Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив February, 2016

Гърция остава суверенна в калпазанлъка си под благосклонния поглед на Германия и за сметка на цяла Европа

Merkel-Hollande-Tsipras 12-07-15 Brussels

Меркел, Ципрас и Оланд (в гръб) в Европейския съвет.

С отговора си на миграционната криза германската канцлерка Ангела Меркел постила червен килим за крайнодесните популисти в Европа към властта. На една ръка разстояние от Елисейския дворец изглежда според сондажите Марин Льо Пен, лидерката на френския Национален фронт, чиято главна цел е разпускането на Европейския съюз, закриването на еврото и връщането на границите.

Може би ако след президентските избори във Франция догодина Льо Пен седне в Европейския съвет до канцлера, за когото германците ще гласуват месеци по-късно, в Берлин ще стоплят докъде е довела политиката им в отговор на преселението. Не е сигурно, че при спада на одобрението сред германците, който сама си причини с политиката на „отворени врати“, Меркел ще продължи да бъде канцлер.

Ако начело на Франция застане еврофобката Льо Пен, това наистина ще е краят на ЕС. Политическата коректност пречи на мейнстрийм медиите да признаят, че от този край ни пази не силата на Европа, а само френската избирателна система. Тя позволява на традиционните партии в последния момент да се прегърнат „с отвращение“ срещу антисистемния Национален фронт, който миграционната криза прави все по-силен.

Той става такъв не защото има верните решения, а защото доминираната от Германия Европа ги няма. Защото Европа е във фаза на отричане на реалностите и в развод с главния си мозък. Тя отказва да се съобразява гражданите си, не желае да се вслуша в  техните страхове и тревоги и нищо чудно утре те да изберат този, който се прави, че ги слуша и умело ще ги експлоатира.

По подобни причини Доналд Тръмп мачка като валяк опонентите си в републиканските първични избори за президентската кандидатура в САЩ. Той се вслушва в „глупавия“ обикновен човек, когото политическите елити предпочитат да игнорират или да възпитават.

„Проклетият ми дълг е да се погрижа Европа да намери общ път”, каза снощи Меркел в интервю за телевизия АРД. “Сериозно ли вярвате, че миналата година всички държави от Еврозоната без изключение до последно се бореха Гърция да остане в зоната и впоследствие, година по-късно, да я тласнат към хаос?”

Едно и също гръцко правителство, на неокомунистите от СИРИЗА, за втори път изправя страната си и целия ЕС на ръба на пропастта. През юли миналата година с неумението и нежеланието да въведе финансова дисциплина и да прави структурни реформи, сега – с неумението и нежеланието да пази морските граници на Гърция, позволявайки Европа да бъде наводнена с нелегални мигранти, две трети от които са икономически, а не бежанци по признание на самата Европейска комисия.

Миналото лято правителството на Алексис Ципрас се опитваше да изнудва Европа с референдум против правилата ѝ и евентуално пропукване на Еврозоната. Със същата коминтерновска наглост сега Ципрас принуждава Европа да замрази най-голямата реална придобивка на гражданите си – свободното движение в Шенгенската зона – и заплашва освен това с вето най-важните ѝ решения, които изискват единодушие между държавите членки.

Гръцкото правителство не само че не може и не иска да пази границите на страната си, но на всичко отгоре зорлем приема помощ за това от ЕС. Искат да са суверенни в калпазанлъка си.

Какво иска Ципрас и какво нарича той „европейска солидарност“? В Гърция да влиза който си иска. Тя да получава стотици милиони евро от бюджета на ЕС поради географското си положение като „вход“ към Европа. Тези милиони да нямат никакво въздействие върху миграционния поток. В същото време Брюксел да разпределя мигрантите, които Атина противозаконно пуска, сред останалите държави за отглеждане, предавайки им и риска от инфилтрирани сред тях терористи. Не знам колко “Батаклан”-а трябват, за да прогледне ЕС за това.

Схемите за релокация на мигранти от Гърция и Италия, предложени от (обърнете внимание) гръцкия комисар Димитрис Аврамопулос, са зрелищен провал, който Меркелова Европа отказва да признае. Това отричане на реалността бие всички рекорди на комунистическата пропаганда от близкото минало. От общо 160 000 подлежащи на преместване нелегално влезли в двете страни за осем месеца са разпределени към 500. Схемата е в грубо нарушение на Дъблинския регламент за убежището в ЕС, според който кандидатът за убежище остава в страната, където първо е стъпил на европейска територия до решаването на молбата му.

Да не говорим, че дори утре наведнъж да бъдат разпратени по Европа всички останали 159 500 мигранти, това не решава нищо в сравнение с над 1 милион влезли в ЕС миналата година и очертаващия се още по-голям наплив през тази. Само за януари и февруари само през Гърция са влезли над 100 000 души.

Гърция е отбелязала “значителен напредък” в спазването на “Дъблин” – вече регистрирала 78 от пристигащите в сравнение с 8 на сто преди година, похвали неотдавна държавата си Аврамопулос. От 2011 година другите държави, на които тя е пратила мигранти, не могат да ѝ ги връщат съгласно дъблинските разпоредби, защото гръцките власти не са осигурили необходимите условия за настаняване и правна защита на кандидатите за убежище. Излиза, че колкото по не спазваш регламента, толкова по-облекчен се оказваш откъм миграционен натиск. Други да си блъскат главите с регистрираните и нерегистрираните в Гърция.

Регламенът юридически е в сила, но Берлин и Брюксел ту го обявяват за „мъртъв“, ту за „жив“ по конюнктурна политическа целесъобразност. В същотото време настояват всички в ЕС да спазват съмнително законните решения за релокация, които несъгласните държави-членки оспорват в Съда на ЕС.

В грубо нарушение на Дъблин е и едностранното решение на Меркел да отвори вратите за мигрантите от т.нар. Западнобалкански маршрут миналата есен, което се оказа притегателен фактор за нови миграционни вълни.

Всички заобикалят въпроса какви „бежанци“ са влизащите незаконно от Турция, където техният живот не е в опасност? Отговарят ли те на изискванията на Женевската конвенция? Защо ЕС плаща от бюджета си 3 милиарда евро, за да имат те работа и социални грижи в Турция, а те продължават масово да влизат в Европа?

Защо автократичният режим на Реджеп Тайип Ердоган е награден с ускоряване на преговорите за членство в ЕС и за безвизов режим? Европа ще затвори Шенген, а  ще се отвори към Турция, така ли? И то, точно когато Ердоган гази демонстративно всички принципи и ценности, в които Европа се кълне – особено в Кюрдистан.

Същата тази Европа, която се е навела с ибрик в ръка пред Ердоган, гледа под лупа Полша да не е сгазила някой европейски принцип или ценност. В такива моменти човек – и да не е британец – се пита за какво всъщност е европейски гражданин?

Най-сетне, погледнете кой отговаря за миграцията и убежището в Европа – бивш министър на страната с най-нерешени проблеми в тази област. Не съм чул досега Аврамопулос да отговори конкретно и по същество на нито един въпрос. Той говори с алабалистиката на най-лошото от неотдавнашнана политическа кланова олигархия в Гърция, която кризата измете.

Вие искате ли да живеете в такава сюрреалистичен компания, коята сама се нарича съюз на „свободата, сигурността и правосъдието“ и в която над всяка от тези три думи висят огромни въпросителни? Британците с право не искат. Изглежда на Острова здравият разум остава все още здрав. И Дейвид Камерън като премиер със здрав разум и инстинкт за самосъхранение в демократрична страна пита избирателя – иска ли да остане в този съюз, ако той се отърве поне от част от абсурдите си?

Но Меркел не е Камерън. Тя предлага Европа да остане цяла и единна, като за пореден път възнагради най-калпавото си правителство за провалите му за сметка на всички останали. При това да направи това, отстъпвайки пред неговия рекет. Това ли е лидерството в Европа? Най-голямата ѝ сила се гъне пред най-очевидната ѝ слабост.

Канцлерката дори е готова да влезе в конфликт с източноевропейските и централно европейските държави, само защото те настояват ЕС да пази границите си и пред които демагогията на Ципрас не минава.

„Тази Европа“, която Меркел иска да спаси, е обречена. Тя е негодна и неморална. Това е съюз на глупостта срещу здравия разум, това е коалиция на политическата коректност срещу честността и отговорността.

Не може да остане цял съюз, в който едни ги санкционират за най-малкото прегрешение, а други непрекъснато ги обгрижват, защото системно заплашват самите основи на съюза.

Независимо какво ще стане с британския референдум, с Шенген, с миграцията, с еврото, с френските и с немските избори, ЕС няма бъдеще, ако не се погрижи да има дисциплиниращ фактор по-силен от сегашните беззъби процедури за нарушение и усукана „рамка за върховенството на закона“.

Ако иска да си върне доверието на собствените граждани и на света, Европа ще трябва един ден да си пробие наказателен изход, да въведе „червен картон“ за тези държави, които злоупотребяват със солидарността. И избирателите в тях да знаят, че вървят към този изход, ако гласуват за такива като Ципрас.

В противен случай Европа ще става все по-неадекватна, безпомощна и абсурдна и така сама ще поднесе бъдещето на своите екзекутори – Льо Пен, Найджъл Фараж и компания. Камерън отиде да преговаря един срещу 27 и рискува с рефеендум, за да не им оставя инициативата, Меркел с упорството си досега да защитава незащитимото им я дава в ръцете.

В сряда Европейската комисия ще обяви проект за механизъм за подпомагане на държави изпаднали в хуманитарна криза заради рязко увеличен приток на мигранти на тяхна територия, съобщи днес европейски източник пожелал анонимност.

България е сред страните потенциално нуждаещи се от такава помощ, въпреки че положението по южните ѝ граници в момента е спокойно, каза източникът.

Да се създаде такъв механизъм реши последната среща на върха на ЕС на 18-19 февруари. Виж точка II,8 (g) от заключенията на Европейския съвет.

Отделно Комисията подготвя план за спешна хуманитарна помощ, която Гърция поиска, след като Македония затвори границата си за мигранти и близо 22 000 от тях останаха блокирани на гръцка територия. Австрия наложи дневно ограничение за 3 200 преминаващи границата ѝ и 80 молби за убежище.

Незаконните пристигания в Гърция от началото на годината надвишават 100 000, а за миналата са над 800 000. По-голямата част от влезлите от Турция са продължили през Западните Балкани към Централна и Западна Европа.

Днес македонската  полиция използва сълзотворен газ, за да разпръсне стотици иракчани и сирийци, които събориха железен портал върху ж.п. линия, свързваща двете страни. Около 8 000 мигранти чакат в близкото крайгранично селище Идомени, събощават местните медии.

В отговор на австрийското решение и на среща на вътрешните министри от Балканските страни без Гърция, на която Виена беше домакин миналата седмица, правителството в Атина повика посланика си от Австрия за консултации и заплаши с вето върху решенията на ЕС, ако бъде изолирана.

Опасността от това е реална през май, когато вътрешните министри на ЕС трябва да се произнесат за това дали Гърция е въвела ред по морската си граница с Турция, откъдето влиза основния миграционен поток.

Ако констатацията им е отрицателна, държавите от Шенгенското споразумение могат да въведат контрол по някои от вътрешните си граници за период от до две години. На 12 февруари те дадоха на Гърция три месеца да приведе граничния си режим в съотвествие с изискванията на зоната.

От утре председателят на Европейския съвет Доналд Туск заминава на тридневна обиколка в Австрия, Словения, Хърватия, Македония и Гърция в пореден опит за европейско решение на миграционната криза.

На 7 март  е насрочена среща на върха ЕС-Турция, където европейците ще настояват за рязко намаляване на миграционния поток в съответствие с двустранното споразумение за това. Десет дни по-късно миграцията ще е основна тема в редовна среща на върха на ЕС.

Германската канцлерка Ангела Меркел в необичайно емоционално интервю пред телевизия АРД снощи заяви, че е решена да не допусне изолация на Гърция.

„Можете ли сериозно да повярвате, че страните от Еврозоната се бориха докрай за това Гърция да остане в еврото … за да позволят една година по-късно Гърция да изпадне в хаос?“, каза Меркел, добавяйки , че вижда като свой дълг „тази Европа да намери път заедно“. 

Т.нар. каналджии вече не са патент само на затънтените югоизточни провинции на Европа. Появили са се в самото ѝ сърце, между две от държавите основателки на ЕС и на зоната му без вътрешен граничен контрол – Франция и Белгия, съобщава в. „Либр Белжик“.

Полицията в белгийската провинция Западна Фландрия е арестувала миналата седмица 15 души, за това че срещу заплащане са помагали на нелегални мигранти да преминат от Франция в Белгия.

Миналия вторник тя въведе контрол по границата си с Франция,  за да попречи на навлизането на обитатели на незаконен палатков лагер, който имигранти от третия свят са разположили край входа на тунела под Ламанша край френското пристанище Кале. Властите там обявиха, че ще разтурят лагера, който е в скандално нарушение на обществения ред и на граничния режим.

Оттогава белгийските гранични полицаи са заловили над 350 души, отправили се незаконно към фламандското пристанище Зеебрюге, откъдето също има фериботи за Великобритания, пише „Либр Белжик“. Островът е крайната цел на мигрантите.

Белгия използва хеликоптер, за да наблюдава границата, съобщава изданието. Благодарение на него е засечена група от 40 нелегални мигранти на път от Кале към Зеебрюге.

Великобритания, която не участва в Шенгенското споразумение, поддържа охраната на националните си граници. Мигрантите от континента обикновено се натоварват нелегално на камиони, влакове или кораби, които пресичат Ламанша. Има редица случаи на насилие срещу шофьори на ТИР-ове от обитатели на лагера край Кале.

Европейската дума днес е “едностранно”. Едностранно Австрия реши да сложи таван на мигрантите, които пуска и на молбите за убежище, които приема. Гърция също заплаши с едностранни ответни мерки и повика посланика си във Виена “за консултации”. Холандското председателство предупреди, че ако до 7 март (насрочената среща на върха ЕС-Турция) миграционният поток не намалее, идва време на едностранните национални мерки и ЕС ще се постарае те поне да се координирани и обявени навреме. Едностранно унгарският премиер Виктор Орбан обяви, че свиква референдум за наложените от Европа на страната му квоти за приемане на бежанци от Гърция и Италия. Това стана повод нашего брата да си спомни няколко подобни едностранни национални решения за референдуми по европейски въпроси: в Гърция – за оздравителната програма на страната, в Холандия – за споразумението за асоцииране и свободна търговия с Украйна, във Великобритания – да остане ли в ЕС и или да го напусне. И че конституциите на тези държави не задължават властите им да се допитват до народа по тези въпроси. Това са все вътрешно мотивирани инициативи на правителствата. Юнкер е  прав: “В ЕС има малко Европа и малко съюз”. “Европейското решение” живее в света на думите. Националните и едностранните – в света на делата.

Границата между Франция и Белгия вече е напълно разшенгенена. Франция възстанови контрола от своята страна след атентатите в Париж на 13 ноември 2015 година. Днес и Белгия въведе паспортни проверки там, където човек преди профучаваше с колата си покрай някогашни ГКПП-та и митници. Французите мотивираха действията си с това, че част от парижките атентатори бяха дошли от Белгия. Белгийците – с опасения, че мигрантите незаконно лагеруващи край пристанището Кале на Ламанша може да се преместят в Белгия, след като френските власти обявиха, че ще разтурят изпровизирания им лагер. От 56-километровия белгийски бряг на Северно море също има фериботи за Великобритания, която е крайната цел на мигрантите – например от пристанищата Остенде и Зеебрюге. Сега обитателите на т.нар. “джунгла” край Кале се опитват да стигнат до Острова през тунела под Ламанша, който започва там, натоварени на камиони или влакове. Някои рискуват живота си и да тръгнат пеша. Неспособността на властите да се справят с тях, непрекъснатите инциденти и нападения над шофьори на ТИР-ове са вече месеци текущ скандал във Франция. Белгийските власти обаче са засекли 32 души от скандалния лагер да влизат в страната им в понеделник и това ги сепнало, каза пред държавната телевизия РТБФ вътрешният министър Ян Ямбон. Видяхме какво се случи в Кале и искаме да избегнем същата ситуация в Белгия”, каза той. Ямбон заяви, че страната му ще поддържа граничния контрол толкова дълго, колкото е необходимо. Шенгенският граничен кодекс обаче предвижда срок от максимум шест месеца, в които може да прави това по собствено решение. То трябва да е мотивирано с предвидими или непредвидени извънредни обстоятелства. Над този срок по вътрешни граници в Шенген контролът може да се възстановява с решение на Съвета на министрите на вътрешните работи на ЕС по предложение на Европейската комисия за максимален срок от две години. Преди него проверка трябва да е установила трайни и сериозни слабости в режима по някоя от външните граници на зоната. Това е възможно да се случи заради Гърция през май. На 12 февруари ЕС даде на властите ѝ три месеца да затегне охраната на границата си с Турция в Егейско море, където сега е главният вход за мигранти в Европа.