Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив July, 2016

Днес “Вашингтон пост” направи грешка. Съобщи, че според американския държавен секретар Джон Кери неуспелият пуч поставя под съмнение бъдещото членство на Турция в НАТО. Малко по-късно американското посолство в Анкара опроверга това. Наистина Кери не е казвал нищо такова на съвместната си пресконференция с Федерика Могерини, ръководителка на европейската дипломация, в Брюксел днес. Той каза, че членството в НАТО предполага изискване за демократичност и че съюзниците ще “мерят” внимателно развитията в Турция отсега нататък, но слуховете, че бъдещото й членство в НАТО е на кантар са “силно преувеличени”, както би казал Марк Твен. По-късно самият американски всекидневник редактира и заглавието, и текста си. Първото му заглавие обаче е навред в българските медии. Разходете се из интернет, за да се уверите. То говори за две неща – първото е завидното доверие във “Вашингтон пост” (вестникът съборил президента Ричард Никсън), второто е отчайващата липса на самостоятелно мислене и на чувство за отговорност пред публиката у голяма част от българските медии. Те преписват безкритично всякакви глупости, стига да носят престижен етикет. Понякога стига и само да са написани на или преведени от чужд език. Проверката на информацията, вторият източник са само лозунг. В нашия занаят и най-големите грешат понякога. Въпреки това преклонението пред авторитета е безпрекословно. Спомних си как преди няколко години от София ми направиха скандал, че съм пропуснал “новината”, че Европейската комисия предложила яйцата в ЕС да се продават на килограм, а не на бройка. Така пишело в британския “Телеграф”. Обясних им, че това не е вярно и че Комисията го е опровергала. Те обаче преписаха британския вестник, а мене нахокаха. Да се чудим ли как при това положение карикатурната в мнозинството си българска политическа класа държи в мъртва хватка медиите? Ами тях ги мързи не само да мислят, но и да гледат и да слушат самостоятелно. Изглежда обаче забравят, че отдавна не са единственият източник на информация за оредяващата си аудитория. Тя може сама да направи справка с оригинала, там, където журналистите ги е домързяло. Ето какво каза днес Кери, всеки може да го чуе и види, дори да не е журналист тук и тук. А как се държаха споменатите медии, вижте и чуйте тук.

На фона на неуспелия преврат президентът-султан Реджеп Тайип Ердоган вече е “демократът” в Турция. И като такъв сега ще прочисти цялата съдебна система и армията от тези, които не му харесват. Не вярвам Европа да му попречи. Не съм сигурен, че в Брюксел вече осъзнават новата си криза – Турция е страна, преговаряща за членство в ЕС и той неотдавна отвори нова глава на преговорите с нея. Подготвя за отваряне още няколко като част от мартенската сделка за миграцията. Събитията от снощи обаче поставят ребром въпроса: Класира ли се държава като Турция дори за статут на кандидатка? Това предполага да е стабилна демокрация. А щом още има опити за насилствена смяна на властта, явно не е. Турция преговаря и за безвизов режим с ЕС. Изпълнила е 67 от 72-та му критерия. Оставаха ѝ само пет до наесен. Аха-аха визите да паднат и Бойко Борисов взе че прати още 230 военни да пазят границата. За всеки случай, ако 2-та милиона бежанци в Турция хукнат към България. Ега ги спрат нашите юнаци. Турция вече 42-ра година окупира територия на Европейския съюз в северната част на о. Кипър. Поддържа там гарнизон от над 30 000 военни. ЕС води присъединителни преговори с една страна където алтернативите са военна диктатура или авторитарен режим на бивш открит ислямист, какъвто е Ердоган. Затова Турция е фасадна демокрация. Европа и Западът я признават за такава по целесъобразност – заради пазара й, за да спира мигрантите и да използват военните й бази, особено сега, в бомбардировките срещу Даеш. Това е признаване по принципа bon pour l’Orient. Горе-долу както вече е призната България. У нас от 26 години не е имало преврат*. Не по политически, а по технически причини – няма кой и няма с какво. Освен това, представете си, че някой изведнъж смени системата. На другия ден никой няма да може да краде. Това е неприемливо.
————
*Последният български преврат беше на 10 ноември 1989 година. Той беше безкръвен, вътрешнопартиен, но тъй като партията беше срасната с държавата, стана и държавен. БКП се освободи от тогавашните си ръководители, за да запази себе си и важните лостове на властта.

При почти празна зала българският парламент упражнява т.нар. “контрол” над правителството. Как го прави при очевидна липса на кворум, е велика тайна. Но телевизорът я показва. На никого не му пука. Знам, че е законно контролът да се провежда и без кворум. Правилникът на парламента го позволява. Това, че е законен обаче не го прави убедителен. Не го прави дори разбираем. Какъв контрол е той в отсъствието на огромното мнозинство от контролиращите? Ако искате видеокарикатура на демокрация, гледайте петъчният камерен диалог между трима-четирима министри и още толкова депутати, които са им задали въпросите. Предават го в национален ефир вместо съветската телевизия отпреди 30 години. На никого не му пука и за въпроса, на който отговаря вицепремиерът Меглена Кунева – какво ще прави България, ако се наложи първото в историята ѝ шестмесечно председателство на Европейския съюз да бъде изтеглено с половин година напред поради перспективата за Brexit. Всъщност на този въпрос министър-председателят Бойко Борисов отговори преди две седмици: “Какво толкова има в едно председателство? Има хотели, ще наемем коли на лизинг…” Какво толкова има, ще видим, когато дойде. Наблюдавайте на какъв огън отсега се пекат словаците, на които европейското председателство е също първица. Преговорите за Brexi още не са започнали. Нашият ред се очертава в разгара или във финала им при пълна непредвидимост на събитията дотогава. Предвидимото не е окуражаващо – ще има първо предизборни кампании, а после избори в двете най-големи европейски държави и вероятно някой и друг референдум подсторен от евроскептици и еврофоби в някои държави-членки. Борисов с право се гордее с дипломатите ни полиглоти и ги изтъкна като аргумент за предпредседателското си самочувствие. Но проблемът няма да е на какъв език ще говорят наистина достойните български дипломати в Брюксел. Той ще бъде какво ще трябва да казват, т.е. какво ще измислят в София. Председателството решава дневния ред на ЕС – какво се внася за обсъждане и гласуване в заседанията на министрите, води преговори и предлага компромиси по спорните въпроси. За приблизителния период на българското председателство се очертава атовете в ЕС да се ритат, а България да им посредничи с председателско звънче в ръка. И не цялата работа в този процес, за съжаление, ще се падне на дипломатите. Неизбежно е членовете на българското правителство да председателстват ресорните съвети на министрите. Включително Вежди Рашидов. Колко му е?

Протестът и контрапротестът при пристигането на т.нар. “Нощни вълци” в София, ми се сториха рехави. Това е добър знак. Повечето хора не са си изгубили ума, били са на работа и са игнорирали тази очевидна провокация.

Мисля, че казионната моторизирана бригада, която си остава такава и на американски мотори, получи незаслужено внимание от българските медии и неправителствени организации. Властите правилно не им попречиха да влязат в България, но пропуснаха да ги унижат, което т.нар. “вълци” заслужават.

Българската администрация можеше например да им наложи маршрут и им откаже достъп до национални светини като Шипка и храма “Свети Александър Невски”. Те са израз на историческите връзки между България и Русия, а не между някои българи и някои привърженици на руския президент Владимир Путин.

Паметниците на общата ни история с Русия не бива да се използват за пропаганда на един режим, който е отрицание на Европа. Четвъртвековен грях на самообявилото се дясно у нас, било то автентично или вторично, е че не се интересува от националното и го оставя в ръцете на петата колона.

Затова, вместо заслужено да влязат в България като варвари, получили милостта на европейската виза, т.нар. “вълци” се опитаха да покажат на света триумфално влизане в някогашната “задунайская губерния”, като Трети украински фронт, докато малка част от населението ги посрещаше със “здравствуйте, братушки”.

Толкова може властта, толкова прави. Нивото е фолклорно, но може да бъде и по-лошо – например с Корнелия Нинова начело. Така че – споко. Все още сме в полето на по-малкото зло.

П.П. Мисля, че се нуждаем от дебат за ролята на Българската православна църква. Какво прави тя освен водосвети на всеки, който си плати?