Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив December, 2018

САЩ се изтеглят от Сирия. Шефът на Пентагона подава оставка, защото не е съгласен. На следващия ден президентът Доналд Тръмп решава да изтегли и половината американски войски от Афганистан. Без да предупреди никого. Европа не е съгласна, че войната с талибаните и с групировката “Ислямска държава” е спечелена. Ако е така, тя трябва да компенсира със свое допълнително присъствие американското отстъствие. Иначе следва хаос. Това значи, че и от България ще се иска ново участие. То значи и че досегашната система за сигурност се пропуква. На никого у нас обаче не изглежда да му пука. Никой не пита дали Америка ще продължи ангажиментите си към Балканите, Източна Европа.  Или ще прибере войските си и от Полша, Балтика, Косово. Всички четат какво казал Ахмед Доган. Който, строго погледнато, е най-много хидроинженер и собственик на ТЕЦ с купешки стил на изразяване. И по всичко личи, че пак е бил пиян.

Свидетели сме на американски изолационизъм в действие.
Този наглед академичен термин може да означава просто предателство и цинизъм.
Това прави спрямо сирийската демократична опозиция и спрямо свободния свят президентът на САЩ Доналд Тръмп, като изтегля войските си от Сирия.
Той дава карт бланш на кървавия диктатор Башар Асад да възстанови изцяло властта си над страната и да ликвидира опонентите с и във физическия смисъл на думата.
Упълномощава го да направи това напълно безпрепятствено с руска подкрепа.
Признава успеха на Русия да задържи Сирия като своя крепост в Близкия изток в съюз с другия съюзник на Асад – Иран.
Оттам благославя подкрепяната от Иран и воюваща на страната на Асад в Сирия терористична групировка “Хизбула” да продължава да тероризира целия регион, включително в седалището си Ливан.
Тръмп развързва и ръцете на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да се разправи подобно на врага си Асад със сирийските кюрди.
Накратко, изтеглянето на САЩ е сигнал по-силните в региона да изколят по-слабите.
То е и сигнал, че ангажименът на САЩ към принципи и ценности, привързаността им към определен световен ред, напускат международната политика. Вашингтон вече се  съобразява само с краткосрочни интереси и с cost-benefit analysis.
Номерът на диктаторите може да мине, виновните за военни престъпления и престъпления спрямо човечеството, за употреба на химическо оръжие, за безпрецедентната миграционна криза, стотиците хиляди убити и ранени, за милионите прокудени от домовете си ще останат без възмездие.
Американското изтегляне от Сирия е капитулация на свободния свят, когото САЩ представляваха до Тръмп.  Нейните горчиви практически и морално-политически плодове светът тепърва ще вкусва.
Най-циничното в американското измъкване по терлици през задния вход е “жанрът” на обявяването му – нещо средно между политическа бурлеска и сапунена опера в Туитър:  то следва от “победа” над групировката “Ислямска държава”.
Представям си как четат тази социална мрежа лидерите, за чиито страни досега Америка е била надежда и опора. Грузия и Украина например. Кой ли утре ще прочете в Туитър три-четири бодряшки реда, че САЩ са зачеркнали страната му, защото Тръмп трябва “да направи Америка отново велика”. Всъщност – да спечели още един мандат от гласоподавателите, които биха приели всичко, стига то да не задръства движението по техните пътища.
Победа над “Ислямска държава” има само в туитовете на Тръмп. Дори Путин днес дипломатично се усъмни в това, като посочи опасността лишените от териториалните си владения джихадисти да се върнат в страните си на произход и да продължат терора. Тези страни обаче не са отвъд Атлантика. Те са в Европа, на Балканите, в Близкия изток, Средна Азия. Те ще ядат “великата” попара на Тръмп.
Едно от най-важните неща, които трябва да видим, докато гледаме какво става наоколо днес, е кой приветства американското решение: Путин и Ердоган. Демократичният свят е разочарован и разтревожен.
Българският извод от това е: Европа не е просто най-добрият ни приятел. Тя е единственият ни приятел. И ни трябва Европа, която може да разчита изцяло на себе си. Не включително, а особено в сигурността и отбраната. Солидарността отвъд Атлантика повече не e гарантирана.

Илон Мъск, южноафриканският създател на електромобилите “Тесла” и на ракетите “Спейс Екс”, показа във вторник в Лос Анджелис експериментален подземен тунел за скоростно придвижване с електромобили. С него той иска да направи революция в градския транспорт.

Лос Анджелис и Чикаго разчитат на “Боринг къмпани” на Мъск да намали уличните им задръствания, заявки от други градове валят.

Защо България няма Илон Мъск? Ето някои предположения.

1. Защото без подкуп нямаше да му издадат разрешително за строеж.

2. Защото щеше да подбие пазара на “Лукойл”, “Газпром” и Марешки.

3. Защото граждани с жълти елечета щяха да му спретнат протест и блокада и да му скандират: “Мъск – позор, съд и затвор!”

4. Защото щяха да го обявят за “соросоид” и “отродител”.

5. Защото името му звучи съмнително.

6. Защото патриотите няма да позволят да дадем българските земни недра на чужденец. А евентуалният търг за концесия щеше да се точи с години.

7. Защото щяха да му строшат “Тесла”-та, или най-малко – да я залеят с киселина и да я надраскат с пирон.

8. Защото не може има български градски тунел без магазин (и) на Lafka.

9. Защото щяха да го обложат с подземен данък и тунелна такса.

10. Защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) щеше да го глоби, че нелоялно конкурира градския транспорт, такситата и производителите и търговците на минерални горива и да му запечата тунела.

11. Защото щеше да загуби евентуално дело срещу КЗК във Върховния административен съд, още преди да го е завел.

12. Защото таксиджиите щяха първо да му спретнат протестно шествие, а после – да го набият.

13. Защото КПКОНПИ щеше да му намери конфликт на интереси и да му запорира имуществото.

14. Защото ДАНС щеше да му сложи бръмбари и в тунела, и където още се сетите.

15. Защото моментално щяха да му пратят батальон инспектори – санитарни, строителни, финансови, противопожарни.

16. Защото еколозите щяха да го побъркат от блокади в защита на къртиците, поповите прасета, дъждовните червеи и прилепите.

17. Защото всички клошари и каките от околовръстното щяха да се преместят на топло тунела на Мъск.

18. Защото той би бил удобен за продажба на семки, гевреци, китайско карго и за игра на “тука има, тука нема”.

19. Защото веднага щяха да окрадат металните части на тунела и да напишат със спрей на стените му: “ЛОКО”, “КУР” и “НАТО ВЪН!”

20. Защото в ООН има още 192 страни и в много от тях все още може да се изобретява, да се печели, да се живее (дори добре).

1. Най-вероятно Тереза Мей ще изведе британците от Европейския съюз – организирано или неорганизирано. След като спечели вота на доверие вътре в партията си, нямат право да искат смяната й следващите 12 месеца. Датата на “Брекзит” е след три месеца и половина.

2. (Следва от 1): Мей ще поеме всички преки политически последствия от процеса, независимо кой го започна, кой  и как участва в него и кой как гласува на референдума на 23 юни 2016 г.

3. Това, че остана министър-председателка и водачка на торите, не означава, че ще може да прокара сделката за “Брекзит” през Камарата на общините на 21 януари 2019 г. и че непременно ще се задържи на власт.

4. (Следва от 3): Не бива да се учудваме, ако пак отложи гласуването. Или ако дори поиска удължаване на двегодишния срок на преговорите по чл. 50. За това би й трябвало единодушното съгласие на оставащите 27 държави-членки. За да спечели нужната й подкрепа в Камарата на общините Мей трябва да докаже, че “защитната мрежа” за Северна Ирландия няма да държи за неопроделено време страната й заложник на европейските правила, в чието правене тя няма да участва след края на идния март.

5. За да спаси постовете си, Мей сама обяви, че ще се оттегли преди редовните парламентарни избори през 2022 година. Ако дотогава не ме свалите, обещавам сама да си ида, им каза тя в очевидно усилие да укроти интригите и борбите за власт в партията.

6. Не обеща обаче да се откаже от лидерството, ако по-рано вътрешната опозиция сред консерваторите помогне на лейбъристите да свалят правителството й и да предизвикат предсрочни избори.

7. (Следва от 6): Щом лидерството й не може да бъде оспорвано и ако не реши сама да го отстъпи на друг, в случай на предсрочни избори Мей ще може да влияе на подбора на кандидатите и евентуално да разчисти противниците си сред консерваторите. В кампанията за предсрочните избори през 2017 година тя направи процеса по-централизиран, а и преди това Щабът на кампаниите на консерваторите (Conservative Campaign Headquarters – CCHQ) играеше важна роля в него.

8. След 21 януари 2019 г. са възможни поне три сценария: подреден Брекзит с преходен период и договаряне на бъдещите отношения с ЕС; хаотичен Брекзит без споразумение, много вероятно – с падане на консервативното правителство и нови избори; отлагане на “Брекзит” с продължаване на преговорите или нов референдум за британското членство в ЕС. Съдът на ЕС постанови на 10 декември 2018 г., че Обединеното кралство може едностранно да спре “Брекзит”, оттегляйки молбата си по член 50 от Лисабонския договор. За това не му е нужно съгласието нито на останалите държави членки, нито на европейските институции, стига молбата за оттегляне да е одобрена от британския парламент и да е подадена преди датата на Брекзит, т.е. в рамките на двете години от подаването й.

9. Най-предвидимо бъдещето изглежда при първия сценарий. Миналото обаче ни казва, че това не е достатъчно той да бъде избран.