Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив July, 2015

В Европейския съюз започват процеси, които са извън контрола на България, но засягат бъдещето ѝ. Затова тя трябва внимателно да ги наблюдава и да готви стратегии за тях.

Поредната гръцка криза само засили говоренето за тези процеси. Техният генезис обаче е в кризата на еврото, която показа, че за да оцелее, общата валута предполага по-дълбока политическа и икономическа интеграция.

План за такава има в т.нар. доклад на петимата президенти ( на еропейските Комисия, Парламент , Съвет и Централна банка и на Еврогрупата). Той предвижда стъпки към създаване на фискален и политически съюз в Еврозоната до 2025 година.

Те трябва да включват общо финансово министерство, бюджет, единна схема за гарантиране на влоговете, включване на националните парламенти във вземането на общите решения. Френският президент Франсоа Оланд предложи общ парламент и правителство на Еврозоната в статия в “Журнал дю диманш”.

Независимо колко далече може да стигне Еврозоната в тази посока, е ясно, че дистанцията между нея и държавите извън еврото ще се увеличава. Колкото по-дълбока е интеграцията в зоната на общата валута, толкова по-ясно в бъдещия ЕС ще се разграничават ядро и периферия.

България все по-често ще бъде изправяна пред въпроса къде иска да бъде. Обществото и политическата класа не изглеждат заинтересовани и подготвени да го обсъждат информирано и конструктивно. Усилията за такъв дебат основните партии трябва да започнат сега. Иначе инициативата за него ще остане в ръцете на популисти вляво и вдясно. Това ще стане в условията на интезивна руска пропагандна кампания, която залага на тях. Поради историята си страната ни носи вроден риск да бъде слабо звено на Европа, подобно на Гърция.

В България има партии, включително парламентарни, и обществени групи, за които Европа е заплаха. Те вече не се стесняват да го показват. Една от промените в българската политика през последните пет-шест години е, че антиевропейското говорене излезе от сферата на политически некоректното. България вече има това, което преди в нея изглеждаше екзотика – евроскептици и еврофоби. Подобно на западноевропейските си аналози тези индивиди или групи са шовинистки, носталгични, антимодерни, популистки и проруски. Разликата е, че у нас повечето са свързани с режима отпреди 1989 година и с тайните му служби.

В “стара” Европа добрите икономически времена са обричали тази категория политици да бъдат периферия. Тяхното електорално “набъбване” се дължи на загубата на доверие в центристките партии – леви и десни – вследствие на кризата.  Крайните групи обаче са припознати като алтернатива там, където досега не са имали “шанса” да се компрометират управлявайки.  Това е една от причините неокомунистическа формация като СИРИЗА да дойде на власт в Гърция, а не в по-бедни страни от нея като България и Румъния, където традиционните партии също са загубили доверие.

Това не значи, че бившите държави от източния блок са имунизирани срещу реставрационни процеси. Комунизмът едва ли ще се върне, но останките от неговия елит, някои от тях добре окопали се през прехода,  имат ново амплоа – на “патриотични”, “национално-отговорни”, евроскептични политици, общественици, публицисти и пр. Колкото повече Европа се поляризира на ядро и периферия, толкова повече пространство и влияние ще имат те. За тях работят обедняването, декласирането, лумпенизацията, защото създават гласуваща маса податлива на популистка манипулация.

От тази гледна точка е актуален въпросът каква Европа иска България: хомогенна, но междуправителствена, или интегрирана (от ядро на искащите и можещите), но с периферия от неискащи (Великобритания, Дания, Чехия) и/или неможещи. Важно е да се наблюдава развитието на дебата за Гърция между германската канцлерка Ангела Меркел и финансовия ѝ министър Волфганг Шойбле. Интересна статия на тази тема вижте тук.

Оказа се, че идеята на Шойбле за временен (петгодишен) Grexit не е самотна. Германски икономически експерти са я разработили, препоръчвайки на правителството да работи за Еврозона с изход, т.е. с обща процедура за фалит не само на банки, но и на държави-членки. Един засега чисто теоретичен въпрос е: Искаме ли да сме част от такова цяло и защо? Какви са плюсовете и минусите?

На гласуването в Бундестага за преговори по трета помощна програма за Гърция на 17 юли спечели линията на Меркел, но благодарение на коалиционните ѝ партньори, социалдемократите. Християндемократите и християнсоциалистите бурно аплодираха Шойбле, колчем канцлерката го споменаваше и 65 депутати от нейната партия отказаха да я подкрепят.

 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изглежда се готви за нови избори наесен. Той използва обстановката след атентатите близо до турско-сирийската граница миналата седмица, в които загинаха над 30 души, за да отслаби позициите на кюрдската Народно-демократична партия (НДП) на Селяхатин Демирташ. На парламентарните избори на 7 юни тя сложи край на 12-годишната хегемония на Ердогановата Партия на справедливостта и развитието и прегради пътя ѝ към конституционно мнозинство. То беше необходимо на Ердоган, за да даде на церемониалното турско президенство изпълнителна власт, която сега изцяло е в ръцете на министър-председателя, неговия бивш външен министър Ахмет Давутоолу.

Erdogan

Реджеп Тайип Ердоган. Снимка Европейска комисия

Ердоган днес заяви, че прекратява мирния процес с въоръжената Кюрдска работническа партия (ПКК) , докато турската авиация бомбардира нейни лагери в северен Ирак. Той поиска прокуратурата да отнеме имунитетите на политиците свързани с “терористични групи”, ясно визирайки кюрдските депутати от НДП. Президентът обяви и че Турция е в преговори със САЩ за установяване на зона за сигурност в северна Сирия. Тя ще позволи на страната му да върне в Сирия 1,7 милиона бежанци. Ердоган използва кризата за няколко цели едновременно – да се разправи с най-неудобния си политически опонент; да мобилизира отслабената си партия възоснова на национализма; да засили сигурността по турско-сирийската граница, нанасяйки удар и на отдавнашния си противник, сирийския президент Башар Асад и да спечели вътрешнополитически дивидент, освобождавайки страната си от бремето на бежанците. Вероятно опитите за съставяне на ново правителство в сегашния парламент без ясно мнозинство ще продължат без успех и предсрочните избори наесен в нова политическа обстановка ще се окажат неизбежни. На тях партията на Ердоган ще се опита да си върне хегемонията.

Двуседмичната почивка от Гърция май свърши. От днес започват преговорите между тройката и правителството ѝ по евентуална трета спасителна програма. Като най-спешен се очертава въпросът за вдигането на капиталовия контрол и рекапитализирането на гръцките банки. Това е условие икономиката да функционира нормално. Не се очертава обаче бързо и лесно решение. Според официалните данни на гръцките банки им трябва капиталова инжекция от 25 милиарда евро, за да се върнат към нормално функциониране. Това може да стане като спасителният фонд на Еврозоната придобие дялове в тях. За целта обаче първо акционерите, кредиторите и големите спестители (с влогове над €100 000) трябва да приемат загуби. Това изисква европейското законодателство за оздравяване и преструктуриране на банки. Разликата с Кипър, който наложи загуби на големите вложители, е че в Гърция те не са преобладаващо руски олигарси. И оттук вътрешнополитически темата ще е много по- взривоопасна. Досега бедните гърци видяха, че СИРИЗА не направи за тях нищо от това, което им обеща. Сега по-заможните гърци ще видят, че заради СИРИЗА ще загубят и част от парите си.

Настоявам Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да забрани фейсбук. Или най-малко да го глоби.

Тази социална мрежа ме конкурира нелоялно. В нея всеки може да пише и да се прави на журналист. Това не е честно.

Как така КЗК може да глоби онлайн платформата за споделени пътувания Uber с 200 000 лева, за това че извършвала услуга отредена на таксиметровите фирми?

И как така не може да глоби фейсбук, че прави нещо, което доскоро беше монопол на вестниците, радиото, телевизията и на интернет изданията?

Uber няма нито коли, нито шофьори. Той има програми за смартфони, които свързват хората, нуждаещи се от превоз в града с тези, които могат да им го дадат със собствения си автомобил.

За да правиш такава услуга, трябва да имаш чисто съдебно минало, да нямаш нарушения на закона за движение по пътищата, колата ти да отговаря на определени технически изисквания и да свалиш едно приложение за смартфона си от интернет.

Нямаш работно време, нямаш и началник, системата сама показва на потенциалните ти потребители къде и кога си на разположение.

За да ползваш услугата, трябва да свалиш на смартфона си друго приложение. С него откриваш шофьора, който може да сподели пътуването си с тебе. Плащането е само безкасово. Част от парите са за шофьора, част за Uber. Цената е гъвкава – взависимост от търсенето и предлагането.

Какъв е ефектът? Броят на автомобилите, които се движат празни и задръстват градовете, намалява; заедно с тях намаляват и въглеродните емисии; разтоварва се градският транспорт; съкращава се времето за пътуване; създава се конкуренция; тя сваля цените; отваря се възможност за допълнителна заетост и доходи.

Всичко това независимата българска КЗК санкционира.

Само че, както Uber позволява на всеки да бъде такси, когато може, така и фейсбук позволява на всеки да бъде журналист, когато и доколкото може, при това без да изпълнява никакви изисквания. Дори правопис да знаеш не е задължително.

Епохата на “средствата за масова информация”, които “формират общественото мнение и общественото съзнание” изтече. Всеки може да застане на тяхното място и да разпространява информация и мнения, да ги създава сам, или да ги препредава.

Същият ефект не е гарантиран, разбира се. Но има видими резултати. Не останаха несубсидирани медии. Класическият печат загива. Издателите не смеят да публикуват тиражите си. Агенциите губят абонати и доходи.

Т.нар. “масово общуване” вече не е преобладаващо между професионален комуникатор и маса, а е съпроводено с масова активност на индивидуални комуникатори, някои от които известни публични фигури, лидери на мнение.

Никой не е принуден да даде левче, за да получи новини и коментари. Те изобилстват без пари в мрежата. Цената пада, избрът за потребителите расте, те се ориентират към това, което най-добре отговаря на потребностите им.

“Невидимата ръка” на пазара преподрежда онова, което политици и бизнес преди нея грижливо бяха подредили. Влиянието на класическите “пазачи на входа”, издатели, редактори, на корпоративните им и политически покровители, намалява.

Фейсбук прави на пазара на информационни продукти, това, което Uber прави на пазара на транспортни услуги. Елиминира класическите посредници, затворените професии, държавното им лицензиране, т.е. освобождава конкуренцията, освобождава комуникацията – информационна и физическа между хората.

И двете интернет платформи имат освободителна функция – увеличават избора. Тя е като лакмус за вида на държавата, в която са попаднали. Ако съдим по реакцията на КЗК, българската държава не обича гражданите ѝ да са свободни. Това я плаши. Плаши я перспективата гражданинът да излезе от коловоза за комуникация, който властта му е начертала и разрешила.

Струва ми се, че със социалните мрежи и Uber този конфликт между държава и граждани само започва. Не е далече денят, когато ще дойде ред и на енергетиката. Въпрос на време е да станат масово достъпни водородните клетки, които позволяват автономно електрозахранване на домовете и правят енергото и цялата обрасла го бизнес и политическа мафия в голяма степен ненужни.

Конфликтът е колкото модерен толкова и стар. Той е между модерност и антимодерност. Има го още при Димитър Талев – със “съперничеството” между светилника с борина и купешката газена лампа.

Това е и конфликт между двете днешни Българии – тази, която иска само да е свободна, за да се грижи за себе си и тази, която предпочита да не е свободна, за да се грижат за нея.

Няма как да заобиколим този конфликт и да премълчим, че втората България все още има електорално мнозинство. Част от неговите последствия са Комисията за защита на конкуренцията и нейните решения.

Оланд призова за правителство, парламент и бюджет на Еврозоната

Германия е готова да обсъди нови облекчения на гръцкия дълг, след като Атина договори нова помощна програма срещу реформи и успешно премине първия преглед по нея, каза днес  германската канкцлерка Ангела Меркел в интервю за телевизия АРД.

Тя подчерта, че за ново опрощаване на гръцки дълг в Еврозоната не може да се говори. Това може да стане, ако страната напусне еврото, каза Меркел. Облекчаване обаче би могло да включва разсрочване на плащания и евентуални намаления на лихви. Необходимостта от това подчерта в два доклада този месец Международният валутен фонд.

Меркел припомни, че през 2012 година частните кредитори на Гърция поеха загуби от между 60% и 75%. Същата година Атина получи и десет години гратисен период за следващите плащания по главницата и осем години – за лихвите.

Merkel-Hollande-Tsipras 12-07-15 Brussels

Меркел, френският президент Франсоа Оланд (в гръб) и гръцкият премиер Алекис Ципрас разговарят преди началото на срещата на върха на Еврозоната в Брюксел на 12 юли 2015 година. Снимка ЕВропейска комисия

Срещата на върха на Еврозоната на 12 и 13 юли в Брюксел е обсъдила идеята на германския финансов министър за временно излизане на Гърция от еврото, но ѝ е “обърнала гръб”, каза Меркел.

Тя посочи, че предстоящите преговори по третата поред помощна програма за Гърция ще са трудни, защото са свързани с реформи, които нито едно от досегашните правителства не е направило и в това е причината гръцките програми да не дадат положителен резултат за разлика от тези в Ирландия и в Португалия.

Еврозоната трябва да има свое правителство, парламент и бюджето, написа в статия за “Журнал дю диманш” френският президент Франсоа Оланд. По думите му гръцката криза отслабва доверието в ЕС и средството срещу това трябва да е повече, а не по-малко Европа.