Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив January, 2017

Очаквано президентът Румен Радев избра за първото си международно посещение Брюксел. С това той очевидно иска да потвърди още веднъж многкратно декларираната си евроатлантическа ориентация и да опровергае критиците си, които се съмняват в нейната искреност.

През първия ден на европейския си дебют като държавен глава Радев показа, че умее да избягва конфликтните въпроси.

“Не това е темата”, каза той за европейските санкции срещу Русия след срещата си с председателя на Европейския съвет Доналд Туск – поляк и твърд привърженик на ограничителните мерки, чието сваляне беше основна тема в кампанията на новия български президент. Той изобщо не я коментира на съвместния си брифинг с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

“Нека не обсъждаме сега това”, отговори Радев на въпрос дали ще подкрепи Туск за следващ мандат на неформална среща на върха на ЕС насрочена на 3 февруари в Малта. Европейските социалисти искат поста на полския дясноцентрист за представител на левицата. БСП, която номинира Радев, не е казала дали споделя тяхното искане, изразено миналата седмица от лидера им Сергей Станишев в интервю за Ройтерс.

Държавният глава нямаше категорична позиция и за номинацията на следващия български еврокомисар. Той само помоли и Комисията прие да изчака България да реши дали е по-добре номинацията да направи служебно правителство по време на предизборна кампания или редовно, което се очаква да бъде съставено след изборите.

Най-сетне преидентът, спечелил над 60 процента електорална подкрепа с обещанията си за справедливост и прозрачност, обяви, че ще изчака с разсекретяването на стенограмата за кризата с КТБ от консултациите при предшественика му Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г. Разбираемо, той посочи, че първо иска да я прочете. Но отказът за достъпа до този документ, който сайтът “Биволъ” вече е получил, има други мотиви – че Законът на класифицираната информация не позволява разсекретяването му.

Изчаквателната позиция на Радев по всички тези въпроси може да бъде оценена и положително, и отрицателно. Привържениците му вероятно ще видят в нея отговорното отношение на държавник, който не иска да вкарва страната в излишни конфликти. Критиците му ще видят нерешителност, шикалкавене, изневяра на предизборните обещания.

Аз като Радев мисля, че е рано за оценка. Както всички останали той трябва да бъде оценяван не по първите му думи, а по делата му. Струва ми се, че от първия си работен ден президентът разбира, че едно е да печелиш избори, а друго е да управляваш.

В едно Радев прилича на редицата предшестващи го български лидери в европейските им дебюти: всичките му послания от Брюксел са за това какво България още иска от ЕС и какво той ще й даде. Няма нито дума за това какво България предлага на Европа, която е на кръстопът и в момента решава бъдещето си. Когато нейният модел е атакуван еднакво агресивно и отвътре, и от изток, и от запад.

Росен Плевнелиев е като че ли единственият български лидер, който не се сниши и заяви многократно ясна позиция в подкрепа на върховенството на правото и на европейските санкции срещу Русия и срещу анексията на Крим и подхранването на сепаратисткия бунт в Донбас. Плевнелиев беше печално самотен сред българските ръководители в защитата на идеята за Европа и българската принадлежност към нея, а не само на българския интерес от европейските фондове.

Сега президентът на България е нов, но българската потребителска нагласа за Европа-касичка си е старата. Тази нагласа сама кани “неуместните” въпроси дали изобщо ни е грижа за европейския проект за неговите принципи и ценности и дали привързаноста ни към тях е истинска.

Спасяването на българите остава българска работа. Това е ясното послание от публикувания днес доклад на Европейската комисия от 10-годишното наблюдение върху правосъдието и вътрешните работи в България. Какви първоначални изводи могат да бъдат направени от него:

1. Не, мониторингът не свършва до края на годината. За това има шанс, ако България изпълни 17-те препоръки в доклада.

2. Морков и тояга. Брюксел малко разхлабва правилата на досегашното наблюдение. Той вече допуска “временно отпадане” на всеки от шестте му показателя, щом България изпълни дадените по тях препоръки. За това досега не можеше да става дума. Предишните две комисии, начело с Жозе Барозу, твърдяха, че показателите могат да отпаднат само в пакет, когато всички те бъдат изпълнени и че наблюдението “не е зачеркване на квадратчета”. България е стимулирана от доброжелателния тон на Брюксел. Мониторинговията механизъм наречен “Механизъм за сътрудничество и проверка” (МСП) не е назакание, а помощ за страната ни, посочи днес първият зам. председател на Комисията Франс Тимерманс. За първи път в историята на МПС той говори за “огромни” и “забележителни” постижения в през изминалото десетилетие, подобен език има и в самия доклад. Досега най-голямата похвала (за първото правителство на Бойко Борисов) беше, че управляващите имат “политическа воля” за промени. В същото време броят на препоръките и съдържанието им говорят, че най-важното в съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност предстои. Ако продължи да липсва, България е изправена пред конфузната перспектива да председателства ЕС с мониторингов механизъм на шията. Това ще става в напрегнат период: държавите-членки ще преговарят по “Брекзит” и по бъдещата форма на съюза след него, по бъдещия му дългосрочен бюджет, правила за миграция и убежище и пространство без вътрешни граници, известно като Шенген. Както винаги досега, Комисията подчерта, че изводите от МСП не могат да бъдат обвързвани нито с еврофинансирането за България, нито с кандидатурата й за Шенген, но това становище не задължава с нищо държавите-членки. Те винаги могат да решат нещо друго, както досега не пускат страната ни в зоната без вътрешен граничен контрол, позовавайки се именно на МСП.

3. Най-важното предстои. Докладът недвусмислено показва, че промените в правосъдието и вътрешните работи не са убедителни и необратими. Приети са стратегии и законодателни стъпки, но няма поредица от действия, която да свидетелства за ефективното им приложение.  “Проследявайки напредъка за за изминалите 10 години, докладите по МСП също отбелязаха, че скоростта на реформата беше променлива, особено през периоди на политическа нестабилност. Постепенно беше приета рамка, включително две две важни национални стратегии за съдебна реформа и борба с корупцията. Превръщането на всичко това в напредък в справянето с корупцията и организираната престъпност продължи да бъде предизвикателство”. Поредицата от обвинения срещу бивши министри от правителствата на ГЕРБ не личи да е впечатлила Брюксел. “Досега България има много ограничен брой конкретни дела, водещи до окончателни осъдителни присъди за корупция на високо ниво”, пише Комисията. “България продължава да се нарежда между държавите-членки с най-високо възприемано ниво на корупция”. Все още на страната ни предстои да покаже прозрачен и публичен избор на Висшия съдебен съвет и на висшите съдебни инстанции;  да демонстрира, че инспекторатът на ВСС работи ефективно и самият ВСС предприема последващи действия по установеното от инспектората. Липсват закон за борба с корупцията и единен и ефективен орган, който го прилага. За това Комисията настоява вече в няколко последователни доклада, но българските законодатели се противопоставят.

4. Властта срещу народа.  Не напразно точно преди публикуването на доклада днес Комисията оповести резултатите от проучване на Евробарометър, според което 72 на сто от българите искат МСП да продължи, а 97 на сто смятат корупцията като сериозен проблем на страната. Това е в ярко противоречие със засилващите се призиви от политици и съдебна власт за край на мониторинга, който според тях е несправедлив, неефективен, позволява политически злоупотреби и намеса във вътрешните работи на страната. Във всяка от препоръките за реформите в правосъдието и борбата с корупцията Комисията изисква съответните органи да се отчитат публично за действията си. За пореден път Брюксел е на страната на народа срещу елита, най-вече – срещу част от практически недосегаемия висш етаж на правосъдието, който се противи на промените. Прецедент за всички досегашни доклади по МСП е и следният абзац: “Българската медийна среда е често характеризирана от ниска независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което има отрицателно влияние върху публичния дебат за реформите”.

5. Вече няма оправдание. Този път препоръките са толкова ясни и конкретни, че няма място нито за оправдания, нито за имитации. Те ще бъдат тест за политическата воля и за способността на изпълнителната власт и на съдебната система да правят убедителни реформи. Те вече няма как да се оправдават, че липсват обективни критерии за изпълнението на показателите на наблюданието, че има напредък, който Брюксел не признава, че той извива ръцете на България с политически мотиви. Какво иска Брюксел е написал пределно ясно като за двойкаджии. Топката е в полето на българските институции и на българското общество.

6. Политически риск. Остава по-малко от година да бъде свършено това, за което политиците и магистратите не се наканиха вече десет години. Времето на второто правителство на Бойко Борисов например не стигна да бъдат одобрени само законът и единният орган за борба с корупцията. Предстоящите месеци на служебно правителство, избори и усилия за съставяне на нов кабинет ще ядат от времето за многото и явно трудни реформи. Изглежда съмнително, че България ще успее да изпълни всички препоръки, преди да седне на председателското място в Съвета на ЕС. Може да се очаква вместо реформите да се засили конфронтационното евроскептично и антиевропейско говорене от тези, чиито лични и групови интереси реформите биха засегнали. В тази посока ще работят общият подем на различните видове популизъм в Европа, руската пропаганда и дезинтеграционният процес в самия ЕС, засега олицетворяван от “Брекзит”.

7. Петно върху българското председателство. Няма формална пречка страната ни да го поеме с продължаващ МСП. Той обаче неминуемо ще ерозира доверието в България и авторитета й, когато от нея ще се очаква лидерство. Не е изключено да се окажем в конфузното положение бъдещ български министър на вътрешните работи или колегата му по правосъдието да водят Съвет на министрите, приемащ заключения по доклад като днешния. Евроскептичните медии (и не само те) няма да пропуснат да отбележат, че преговорите за “Брекзит”, дискусиите за бъдещето на ЕС и неговия бюджет се председателстват от най-корумпираната му държава-членка. Такава ситуация сама по себе си ще е политическа карикатура, пред която инсталацията с “българската тоалетна” по време на чешкото председателство на ЕС ще ни се стори невинна шега.

 

Уважаеми колега (уважаема колежке),

Президентът Румен Радев днес нарече “неуместен” въпрос на журналист дали ориентацията на България през неговия мандат ще остане евроатлантическа.

“Мисля, че такъв въпрос може да ми се задава само от хора, които не са чули моята реч”, каза в интервю за БНТ държавният глава. “Това означава, че въпросът е абсолютно неуместен. И нямам намерение цял мандат да отговарям на неуместни въпроси”.

Струва ми се обаче, че на този въпрос Радев тепърва ще трябва още да отговаря. Причината за това е и в неговите речи. Те не убеждават, а оставят след себе си съмнения.

Ето пример от днешната, при встъпването му в длъжност:

“Ще работя активно с нашите партньори за ускорената ни европейска интеграция. Но нека е ясно едно. Ще бъда президент, който безкомпромисно ще отстоява правата, интересите и достойнството на своя народ”, каза той пред Паметника на незнайния воин.

От тези три изречения излиза, че “нашите партньори” в Европа (държавите-членки на Европейския съюз и на НАТО) биха могли да застрашат “правата, интересите и достойнството” на българския народ. Държавният глава уверява българите, че е готов да ги брани. От кого? Очевидно – от организациите, в които страната им доброволно членува.

Извинете, но ми се струва, че тази реч малко куца. Ако вярваме на социологическите проучвания от “Евробарометър” до BBSS Gallup огромното мнозинство от българите смята, че ЕС и НАТО са неговите съюзи.

Има, разбира се, малцинство, което е против тях. Съществуването на такова малцинство и свободното му самоизразяване само потвърждават, че България е демокрация. То обаче едва ли стига, за да избере президент и едва ли то е избрало Радев. Той пък, акцентирайки върху потребностите на точно това малцинство, едва ли би могъл да претендира да е президент на всички българи.

Лидери, които искат да бранят страните си от Европейския съюз има и другаде в Европа: Найджъл Фараж, Марин Льо Пен, Матео Салвини, Геерт Вилдерс, Виктор Орбан. От тяхното семейство ли е Радев? Поне партията, която издигна кандидатурата му, официално членува в друго семейство – на европейските социалисти.

С какво “нашите партньори” от ЕС и НАТО са застрашили до днес “правата, интересите и достойнството” на българския народ? С 11-те милиарда евро безвъзмездно финансиране от европейския бюджет през изминалия програмен период, или с 16-те милиарда евро безвъзмездно финансиране през сегашния? С 10-годишното си търпение България да представи убедителни резултати от съдебната реформа и в борбата с корупцията? Със солидарността (160 млн. евро също безвъзмездни) за охраната на българските граници? Със самолетите на наши съюзници, които попълват липсите на българската авиация при патрулирането на въздушните граници на държавата? С подарената бойна техника за сухопътните войски?

Струва ми се, че заплахите за “правата, интересите и достойнството” на българския народ през всички години на прехода не са идвали от “нашите партньори”, а са били преобладаващо вътрешни като например беззаконие, безнаказаност, безотговорност, некомпетентност, корупция, престъпност, липса или имитация на реформи, грабеж на национално богатство. Тези заплахи имат и конкретни имена през годините: “Мултигруп”, ВИС, СИК, “Орион”, КТБ. Списъкът е непълен, моля пропуснатите да не ми се сърдят.

За да съм справедлив към президента, той засяга тези въпроси в речта си:

“Нека заедно градим едно по-справедливо общество, основано на закона и морала, на свободата, толерантността и солидарността, общество, което не е заложник на миналото, а творец на бъдещето…”

Това патетично изречение ме кара да се питам за коя справедливост, кой закон, кой морал, коя свобода говори Радев? На Виденов? На Станишев? На Орешарски? На кризата от 1996-97 и хиперинфлацията? На Тройната коалиция, “Батко и братко”, “САПАРД”? На “Южен поток” и КТБ?  И този списък е непълен и включва само избрани шедьоври на “законността, справедливостта, морала и свободата”.

Драги колега (драга колежке), позволявам си да ви предложа една техника за писане. Направете си списък от забранени думи (ако вече не са ви връчили такъв) и го започнете със “законност, справедливост, морал и свобода”. Тези думи БСП лиши от смисъл и в устата на държавния глава те предизвикват недоверие. Все пак той беше неин кандидат. Тя е партията на Ловеч и Белене, тя е партията на ДС, тя е партията на “16-та република”, тя е партията на т.нар. “възродителен процес”, тя е партията на правителствата на Виденов, Станишев и Орешарски. Излишно е да повтарям, че и този списък е непълен. За нито една от точките в него БСП нито се е разкаяла, нито се е извинила.

Тази партия вече не може да намери в собствените си редове избираем кандидат за президент и си потърси в деполитизираните въоръжени сили. Очите на социалистите винаги са били в чуждото. В края на краищата социализмът е изкуството да се живее с чужди пари. Ще е жалко, ако сега БСП похарчи кредита на доверие на държавния глава за кампанията си на парламентарните избори. Затова, колега, отървете се от соц-реториката. Тя е токсична. Няма по-жалка гледка от политически употребен генерал в оставка в цивилен костюм между фикусите на “Дондуков”. Надявам се да не мислите това на шефа си.

В досегашното публично говорене на Радев зеят още въпроси без отговор. Например новаторската концепция, че Крим е украински, но да се примирим, че над него се вее руски флаг. От февруари 2014 г. всички официални документи на ЕС и НАТО, под които и България се е подписала, твърдят точно обратното – че двата съюза никога няма да признаят за законна тази анексия. Какво общо има примиряването с нея със “законността, справедливостта, морала и свободата”? Ако българският президент има нови идеи по руската анексия на Крим, те не са ли точно смяна на българския курс? И защо въпросите за това да са неуместни? Те не се дължат на злонамерена опозиция или на жадни за сензация журналисти, а на липсата на убедителен отговор.

Струва ли си толкова да се тревожа за речите на Радев? Все пак той не е нито американски, нито руски, нито френски президент. Има копчета само на костюма и на телефона си и нито едно от тях не е ядрено. Ако нещо в думите му не ми е по сърце, аз също имам копче – на дистанционното на телевизора.

Проблемът е, че в държави с устройството на България думите са делата на президента. Той има малко власт, но много морално влияние, защото е пряко избран. Предполага се, че с неговата уста народът говори на политиците. А от говоренето на Радев досега разбираме, че българинът не знае точно какво иска. Иска законност, справедливост и БСП…Иска в НАТО, но да признаем Крим за руски…Иска в ЕС, но така, че да се пазим от него. Това никой отвъд Калотина няма да го разбере. За това Тръмп онзи ден буквално каза, че повече няма да харчи американски пари и сили. И това определено не е в български национален интерес.

Вторият проблем, е, че малкото власт, която конституцията дава на Радев, той ще упражни още в началото на мандата си без никакъв политически опит. Ще назначи служебно правителство, което ще подготви следващите избори. Което вероятно ще номинира следващия български еврокомисар. Което (а по вероятно самият президент) ще трябва да представи страната ни на две ключови за бъдещето на ЕС срещи  на върха (в Ла Валета на 3 февруари и в Рим през март). Това ще е правителството, което ще води България, докато Европа се готви да преговаря за “Брекзит” и успоредно решава каква ще е в бъдеще. Това ще е правителството на България, докато Европа се пренастройва към САЩ на Доналд Тръмп. Времето е такова, че не позволява неясноти, недомлъвки и отворени въпроси. Националният интерес предполага България ясно и недвусмислено да казва къде е, с кого е и защо. Кой да формулира този интерес, ако не държавният глава? Къде, ако не в речите си?

И накрая, колега (колежке), кажете му да не се дразни от въпроси на журналисти. Като Тръмп. Българите заслужаваме по-добро.

Ваш

Веселин Желев

 

Италианецът Антонио Таяни от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) е новият председател на Европейския парламент. Какво показа продължилият му цял ден  във вторник избор в четири тура:

  1. Европарламентът се пренареди. Срина се коалицията между двете най-големи групи – на ЕНП и на Социалистите и демократите.
  2. Новата коалиция между ЕНП и либералите не беше достатъчна за избора на нов председател. Наложи се подкрепата на умерените евроскептици от групата на Европейските консерватори и реформисти.
  3. В замяна Таяни (63 г.), бивш зам.председател на парламента, евродепутат, комисар и приближен на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, трябваше да обещае да е по-малко “политически” председател за разлика от предшественика си Мартин Шулц и изрично да декларира, че ще има равностойно и безпристрастно отношение към всички групи.
  4. След като последният председателски парламентарен мандат на германския социалдемократ Шулц приключи, трите главни поста в ЕС – на председател на Комисията, Европейския съвет и на Парламента – вече са у ЕНП. Казано на български, тя “преяде” с власт. Едва ли Социалистите и демократите ще се примирят с това. Може да се очаква техен натиск за смяна на поляка Доналд Туск като председател на Европейския съвет с лице от европейската левица. Мандатът на Туск изтича през май.
  5. При липсата на ясно мнозинство сделките в този Европейски парламент стават все по-трудни. Никой от седемте първоначални претенденти с изключение на либералния лидер Ги Верхофстадт не оттегли кандидатурата си и не подкрепи никого от водещите кандидати до последния тур, където Таяни остана да се състезава само със сънародника си Джани Питела, лидер на групата на Социалистите и демократите.
  6. Предното означава, че бъдещата подкрепа за комисията на Жан-Клод Юнкер в Европарламента, ако не проблематична, изглежда подвижна и ситуативна. Отношенията между ЕНП и Социалистите и демократите са отровени. Те не само не се разбраха за общ кандидат. Преди последния тур левицата се опитваше да спечели подкрепата на консерваторите, като им обещаваше да помогне за смяната на Верхофстадт като главен преговарящ от страна на парламента в преговорите за Брекзит.
  7. Разногласията между проевропейските групи са в полза на набъбналия над 200 места популистки (крайноляв и крайнодесен) сектор в парламента. Това вещае, че гласът му ще се чува по-силно, докато ЕС договаря с Великобритания нейното напускане на съюза, един критичен за неговото бъдеще период.
  8. Ще бъде жалко, ако проевропейските групи потънат в съперничества и не съумеят да формират общ фронт за сметка на и без това разклатеното доверие в ЕС и в неговите институции.
  9. По ирония на съдбата предшественикът на Таяни Мартин Шулц беше един от най-острите критици на вече напусналия политическата сцена Берлускони. Неговото място сега заема един от основателите на “Форца Италия” и говорител на първото правителство на Берлускони. В интерес на истината Таяни няма и следа от ексцентричността на бившия си шеф, нито подобни на неговите петна в репутацията си. Негово слабо място, което опоненти и медии вероятно ще атакуват и в бъдеще, е скандалът “Фолксваген”. Има обвинения, че Еврокомисията е проспала или е замижала за фалшифицирането на вредните емисии в дизеловите автомобили на германския концерн. По това време Таяни отговаряше за индустрията и предприятията във втората Комисия на Жозе Барозу (2010-2014 г.)

Преговорите ще са трудни и с неясен край. Това е първият извод, който може да се направи от програмната реч на Тереза Мей за Брекзит. Достойнството ѝ, което пазарите отчетоха, е че британската министър-председателка внесе известна яснота за намеренията си, преди в края на март да подаде молбата на страната си за излизане от ЕС. Тя декларира и намерения за конструктивен подход към преговорите, но предупреди и за готовност за търговска конфронтация с континента, ако британските очаквания не бъдат удовлетворени. Правителството на консерваторите иска Великобритания определено да напусне единния пазар на ЕС и да се върне на него с максимален достъп, като договори ново споразумение за свободна търговия с 27-те. Заедно с това Мей иска контрол върху имиграцията, т.е. край на свободата на движение. Останалите държави смятат, че това е несъвместимо със свободното движение на стоки, услуги и капитали. Мей каза, че ще представи очакваното споразумението за излизане от ЕС за одобрение пред двете камари на парламента. Това обаче не изключва Обединеното кралство да напусне ЕС и без споразумение. “Никаква сделка за Британия е по-добра от лоша сделка за Британия”, каза тя и раздрънка евентуалните оръжия на отмъщението, ако не получи условията, които я устройват. “Ще бъдем свободни да сключваме търговски сделки по целия свят. И ще имаме свободата да установяваме конкурентни данъчни ставки и да прегърнем политики, които биха привлекли най-добрите компании по света и най-големите инвеститори към Британия. И – ако бъдем изключени от достъп до единния пазар – бихме били свободни да променим основите на британския икономически модел”. С други думи, Мей плаши останалата част от Европа (някъде към 440 млн. души) с търговска война. Това напомня сентенция на един от отците-основатели на обединена Европа, Пол-Анри Спаак – че в нея има два вида държави – малки и малки, които още не са разбрали, че са такива. Едва ли  – въпреки икономическата си мощ, политическо влияние и предимства на световен финансов център – Великобритания може да спечели такава търговска война. Посланието на Мей е по-скоро, че, ако ЕС я допусне, останалите му държави също имат много да губят. Но то едва ли е конструктивно послание. Пак се задават интересни времена.