Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив November, 2018

“Днешният протест е без съмнение, в голямата си част, автентичен и спонтанен. Той има в основата си тежко недоволство от социалната и икономическа политика, от смазването на шанса за възникване на дребна средна класа, особено извън София”, пише днес във Фейсбук Радан Кънев.

Точна така трябва да пише за протестите един опозиционен политик.  Тъй като не съм политик обаче, мога да си позволя някои въпроси по написаното:

  1. Колко души протестират? Според МВР в неделя са били 3 500 души в цялата страна. Това е пренебрежимо малко, дори за окръжен град. Поне засега сравнението с 1997 година е неуместно.
  2. Какво ни показват телевизиите? Едри планове. Ако камерите покажат отдалече “гневните тълпи”, те по-скоро биха приличали на групи туристи или запалянковци. Струва ми се, че поне засега “протестът” е повече медийна отколкото житейска реалност.
  3. Защо блокират пътища? Виж точка 1. Защото, ако не пречат на нормалния живот, има опасност да не ги забележат.
  4. Има ли за какво да се протестира в България? Има ли гняв? Отговорите са: да, да. Кънев е обяснил защо.

Германия и Франция оправдават очакванията, че ще увеличат разликата между “първата и втората скорост” на Европа. Тази вечер финансовите министри на еврозоната (Еврогрупата) ще разгледат германо-френски проект за отделен бюджет на еврозоната, по който министрите на финансите на двете страни Олаф Шолц и Брюно Льо Мер се споразумяха миналата седмица. В документа от срещата им, който Politico публикува, прави впечатление, че бюджетът на 19-те ще се основава на междуправителствено споразумение, макар да е замислен като част от седемгодишния бюджет на ЕС, и че ще го управляват срещите на върха на еврозоната (що се отнася до стратегическите решения) и Еврогрупата (на оперативно ниво). Това означава, че част от държавите в ЕС за пореден път създават функция извън общностните структури и право, т.е. междуправителственият метод взема връх нас общностния. То означава още, че вероятно част от ресурсите, които държавите с обща валута (сред тях са повечето нетни донорки) досега заделят за бюджета на ЕС, вече ще отиват в бюджета на еврозоната. Как това  ще засегне важните за страните извън еврото политики на ЕС (селскостопанска, кохезионна) предстои да видим. Документът казва,  че държавните и правителствените ръководители на ЕС ще определят размера на бюджета на еврозоната  и че неговият таван ще бъде предмет на предстоящите преговори за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС (2021-2027 г.).

Смяна на “цялата тази политическа сган”, спиране на “политическия геноцид над населението”, мажоритарни избори. Това са накратко исканията на протестиращите изложени от техни представители пред би Ти Ви в събота. Ако зад някое от тези искания има някакъв политически замисъл, това определено е искане номер 3: мажоритарни избори. Единствено то е конкретно и има ясно предвидим резултат. Дали мажоритарен вот би сменил “политическата сган” и би спрял “геноцида над населението” е, меко казано, спорно. Трудно е да се дефинира “политическа сган”, както и да й бъде посочена алтернатива в днешна България. Да се говори за “геноцид” при мир и подобряващи се икономически показатели, е несериозно. Но няма никакво съмнение, че мажоритарните избори ще направят нещо важно – ще изхвърлят от парламента малките партии. Това би отворило път за еднопартийни правителства или за по-лесни от сегашната коалиции. Привържениците на мажоритарната система изтъкват като нейно предимство, че тя създава по-стабилни правителства, защото облагодетелства големите партии. Противниците й посочват като неин недостатък загубата на гласове (победителят в съответния избирателен район взема всичко), от която страдат малките партии и представителността на избрания парламент. От казаното дотук следва, че искания номера 1 и 2 са просто пропаганден фон и димна завеса, за настъпление с искане номер 3 – смяна на избирателната система и други вид парламент. Не знам дали то случайно съвпада със започналия в петък (16 ноември) ремонт на Изборния кодекс. Кои политически играчи имат интерес от мажоритарна избирателна система? Очевидно, това са най-големите партии (ГЕРБ и БСП) и ДПС, чиито избиратели преобладават в части от страната. Извън тях на успех при мажоритарен вот може да се надява телевизионната звезда Слави Трифонов, който успя да прокара референдум за смяна на избирателната система и спечели безпрецедентната подкрепа на 2,5 милиона българи. Нищо, че формално тя не се оказа правно обвързваща парламента. Да спечелиш референдум и избори не едно и също. Да подкрепят твоя кауза и да ти поверят държавата не е едно и също. Но при такъв резултат от първото, изкушението да опиташ второто сигурно е голямо. Като потенциален мажоритарен кандидат (още не знаем с каква бюлетина) се очертава и Мая Манолова. Тя успешно използва поста си на омбудсман (не е ли по-правилно ombudswoman ?), за да си изгражда медиен образ на нещо между Робин Худ, Жана Д’Арк и Чавдар войвода на републиката. Липсваха й само революционни обстоятелства, но ето че и те назряват по пътища и бензиностанции. Манолова много символно и разбираемо се отграничава от тези, които палят народния гняв.  Тя вече няма държавна лимузина. “Политическата сган” й я отне. Манолова се качва на рейса и отива да простре крило над “клети сюрмаси” – жертви на “политическия геноцид” от страна на въпросната “сган”. И всички  пишат за това или го показват. Какъв е изводът? Засега той е да гледаме внимателно кой какво прави с Изборния кодекс и да слушаме какво говори през това време.

P.S. Писах този текст в събота вечер, преди протестите в неделя (3 500 демонстранти в цялата страна, охранявани от 2 000 полицаи). Ако се вярва на телевизиите, един от лозунгите е бил “смяна на системата” – ключовият израз от т.нар. “Визия за България” на БСП. И с това се издадоха. Ако не пречеха на нормалното движение по пътищата, не знам дали някой щеше да ги забележи. Всичко е ясно, не е ясно само защо наричат това политика.

 

 

Европейска армия и бюджет на еврозоната. Това са идеи, публично подкрепени на най-високо равнище от Германия и Франция в последните дни. Защо са важни за България? Защото са сигнал, че ядрото на по-дълбоката Европа се оформя, макар и като относително далечна визия, докато нашата страна продължава да остава в по-плитката и периферна част на ЕС. Нито европейската армия, нито бюджетът на еврозоната ще се случат утре. Първата (ако ще бъде истинска армия, а не експедиционен корпус) изисква промяна на договора на ЕС. Вторият е замислен от началото на следващия многогодишен бюджет на ЕС през 2021 г. Подробности за германо-френския компромис по този въпрос ще научим след заседанието на Еврогрупата идния вторник (20 ноември). Но речите на френския президент Еманюел Макрон на 11 ноември в Париж и на германската канцлерка Ангела Меркел в Европейския парламент в Страсбург на 13 ноември показват ясна политическа воля двете водещи сили в ЕС да вървят в начертаната посока. Дори не всички в ЕС да са съгласни да я следват, желаещите имат опции да го направят. На тяхно разположение са инструментите на междуправителствените споразумения (от такова е започнал днешният Шенген) както и клаузи в Лисабонския договор, които позволяват коалиции на желаещите (засилено сътрудничество и постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната). С други думи, германо-френският влак тръгва към по-дълбока Европа. Който ще се качва, да се качва. За скептиците – Меркел има намерение да остане на поста си до 2021 година, Макрон е в началото на мандата си, който свършва година по-късно. Евентуалните приемници на Меркел, няма да сменят курса, който е залегнал програмата на християндемократите. Докато София повтаря остарялата мантра, че е против ЕС “на две скорости”, никой вече в сърцето на Европа не я слуша. Първата европейска скорост се оформя необратимо и става все по-бърза, с тенденция за още по-голямо ускорение след “Брекзит” и след европейските избори догодина. Лъжат се тези, които очакват, че евентуално силно представяне на евроскептиците би спряло процеса. Тъкмо наопаки, ако Марин Льо Пен, Матео Салвини, Виктор Орбан, Ярослав Качински и сие се опитат да блокират ЕС, да го върнат в ранната му фаза на единствено общ пазар и митнически съюз, това само би мотивирало другите да го преосноват в нов формат – ЕС първа класа, която не иска да се движи със скоростта на най-бавните. При това ще отсъства най-голямата спирачка на интеграцията – Обединеното кралство. За по-дълбоката интеграция са най-богатите и най-силните европейски страни. Наивни са очакванията, че най-бедните и най-малките могат да ги спрат. Да, Германия и Франция могат “счупят” ЕС, както казва Бойко Борисов. Ще го счупят, без да им мигне окото, защото в счупеното парче ще останем ние, с гайдите. Здравото и хубавото ще си остане тяхно и може пак да се наложи да кандидатстваме за него.