Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив November, 2015

Защо медиите не пишат за Кения или за Нигерия? Защо не си слагаме руски знамена по профилите във фейсбук?
Моето скромно обяснение е: Защото Кения и Нигерия не са Франция. Това не е дискриминация, а историческа реалност. И още – по същата причина, поради която много африканци и европейци искат да емигрират във Франция, дори с риск на живота си, но никой не се е втурнал към Кения, към Нигерия, или към Русия. Дори африканците.
А това, че медиите не пишели за Кения и Нигерия просто не е вярно. Следя френските медии, доколкото успявам. Африка и по-специално терорът на “Боко Харам” са отразявани подробно в тях. Ако някой иска да знае повече по темата, му ги препоръчвам.
Това, че хората слагат на фейсбук профила си френското знаме, не означава, че не съчувстват и не са солидарни с другите жертви на тероризма по света. То не е внезапен пристъп на франкофония или на франкофилия, а идентифициране с общочовешките ценности, с които Франция исторически е свързана. Какво да правим: “Свобода, равенство, братство” е made in France. Скръбта за загиналия и солидарността с народа му не се изразяват с веене на знаме. То не показва за кого ти е мъчно, а на чия страна си. В случая – на страната на цивилизацията срещу диващината.

Срещата на върха между Европа и Африка в Малта за “коренните причини” на миграционната криза е поредният провал на сегашната линия на ЕС по този въпрос. Тя завърши с поредното драстично разминаване на думи и дела.

ЕС трябваше да обяви в Ла Валета доверителен фонд от 3.8 милиарда евро за Африка, 2 милиарда, от които трябваше да дадат държавите му членки, а останалите – неговият бюджет. Това бяха решили на среща на върха през септември в Брюксел същите лидери, които заседаваха вчера и днес в Малта.

Фондът трябваше да плаща за действия против причините, които гонят хората от Черния континент към Европа – бедност, лошо управление, конфликти, диктатури, природни бедствия, болести. Той обаче се оказа с 1,8 милиарда евро от европейския бюджет плюс 78,2 милиона от 25 държави-членки плюс Норвегия и Швейцария. България участва според възможностите си – с 50 000 евро.

Честно е да се отбележи, че държавите-членки дават три четвърти от приходите в европейския бюджет под формата на свои вноски, а извън тях те предоставят на Африка помощ за развитие от общо 20 милиарда евро годишно. Въпросът за ползата от нея е огромен и е предмет на отделна дискусия.

Важното в случая е, че Европа за пореден път в миграционната криза се засили за едно, а направи друго. И това по никакъв начин не помага на доверието на собствените ѝ граждани и на света в нея.

Да си спомним обаче за предишните разминавания.

Системата за релокация. Тя трябва да премести 160 000 нелегално влезли в Италия и в Гърция с право на международна закрила в други страни на съюза за две години, т.е. по средно 6 700 на месец. От края на септември досега са пренасочени 147 души. За същото време, главно през Гърция, в него са влезли над 200 000 нелегални имигранти. Общата нелегална миграция в ЕС за тази година се очаква да надмине 1 милион души, а догодина – 3 милиона. Колко трябва да станат, за да вдене Брюксел, че предложенията му са неадекватни?

Постоянен механизъм. Европейската комисия настоява споменатия временен механизъм за преразпределение да стане постоянен. Държавите-членки не искат да чуят за това. Те със стиснати зъби се съгласиха да го приемат като временен. Четири от тях гласуваха против и не е изключено да откажат да изпълнят задълженията си по него. 

“Оградите не са решение”. Това е политически коректната мантра на Брюксел, която част от държавните и правителствените ръководители на ЕС повтарят пред камерите. Животът обаче показва обратното. Който построи ограда, в голяма степен си реши въпроса. Поне засега. Потокът от България се премести към Гърция, от Унгария – към Хърватия и Словения. И макар да не са решение, оградите тихомълком печелят все повече фенове. Австрия и Словения също ги строят. Защото фактът е очевиден – имаш ограда, нямаш мигранти. Политически е неправилно, практически – правилно. Криза в жанра.

Решението може да е само общо европейско. Това е другата политически коректна мантра. Реалността е, че това, което Европа е предложила досега, не работи и не решава нищо. И че когато ножът опре до кокала, всяка страна се спасява сама. Граничния контрол в зоната свободна от него досега възстановиха Унгария, Австрия, Германия, Словения, Швеция. Комисията отказва да отговори на “спекулативния въпрос” колко още държави в Шенген трябва да направят същото, за да признаят в Брюксел, че споразумението за свободно движение е мъртво.

Дъблин. Регламентът, според, който кандидатите за международна закрила трябва да се регистрират и да чакат решение на молбите си в страните, където за първи път са стъпили на европейска територия, ту е “мъртъв”, ту  е “жив”. Зависи на кого и за какво трябва. Главната му нарушителка се казва Ангела Меркел, която по-рано тази година покани към 80 000 мигранти от Унгария в страната си, заобикаляйки законната процедура. След това обаче реши да я спазва и затвори “отворените врати”. Вчера вътрешният ѝ министър Томас де Мезиер обяви, че след като драстично наруши Дъблинския регламент, страната му започва пак стриктно да го спазва и ще връща тези, които покани.

Дневният ред. Комисията на Жан-Клод Юнкер започна мандата си с главен приоритет инвестиции и работни места. Тя обеща инвестиционен план от 315 милиарда евро. Вече никой не говори за него освен някои вели съобщения за медиите, които пресслужбата на Комисията периодично произвежда. Възстановяването остана в дебелата сянка на украинската, гръцката и миграционната криза. Те също откроиха драстични разминавания между думи и дела в Европа – между амбициите ѝ да бъде международен фактор и волята ѝ за това, между едната валута и многото възгледи за икономиката и управлението ѝ.

Колкото и да е неприятно, Брюксел трябва да признае, че черната овца на ЕС, унгарският премиер Виктор Орбан, излезе прав за миграционната криза. За да се радваш на свободата, трябва да гарантираш сигурността си. Това значи да спазваш в случая на ЕС общите правила, които си приел за нея. А не да ги обявяваш за “мъртви” в първия миг, когато прилагането им изисква някакво усилие.

Повечето от тези, които днес управляват Европа, са виждали комунизъм само на кино. Затова може би не се сещат защо рухна комунизмът. А той рухна не само защото хората при него живееха по-бедно и по-несвободно. А защото властта им проповядваше обратното напук на очевадните реалности. Комунизмът умря от разминаване на думи и дела, на идеали и реалности. От същото страда Европа. И колкото по-бързо си извади главата от пясъка, толкова по-добре за нея.

От няколко дни гледам румънските протести по телевизията и ми прави впечатление зрелостта им. Повечето от цитираните казват: Не можем да сменим политическата класа отведнъж. Но можем да я принудим да промени навиците си. Хората знаят ясно какво искат. Дано ни заразят. У нас обаче вместо народа протестира полицията.
Да си спомним, че неотдавна от Брюксел и от София ни даваха за пример румънските реформи срещу корупцията. Очевидно обаче те са били под очакванията на обществото. То иска повече. Дано ни заразят. Защото няма как да получиш много, ако искаш малко.

05.11.2015

България няма да пари да си купи изтребители, но има, за да издържа МВР за близо 1 милиард лева годишно. Кое е приоритет на властта тогава – националният суверенитет или вътрешният ред?

Ако някой журналист напише, че някоя банка е заплашена от несъстоятелност, рискува държавното обвинение да го разследва за престъпление от общ характер. Ако някой напише, че определени медии или журналисти са “бухалки”, това е престъпление от частен характер. Държавното обвинение не се намесва. Засегнатите да съдят тези, които смятат, че са ги наклеветили или обидили. На чия страна е законът – на частната тайна (“мрачната утроба ва всяко зло” – И. Бешков) или на публичния интерес?

БСП е много зле, казват социолози и политолози. Това е много добре, казвам аз. Защото винаги, когато БСП е била добре, България е била зле и обратното. Поне за последните 26 години. Тази партия трябва да умре, за да може страната ни да живее нормално. Нямам предвид някой физически да умира, както те веднага ще ме разберат, защото не могат друго яче. БСП трябва да умре като организация, като апарат, като политика, като идеология (доколкото има такава), като тактика и говорене. (Не пиша “стратегия”, защото такава не се забелязва). И май натам вървят нещата. Защото БСП е москвичът на българската политика. Тя умира, защото е анахронична и досега пропусна всички шансове да се модернизира. Тя упорито се съпротивляваше на промяната, което е самоубийствено. Затова никой не ѝ е виновен, че ще умре. При Станишев имаше слаба надежда за модернизация, но той я проигра, заигравайки се с ДПС и с КОЙ. След това избяга в Европа като Георги Димитров и Васил Коларов след Септемврийското въстание. След него Миков направи рязък обратен завой (който според някои бил ляв ?!) към “НАТО – фашисти, световни терористи”, към против електронното гласуване и пр. Неспасяеми са. Не им пречете.

П.П. И споко, да умре БСП, не значи да умре левицата в България. Точно обратното, може би това е шанс тя да се роди свободна от мръсните пелени на миналото.