Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив October, 2015

Лидерът на “Атака” Волен Сидеров снощи постави рекорд. Той раздели поравно медийното внимание между себе си и две събития от национално и европейско значение – местните избори заедно с референдума за електронното гласуване и миграционната криза.

Ако погледнете емисиите и заглавните страници, ще видите, че по тях е останало нещо от изборните резултати и не чак толкова – от тези на референдума. Сидеров успешно дели мегдан с тях. Миграционната криза обаче той тотално е разбил. Тя не се вижда на фона на титаничния му сблъсък с безродната тълпа и родната полиция,  която всъщност го пази от нея. За мини-срещата на върха в Брюксел, където беше самият Бойко Борисов, да не говорим. Борисов, победителят в изборите, е изцяло в сянката на Сидеров.

Нищо, че Ангела Меркел нарече кризата, която предизвика тази среща, “един от най-големите лакмусови тестове, пред които Европа се е изправяла”. Нищо, че словенският премиер Миро Церар предупреди, че ако не намери решение, ЕС ще започне да се разпада. Всичко това не преде пред Сидеров.

Бдителните коментатори (включително моя милост) веднага забелязаха това гротескно разминаване между дневните редове на България и на Европа и го разкритикуваха. Те (тук без моя милост) го приписаха на простия народ и на още по-простите му журналисти. Това обяснение обаче ми се струва твърде просто, за да е вярно.

Защо Сидеров не може да спечели избори, но може да измести цялото обществено внимание от тях към себе си?

Той ли е всъщност центърът на вниманието? Той ли е скандалът, или неспособността на държавата да го сложи на мястото му?

Струва ми се, че това, което в изборната нощ обърна камерите от пресконференциите в НДК към боя в НАТФИЗ, не беше силата на Сидеров, а слабостта на държавата. Тя е скандалът и тя е зрелището. И съвсем логично медиите я поставят наравно с резултатите от изборите. На нейния фон са съвсем легитимни въпросите: И какво като правим избори? И  какво като имаме демокрация?

Какво като събирахме подписи? Какво като правихме инициативни комитети? Какво като се препирахме в дебати? Какво като агитирахме? Какво като размишлявахме? Какво като гласувахме? Вижте резултата.

Помислете само – девета година България реформира правосъдието и вътрешните си работи, а Европейската комисия я наблюдава и пише ежегодни доклади. Вследствие на това полицията не може да арестува един безчинстващ депутат във видимо нетрезво състояние, а прокуратурата не може да му вземе имунитета. След девет години реформа! Ако това не е водеща новина, какво е? Е да, тя не е “на световно равнище”, но какво друго у нас е? Всяка публика си заслужава новините и не журналистите са виновни за тях.

Но да не се подценяваме. Европа днес е не по-малко жалка от България в безпомощността си да се справи с преселението от Третия свят. Скандалът не са мигрантите. Скандалът са хаотичните и неадекватни действия на европейските правителства и институции пред тях. Нашата цивилизация с всичките ѝ богатства и претенции се оказва безсилна пред варварите.

Нашите “принципи и ценности” и в случая със Сидеров, и в миграционната криза, се оказват кухи фрази без покритие в живота. Тези, които трябва да ги въплъщават и отстояват са мекушави, колебливи, пресметливи, разединени, под нивото на отговорностите си. Около себе си те създават вакуум, в който се наместват политическите хулигани.

Вижте само антитезата: От едната страна е Сидеров. От другата – държавата. Лидерът на “Атака” сам си вдига цената. Прави поредния си пиянски скандал и министърът на вътрешните работи му идва на крака. Защо? Да пази полицаите от него. Защото в отстъствие на министъра си те не смеят да го пипнат. Не бих казал, егати юнака. Бих казал, егати държавата. Как да я приемаш сериозно, когато министърът върши работа на квартален отговорник?

Как тази държава ще се справи с вълна от да речем 10 000 мигранти на ден (колкото бяха онзи ден  в Словения), които “ще се опитат да си пробият път със сила” (цитирам Фронтекс) през границата, ако не може да се справи с един Сидеров?

Но не е справедливо да виня и министъра. Законът поставя Румяна Бъчварова в това карикатурно положение. Изкушавам се да повторя – след девет години реформа. “Имунитетът на народен представител, който и към настоящия момент има Волен Сидеров, ограничава действията на служителите на МВР спрямо него”, каза снощи тя.

Ето го разковничето на проблема. Във всички европейски държави, на които искаме да приличаме, полицията би могла без излишен шум да арестува Сидеров и той да получи своите заслужени три реда в полицейската хроника на другата сутрин. Справка – тук.

Затова Бъчварова не трябва да ходи да окуражава полицаите и да успокоява студентите, а заедно с колежката си Меглена Кунева да подготви законодателно предложение за още ограничаване на депутатския имунитет по модела на напредналите европейски страни.

Тези, които днес агитират против електронното гласуване и саботират референдума, искат България да остане в прединформационната епоха, във времето на тефтерите, химическите моливи и радиоточките.
В следващата епоха те не могат да оцелеят, защото са “племе закъсняло”.
Проблемът е, че искат с тях да закъснее цяла България. Искат да спрат времето. Бутат пръстчетата си в “колелото на историята”.
Но както беше казал техният вожд и учител, то се върти и се опасявам, че ще останат без пръстчета. Да прочетат още веднъж какво е казал дядо Вазов за опити като техните: “Тирани, всуе се морите, …” и т.н.

Депутатите в най-бедната и беззаконна страна на Европейския съюз, България, изглеждат най-защитени от наказателно преследване в Европа.

В сравнение с тях колегите им от другите държави-членки се радват на много по-ограничени привилегии в това отношение.

Полицията във Великобритания, Белгия, Испания, Франция, Холандия не би имала никакъв проблем да арестува Волен Сидеров, ако беше член на някой от техните парламенти и беше направил това, което направи пред прословутия “клекшоп” на ул. “Раковска в София”.

Да видим докъде законът брани народните избраници в девет други страни на ЕС, където много българи отиват да живеят и работят.

Примерите са подредени по азбучен ред. За изчерпателен преглед и юридическа прецизност виж тук:

Белгия

Конституцията позволява да бъде заведено дело срещу член парламента възоснова на престъпни деяния извън гласуванията и изразените мнения в изпълнение на неговия или нейния парламентарен мандат.  Полицията може да арестува депутат, без да иска разрешение от парламента, ако го залови на местопрестъплението*, или ако парламентът не е в сесия. Във втория случай депутатите могат да поискат освобождаване на колегата си, когато бъдат свикани на сесия. По време на сесия разрешение за наказателно преследване срещу член на парламента дава неговият председател. Обикновено това става по искане на прокуратурата.

Великобритания

Членовете на камарите на общините и на лордовете се радват на свобода от арест, но тази привилегия е отменена преди 200 годинr, що се отнася до криминалните делa. От нея е останало само задължението на местния полицейски началник да докладва на предстоятелите на двете камари. На практика единственият имунитет, от който британските депутати се ползват днес индивидуално, е тяхната свобода на словото и на действието по време на парламентарните заседания. Членовете на Камарата на депутатите могат да бъдат арестувани в самата нейна сграда, ако бъдат заподозрени в престъпление.

Дания

Имунитетът пази депутатите само срещу публично наказателно преследване и задържане и само когато не са хванати на местопрестъплението…Имунитетът, що се отнася до изявленията на депутатите, се покрива само за тези от тях, които са направени в сградата на парламента, както и извън нея, но са пряко свързани с дейността им като законодатели.

Германия

Имунитет имат само членовете на Бундестага. Членовете на Бундесрата (Федералния съвет), които са назначени от правителствата на провинциите, нямат имунитет. За изказванията си членовете на Бундестага са защитени от наказателно преследване само за това, което са изрекли или написали в сградата на парламента или в неговите издания. За всичко друго трябва разрешение от Бундестага, за да бъдат преследвани наказателно и/или арестувани. То обаче не е необходимо, ако депутатът бъде заловен в процес на извършване на незаконно деяние или на следващия ден.

Гърция

Свободата от наказателна отговорност има само за изразените от депутатите мнения и гласуванията им в изпълнение на техните задължения. Те обаче са наказателно отговорни за обидни или клеветнически твърдения изказани публично извън работата им в парламента, например на срещи с избиратели. И гръцката конституция позволява членовете на парламента да бъдат разследвани, арестувани и обвинявани, ако са заловени в процеса на извършване на “очевидно престъпление”.

Ирландия

Конституцията брани членовете на парламента от всяко ограничение на тяхната свобода на словото и на действието. Тя обаче предвижда изключения за сериозни престъпления и нарушения на обществения ред. Имунитетът  не се простира върху деянията извършени извън задълженията на парламентариста, освен ако той не може убедително да ги свърже с него.

Испания

Депутатите и сенаторите не могат да бъдат задържани, освен когато са заловени на местпрестъплението. За да бъдат обвинени, трябва разрешение от съответната камара на парламента.

Франция

Същото изключение съществува и във френския основен закон. Членът на парламента, когато не упражнява мандата си, е напълно наказателно отговорен както всеки друг гражданин за своите дела и думи.

Холандия

Депутатът се ползва с имунитут за всичко, което извършва в изпълнение на парламентарния си мандат. Тези действия, които не могат да бъдат свързани с него са изключени. Имунитетът осигурен от конституцията не включва ограничения за условията, изисквани, за да бъдат предприети правни действия спрямо член на парламента. От 1848 година не е необходимо разрешение от парламента, за да започне наказателно преследване срещу негов член, който е злоупотребил с мандата си. Закон от 1994 година дава на депутатите същия статут както на обикновените граждани, що се отнася до процедурите и изпълението на присъда за престъпление от общ характер. За престъпления, които членовете на парламента са извършили във връзка с изпълнението на своите мандати е компетентен Върховният съд.

————————————

*Латинският правен израз за “на местопрестъплението” или “в процес на извършване на престъпление”, който е използван във всички примери е in flagrante delicto. Съдия преценява дали това условие е налице.

Поредната предизборна проява на Волен Сидеров пак прати много пàра в свирката на многострадалната българска демокрация.

Пàрата е правилна. Хулиганското поведение на Сидеров и съпартиеца му Десислав Чуколов може да изпарѝ търпението и на хипопотам.

Точно това е целта му – да подгрее електората. Тяхната част от него го вижда като героично и се кефи. Дават ги по телевизията, пишат ги по сайтовете, навред са първа новина. И всичкото, Станке, без пари.

Главният прокурор Сотир Цацаров правилно поиска имунитетите на Сидеров и на Чуколов. Това му е работата. Той трябва да бди за върховенството на закона и за равенството на гражданите пред него.

После имунитетите на двамата вероятно ще бъдат свалени. Медиите ще информират. Анализаторите ще анализират. Коментаторите ще коментират. Но демокрацията пак няма да функционира.

Защо? Защото ситуацията е като в стария виц за милиционерите и банята. Тя функционира. Водата циркулира. Теляците манипулират. Но когато единият милиционер иска билети “за две лица”, другият го пита: “А задниците си няма ли да мием?”

Целият въпрос е за какво служи хамамът? Да практикува демокрацията, или да я имитира.

В сегашния случай той я имитира. И служи за миене на оцапани задници.

Решението за имунитетите на Сидеров и Чуколов пак ще им направи безплатна предизборна реклама. Случаят ще бъде обсъждан на висок тон и ще заеме централно място в това, което у нас се нарича “публичен дебат”.

Лидерите на “Атака” ще получат трибуна да представят възгледите си в национален ефир. Със сигурност отново ще направят заглавия в новините. Депутатите ще пледират, медиите ще информират, анализаторите ще анализират, коментаторите ще коментират и т.н.

После ще им повдигат обвинения, ще ги водят в съдебната зала, таман преди изборите, пак безплатно ефирно време, адвокатите ще пледират, медиите, анализаторите, коментаторите ще …-ират за тоя дето духа.

Всичката тази праведна пàра в грешната свирка може да се спести, ако имунитетът на Сидеров и Чуколов стигаше до стените на хамама, а не до тротоара пред ВИТИЗ. Ако там, пред “клекшопа”, полицията можеше да ги хване за яките и да ги заведе, където им е мястото, на обществото и на избрания от него хамам, щеше да бъде спестена много енергия.

Някой трябва да отреже не депутатското кюфте, а депутатския имунитет до периметъра на упражняването на законодателната дейност – Народното събрание. Кой?

Според мене това най-отива на Реформаторския блок. Първо, ако това не е реформа, какво друго е? И второ, те могат да я прокарат, защото Го държат за шлифера по коалиционна линия. Радан Кънев да Му каже: “Или им (ни) го режеш, или бутаме колибата.”

–––––––––––––––––––––––––––

*Парламентът (Областното събрание) на Източна Румелия се е помещавал в бивша турска баня (хамам). Оттам един от разказите на Иван Вазов за политическите нрави от това време е озаглавен “Кандидат за Хамама”.

Ако искате да не получите отговор на въпрос, задайте го на Европа. Отговорът в повечето случаи ще е: да, ама не.

Днес Европейската комисия започна двудневен семинар за антисемитизма и ислямофобията. По този повод първият ѝ заместник-преседател Франс Тимерманс заяви, че и двете явления нямат място в нашите свободни и демократични общества, че те са деца на популистите,  които търсят изкупителни жертви за кризите и предлагат лесни решения, че да дискриминираш или тормозиш мюсюлманка, за това че носи забрадка, е “ужасно”.

“Ако хората смятат носенето на забрадка за част от тяхната идентичност, религия и изразяване, те би трябвало да носят забрадка в едно свободно общество като европейското”, каза Тимерманс, уточнявайки, че държавите-членки могат да регулират използването на забрадки на обществени места. “В никакъв случай не виждам в това противоречие с нашето антидискриминационно законодателство… Това е свързано с неутралността на някои обществени служби”.

На въпрос дали намираза “ужасни” законовите забрани във Франция и Белгия да се носи никаб (забрадка покриваща цялото лице) на публични места, Тимерманс отговори:

“Никабът е различно нещо, защото той не позволява да се вижда лицето. И това е различна област от носенето на забрадка. Не  бих повдигал въпроса пред страни, които законодателстват в тази област”.

Безупречна политическа коректност. Трудно е да ѝ възразиш. Но тя оставя след себе си въпроси, които стават парливи с новото мюсюлмаско преселение към Европа. Ето някои от тях (без претенции да изчерпателност):

Щом Европа така последователно защитава “идентичността, религията и изразяването” на всички свои граждани, защо позволява те да ги губят, заемат ли публична служба? Не е ли и това дискриминация – ставаш чиновник за сметка на религиозните си права, чиято защита е иначе висша европейска ценност?

Защо един модел забрадка (по-изрязаната) съответства на европейските демократични стандарти, а друг – не? Кой е преценил това – Коко Шанел или Карл Лагерфелд? Защо да си криеш косата може, а бузите, челото и устните – не може?

Не съм наивен, знам мотивите на френския и на белгийския закон – в интерес на обществената безопасност. Всеки трябда да е разпознаваем за властите на обществени места.  Това не попречи на теростите да направят кървава баня в Париж през януари.

Замислих се и дали т.нар. братя Галеви не са духнали от България с никаби на главите.  Но да не се отплесвам.

Не е трудно да се забележи, че съображенията за сигурност всъщност са приемливо и трудно оборимо алиби за културно ограничение.

Религиозната, етническата и културната идентичност не започват и не завършват с облеклото. Какво да кажем за културата на людоедите от Папуа Нова Гвинея? В Европа не им дават да изядат никого. А това е сърцевината на тяхната култура. Значи ги дискриминираме.

Ние най-тиранично им налагаме нашата първа Божа заповед: “Не убивай”. Но те имат друг бог, различен от нашия. Какво става тогава с религиозната им свобода?

Въпросът, на който Европа не отговаря е за границите на толерантността. Той не е: Да бъдем ли толерантни с различните? По него в пропития ни с кръв континент вече има консенсус: да (с безброй отенъци).

Трудното започва след това: Докъде да бъдем толерантни и защо?

Защо е “варварски” начинът, по който българинът или румънецът си колят прасето по Коледа (името на празника не идва от глагола “коля”), а коленето на агнето, така че да е “хелал” не е “варварско”?

Какво общо има с европейската цивилизация, с европейското светско общество и държава средновековната принуда над жената да крие косите, лицето, тялото си? Това винаги неин избор ли е сред мюсюлманите, или е резултат от тиранията на общността и догмите над индивида в едно изостанало общество? Защо цивилизована Европа приема тази тирания просто като “културно различие” и я охранява?

Да, много мюсюлманки искат да носят и забрадка, и хиджаб, и никаб, но това далече не винаги е защото  са набожни, а защото се страхуват от остракизма, на който ще бъдат подложени, ако хвърлят булото, от насилието от страна на мъжете и роднините им.

Приказките, че това е дълбоко “личен” избор, са лицемерие, с което Европа заобикаля дълга си да брани личните човешки права и свободи, с което си затваря очите пред огромните капсулирани и неинтегрирани мюсюлмански гета в нейните градове.

В тях от европейското е останала само една куха черупка – архитектурата – а забрадките, хиджабите, шалварите, фесовете, дългите роби не са личен а определено масов и колективен избор.

Напоследък в Белгия, Франция, Германия виждам следната карикатура: младо мюсюлманско момиче със силно забрадена глава, под нея дънково яке и по-надолу – впит клин и високи токчета, разкриващи пикантно цялата анатомия до петите. Изглежда ние пазим това, от което част от младите им се опитват да избягат.

Европа беше безгръбначна и двусмислена във всичките си големи кризи досега и продължава да бъде.

Подкрепяме европейските стремежи на украинците . Но не дотам, че да ги защитим от Путин.

Искаме да запазим Гърция в еврозоната, но не на всяка цена. На каква цена? На каквато се договорим.

Ще приемаме имигранти, но не можем да приемем всички. Колко можем? Ще видим.

От тази половинчатост и безхарактерност печелят популистите. Те имат неверни, но ясни отговори на всички трудни въпроси: Трябва ли ни Украйна? Не. Оставете я на Путин.  Да пазим ли еврото? Не. Да си върнем старите валути. Да приемаме ли имигранти? Не. Да върнем границите и да построим огради по тях.

Избори не се печелят с верни, а с ясни отговори. Хората не гласуват за тебе, ако нямаш посока. Ако им казваш: да, ама не. Те искат: да или не.

И въпросът, който миграционната криза ще поставе все по-болезнено и с нарастваща политическа цена е: Европейска цивилизация – да или не?