Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив May, 2016

Идния понеделник министрите на енергетиката на Европейския съюз ще обсъждат основен елемент на изграждащия се Енергиен съюз – решение за създаване на механизъм за обмен на информация за междуправителствени споразумения и за правно необвързващи документи между държавите-членки и трети страни в областта на енергетиката. Целта на дискусията е да бъде постигнато съгласие. Но на последното обсъждане в Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР) Гърция и Унгария обявиха, че няма да подкрепят текста. Кипър, Полша, Румъния и Словения казаха, че ще продължават да мислят върху националните си позиции, а Обединеното кралство съобщи, че ще се допита до парламента за своята.

Механизмът би дал право на Европейската комисия да прави оценка на въздействието на тези споразумения, преди те да се подписани, т.е. да се изказва доколко те съответстват на европейското законодателство. Той би заменил сега съществуващо решение (№994 от 2012 година) за обмен на информация, което Комисията намира за неефективно. Това показа случаят с прекратения руски проект “Южен поток”, в който седем държави-членки, включително България, имаха двустранни споразумения с Русия, противоречащи на Третия енергиен пакет, европейското законодателство в областта на енергетиката. Оказа се, че тяхното предоговаряне е изключително трудно, поради което Комисията поиска отсега нататък да преглежда предварително черновите на такива споразумения.

Правомощието,  което Комисията иска, повдига въпроси за съответствието на проекторешението с изискванията за субсидиарност и пропорционалност на европейското законодателство, т.е. ЕС да не взема власт по право принадлежаща на държавите-членки и да се намесва съразмерно с величината на проблема. Оценката на въздействието не значи, че Комисията ще може да забранява на държавите да упражняват това, което е тяхно суверенно право – да сключват международни споразумения. Тя обаче ще може да ги предупреждава за това съвместими ли са те със съюзнато законодателство.

Откакто Комисията направи законодателното предложение през февруари т.г., в дискусиите по него държавите постигнаха ред компромиси. Като най-съществен сред тях изглежда предварителната оценка на въздействието да се прави само за споразумения, които засягат търговията с природен газ, докато за другите видове енергия тя да се прави, както досега, след сключването им.

Европейският парламент е започнал да разглежда проекта през април и се очаква да гласува по него през октомври. Докладчик е полякът Здислав Краснодебски от групата на Европейските консерватори и реформисти.

Според съгласувания дотук тук текст механизмът ще обхваща не само споразуменията за доставки и за складиране, но и за строеж и за управление на инфраструктура.

Държавите-членки биха били задължени възможно най-рано да предупрежават писмено Комисията за намерението си да сключат ново енергийно споразумение или да изменят старо и да я държат в течение за всички развития в преговорите.

Задължението за предварително информиране не се отнася за търговските споразумения между компании. Информацията се предоставя на интернет платформа на Комисията.

Проектът предвижда Комисията да може да консултира държавата-членка по време на преговорите, държавата сама да поиска такава помощ, дори Комисията да участва в преговорите като наблюдател.

В случай на съмнение за несъответствие на договаряното споразумение с енергийните правила на вътрешния пазар на ЕС и с неговото законодателство за защита на конкуренцията, Комисията трябва да съобщи това на държавата-членка в срок от шест седмици, след като е била уведомена. Ако не го направи, това значи, че няма съмнения. В случай че има такива, тя трябва да се обоснове пред държавата-членка до 12 седмици след нотификацията.

Държавата не може да подписва споразумението, ако Комисията е я уведомила, че има съмнения. Тя би била длъжна да изчака тяхната мотивировка, а след като я получи, да я вземе в максимална степен под внимание.

В уведомленията си до Комисията държавите ще могат да посочват информацията, която смятат за конфиденциална от търговска или друга гледна точка, така че тя да не бъде споделяна с другите държави от ЕС. Комисията ще изпраща до тях достъпната информация в специална сигурна директория. Молбите за конфиденциалност на информацията не бива да ограничават достъпа на Комисията до нея. Тя обаче трябва да гарантира нейното опазване.

 

 

 

 

Холандското председателство  на Европейския съюз е разпространило документ, в който обосновава необходимостта от дебат за това Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз да стане Обща селскостопанска и хранителна политика. То поставя и въпроса не трябва ли значителна част от финансирането на ОСП вече да се отделя за иновации и въвеждане на информационни и комуникационни технологии в отрасъла. Председателството предлага да се обсъди и дали да не се обвържат още по-голяма част от земеделските субсидии с постигането на целите против затоплянето на климата. От 2014 година 30 на сто от преките плащания са обвързани с покриването на екологични критерии. Не трябва ли ОСП да предлага застраховка срещу сривове на цените в различни земеделски подотрасли вместо да продължава пряко да субсидира стопаните, е друг въпрос, който поставя председателството. Според него сегашните “кризи” в млеко- и месопроизводството са резултат от свръхпроизводство, което пък следва от свободни решения на фермери, които не  се съобразяват с реалното търсене и предлагане. Застраховането срещу сривове на цените би подобрило мястото на първичните производители в хранителната верига.

Движението за права и свободи (ДПС) ще подкрепи отпадането на европейските визи за турски граждани, само след като Турция изпълни всички 72 критерия за това, заяви днес евродепутатът от партията Илхан Кючук.

“За нас визовата либерализация е стъпка в правилната посока. Ние приветстваме положителното говорене в посока на визова либерализация”, каза Кючюк в телефонен разговор от Страсбург, където заседава Европейският парламент. “Но за всяка визова либерализация трябва да бъдат изпълнени всички критерии”.

Според Европейската комисия до момента Турция изпълнява 67 от тях. Тя препоръча държавите-членки и Европейският парламент да одобрят падането на визите  края на юни, ако дотогава и оставащите пет критерия са изпълнени.

Анкара плаши да се оттегли от съвместна декларация с ЕС, която я ангажира да спре нелегалната миграция към него в замяна на финансова помощ от общо 6 милиарда евро, ускоряване на присъединителните й преговори и на отпадането на визите.

Турският министър на европейските въпроси Волкан Бозкир беше цитиран днес да казва пред журналисти в Страсбург, че страната му вече покрива всички изисквания и не възнамерява да изпълнява други, включително условието да уеднакви правното си определение за тероризъм с това в ЕС.

В турското законодателство има твърде широка дефиниция за тероризъм. С такова обвинение са арестувани и в момента журналисти само заради техни публикации по кюрдския въпрос.

Говорейки отделно в Берлин, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че тя няма да се включва в “конфронтационното говорене” по въпроса, но потвърди и че Турция трябва да отговори на всички критерии, преди визите да паднат.

“Ако въпросът се постави на гласуване, ДПС ще подкрепи визовата либерализация, но при ясно изпълнени критерии”, каза Кючук. “В противен случай това би било безпринципна подкрепа”.

Той уточни, че в по-широк план партията му е за евроинтеграция на Турция  и на всички страни от Западните Балкани, която включва и безвизов режим на ЕС с всяка от тях.

ЕС и Турция са заинтересовани да намерят споразумение, защото са изправени пред общи предизвикателства, с които не могат да се справят поотделно, посочи Кючук.

“В същото време всяка държава, включително и Турция, трябва да спазва високите демократични стандарти на обединена Европа”, каза той.

ЕС очаква Турция още да снабди гражданите си с биометрични паспорти, да гарантира, че комисията ѝ за защита на личните данни е независима от изпълнителната власт и да разшири правомощията ѝ върху действията на правоприлагащите органи.
Освен това Турция трябва да засили сътрудничеството си с Европол, да въведе в законодателството си европейския и международен принцип на пропорциналност, да започне ефктивно съдебно сътрудничество с държавите-члелнки на ЕС и да предприеме действия против корупцията – особено що се отнася до прозрачност и финансиране на политическите партии.
Седмдесет и девет-милионна Турция може да започне да произвежда по 10 000 биометрични паспорта на ден в началото на юни, според европейски експерти запознати с досието.

България – във висш и последен стадий на безсмислието

Така може да се разкаже накратко отношението на страната ни към предложението на Европейската комисия визите за турци в ЕС да паднат.

Брюксел предлага 79-те милиона южни съседи на нашата родина да влизат без виза у нас, както и ние да ходим без виза в Цариград, Куш Адасъ и Анталия.

Българинът посреща това с пълно безразличие – ако съдим по говоренето на политици (с минимални изключения) и на медии.

Мълчи и правителството, макар то скоро да трябва да заяви позицията си по законодателното предложение в Брюксел и после да я защитава.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган плаши да пусне пак мигрантите към Европа, ако тя не отмени визите за неговите съграждани. А Европа е, меко казано, резервирана към предложението на Брюксел – и в Европарламента и в ред национални столици.

Ако Анкара изпълни заканата си, сред първите пострадали може да е България. Но тя нехае – на всички нива. Поне това се вижда.

Ако ЕС се поддаде на Ердогановия шантаж, ще зачеркне всичките си принципи и ценности и ще се изложи на опасности, като например влизане на терористи с фалшифицирани турски паспорти.

Разбирам да идеше реч за екзотики като дигиталния дневен ред или единния пазар на капитали, за банковия съюз или за регулациите във финансовия сектор, за нисковъглеродните технологии или за “Хоризонт 2020”,  за бъдещата архитектура на Еврозоната или за демократичната легитимност на нейните институции, за Брексит или за каталонския и шотландския сепаратизъм, за политиката на съседство или за целите на хилядолетието, т.е. за онези европейски неща, които сами затварят телевизора, защото хората не ги разбират.

Но става дума за позната, видима заплаха, която виси над главите ни. Толкова бързо ли забравихме 2012 – 2014 година, когато незаконните влизания у нас скочиха с близо 500 процента? Толкова бързо ли забравихме какво ставаше преди два месеца по т.нар. Балкански маршрут?

И това, оказва се, ни е през оная работа. Излиза, че обществото не се интересува от интереса си. От жизнения си интерес. Какво е това общество? И общество ли е то? И защо се чуди после кой и как го управлявал?

Няма да питам дали правителството има позиция. Защото опитът ме учи, че няма да ми отговори, без да направя скандал. И защото знам, че в коалиционния формат 3 + х, където 3 е недостатъчно, а х е неизвестно, да се формулира позиция е трудно и ако все пак я формулират, тя ще е временна. Т.е. докато я напиша, може да се окаже с изтекъл срок на годност.

Днес в Европейския парламент против визова либераризация за Турция се изказаха депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БСП, т.е. – от две управляващи и от една опозиционна партия. Такова ли е положението обаче и в българския парламент? Загадка. Това не е на дневен ред.

Не съм впечатлен как не казват какво мислят. Не съм сигурен дали изобщо мислят за това. Впечатлен съм как никой не ги пита. Дори, ей така, за спорта, да ги провери. Както казва Бойко Борисов, не са им казали да питат.

Страна, в която медиите са се отказали да питат, е във висшия и последен стадий на безсмислието. Това не е страна, която не знае какво да прави, а страна, която не знае какво става.  Това е страна, където, каквото и да направиш, все тая. Това е страна, където няма смисъл да отиваш, а откъдето има смисъл само да се махнеш. Това я пази от бежанците.

Двама от тях – от гръцките острови – пожелали да ги преместят в България и после единият избягал. А сме били готови да приемем 100. Това го разказа самият Бойко Борисов.

 

 

 

За Турция, Европа и положителното мислене

Борисов (вляво) и Юнкер в Брюксел през декември 2014 година.

Борисов (вляво) и Юнкер в Брюксел през декември 2014 година.

Жан-Клод Юнкер клати правителството на “стария си приятел” Бойко Борисов. Без да иска, разбира се. Вчера Европейската комисия, на която председател е Юнкер, предложи ЕС да махне визите за турски граждани. Дали това да стане трябва да се произнесат правителствата и Европейският парламент.

Какво мисли българското правителство не е ясно. Ясно е обаче какво мисли Патриотичният фронт – една от четирите партии в управляващата коалиция.

“Позицията на българския представител в ЕП, Ангел Джамбазки, заместник-председател на ВМРО в Европейския парламент е категорично и еднозначно против предложената от ЕК „визова либерализация“ по отношение на Република Турция”, каза вчера самият той на автора на тези редове.

Ето още от изявлението му:

“Тази „визова либерализация“ е изключително лошо предложение, приемането на което е пряка заплаха за националната сигурност на Република България и за сигурността на гражданите на държавите-членки на ЕС. Известно е, че властта в Република Турция организира, финансира, обучава и тясно сътрудничи с главорезите от най-човеконенавистната терористична организация в света – Ислямска държава. Визовата либерализация ще даде възможност на стотиците главорези на ИД, с произход от Западна Европа, които се намират в момента в района на Близкия изток, да се завърнат обратно в Европа, този път с „нови“ турски паспорти. За да се заемат с нови подвизи, като тези в Париж и в Брюксел. 

Отделно, визовата либерализация ще отпуши това имигрантска вълна, този път от кюрди, които ще залеят ЕС, в опит да избягат от гражданската война, която води срещу тях властта в Турция. Нео-османистката диктатура в Турция води политика на геноцид и етническо прочистване на кюрдското население, както на собствената си територия, в провинции Източен Анадол и Диарбекир, така и на територията на Сирийска Арабска Република и Република Ирак. Затова се и търси възможност, поне част от близо 20 млн. кюрди да бъдат изтласкани от турска територия и прехвърлени на територията на държавите-членки на ЕС.

Категорично е невъзможно Турция да е изпълнила за има-няма два дни техническите условия за премахване на визите. Убедени сме, че това твърдение на ЕК е нагла политическа лъжа. Това погрешно решение е част от паническия опит на все по-тежко провалящите се т.нар. „европейски лидери“ да замажат катастрофата, която предизвикаха с имигрантското нашествие, опита за квотното разпределение и като капак унизителното и скандално „споразумение“ между ЕС и Турция, по съществото си тежък политически и финансов рекет от турска страна.

Предложението за визова „либерализация“ е един вид награда и поощрение за все по-агресивната, нео-османистка, ислямистка диктатура в Турция. ЕК демонстрира потресаващо лицемерие и двоен стандарт по отношение на собствените си „ценности“ и „принципи“, като свобода на словото, свобода на медиите, правото на информация, правото на изразяване на политическа позиция.

Всички тези уж основни демократични принципи и либерални стандарти на ЕС са смазани в Турция и продължават да се смазват, нагло, арогантно и демонстративно от турските власти, току под носа на канцлера Меркел. Журналисти се бият, арестуват, малтретират, редакции на печатни и електронни медии се превземат с бой, политическите противници се бият направо в залите на местния парламент”.

Така мисли не само Ангел Джамбазки. Така мислят още много хора в Европа и те не са само националисти. Затова положението е трудно не само за Бойко Борисов.

Обещанието за безвизов режим е едно от условията, срещу които Турция се съгласи да спре нелегалната миграция към гръцките острови и оттам към целия ЕС. Европейската комисия договори тази сделка, сключена на 18 март в Брюксел между 28-те държавни и правителствени ръководители на ЕС и турския премиер Ахмет Давутоглу. Анкара плаши, че пак ще пусне мигрантите, ако Европа не удържи на думата си. Затова сега Комисията не може да каже “не” на падането на визите, а подава тази горчива чаша на държавите-членки.

Те, включително и България, сега трябва да решат какво искат – да замижат за очевидната турска неподготвеност за безвизов режим, или да се подготвят за ново многохилядно миграционно вървище, което този път може да е и през нашата страна.

Разбира се, те могат да се хванат за факта, че Турция, както твърди Комисията, има да изпълни още само пет от общо 72 формални изисквания за падането на визите. Това обаче едва ли би спряло Ердоган безумний да отвори вратите и да каже на раите: “Вървете, тамо е Европа”. (Дали няма да ме съди за обида? Да подаде оплакване до Цацаров?)

Очевидно, Борисов, както и другите европейски лидери, е пред избор на по-малкото зло. Той има два пътя да го направи – вътре в правителството, или като пита парламента. Ако реши сам, независимо какво, рискува да се скара я с партньорите си от Патриотичния фронт, я с тези от АБВ и от остатъчния Реформаторски блок  и да се повтори цялтото напред-назад около Изборния кодекс. Ако попита парламента, няма да мине без подкрепата на ДПС и ДОСТ, която той не иска публично.

Гласът на България може да не тежи много в Съвета на вътрешните министри, които ще гласуват по предложението на Комисията с квалифицирано мнозинство. Но и в Брюксел, и в Анкара, и в Берлин ще слушат внимателно и ще си отбележат какво ще каже София – да или не – поради географския, историческия и геополитическия контекст. Освен това е известно, че зад евро-турската сделка за миграцията е Германия, а Борисов и партията му германски хатър не скършват.

Премиерът формулира българската позиция в ЕС като “винаги с Германия” пред български журналисти в Брюксел още през юни 2012 година, когато някои гневно виеха срещу канцлерката Ангела Меркел и нейната финансова дисциплина. Като се има предвид горецитираната позиция на Джамбазки, особено в частта ѝ за Меркел, “винаги с Германия” не съвпада със симпатиите на Патриотичния фронт. Да не говорим за “лицемерието” на Европейската комисия.

Единственият шанс на Борисов да мине по-леко е, ако Валери Симеонов и Красимир Каракачанов не споделят позицията на Джамбазки, или ако ПФ не би бутнал правителството и не би рискувал “стабилността” и предсрочни избори заради някакви си турци.

Накратко, коалиционното ни правителство отново е изправено пред въпроса, който коалиционните правителства и Европейската комисия най мразят: “Да или не?” Каквото и да каже Борисов, най-вероятно, все ще е лошо.

Но злото, както обикновено, не идва само. Комисията вчера предложи държавите-членки, които отказват да приемат преразпределени им бежанци, да плащат глоба от 250 000 евро на човек. И на това България трябва да каже “да” или “не”.

Отсега е ясно, че унгарци, словаци, чехи, ще кажат “не”. Солидарност зорлем, под страх от глоба, не е нито солидарност, нито е европейска. Тя няма да намали вътрешните напрежения в ЕС, а само ще ги повиши. Да не говорим доколко законно е да глобяваш суверенна държава заради решения в областта на убежището, които са в полето на националната компетентност.

Но има и друга школа на мисълта: България е страна от “предната линия” на ЕС, освен това е най-бедната в него. Следователно тя е заинтересована от такъв механизъм за солидарност, защото може се окаже под прекомерен миграционен натиск и да се наложи бежанци от нейната територия да бъдат преразпределяни другаде в Европа.

Освен това, ако приемем 1 000 души, които другите не искат, според предложението на Комисията, другите би трябвало да ни платят 250 милиона евро. Ако приемем 4 000 – 1 милиард евро. А ако вземем 40 000 – биха ни дължали 10 милиарда евро, една четвърт от българския БВП и почти колкото еврофондовете от миналия програмен период (2007-2013 година).

Изкуството на положителното мислене е да си представиш киселия лимон като лимонада.