Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив July, 2015

Много интересен блог-пост на Янис Варуфакис. Волно или неволно бившият финансов министър на Гърция признава пълния разгром на илюзиите, с които СИРИЗА подлъга народа и спечели изборите и последствията от авантюрите на нейното правителство. Според мене Варуфакис си беше повярвал, че ако беше играл до края ва банк, Европа щеше да мигне първа. Той сега обвинява Ципрас, че се е огънал в последния, решителен етап, че не е отишъл докрай. Според мене обаче подцени партньорите си в този покер. Личеше му попитото в Америка високомерие към Европа и то му изигра лоша шега. Той и Ципрас никога досега не са управлявали държава, не са носили отговорности, а се изправиха срещу противници, които са врели и кипели в това и разбраха, че тези преговори не са като компютърна игра или като университетски дебат.

Защо Шойбле още настоява за временно излизане на Гърция от еврото

 

“Ако мръднете, ще ви ухапя, ако не мръднете, чака ви пак същото. О, глупави хора…”

(Ръдиард Киплинг, “Книга за джунглата”, глава 9, “Рики-тики-тави”)

 

Ако в нещо интересите на Русия и САЩ съвпадат, то е Европа да е слаба. Мотивите може да сa различни, но целта е една.

Слаба Европа означава Европа без евро. А най-слабото място на еврото днес е Гърция.

Откакто гръцките преговори влязоха в най-драматичната си фаза, Международният валутен фонд (МВФ) периодично ги “подгрява” с доклади за (не)устойчивостта на гръцкия дълг.

Първият от тях беше на 2 юли, дни преди злополучния гръцки референдум по някогашните предложения на кредиторите. Той каза, че и с нова спасителна програма гръцкият дълг ще остане необслужваем и ще бъде неизбежно 30 на сто от него да бъде опростена.

Следващият доклад беше точно преди снощното решително гласуване в гръцкия парламент по третата спасителна програма, която Гърция и Еврозоната договориха в понеделник, 13 юли. Той казва, че, ако не искат да приемат неизбежно масивно отписване на гръцки дълг, европейските кредитори на Атина ще трябва да продължат от 10 на 30 години гратисния период по нейния дълг и да удължат “драматично” матуритетите на облигациите.

Традиционно евроскептичните медии – британски и американски – прочетоха тези доклади на МВФ тенденциозно – като доказателства за провала на досегашната, диктувана от Германия, политика на Еврозоната спрямо Гърция.

Излишно е да припомням, че правителството в Атина, и особено бившият финансов министър Янис Варуфакис, ги изтълкуваха в своя полза – че тази политика трябва да бъде изхвърлена. У нас, по традиция, всичко, включително най-големите глупости, ако са написани на английски, се цитират религиозно.

Но МВФ не беше писал глупости. Той просто беше писал друго, което критиците на Еврозоната и нейните хейтъри (мразители) удобно пропуснаха. А именно, че причина за неустойчивостта на гръцкия дълг не са политиките на Германия и на Европа, а действията на гръцките правителства и особено на сегашното.

Ето едно масово пренебрегнато изречение от самото начало на първия доклад: “Но ако разглежданият пакет от реформи  бъде още отслабен (за което настояваха до последно гърците – б.а.)— особено чрез по-нататъшно намаляване на целите за първичния бюджетен излишък и с още по-слаби структурни реформи — ще стане нужда от “подстрижки” на дълга.

Ето и широко премълчаваното изречение от втория: “Гръцкият публичен дълг е станал високо неустойчив. Това се дължи на разхлабването на политиките през последната година, с неотдавнашното влошаване на вътрешната макроикономическа и финансова среда, заради затварянето на банковата система… Преди около една година, ако програмните политики бяха приложени както бяха договорени, нямаше да е нужно повече облекчаване на дълга, за да бъдат постигнати целите на рамката от ноември 2012 година (дълг от 124 процента от БВП до 2020 година и “значително под”
110 процента то БВП до 2022 година). (Подчертаванията са мои – В.Ж.)

Зад упоритото настояване, че гръцкият дълг е неплатим и ново отписване и преструктуриране са неизбежни, стои идеята, че дори Еврозоната да запази Гърция като своя членка, това няма да излекува еврото от вродените му дефекти. С други думи, това е вродено порочен, неспасяем проект, който носи само кризи и страдания, следователно трябва да бъде разрушен. Един именит евромразец у нас написа, че България трябва да бяга от еврото “като от ебола”.

България наистина днес не е за членство в общата валута, но причината за това не е в еврото, а в неподготвеността на нашата икономика, най-вече в недостатъчната ѝ конкурентоспособност.

Ако Европа се откаже от еврото, тя би изгубила носещата конструкция на по-нататъшната си интеграция, би се върнала 22 години назад, в предмаастрихтските си времена. Това би означавало ЕС да се откаже от амбицията да стане глобална суперсила и да се примири с бъдеще на най-големия и може би най-богатия музей/старчески дом на открито.

Днес съществува почти пълен консенсус, че ако Еврозоната изхвърли Гърция, това може да нанесе непоправима вреда на общата валута и на целия ЕС.

Ако обаче  я запази в еврото и започне отново да ѝ опрощава или преструктурира дълга, това създава нов финансов и морален риск. Какво става с държавните бюджети, които очакват вземания от гръцкия дълг и приемат да ги отложат с още 20 години? Сегашният гратисен период е 8 години за лихвата и 10 години за главницата.

Какво става с публичните финанси на държавите изложени на гръцки дълг, ако освен отложени тези вземания се окажат и разсрочени “драматично”? Какво става, ако освен отложени и разсрочени “драматично”, се окажат и “подстригани”? И какво става с правителствата, които приемат такава сделка?

По-нататък: Ако Гърция получи такава отстъпка, кой ще спре Италия (дълг/БВП = 132%), Португалия (130%), Ирландия (109,7%), Кипър (107%), Белгия (106,5%) също да я поискат? И ако я извоюват, какво става с правилата в еврото и в ЕС като цяло?

“Моралният риск съществува – още повече, че Гърция не е нито най-бедната страна в ЕС, нито страната с най-голям дълг (в номинален размер)”, смята икономистът Георги Ангелов.

“Ако Гърция не спазва правилата и въпреки това получи твърде големи отстъпки, тогава много други страни ще се запитат какъв е смисълът да се спазват европейските правила – което ще доведе до загиване не само на еврозоната, но и на ЕС като организация”, коментира той. “Ако на Гърция се опростят няколкостотин милиарда, тогава други страни ще поискат опростяване на трилиони и еврозоната просто ще се разпадне, защото няма кой да финансира такава “щедрост”. Затова не може да се отстъпва от принципа пари срещу реформи и изискването за бюджетен излишък – с който постепенно гръцкият дълг да намалява”.

Селективното четене и тълкуване на докладите на МВФ за Гърция напомня заплахата на кобрата Нагайна от “Книга за джунглата” : “Ако мръднете, ще ви ухапя, ако не мръднете, чака ви пак същото”.

Но случаят не е съвсем такъв. МВФ заедно с Европейската комисия и Европейскате централна банка на 11 юли подписаха обща оценка за устойчивостта на гръцкия дълг и твърденията за драматични различия между тях са преувеличени. Комисията в лицето на заместник-председателя си Валдис Домбровскис вчера публично заяви, че споделя безпокойствата на МВФ за устойчивостта на гръцкия дълг и е готова да сложи този въпрос на масата, след като Гърция започне да изпълнява исканите от нея реформи.

Германия иска да запази МВФ като участник в програмите за Гърция, но едва ли това би било с цената на отстъпки от досегашната политика на Берлин, които биха поставили в опасност стабилността на еврото.

 

Schaeuble and Mosco

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле (вляво) и френският еврокомисар Пиер Московиси на гръцка вълна. Снимка Европейска комисия

Някои смятат германския министър на финансите Волфганг Шойбле за праволинеен и догматичен проповедник на безсмислен остеритет. Той обаче прояви креативност в отговор на докладите на МВФ, предлагайки една  екстравагантна идея: Гърция да излезе временно от Еврозоната и там да преструктурира дълга си.

Т.е. да направи това в своебразен “изолатор” на общата валута, без да заразява с примера си останалите. Така хем еврото формално юридически би останало цяло, хем не би правило разрушителни отстъпки от правилата си.

Отрицателните реакции, разбира се, не закъсняха. Предложението е незаконно, казаха юристи и икономисти пред Ройтерс. То е и непрактично, твърдяха те – прилича на временна раздяла на съпрузи, която е най-вероятно да стане постоянна. Вероятно е прикрит опит за изключване на Гърция от еврото.

Да, но опрощаването на дълг на една държава от еврото към другите също е незаконно, смятаГермания, позовавайки се на договора на ЕС. И защо да предпоставяме, че ако бъде временно изолирана, Гърция никога не би се върнала към общата валута?

Това, което май остава незабелязано у нас, е, че отрицателните реакции пак преобладаваха в традиционно евроскептичните медии – британски и американски. В същите, които преди пет години в хор предричаха скоропостижен край на еврото и основателно обясняваха какво е недоправено в общата валута.

Фактите от живота обаче са, че еврото е още тук и е живо и здраво. Вместо да се срине, то прие три нови членки и изгради нормативна и институционална рамка, която преди това му липсваше – координирането на икономическите и на финансовите политики, фискалния пакт, банковия съюз, програмите на Европейската централна банка за изкупуване на дълг, спасителния фонд на Еврозоната. Държавите в нея вече работят по следващите стъпки в изграждането на тази архитектура – фискален и политически съюз.

 

 

 

Tsipras-Juncker-Hollande

Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас (вляво) има за какво да благодари на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на френския президент Франсоа Оланд. Снимка фотоархив на Европейската комисия

Гърция остава в Еврозоната, но вероятно – друго правителство и предсрочни избори наесен. След близо 17 часа интензивни преговори в Брюксел държавните и правителствените ръководители от общата валута постигнаха споразумение да започнат преговори за нова помощна програма за дълбоко задлъжнялата страна, ако тях изпълни списък от условия, съставен основно под германска редакция.

Пръв новината съобщи белгийският министър-председател Шарл Мишел. В 9,40 сутринта в понеделник той написа в туитър една дума: “Споразумение”. Преговорите продължиха 16 часа и 40 минути и бяха предшествани от две заседания на финансовите ѝ министри, които люто спориха общо 20 часа в събота и в неделя.

“Днес имахме само една цел да постигнем споразумение. След 17 часа преговори най-накрая го постигнахме”, каза малко по-късно на пресконференция Доналд Туск, председател на Европейския съвет. “Лидерите се съгласиха по принцип, че са готови да започнат преговори по програма от Европейския механизъм за стабилност (спасителния фонд на Еврозоната – б.а.) , което с други думи означава продължаваща подкрепа за Гърция”.

Предишната помощна програма за страната изтече на 30 след пет месеца безплодни преговори с кредиторите за продължаването ѝ. Страната изгуби външното си финансиране, пропусна плащане към МВФ и е застрашена да пропусне още – към Европейската централна банка този и следващия месец.

За да започне новата, трета поред програма за Гърция, трябва съгласието на нейния парламент и одобрението на останалите 18 държави-членки на еврото, в шест от които – Австрия, Германия, Естония, Словакия, Финландия и Холандия – чрез гласуване в парламентите им. Финансирането по програмата зависи от изпълнението на реформи в данъците, пенсиите, пазара на труда, държавната администрация, процедурите по несъстоятелност и приватизацията.

“Решението дава на Гърция шанс да се върне обратно в пътя с подкрепата на европейските партньори”, каза Туск.  “Приветствам напредъка и конструктивната позиция на Гърция, която помага да се върне доверието между партньорите в Еврозната”.

“Постигнахме споразумение. То беше трудоемко. Отне време, но беше направено. Няма да има Grexit. Доволни сме от резултата що се отнася до формата и до съдържанието”, каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Той подчерта, че Комисията винаги е настоявала в Гърция освен бюджетна консолидация да има растеж и работни места, за което от бюджета на ЕС са заделени 35 милиарда евро и това е отразено в споразумението, каза още Юнкер.

Гръцкият парламент днес и утре трябва да приеме ускорено закони, необходими, за да започнат преговорите по нова помощна програма, съобщи председателят на Еврогрупата (финансовите министри от Еврозоната) Йерун Дейселблум .

На телеконфернтно заседание в сряда те ще оценят тези първи стъпки от страна на Атина, които са предназначени да върнат доверието на партньорите от Еврозоната, гърците са сериозни за реформите.

До края на седмицата трябва да минат националните процедури по одобрявавето на споразумението, след което Еврогрупата в петък или през идния уикенд официално ще упълномощи институциите – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд – да започнат преговори по самата помощна програма с гръцките власти, които ще продължат седмици.

Споразумението включва фонд, в който Гърция ще внесе държавни активи на стойност до 50 милиарда евро, приходите от чието управление и продажба ще служат за намаляване на дълга на страната за рекапитализиране на банките ѝ и за инвестиции, каза Дейселблум. Фондът ще бъде базиран в Гърция, а не в чужбина, както първоначално настояваше Германия. За рекапитализация на затворените в момента гръцки банки ще трябват 25 милиарда евро, каза той.

Редовно заседание не Еврогрупата днес следобед ще разисква спешно финансиране за неотложните нужди на Гърция, за което Комисията ще направи предложения, казаха Юнкер и Дейселблум. Източниците за него могат да бъдат различни казаха те – от двустранни заеми от други държави от еврото до фонд за финансова стабилизация управляван от Европейската комисия, казаха по-рано през деня дипломати. Спешните финансови нужди на страната са за над 12 милиарда евро – за пропуснатото плащане през юни и следващите през юли и август.

В същото време политици от управляваща СИРИЗА обявиха, че не е чудно част от депутатите ѝ да отхвърлят наложеното по германски модел споразумение и то да мине през парламента с помощта на опозицията.

“Убеден съм, че гръцкото правителство ще успее да прокара през гръцкия парламент всички решения от днес”, каза Юнкер.

Той отхвърли критиките залели социалните мрежи, че начело с Германия Еврозоната е изнудила Гърция и е унижила правителството и народа ѝ.

“Преди референдума казах, че ситуацията след референдума ще е по-лоша”, каза Юнкер. “Това се потвърди,че е истина. Но в този компромис… няма победители и победени. Не мисля, че гръцкият народ е бил унизен и че другите европейци са изгубили лице. Това е типично европейско споразумение”.

В Атина министърът на труда Панос Скурлетис заяви, че при нормални обстоятелства правителството би трябвало веднага да поиска предсрочни избори, но финансовото положение на страната и затворените банки не му позволяват да го направи.

Той предрече правителство на националното съгласие и вероятно предсрочни избори наесен. Либералната опозиционна партия “Потами” съобщи, че би подкрепила такова правителство, без да влиза в него.

 

Лидерите от Еврозоната са постигнали споразумение за запазване на Гърция в общата валута,съобщи в туитър белгийският министър-председател Шарл Мишел.

В 9,40 сутринта той написа в туитър една дума: “Споразумение”.

Преговорите в срещата на върха на общата валута продължиха 16 часа и 40 минути и бяха предшествани от петчасово заседание на финансовите ѝ министри.

“Днес имахме една задача да постигнем споразумение и след 17 часа преговори ние най-накрая го постигнахме”, каза малко по-късно на пресконференция Доналд Туск, председател на Европейския съвет.

“Постигнахме споразумение… Няма да има Grexit. Доволни сме от резултата, който постигнахме”, каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Гръцкият парламент ще приеме ускорено закони, необходими, преди да започнат преговорите по нова помощна програма за страната, съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум.

Споразумението включва фонд, в който Гърция ще внесе държавни активи, приходите от чиято приватизация ще служат за намаляване на дълга на страната, каза той.

В същото време политици от управляваща СИРИЗА обявиха в Атина, че не е чудно тя да отхвърли наложеното по германски модел споразумение и то да мине през парламента с гласовете на опозицията. Предрекоха правителство на националното съгласие и вероятно предсрочни избори наесен.

Либералната опозиционна партия “Потами” съобщи, че би подкрепила такова правителство, без да влиза в него.

 

Националните лидери от Еврозоната са намерили източник, от който да покрият неотложните финансови нужди на Гърция и да я предпазят от банкрут и напускане на общата валута, довери европейски дипломат под условие на анонимност. Това е един от старите стабилизационни фондове на еврото – Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС).

Според неговия регламент Европейската комисия може да заеме до €60 милиарда от финансовите пазари с гаранции от бюджета на ЕС, за да подпомогне с нисколихвени кредити бюджетно затруднени държави от Еврозоната. В миналато този механизъм е бил използван за Ирландия и Португалия.

Запитан дали все още се обсъжда възможността за Grexit, източникът каза: “Не сме в кризисен сценарий”.

Друг дипломат съобщи, че решението на срещата на върха на Еврозоната, проточила се в нощта на неделя срещу понеделник, не е окончателно и остават още въпроси, по които да бъде постигнато съгласие. “Нищо не е решено, докато всичко не е решено”, каза дипломатът.

Според първият източник други възможни източници на спешно финансиране биха могли да бъдат 3,4 милиарда евро печалби на държавите от Еврозоната от гръцки облигации заложени в ЕЦБ или двустранен заем от Франция за Гърция. Френската делегация обаче отрече пред Ройтерс втората възможност.

ЕМФС може да бъде задействан от финансовите министри с квалифицирано мнозинство. Той не изисква консенсус за разлика от двата спасителни фонда на Еврозоната – Ервропейския инструмент за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност – чиито заеми са гарантирани от средства на държавите в еврото.

Гърция пропусна плащане към МВФ от 1,5 милиарда евро на 30 юни и е заплашена да пропусне идващи плащания към Европейската централна банка през този и следващия месец на обща стойност 12 милиарда евро. Ако това стане, ЕЦБ няма да може повече да осигурява ликвидна подкрепа на гръцките банки, предизвиквайки неконтролиран колапс на финансовата система на страната и принудително преминаване към ново платежно средство различно от еврото.

В замяна на неотложната помощ гръцкият парламент до сряда трябва да одобри списък от първоначални пазарни и фискални реформи, които да върнат доверието на кредиторите и да им позволят да дадат на институциите – ЕК, ЕЦБ и МВФ – мандат за преговори за нова помощна програма за страната.

Това може да стане идната сряда, когато се очаква ново извънредно заседание на финансовите министри от еврото (Еврогрупата), а според дипломати и нов извънреден Европейски съвет.

Според Ройтерс приемането на спешните закони в Гърция би дало възможност на германската канцлерка Ангела Меркел да поиска от Бундестага в четвъртък одобрение за преговори по нова програма за Атина, а  след това, в петък или през уикенда Еврогрупата да се събере пак, за да започне официално преговорите.

“Понеделник и вторник ще са решителни дни в гръцкия парламент”, каза дипломатът.

Той отрече, че гръцките власти се съпротивляват срещу участие на МВФ в нова, трета поред, програма за странана им.

ЕМФС не предполага разходи за бюджета на ЕС. Целите лихви и главници по неговите заеми плаща страната, която ги е получила чрез Европейската комисия. Европейският бюджет обаче гарантира изплащането на кредита в случай на дефолт на длъжника.

ЕФСМ осигури заеми от общо 48,5 милиарда евро за Ирландия и за Португалия (22,5 милиарда евро за първата и 26 милиарда евро за втората) между 2011 и 2014 година.