Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив July, 2016

Днес “Вашингтон пост” направи грешка. Съобщи, че според американския държавен секретар Джон Кери неуспелият пуч поставя под съмнение бъдещото членство на Турция в НАТО. Малко по-късно американското посолство в Анкара опроверга това. Наистина Кери не е казвал нищо такова на съвместната си пресконференция с Федерика Могерини, ръководителка на европейската дипломация, в Брюксел днес. Той каза, че членството в НАТО предполага изискване за демократичност и че съюзниците ще “мерят” внимателно развитията в Турция отсега нататък, но слуховете, че бъдещото й членство в НАТО е на кантар са “силно преувеличени”, както би казал Марк Твен. По-късно самият американски всекидневник редактира и заглавието, и текста си. Първото му заглавие обаче е навред в българските медии. Разходете се из интернет, за да се уверите. То говори за две неща – първото е завидното доверие във “Вашингтон пост” (вестникът съборил президента Ричард Никсън), второто е отчайващата липса на самостоятелно мислене и на чувство за отговорност пред публиката у голяма част от българските медии. Те преписват безкритично всякакви глупости, стига да носят престижен етикет. Понякога стига и само да са написани на или преведени от чужд език. Проверката на информацията, вторият източник са само лозунг. В нашия занаят и най-големите грешат понякога. Въпреки това преклонението пред авторитета е безпрекословно. Спомних си как преди няколко години от София ми направиха скандал, че съм пропуснал “новината”, че Европейската комисия предложила яйцата в ЕС да се продават на килограм, а не на бройка. Така пишело в британския “Телеграф”. Обясних им, че това не е вярно и че Комисията го е опровергала. Те обаче преписаха британския вестник, а мене нахокаха. Да се чудим ли как при това положение карикатурната в мнозинството си българска политическа класа държи в мъртва хватка медиите? Ами тях ги мързи не само да мислят, но и да гледат и да слушат самостоятелно. Изглежда обаче забравят, че отдавна не са единственият източник на информация за оредяващата си аудитория. Тя може сама да направи справка с оригинала, там, където журналистите ги е домързяло. Ето какво каза днес Кери, всеки може да го чуе и види, дори да не е журналист тук и тук. А как се държаха споменатите медии, вижте и чуйте тук.

На фона на неуспелия преврат президентът-султан Реджеп Тайип Ердоган вече е “демократът” в Турция. И като такъв сега ще прочисти цялата съдебна система и армията от тези, които не му харесват. Не вярвам Европа да му попречи. Не съм сигурен, че в Брюксел вече осъзнават новата си криза – Турция е страна, преговаряща за членство в ЕС и той неотдавна отвори нова глава на преговорите с нея. Подготвя за отваряне още няколко като част от мартенската сделка за миграцията. Събитията от снощи обаче поставят ребром въпроса: Класира ли се държава като Турция дори за статут на кандидатка? Това предполага да е стабилна демокрация. А щом още има опити за насилствена смяна на властта, явно не е. Турция преговаря и за безвизов режим с ЕС. Изпълнила е 67 от 72-та му критерия. Оставаха ѝ само пет до наесен. Аха-аха визите да паднат и Бойко Борисов взе че прати още 230 военни да пазят границата. За всеки случай, ако 2-та милиона бежанци в Турция хукнат към България. Ега ги спрат нашите юнаци. Турция вече 42-ра година окупира територия на Европейския съюз в северната част на о. Кипър. Поддържа там гарнизон от над 30 000 военни. ЕС води присъединителни преговори с една страна където алтернативите са военна диктатура или авторитарен режим на бивш открит ислямист, какъвто е Ердоган. Затова Турция е фасадна демокрация. Европа и Западът я признават за такава по целесъобразност – заради пазара й, за да спира мигрантите и да използват военните й бази, особено сега, в бомбардировките срещу Даеш. Това е признаване по принципа bon pour l’Orient. Горе-долу както вече е призната България. У нас от 26 години не е имало преврат*. Не по политически, а по технически причини – няма кой и няма с какво. Освен това, представете си, че някой изведнъж смени системата. На другия ден никой няма да може да краде. Това е неприемливо.
————
*Последният български преврат беше на 10 ноември 1989 година. Той беше безкръвен, вътрешнопартиен, но тъй като партията беше срасната с държавата, стана и държавен. БКП се освободи от тогавашните си ръководители, за да запази себе си и важните лостове на властта.

При почти празна зала българският парламент упражнява т.нар. “контрол” над правителството. Как го прави при очевидна липса на кворум, е велика тайна. Но телевизорът я показва. На никого не му пука. Знам, че е законно контролът да се провежда и без кворум. Правилникът на парламента го позволява. Това, че е законен обаче не го прави убедителен. Не го прави дори разбираем. Какъв контрол е той в отсъствието на огромното мнозинство от контролиращите? Ако искате видеокарикатура на демокрация, гледайте петъчният камерен диалог между трима-четирима министри и още толкова депутати, които са им задали въпросите. Предават го в национален ефир вместо съветската телевизия отпреди 30 години. На никого не му пука и за въпроса, на който отговаря вицепремиерът Меглена Кунева – какво ще прави България, ако се наложи първото в историята ѝ шестмесечно председателство на Европейския съюз да бъде изтеглено с половин година напред поради перспективата за Brexit. Всъщност на този въпрос министър-председателят Бойко Борисов отговори преди две седмици: “Какво толкова има в едно председателство? Има хотели, ще наемем коли на лизинг…” Какво толкова има, ще видим, когато дойде. Наблюдавайте на какъв огън отсега се пекат словаците, на които европейското председателство е също първица. Преговорите за Brexi още не са започнали. Нашият ред се очертава в разгара или във финала им при пълна непредвидимост на събитията дотогава. Предвидимото не е окуражаващо – ще има първо предизборни кампании, а после избори в двете най-големи европейски държави и вероятно някой и друг референдум подсторен от евроскептици и еврофоби в някои държави-членки. Борисов с право се гордее с дипломатите ни полиглоти и ги изтъкна като аргумент за предпредседателското си самочувствие. Но проблемът няма да е на какъв език ще говорят наистина достойните български дипломати в Брюксел. Той ще бъде какво ще трябва да казват, т.е. какво ще измислят в София. Председателството решава дневния ред на ЕС – какво се внася за обсъждане и гласуване в заседанията на министрите, води преговори и предлага компромиси по спорните въпроси. За приблизителния период на българското председателство се очертава атовете в ЕС да се ритат, а България да им посредничи с председателско звънче в ръка. И не цялата работа в този процес, за съжаление, ще се падне на дипломатите. Неизбежно е членовете на българското правителство да председателстват ресорните съвети на министрите. Включително Вежди Рашидов. Колко му е?

Протестът и контрапротестът при пристигането на т.нар. “Нощни вълци” в София, ми се сториха рехави. Това е добър знак. Повечето хора не са си изгубили ума, били са на работа и са игнорирали тази очевидна провокация.

Мисля, че казионната моторизирана бригада, която си остава такава и на американски мотори, получи незаслужено внимание от българските медии и неправителствени организации. Властите правилно не им попречиха да влязат в България, но пропуснаха да ги унижат, което т.нар. “вълци” заслужават.

Българската администрация можеше например да им наложи маршрут и им откаже достъп до национални светини като Шипка и храма “Свети Александър Невски”. Те са израз на историческите връзки между България и Русия, а не между някои българи и някои привърженици на руския президент Владимир Путин.

Паметниците на общата ни история с Русия не бива да се използват за пропаганда на един режим, който е отрицание на Европа. Четвъртвековен грях на самообявилото се дясно у нас, било то автентично или вторично, е че не се интересува от националното и го оставя в ръцете на петата колона.

Затова, вместо заслужено да влязат в България като варвари, получили милостта на европейската виза, т.нар. “вълци” се опитаха да покажат на света триумфално влизане в някогашната “задунайская губерния”, като Трети украински фронт, докато малка част от населението ги посрещаше със “здравствуйте, братушки”.

Толкова може властта, толкова прави. Нивото е фолклорно, но може да бъде и по-лошо – например с Корнелия Нинова начело. Така че – споко. Все още сме в полето на по-малкото зло.

П.П. Мисля, че се нуждаем от дебат за ролята на Българската православна църква. Какво прави тя освен водосвети на всеки, който си плати?