Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив June, 2015

Вчера и днес, докато чаках Алексис Ципрас, препрочетох пак “Алексис Зорбас”. И си отбелязах следното:

За това, което пречи:

— Нали ти казах, че съм преминал през всички занаяти. Та по едно време бях и грънчар. Обичах като луд тоя занаят. Знаеш ли какво значи да вземеш една буца кал и да направиш от нея каквото си щеш! Фъррр! — фучи колелото, калта се върти като бясна, а ти си застанал над нея и си казваш: „Ще направя делва, ще направя паница, ще направя светилник, ще направя дявол, ако ща!“ Това ще рече човек, ти казвам: свобода!

Беше забравил морето, не хапеше вече лимона, погледът му се проясни.

— И тъй? — рекох. — Ами пръстът?

— На, пречеше ми, когато бях на колелото, все се вреше и ми разваляше работите. Грабнах тогава един ден теслата…

— Ами не те ли заболя?

— Как да не ме заболя! Да не съм нещо пън! Човек съм, заболя ме. Но ми пречеше, ти казвам, на работата — тури му сатъра тогава!

За младостта:

През деветдесет и шеста аз бях вече истински мъж. Брадата и косата ми имаха естествения си цвят — черни като катран. Имах трийсет и два зъба и когато се напивах, изяждах мезетата, а сетне изяждах и чинията, в която бяха мезетата.

За началниците:

 Миналата събота вечер направих главата и — хоп-троп! — отивам, намирам собственика, който него ден беше дошъл да ни инспектира, и го пребивам от бой.

— Но защо? Какво ти стори?

— На мен ли? Нищо! Ама нищичко, ти казвам! За първи път го виждах човека! Беше ни раздал и цигари, горкият!

— Е, тогава защо?

— Уф, седнал си да ме питаш! Така ми скимна бре, брате! От задника на мелничарката дириш правопис! Задникът на мелничарката — това е умът на човека!

За мързела:

Две боси селянчета, почернели от слънцето като фелахчета, изтичаха и нарамиха куфарите ни. Един митничар, синеок, пълен, пушеше наргиле в една барака, която представляваше митницата. Той ни изгледа косо, плъзна бавно поглед по куфарите, по едно време се размърда на стола си и понечи да стане, но го домързя. Вдигна бавно маркуча на наргилето.

— Добре дошли! — произнесе лениво той.

Едно от селянчетата се приближи към нас и ни намигна с черните си като маслини очи.

— От Стара Гърция е! — рече то подигравателно. — Мързи го!

— Ами критяните не ги ли мързи? — рекох аз.

— Мързи ги… мързи ги… — отвърна критянчето, — но другояче…

За парите:

При входа на селото, една отрупана с дрипи просякиня изтича към нас с протегната ръка; почерняла от слънцето, цялата потънала в мазнина, с гъсти черни мустачки.

— Ей, куме! — извика тя на Зорбас. — Ей, куме, имаш ли душа?

Зорбас се спря:

— Имам — отвърна той сериозно.

— Е, тогава дай ми пет драхми!

За сметките:

Аз, когато се заема с цифрите, иска ми се да се свра в някоя дупка в земята, да ослепея, за да не виждам нищо. Вдигна ли аз очи да погледна я морето, я някое дърво или някоя жена, па макар и стара да е, отидоха по дяволите сметките. Крила им израстват на цифрите, проклети да са, крила им израстват и хвръкват!

За родината и за Европа:

Другото писмо познах по нервния, отривист почерк и по екзотичните пощенски марки върху плика; то беше от един мой някогашен съученик, Караянис, който живееше в Африка, на една планина близо до Танганайка.

Чудак, рязък, мургав, с бели остри зъби; един кучешки зъб му се подаваше навън, като на глиган. Никога не говореше — викаше; не спореше — караше се. Беше напуснал родината си, Крит, където още съвсем млад беше облякъл расото и преподаваше богословие. Опекъл си беше работата с една негова ученичка, бяха ги заловили един ден да се целуват сред нивята, освиркаха ги. Още същия ден преподавателят захвърли расото и се качи на парахода. Отиде в Африка, при един свой роднина, залови се здравата за работа, отвори фабрика за въжа, натрупа пари.

Съвсем сам съм — много обичам така. Има доста гърци тук, но не искам да ги виждам. Отвращават ме. И тук дори, сънародници мои, проклети да сте, домъкнахте крастата си, мръсната си партизанщина; тези неща съсипват гърка. Съсипват го също така картите, невежеството и плътта.

Мразя европейците и затова обикалям тук из планините на Васамба. Мразя европейците, но най-много от всички мразя гърците и всичко гръцко. Кракът ми няма да стъпи никога вече във вашата Гърция. Тук ще пукна, поръчах дори да ми направят гроба пред къщата ми, в пустата планина. Поставих си и надгробен камък и сам издълбах върху него с дебели главни букви:

ТУК ПОЧИВА ЕДИН ГРЪК,

КОЙТО СЕ ОТВРАЩАВА ОТ ГЪРЦИТЕ

За човека:

— Човекът е скот! — извика той и удари ядосано с тоягата си по камъните. — Голям скот! Не го знаеш ти това, твоя милост, лесно ти е било всичко на теб, ама питай мен! Скот, ти казвам! Сториш ли му зло — почита те и се бои от теб. Сториш ли му добро — издира ти очите. Дръж се на положение, началство! Не си позволявай много близост с хората, не им казвай, че всички сме равни, че всички имаме еднакви права, защото веднага ще потъпчат твоето право, ще ти грабнат хляба и ще те оставят да умреш от глад. Дръж се на положение, началство, само това искам от теб!

— Не, не вярвам в нищо — колко пъти ще ти казвам това? Не вярвам в нищо и в никого, освен в Зорбас. Не че Зорбас е нещо по-добро от другите — никак, ама никак! Скот е и той. Но вярвам в Зорбас, защото само той е под моя власт, само него познавам, всички останали са привидения. С неговите очи гледам, с неговите уши слушам, с неговите черва смилам храната си, Всички останали, ти казвам, са привидения. Когато умра аз, всичко умира. Целият Зорбаски свят отива на дъното!

За живота:

— Какъв мръсник е животът! — измърмори той. — Мръсникът му с мръсник! И той е като кира Бубулина!

За брака:

— Уу — отвърна ми той, — какво си седнал сега да ми ровиш! Нали съм и аз човек? Извърших и аз Великата глупост! Така я наричам аз женитбата, пък да прощават всички женени… Извърших, значи, Великата глупост, ожених се.

— Добре де, ама колко пъти?

Зорбас се почеса притеснено по врата, замисли се за миг.

— Колко пъти ли? — рече той най-сетне. — Почтено — веднъж, веднъж завинаги; полупочтено — два пъти; непочтено — хиляда, две хиляди, три хиляди пъти, къде мога да държа сметка!

— Ама какво да разправям? Разправят ли се такива работи, началство? Почтените съешавания са безвкусни, ядене без пипер. Какво да разкажа? Любов ли е това да те гледат светиите от иконостаса и да те благославят? В нашето село казваме: „Само краденото месо е сладко!“ Собствената ти жена не е крадено месо.

За сърцето:

— И после, Зорбас? — запитах аз отново. — Какво стана с Нуса?

— Една вечер — отвърна той, — като се върнах в къщи, не я намерих. Беше си отишла. Някакъв красавец войник беше дошъл през тези дни в селото, избяга с него. Свърши се! Сърцето ми се разби, стана на парчета; но скоро, проклетото, се залепи отново. Виждал ли си онези корабни платна, дето са кръпка до кръпка — червени, жълти, черни, — зашити с дебел канап и които вече не се раздират и при най-силните бури? Такова нещо е и сърцето ми. Дупка до дупка, кръпка до кръпка, несломимо.

За ценностите:

— Кое нещо обичаш най-много от всичко на този свят, Мимитос?

— Първо — хляба. Ех, не мога да му се нарадвам! Топъл, топъл, и ако е пък пшеничен!… Море, нека е и от ечемик! След това — виното. После — съня.

— Ами жената?

— Пффъ! Яж, пий и върви да спиш, ти казвам. Всичко останало — само грижи!

За Бога:

— Аз, не ми се смей, началство, си представям бога досущ приличен на мен. Само че по-висок, по-силен, по-луда глава; и безсмъртен. Седи си удобно на меки овчи кожи, а бараката му е небето. Не от газени тенекии, като нашата, ами от облаци. В дясната си ръка държи не сабя, нито теглилка — тези инструменти са за убийците и бакалите, — бог държи една голяма гъба, напоена с вода като дъждовен облак. От дясната му страна — раят, от лявата му — адът. Пристига горката душа, гола-голеничка, защото няма вече тяло, и зъзне. Господ я поглежда и се смее под мустак, но се преструва на страшен. „Ела тук — казва й той и нарочно си прави гласа по-дебел, — ела тук проклетнице!“ И почва разпита. Пада душата в нозете на господа. „Аман! — вика му тя. — Прости ми!“ И хайде — захваща да разправя един след друг греховете си. Разправя, разправя — край нямат! И на господа му дотяга, започва да се прозява. „Млъкни вече! — вика й той. — Проглуши ми ушите!“ И шляп! — с един замах на гъбата изтрива всичките й грехове. „Пръждосвай се в рая! — казва й той. — Петре, тури и тая нещастница вътре!“

Защото, трябва да знаеш, началство, бог е голям благородник и именно това ще рече благородство — да прощаваш!

За провала:

На разсъмване станах и поех бързо край брега към селото, а сърцето ми подскачаше. Рядко съм изпитвал такава радост през живота си. Това не беше радост, това беше някакво възвишено, абсурдно, неоправдано настроение. Не само неоправдано, но и в разрез с всяко основание — бях загубил всичките си пари: работници, въжена линия, вагонетки, бяхме построили и едно малко пристаните за товаренето на въглищата; а сега нямахме вече какво да натоварим, всичко беше загубено.

И тъкмо сега изпитвах едно неочаквано чувство на избавление. Сякаш бях открил в суровия, мрачен череп на Нуждата свободата, която си играеше в едно малко ъгълче; и почнах да играя и аз с нея.

Когато всичко ни тръгне наопаки, каква радост е само да поставим душата си на изпитание, за да проверим дали притежава издръжливост и стойност! Като че ли някакъв враг, невидим, всемогъщ — едни го наричат бог, а други дявол, — връхлита връз нас, за да ни повали, но ние стоим прави. И така всеки път, когато вътрешно сме победители, макар и външно да сме напълно сразени, истинският мъж изпитва неизразима гордост и радост; външната беда се превръща в най-висше, най-сурово щастие.

За свободата:

Зорбас поклати глава.

— Не, не си свободен — каза той. — Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…

— Ще я скъсам някой ден! — казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.

— Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне — отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът? Лайкучка, лайкучка! Не е ром, та да прекатури света!

За смъртта:

«Ела тук, даскале — рече ми той, — имам един приятел, еди-кой си, в Гърция; когато умра, пиши му, че съм умрял и че до последния си миг съм бил с целия си и съм мислил за него. И че каквото и да съм извършил, не се разкайвам за нищо. Да е жив и здрав, да му кажеш, и че е вече време да му дойде акълът… И ако дойде някой поп да ме изповяда и причести, кажи му да се пръждосва оттук и да върви по дяволите! Правил съм, правил съм, какво ли не съм правил през живота си, и пак малко съм направил; хора като мен трябваше да живеят по хиляда години. Лека нощ!»

(Никос Казандзакис. “Алексис Зорбас”)

Всички разбираемо са се вторачили в последиците от евентуален гръцки фалит. В сянката на страховете остава нещо според мене важно. Имаме шанса да наблюдаваме първото в историята на ЕС крайноляво управление. Гърция отдавна има комунистическа партия както и доста широко и разнообразно ляво политическо пространство. Но, като изключим някогашната мощна социалдемократическа партия ПАСОК, никоя от по-радикалните леви групи не е вземала властта. Кризата изстреля една от тях на върха. И резултатът е красноречив – държава на ръба на пропастта. Както вървят нещата, от надежда за промяна в Европа управляващата в Гърция СИРИЗА ще се превърна в плашило за останалите държави, а потопената от нея Гърция – в дисциплиниращ пример. Така завършват въстанията срещу аритметиката.

Най-откровени и остри към гръцкия премиер Алексис Ципрас на днешната извънредна среща на върха на Еврозоната са лидерите на държави от бившия източен блок, които знаят от опит какво е комунизъм и докъде води той. “Искам всички карти на масата. Не искам подробности, но те (гърците) трябва да спрат с този политически комар”, каза полякът Доналд Туск, председател на Европейския съвет.

Tusk

Доналд Туск. Снимка Европейска комисия

“Гръцкото правителство още иска да купонясва, но сметките трябва да ги плаща някой друг”, каза Далия Грибаускайте, президентка на Литва. Ако либералната демокрация на запад се е провалила в нещо, то не е толкова в регулацията на пазарите, а в прекалената политическа коректност и толерантност към крайнолевите. Държавите, които са били исторически пощадени от тяхно управление, изглежда не осъзнават, че то почива върху икономически илюзии и затова неизбежно или рухва сред хаос, или става репресивно и несъвместимо с демокрацията. В този смисъл надеждата за Европа е на изток, а не в другите географски посоки.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас днес даде признаци на здрав разум, които Еврогрупата посрещна с умерен оптимизъм, че могат да станат основа за споразумение и то да спаси страната от фалит. След четири месеца пазарлък правителството в Атина е направило предложения, с които сметките за необходимите бюджетни икономии може и да излязат. “Това е основа да възстановим разговорите и да имаме резултат в идните два дни”, каза председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Това обаче е само надежда. Тя пристигна на куц крак, защото, след като е съчинило хубавите предложения правителството не е успяло да ги предаде – демонстрирайки ефективността на администрацията си. То пратило снощи погрешен екземпляр  и тази сутрин ги заменило с правилен. Това не позволи Еврогрупата да ги прочете навреме и да предложи решение на държавните и правителствените ръководители от Еврозоната. А те се събират извънредно за Гърция тази вечер в Брюксел. Какво ще правят освен декларации, не е съвсем ясно. Финансовите им министри обещаха да завършат детайлния анализ на предложенията през идните два дни, ако трябва през тях пак да се съберат извънредно, така че насрочената за четвъртък и петък среща на върха на ЕС да развърже или да разсече гръцкия възел. Защо беше тогава тазвечершния съмит в Брюксел? Според “Гардиън”, за да кажат на Ципрас: искаш среща на върха, ето ти, среща на върха, но решение по втория начин на политическо ниво без споразумение на техническо няма да получиш. Ако вярваме на това, което АФП предава от Атина, Ципрас е стъпил в полето зад червените линии на предизборните му обещания. То е минирано с потенциално недоволство на радикалното крило на партията му СИРИЗА и на коалиционния му партньор – “Независимите гърци”. Да си стисне ръцете с Еврогрупата не стига. За да получи Гърция заветния спасителен транш (€7,2 милиарда) от замразения заем, нейният парламент трябва да приеме законите за необходимите реформи. Ще гласува ли обаче управляващото мнозинство за тях? Или малките опозиционни партии ПАСОК и “Потами” ще трябва да спасят правителството и членството на страната в Ерозоната? При втория сценарий Ципрас ще трябва да свика предсрочни избори, на които партията му СИРИЗА пак има шанс да е първа с 35% от гласовете, но те пак няма да ѝ стигнат да управлява самостоятелно и ще трябва да търси коалиция. Другият риск е, че за да получи спасителното финансиране преди 30 юни (последния ден на програмата и за плащане на €1,6 млрд. дълг към МВФ) Гърция трябва да види споразумението си одобрено от властите на всяка от останалите 18 държави от еврото. В някои от тях това изисква гласуване в парламента, според запознати процедура изискваща поне една седмица. А след срещата на върха в края на тази седмица Гърция ще има точно четири дни за всичко, след като загуби четири месеца в безплодни преговори. Според АФП Ципрас се е съгласил да двигне ДДС за туристическите нощувки от 13% на 23%, но продължава да държи на 13% ставка за тока. Приел е да обложи с най-ниската ДДС ставка на страната си (6%) лекарствата, книгите и билетите за театър както и да започне да премахва ранното пенсиониране от догодина. И най-рискованото, престъпил е обещанието си повече да не реже пенсиите. Предложил е на партньорите си да отреже само най-високите – над €1 000. Ако направим рекапитулация на всичките му действия от спечелването на изборите на 25 януари досега, той не е изпълнил нито едно от обещанията, с които дойде на власт. Няма алтернатива на досегашната програма. Тя е условие страната му да не фалира и да отпадне от еврото. Няма ново намаление и/или разсрочване на дълга. Има само мъгляво обещание, че то може да бъде обсъдено, при условие, че Гърция завърши успешно сегашната си програма, омразна на цялото ѝ население. Няма нито план за инвестиции, нито обещаната програма от мерки за социална защита, които трябваше да струват €12 милиарда само тази година. Гърците все повече ще чувстват махмурлука от новогодишното си пиянство и все повече ще проглеждат, че харизматичният им премиер е просто популист, купил доверието им със скъпо струващи илюзии. Втори ден няколко хиляди души демонстрират в Атина за оставане страната в Еврозоната и носят лозунги: “Да на еврото, не на рублата”. Всъщност, докато не са пред урните, хората гласуват с парите си. За последната работна седмица гърците изтеглиха €4 милиарда от банките, ясно показвайки колко вече вярват в правителството, което избраха с толкова сърце. Тихата им паника напомня за тези стихове на Нобеловия им лауреат за поезия (1963 г.) Георгиос Сеферис вечно зелената мелодия на Микис Теодоракис композирана по тях:

“Με τι καρδιά, με τι πνοή,
τι πόθους και τι πάθος
πήραμε τη ζωή μας· λάθος!
κι αλλάξαμε ζωή.

С какво сърце, с какъв дъх
и страст, и нежна болка
животите си разменихме. Грешка.
Сменихме ги отново.

(Превод Стефан Гечев).

Финансовият министър на Гърция Янис Варуфакис е това, на което в гръцкия език отговаря подигравателното карагьозис – карагьозчия, тарикат, долнопробен актьор. С коментар във “Франкфуртер алгемайне цайнтунг”днес обяснява, че германската канцлерка Ангела Меркел била пред избор дали Гърция да остане в еврото или да я изритат оттам, когато всъщност пред избор е правителство на СИРИЗА със свалените гащи. И изборът им е дали да се откажат и от последните си неизпълнени предизборни обещания, след като се провалиха в по-голямата част от това, с което излъгаха народа и спечелиха изборите на 25 януари. Те на практика се молят за милост и се опитват да представят своята трагикомедия като чужда – на Германия. При това не се молят за милост към Гърция, а към жалкото им и хаотично управление, което докара страната от прогноза за 2,5% растеж тази година до нов спад и перспективата да се търкули извън Еврозоната, където реално ѝ е мястото. Ако Меркел не се смили над тях, собствените им избиратели ще ги обесят на топките им. ЕС доживя негово правителство да си служи с демагогия достойна за бившия съветски блок. Меркел наистина е пред избор, но той не е от колко държави да се състои Еврозоната. Той е за доверието в Европа. Ако направи компромис на министър-председателя Алексис Ципрас и на финансовия му клоун Варуфакис, тя ще постави това доверие под огромен риск. Ако отстъпи пред комунистическата наглост на това правителство, след това всяко правителство в ЕС, каквото и да поиска, или да направи, ще е оправдано. Не знам какво ще реши Меркел, но, честно казано, не съм 100% оптимист. Историята на ЕС е низ от компромиси издаващи мекушавост, нерешителност, разединение и равняване по най-слабия. Между другото,това е една от причините България да членува в него. Но ако Европа иска да я приемат сериозно и да ѝ вярват, трябва да си направи изход и да изрита някого през него профилактично. Това ще подейства дисциплиниращо.