохамед Ахмед Бин Ауф във военна униформа съобщи, че 75-годишният Башир е задържан “на сигурно място”. Според източници на Ройтерс го държат с негови приближени от ислямистката групировка Мюсюлмански братя. Каква  ще бъде съдбата му не се знае. Още не ясно и кой ще го замести. Агенциите прогнозират, че може да бъде самият Ауф, бивш шеф на разузнаването или бившият шеф на генералния щаб Eмад ал Дин Адауи, също ислямист. Превратаджиите съобщиха, че освобождават политическите затворници. Военни и протестиращи са атакували главната квартира на Ислямското движение на Башир, главен компонент на управляващия Национален конгрес. Бившият парашутист Башир дойде на власт също безкръвен преврат през 1989 г. През 1993 г. САЩ го включиха в черния си списък на режими подкрепящи тероризма. Международният наказателен съд го издирва по обвинения в геноцид в провинцията Дарфур, където режимът изби 300 000 души при потушаването на бунтове, започнали през 2003. Освен с международна изолация, управлението му беше белязано и със започналата през 2005 г. гражданска война, която доведе от отцепването на главно християнския Южен Судан в отделна държава през 2011 г. Улицата отначало посрещна новината за падането на Башир ликуване, но вестта за военен режим охлади радостта. Суданската профсъюзна асоциация, която организира започналите миналия декември  протести, обяви, че ще продължи демонстрациите, докато властта не бъде предадена на цивилни. Демонстрантите подозират, че военните печелят време, за да може сваленият президент да намери убежище в чужбина. Ройтерс напомня, че пак след няколкомесечни протести и ултиматум от военните на 2 април т.г. подаде оставка управлявалият 20 години с извънредни мерки президент на Алжир Абделазиз Бутефлика. Календарът на по-ранните военни преврати в света съдържа: Зимбабве – ноември 2017 г.; Тайланд – май 2014 г.; Египет – юли 2013 г.

Черна дупка – на снимка. Айнщайн е прав. Имаме нагледно доказателство. За първи път учени заснеха черна дупка. Европейският бюджет плати за изследванията, които доведоха до откритието. Неговият обект е в центъра на галактиката Месие 87, в съзвездието Дева, на 55 милиона светлинни години от Земята. Масата му е 6,5 милиарда пъти по-голяма от масата на Слънцето. И, о Боже, това се нареди сред водещите заглавия дори в българските медии. Въпреки “Апартаментгейт”. Е, не във всички, но все пак. Имаме напредък.

Brexit forever? Май се задава дълга отсрочка. Тя, разбира се, ще бъде с условия. През нея няма да се договарят бъдещите отношения, няма да се предоговаря вече подписаната, но нератифицирана сделка, Обединеното кралство (ОК) трябва да проведе избори за Европейски парламент, а ако не ги проведе, да напусне съюза на 1 юни. Говори се, че някои държави членки са недоволни, че ОК ще има комисар и в следващата Комисия и че Франция настоява като условие за отсрочката ОК да се откаже от правото си на вето, да не участва в блокиращи малцинства и да не възпрепятства общи решения на 27-те. Как ще стане това, ако има всички права на държава членка, докато е в ЕС? Ако ЕС реши отсрочката да е дълга, може да направи мечешка услуга на Мей. Твърдите брекзитъри ще се разбунтуват и е вероятно да я принудят да подаде оставка, защото не изпълнява обещанието си да изведе ОК от ЕС. Белгия свиква днес в 16,30 часа българско време в двореца Егмон в Брюксел среща на държавите с излаз на Северно море, т.е. граничещи с ОК, за да обсъдят действия при Брекзит без сделка. И американският финансов министър Стив Мнучин казва, че страната му се готви за такъв сценарий. Конференцията по търговията и развитието на ООН (УНКТАД) прогнозира, че икономически Брекзит без сделка би облагодетелствал САЩ и Китай и ощетил Европа и Турция. Найдъл Фараж, казва  пред “Сън”, че ще основе нова партия (The Brexit Party), която да направи “революция” против политическата класа, която предала народната воля за Брекзит. И, разбира се, ще участва в изборите за Европейски парламент. А обещаваше да не се връща там. Вероятният бъдещ председател на Европейската комисия, германецът Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП), е много против ОК да провежда избори за Европейски парламент. Има причини – сондажите показват, че групата на ЕНП ще се свие под 190 места в сравнение с 217 сега, а в евентуалната британска делегация най-много биха били лейбъристите.

Смел Таяни? Председателят на Европейския парламент, италианецът Антонио Таяни, не го усуква: Франция и Италия имат “различни интереси” в богатата на петрол Либия. Затова външните министри на ЕС не приеха съвместен документ за северноафриканската страна на срещата си в Брюксел в понеделник, макар и върховната им представителка Федерика Могерини, също италианка, да твърдеше, че били единни поне в призивите си за примирие и преговори. От атентатите в Париж през януари и ноември 2015 г. Франция играе с претендента за властта Халифа Хафтар, който воюваше с джихадистките групировки, навъдили се след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г. Италия, бившата колониална сила в Либия, поддържа международно признатото правителство на премиера Файез ас Сарадж в Триполи, което Хафтар се опитва да свали със сила. Франция завчера се разграничи от Хафтар и също призова за спиране на огъня и за преговори, но това само даде повод на медии да припомнят помощта, която му е оказвала. Таяни отиде и по-далече – обвини Великобритания и Франция, че са довели в Либия хаоса с бомбената кампания, която осигури победата на противниците на Кадафи през 2011 г.

 

Британският парламент забрани Брекзит без сделка. Само че той може да забранява на британското правителство, но не и на ЕС-27. Ако до утре вечер Тереза Мей не представи на колегите си в Европейския съвет убедителен план за пътя напред, страната й излиза от ЕС без споразумение в петък (12 април) в полунощ, централноевропейско време.

Иран. Ислямската република обяви САЩ за “държава спонсор на тероризма”, а американските въоръжени сили в Близкия изток, Африканския рог и в Азия – за терористични организации. Мярката е реципрочна на вчерашното съобщение на Вашингтон, че обявява иранския елитен Корпус на гвардейците на ислямската революция за терористична организация. Израел и Саудитска Арабия подкрепиха американската мярка. Според дипломати обаче тя може да доведе до ново покачване на напрежението в региона, след като по-раво президентът Доналд Тръмп изтегли страната си от международната ядрена сделка за Иран и възобнови икономическите санкции срещу тази страна. За пръв път САЩ обявяват редовни военни на чужда държава за терористи. Сега и техните военни са обявени от Иран за такива. Набелязването на някого като терорист го прави легитимна цел. Командирите на иранския гвардейски корпус неведнъж са заявявали че базите на САЩ в Близкия изток и самолетоносачите им в Залива са сред целите на иранските ракети. Иранският президент Хасан Рохани е заплашвал да възобнови замразената ядрена програма на страната му, а иранските депутати днес се събраха на сесия, скандирайки “Смърт на Америка”.

Категории
Връзки
Архив
Meta