Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив April, 2016

Изследване на Cambridge Econometrics за цените на петрола демонстрира как нисковъглеродните технологии работят за демокрацията. Прогнозата е те да пречупят кривата на дългосрочно покачване на цените на суровия нефт някъде около 2025 година. Причината е, че водят до намаляване на световното търсене на петрол, което вещае трудни времена за режимите, на които се крепят на приходите от него – като например Русия и Саудитска Арабия. Нисковъглеродните технологии се очаква да намалят световното търсене с 11 милиона барела на ден (мбд) до 2030 година и с 60 мбд до 2050 година. Кумулативно това означава намаляване на търсенето с 260 милиарда барела между 2015 и 2050 година и стабилизиране на цената на барел между $83-87 за барел вместо на $130 за барел при сценарий без нисковъглеродни технологии. Подробности вижте тук и тук.

Ако щете, вярвайте – един говорител в литовска държавна служба през изминалите пет дни ми свърши повече работа отколкото българското президентство и две български министерства – на външните работи и на отбраната – взети заедно.

От миналия четвъртък се опитвам да проверя едно твърдение на украинската информационна агенция “УНИАН” – че българският президент Росен Плевнелиев и украинският му колега Петро Порошенко са обсъждали създаването на съвместна военна бригада между България, Румъния и Украйна.

Пет дни споменатите български институции мълчат по темата и се правят, че не са получили въпросите ми. Говорителите им, бивши колеги, се чудят как да запазят фасона на началниците си, които явно не знаят какво да кажат и чакат някой друг да се изложи пръв по въпроса. Сал постоянната ни делегация в НАТО събра кураж и след 24 часа размисъл отговори, че “не е упълномощена да отговаря на запитвания от медиите”.

И днес, не щеш ли, в пощата ми пристигна следното съобщение от прессекретариата на президента:

“В отговор на медийни публикации, в които се съдържа твърдение, че държавният глава Росен Плевнелиев е „вкарал“ България във “военен съюз” с Украйна, Прессекретариатът на президента е длъжен да заяви, че подобни внушения не отговарят на истината. Всяко присъединяване на страната ни към каквито и да са организации или съюзи изисква решение на Народното събрание. Всякакви други интерпретации граничат с лъжа и въвеждат в заблуда обществото”. 

Питаш ги за факт, те ти произнасят реч. Като журналист работил при два режима, ви уверявам, че това остана непроменено. Не е от комунизма или от демокрацията, не е от турското робство, не е и от освобождението, не е от сушата, или от кишата. От друго е.

Да ме прощават държавният глава и прессекратариатът му, но никога не съм казвал, че президентът Плевнелиев иска да вкара България във военен съюз през главата на парламента. Само питах, вярно ли са обсъждали тази бригада с Порошенко? Без никакъв подтекст, че това би било нещо лошо. Както забелязвате, отговор на този въпрос липсва в съобщението. Помолих служител на прессекретариата да да ми го даде, но той ми каза, че не дават нищо повече от това, което съм получил. Това е положението.

Междувпрочем Литва и Полша, които са членки на НАТО и Украйна, която не е, изграждат такава бригада от 2009 година. Ето какво ми разказа за нея Мариус Нелюпшис, говорител на постоянната делегация на Литва в НАТО: “Идеята за литовско-полско-украинска бригада датира от 2009 година, дълго преди руската агресия срещу Украйна. Бригадата е създададена за тренировъчни и международни мироопазващи цели и няма пряка връзка с отношенията между Русия и НАТО”. 

Украйна членува в инициативата на НАТО “Партньорство за мир” от 1994 година. Тя позволява на страните извън западния алианс да изградят индивидуални отношения с него, включително като работят за “оперативна съвместимост и изграждане на способности”. Програмата, в която и България участваше, преди да стане членка на НАТО през 2004 година, без да има характер на “военен съюз”, предвижда 1 400 възможни съвместни дейности между натовски и ненатовски партньорски държави.

Така че, ако Плевнелиев е обсъждал това с Порошенко, няма нищо страшно – пише го в сайта на НАТО. Защо прессекретариатът му отказва да каже “да, обсъждахме” или “не, не обсъждахме”, за мене е тайна. Защо му се привиждат “военни съюзи” и желание някой да вкара българското общество в заблуждение, също не разбирам.  Тайно се надявам обаче, че сега във външно и в отбраната, като прочетат опита на президентството, ще се престрашат и те  да отговорят. Ха, бакалъм*, дето викат комшиите. А ако не са знаели дали и какво Плевнелиев и Порошенко са си говорили по въпросите на военното сътрудничество, да кажат: “Не, знаем, питайте президентството”. Вместо това те стоят “в неловко мълчание”, както пише Радичков.

Тая с бригадата, че няма да стане, е ясно.  Скръбният ми опит да проверя факт в българска държавна институция обаче ми припомни, че след две години (втората половина на 2018-а) България ще председателства Европейския съюз, ако още го има. Тогава въпроси доста по-трудни от моя ще валят всекидневно – от медии, които са свикнали да им се отговаря веднага, вярно, ясно и точно. И не мируват, когато им отговарят с агнешко мълчание. Тогава българските министри ще трябва да председателстват съветите на министрите в Брюксел, да водят преговори и да постигат споразумения по трудни законодателни досиета, след всеки съвет – да дават пресконференции. Като гледам опита с “военния съюз”, изпитвам известни безпокойства.

Но мани го председателството. Ще избутаме криво-ляво шест месеца. Ами я си представете за миг, че го няма Бойко Борисов – да казва всеки ден по телевизията каква е истината и какво следва да се направи? Да е жив и здрав, ама представете си, че утре останем без Бойко. Кой ще осветлява тогава на институциите какво са правили и какво да правят? Кой ще ги упълономощава? Ами ако се чупи и Пеевски да харчи милионите си “там, където е топло и светло”, кой ще е виновен? Какви българи ще бъдем, ако няма да кой да ни е виновен? Криза в жанра, както са казали класиците.

———————————————

*Ха, да видим. (тур.)

Отворено писмо до министъра на външните работи Даниел Митов

Господин министър,

Миналия четвъртък украинската информационна агенция “УНИАН” цитира президента на страната Петро Порошенко, че България, Румъния и Украйна обмислят да създадат съвместна военна бригада. Тя ще е по модела на подобно формирование между Литва, Полша и Украйна, чието начало е поставено през 2009 година и се очаква да бъде завършено догодина, предаде агенцията. Според публикацията й Порошенко е казал това по време на посещение в Румъния миналата седмица и се е позовал на свой предишен разговор с българския президент Росен Плевнелиев.

Мисля, че е излишно, г-н министър, да обяснявам защо този въпрос  засяга националната сигурност на България и защо е особено чувствителен при днешното състояние на отношенията между НАТО, Украйна и Русия и нашата страна, Украйна и Русия. Това беше причината още миналия четвъртък заедно с колегите ми в София да се обърна към министерствата на външните работи, на отбраната и към Постоянната делегация на България в НАТО с молба да потвърдят или да отрекат цитираното изявление на Порошенко и евентуално да дадат по него подробности и коментар.

До момента не съм получил никакъв отговор по същество от никого. Нещо повече, оставам с впечатлението, че нито едно от тези ведомства не се чувства задължено да ми отговори. Имам усещането, че очакват да забравя или да се откажа. Но Вие знаете, че не съм такъв човек.

Причината да Ви пиша обаче не са липсващите отговори, а единствения, който получих от госпожа Весела Стоева, която се представи като “Първи секретар в Политическата служба на Постоянната делегация” (на България в НАТО). Той е следният:

“Здравейте, г-н Желев,

Съгласно установената практика в МВнР, Постоянната делегация не е упълномощена да отговаря на журналистически запитвания.

Моля да препратите Вашето запитване до Пресцентъра на МВнР – info@mfa.bg

Благодаря за разбирането,

Поздрави,

Весела Стоева”

В последвал разговор Вашата говорителка Бетина Жотева ми обясни, че всички дипломатически представителства са длъжни да съгласуват изразяваните от тях позиции с ръководеното от Вас министерство, но това не означава, че не им е позволено да отоговарят на запитвания на журналисти. Мисля, че такава е практиката и в другите държави-членки на ЕС и НАТО.

За да проверя дали вярно съм разбрал, се обадих по телефона на говорителя на литовската постоянна делегация в НАТО Мариус Нелюпшис с молба да ми разкаже литовско-полско-украинската армейска бригада в контекста на кризата в отношенията между НАТО и Русия. Той веднага и подробно отговори  на всичките ми въпроси, без никога да ме е виждал, без да знае дали лицето, което му звъни, наистина съществува и е български журналист.

Този експеримент ме доведе до извода, че някои държави-членки на НАТО плащат на говорители в своите постоянни делегации, а други (между които и България) плащат на “мълчатели”.

Оттук обаче възникнаха други въпроси, над които си блъскам главата в момента и се надявам да ми помогнете с отговорите:

  1. Колко получава месечно българският “мълчател” от своите данъкоплатци?
  2. Защо на госпожа Стоева трябваха 24 часа, за да ми отговори, че не е упълономощена да ми отговори. Аз я питах в четвъртък след обяд, тя ми отговори в петък след обяд.
  3. Защо едни български дипломатически представителства са упълномощени да отговарят на запитванията на медиите ( постоянното представителство на страната ни в ЕС и посолството на България в Белгия непрекъснато го правят), а други (постоянната делегация в НАТО) не са?
  4. Защо при предишния посланик на България в НАТО Тодор Чуров тази делегация, не само че отговаряше на въпросите на медиите веднага, но проявяваше и инициатива да им дава брифинги? И защо сега под ръководството посланик Иван Найденов им праща само имейли кога Вие и колегата Ви по отбраната ще бъдете в Брюксел и ще дадете пресконференция?
  5. Не е ли по-евтино, вместо да плащате на човек в постоянната делегация, за да мълчи пред медиите, да съкратите този щат и да поверите изпращането на два реда имейл до българските кореспонденти веднъж на три месеца на Вашата секретарка? Тя със същия успех би могла да ни информира кога идвате на среща в НАТО и кога можете да се срещнете с акредитираните тук бълтарски журналисти.

Господин министър,

В нашия обзет от кризи свят често се говори за “дерадикализация”, “демилитаризация”, “деескалация”.

Само между Вас, мене и няколко хиляди читатели, на които никой освен мене не обръща внимание (политически), бих желал да споделя едно мое нарастващо безпокойство: Българската държава се кретенизира и се нуждае от спешна и радикална декретенизация.

Не предлагам властта да напръска кретените с Raid, а да прекъсне връзката между тях и парите на данъкоплатеца както и порочния кръг кретен-държавни пари-кретен прим. Така те, както другите българи, ще получат възможността да се прехранват от своя труд и талант.

Мисля, че на Вашето министерство отива да подеме такава инициатива. Така от част от проблема то ще се превърне в негово решение.

Защото утре телефонът поверен на поредния скъпо платен “мълчател” ще звънне “международно” и някой мой колега от съюзна държава ще попита: “Говорителят ли е?” И “мълчателят” ще отговори: “Да, но не съм упълномощен да Ви отговоря”.

След това репортажите за Динко както и въпросът на на младежа от Лондон за огледалото, ще Ви се видят крем карамел – доколкото познавам колегите ми от съюзните държави.

Надявам се, господин министър, да извините недипломатичния ми език. Единственото му достойноство, е, че би могъл да бъде по-недипломатичен. Смятам обаче, че това би било несправедливо към самия Вас.

Разчитам на Вашето разбиране.  А ако кажете нещо и за изявлението на Порошенко, обещавам да почерпя. Дотам сме се докарали българските журналисти – да черпим, ако някое министерство ни отговори (от първия път).

С уважение

Веселин Желев

 

Кредиторите искат от гръцкото правителство да представи набор от “извънредни мерки” (contingency measures), които ще се прилагат автоматично, само ако договаряните в момента мерки не доведат до предвидения в споразумението от юли м.г. първичен бюджетен излишък. Това съобщи председателят на Еврогрупата Йеурн Дейселблум.
Ако има споразумение по тези мерки, следващия четвъртък може да има извънредна Еврогрупа, където да се обсъждат по-нататъшните стъпки, включително положителна оценка от прегледа на изпълнението на споразумението с кредиторите, който води до освобождаване на следващия транш от спасителните заеми, както и разговори по мерки за облекчаване на гръцкия дълг.
“В Еврогрупата нямаше никаква подкрепа за номинално намаляване на дълга”, каза Дейселблум. По думите му могат да се обсъждат “препрофилиране, отлагане на падежите и гратисни периоди”.

Следва кратък списък на новите неща, които научихме от вчера до днес от белгийските и френските медии за брюкселския атентатор Наджим Лаашрауи, който беше един от самовзривилите се на летище Завентем на 22 март т.г.:

  • работил е пет години на същото летище до 2012 година, когато заминава да се бие за Даеш в Сирия;
  • на летището имало тайна молитвена стаичка. В нея се събирали радикализираните служители. Следователите наброили 50 такива. Летищната администрация затворила стаичката по молба на полицията;
  • четирима бивши френски заложници в Сирия, които са освободени през април 2014 година, разпознали Лаашрауи като техен тъмничар. Той се подвизава там под псевдонима Абу Идрис;
  • следите му се губят, след като заминава за Сирия, но се появяват пак на границата между Австрия и Унгария на 9 септември 2014 година. Граничните полицаи го проверяват, докато той пътува в една кола със Салах Абдеслам, друг основен играч сред брюкселските и между парижките атентатори, арестуван в Брюксел на 18 март т.г.

Всичко това предадоха фламандската телевизия ВРТ, и вестниците “Журнал дю диманш” и “Паризиен”.