Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив June, 2015

Юнкер отписа Ципрас, посъветва гърците да изберат ЕС

Juncker and Tsipras 3 June 2015 VIP corner

Юнкер (вдясно) и Ципрас, докато още преговаряха по-рано този месец. Снимка Европейска комисия

Ако отношенията между Европейската комисия и правителство на страна-членка се повредят необратимо,  ще познаете това по обстоятелството, че Комисията престава да говори на властите на тази страна, а се обръща към народа ѝ.

Това се случи в понеделник на Гърция и на министър-председателя ѝ Алексис Ципрас. Юнкер призова гърците да гласуват против него в насрочения за неделя референдум и за предложенията на ЕС и ЕЦБ и МВФ да ги измъкнат от безизходицата, до която крайнолявото правителство на СИРИЗА ги докара.

С други думи, Брюксел отписа Ципрас и каза на народа му, че в неделя ще избира дали му е по-мила Европа или СИРИЗА. Тази алтернатива съдържа презумпцията, че СИРИЗА не е проевропейска партия. Комисията престава да гледа на управляващите в Атина като на европейски партньор и ги класира там, където социолози и полититолози отдавна ги слагат – при антисистемните, антиевропейските групи, при политическата патология на кризата. Тези няма да ви изведат от нея, поне не с наша помощ, е подтекстът на посланието.

Каквото и да стане оттук нататък, е ясно, че взаимното доверие – вече дори за пред хората – е загубено. Ципрас и правителството му  са в изолация. Тя все още е само тяхна, но не на дълбоко задлъжнялата им и технически фалирала страна. Ако много държите на Ципрас, в изолация скоро може да се окажете всички, за мое и за ваше дълбоко съжаление, каза днес на гърците Юнкер.

Следвайки гръцкия премиер, председателят на Комисията вдигна залога до последно. Първият заложи съдбата на страната си. Вторият – целостта на Еврозоната и бъдещето на ЕС. Картите се очаква да бъдат свалени на референдума в неделя. Ако спечели “да”-то, Ципрас е пътник, а за Гърция има надежда. Ако обаче спечели “не”-то, тя и ЕС се отправят в различни посоки пълни с неизвестности, като рискът за Гърция е неизмеримо по-голям.

Предложението на Юнкер към гърците е от жанра, “на което не може да се откаже”. Но това не  го прави изнудване, както твърди СИРИЗА. То е констатация на факта,  че те нямат друг разумен изход и правителството им ги доведе дотук, отхвърляйки ред компромиси. Извън ЕС страната им е обречена на рязко обедняване и политическа нестабилност. Гърците добре го осъзнават, ако се съди по сондажите на общественото мнение. Техните избраници минаха границите на рационалното и в авантюрата си да направят “пролет”, поставиха на карта бъдещето да страната си.

Това, което ми се струва, че политиците в т.нар. “стара Европа” недостатъчно осъзнават, е дълбоко конфронтационната и деструктивна природа на партии като СИРИЗА. Те не могат да съществуват без класов враг и дори той да отсъства, си го измислят. Затова с тях не могат да се водят рационални преговори. Техният екип не идваше в Брюксел за сделка, а за победа, за подвиг, след който да се върне у дома със Златното руно. План романтичен, митологичен, но напълно нереалистичен и несъвместим с днешна Европа като идеал и като реалност.

С Гърция Европа днес научава горчив урок. Тя допусна едно общество да се деморализира и радикализира дотам, че такава партия да дойде на власт. Нека си спомним резултатите от изборите на 25 януари – крайнолевите – първи, крайнодесните (нацистката”Златна зора”) – трети. Ляво- и дясноцентристите – натикани в ъгъла (за което те самите носят основната вина). Дясна еврофобска партия стана коалиционен партньор на крайнолявата, номинално “проевропейска”. Никой, нито в Брюксел, нито в националните столици, не събра кураж да каже публично, че това е политически Франкенщайн. И че той дължи на 18 държави, ЕЦБ и МВФ 320 милиарда евро. Дотам стигна малоумната политическа коректност.

Когато крайната десница спечели изборите в Австрия през 2000 година, ЕС заплаши да изолира страната и да я лиши от право на глас. Той принуди победителя, покойния вече Йорг Хайдер, да се откаже да стане канцлер. Когато в Гърция триумфираха крайната левица, фашизоидите и еврофобите, ЕС “си отбеляза демократичния избор на гръцкия народ” и безсмислено преговаря пет месеца с неговия обясним, но патологичен резултат.

Политици и лидери, които само са чели за комунизъм, но никога не са го изпитвали на гърба си, подцениха риска СИРИЗА. Ако ЕС ще се реформира, му трябва “антивирусна програма” срещу подобни политически зарази, както на ниво съюз, така и на ниво държави-членки. Явно е, че естественият имунитет дори в демокрации смятани за утвърдени понякога не сработва, ако ситуацията е екстремна.

Европа, колкото и да е толерантна и плуралистична, ще се наложи един ден да приеме, че партии като СИРИЗА, независимо от декларациите им, от номиналната страна на манифестите им, са несъвместими с пазарната икономика и с демокрацията по простата причина, че няма демократичен, мирен и безопасен начин да се натрапи на обществото илюзия.

Европа  ще трябва да признае, че на практика партии от рода на СИРИЗА са неокомунистически, независимо за какви се представят. Не съществува причина те да  бъдат третирани различно от неофашистките и от неонацистките.  А ако такава партия управлява европейска държава, възниква въпросът какво прави тази държава в съюза? Не трябва ли той освен вход да има и отходна шахта? И ако не може да рециклира червения и кафевия боклук, ще го изхвърля ли, или ще го оставя да се трупа и да трови всички?

Източна Европа знае от собствен опит какво означават тези партии, но никой не я пита. Когато се сетят да я питат, вече ще е късно. Отделен въпрос е, че част от Източна Европа, например България, още не си е направила лустрацията си и е вирусоносителка. Но и като такава би била полезна, споделяйки опита си с лявата патология.

 

Еврозоната няма да загуби Гърция, но Гърция в замяна ще се отърве от премиера си Алексис Ципрас, който я доведе до ръба на пропастта.
Лишени от спасително финансиране, с ограничена помощ от Европейската централна банка, със затворени банки и ограничения за теглене на пари, гърците ще мислят през идната седмица как да гласуват в поискания от премиера им референдум за предложенията на кредиторите.
Като предмет на гласуване тези предложения са невалидни. Те вече не са на масата. Ципрас ги отхвърли и без никой да го кара, свика всенародния вот, който ще се превърне във вот за доверие към него.
Социологическите измервания показват, че най-младият министър-председател в гръцката история ще загуби  този вот. Между 47% (Kappa) и 57% (Alco) от гърците ще гласуват “за” плана на кредиторите и против “не”-то, към което ги призова Ципрас; а 30% ще подкрепят позицията на премиера си.
В седмицата за размисъл преди вота – с празни джобове, блокирана икономика, в сянката на риска да изпаднат от ЕС и да обеднеят като българи – гърците ще изтрезняват от популизма, на който през януари връчиха управлението на държавата си. Те постепенно ще осъзнават, че Европа не е най-добрият им приятел, а единственият им приятел. Само Еврозоната може да ги спаси от фалит. Само Европейската централна банка може да им помогне да отговорят отново банките си. Не защото други не могат. Но едва ли има други заинтересовани да вадят от батака длъжник с такова бреме и с такава лоша репутация. Единствен ясен интерес от това има Европа – за да запази валутата си. Страхът за нея единствен досега я спираше да не отреже Ципрас. И той си въобрази, че може да я изнудва: Добре, бутнете Гърция в пропастта, но тя ще повлече и вас. Не позна. Европа няма да бутне своя членка в пропастта. Гърците ще бутнат Ципрас там, защото той заложи на комар съдбата им. И защото, както той всекидневно напоследък подчертава, те са измислили демокрацията. Гласуват ли с “да” на референдума, с Ципрас е свършено, това ще е “не” за неговото управление. Лидерът на опозицията Андонис Самарас днес му хвърли последен спасителен пояс – предложи му да се откаже от референдума и да състави правителство на националното съгласие.

Гейпарадът промени политическата обстановка. Сега не се делим на две, а на четири. Едните са за гейпарадите и против военните паради. Вторите са за военните паради и против гейпарадите. Третите са против всякакви паради. Четвъртите са за всякакви паради. От кои съм аз сега? Тук има чесане по главата. Най-накрая ще се присъединя към тези, дето не мога да ги бия. Като англичаните – if you can’t beat them, join them. Ето как се ражда опортюнизмът – от гейпаради. И никакъв контрапарад няма. Безобразие.

Алексис Ципрас обяви, че свиква референдум на 5юли за това дали Гърция да приеме сделката с кредиторите си, която би я спасила от фалит. Партията му призова гърците да гласуват с “не”.

Този ход на гръцкия премиер е отчаян, безотговорен и популистки. Той със сигурност ще тласне страната му към катастрофа, а него самия ще поведе по пътя на един от предшествениците му, Георгиос Папандреу, когото партията му ПАСОК принуди да подаде оставка, след като неуспешно се опита да подложи на всенародно гласуване сделката с кредиторите от октомври 2011 година.

Ходът на Ципрас е отчаян, защото за четири месеца преговори с кредиторите той сам се докара до липса на полезен ход. Ако приеме исканията им, ще наруши нереалните обещания за край на остеритета, с които спечели изборите на 25 януари. Ако ги отхвърли, няма да получи спасително финансиране и Гърция ще фалира, изпадайки от еврото, а вероятно – и от ЕС.

Ципрас и партията му, Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА), се страхуват да поемат политическа отговорност за следващата стъпка, която трябва да направят днес – на решаващата среща на Еврогрупата в Брюксел. Затова те се опитват да я прехвърлят на избирателите си.

Тази жалка маневра те кичат с патетична реторика – в отговор на съвсем конкретното предложение на кредиторите за €15,5 млрд.  извънредна финансова помощ.

Ние сме длъжни да отговорим на ултиматума, базирайки се на суверенната воля на народа”, каза Ципрас в телевизионно обръщение  към нацията. “Призовавам гръцкия народ да реши по суверенен и горд начин така, както историята налага”

“Гърция трябва да изпрати силен отоговор към света, който я гледа”, заяви той. “Аз ще спазя волята на народа. Европа е нашият общ дом. Гърция ще остане част от Европа”.

По думите му предложенията на ЕС, ЕЦБ и МВФ “ясно нарушават европейските правила и основните права на труд, равенство и достойнство” и “показват, че целта на някои партньори и институции беше не жизнеспособно споразумение за всички страни, но вероятно унижението на цял народ”.

Преди това в Брюксел Ципрас обвини Европа, че изнудва страната му в нарушение на своите основополагащи принципи.

“Основополагащите принципи на Европейския съюз са демокрация, солидарност, равенство и взаимно зачитане. Той не почива на изнудване и ултиматуми”, каза Ципрас.

Гръцкият премиер удобно забравя, че правовата държава и върховенството на закона също са основни принципи на ЕС и те не позволяват да решаваме с вишегласие да не си плащаме дълговете.

Той пропуска, че европейската солидарност върви ръка за ръка с отговорността, че равенството се отнася за възможностите, а не за жизнения стандарт и конкурентоспособността и че обект на взаимното зачитане са не само длъжниците, но и кредиторите.

Освен отчаян и демагогски ходът на Ципрас е и самоубийствен – за него, за партията му, за Гърция. На 30 юни тя няма с какво да плати следващата си вноска към МВФ. От това следва дефолт – с всички ужасяващи последствия за страната. Финансовите пазари не се увличат по левичарска реторика. Тя ги плаши.

Абсурдно е да правиш всичко възможно да извадиш страната си от Еврозоната и да твърдиш, че “Гърция ще остане част от Европа”.

Абсурдна е идеята, че кредиторите ще се уплашат за целостта на еврото и ще сипят на Гърция €2 млрд., за да не банкрутира тя до 5 юли, а тогава да гласува против тях.

Референдумът с изгледи за победа на “не”-то ще каже на финансовите пазари, че споразумение и спасително финансиране за Гърция няма да има. Така той може да форсира паническо теглене на влогове и банкова криза още преди падежа на следващата вноска по дълга ѝ идния вторник. Хаосът може да настъпи за часове.

Еврозоната ще се оправи без Гърция. Гърция няма да се оправи без Еврозоната. Страна с такова управление започва да става по-вредна вътре в общата валута отколкото извън нея.

Европейски представител цитиран от “Дау Джоунс” отбеляза, че Ципрас кани гърците за гласуват за споразумение, което още не е постигнато. На масата на преговорите все още има само предложения. При това положение днешната Еврогрупа ще разглежда план “Б”, т.е. как да предпазят гръцките банки от вече нарастващата паника. Атинският всекидневник “Вима” съобщи за “обсада” на автоматите за теглене на пари.

Проблемът, който Гърция и Европа имат, излиза извън сферата на икономиката и финансите. Той е политически и името му е: леви популисти на власт.

Показателно е кои политически сили първи обявиха, че заедно с тях ще гласуват с “не” – коалиционните им партньори “Независимите гърци” (десни националисти, евроскептици) и нацистите от “Златна зора”. Тоест виждаме крайноляво и крайнодясно в естествена антиевропейска коалиция. Въпреки проевропейската реторика на СИРИЗА.

Партии като СИРИЗА никога не са управлявали в старите държави-членки на ЕС и на това той дължи високия си стандарт и благоденствието си. Затова пък новите, които десетилетия са били жертва на леви диктатури, добре познават опустошението, което те оставят след себе си.

Единствената надежда е, че неизбежната им катастрофа ще бъде катарзис за останалите и няма да се повтори в по-големи страни.

Ако Европа все още се стреми да не загуби Гърция, тя трябва да помогне на Гърция да се освободи от  Ципрас.

Тази събота е важен ден, денят “сделка или не”. Финансовите министри от Еврозоната за последен път ще представят предложенията си на Гърция. Ако тя пак не ги приеме, започват да работят по план “Б”, т.е. по ограничаване на пораженията от фалита и възможното ѝ напускане на Еврозоната. Тези поражения ще са върху останалите 18 членки на Еврозоната, на които Гърция дължи близо €200 милиарда. Останалите €120 милиарда тя дължи на ЕЦБ, МВФ и на частни банки. Другите поражения ще са върху репутацията на еврото – че може би е временна валута както и че Европа, каквато е днес, е временен съюз. Кредиторите в лицето на Ангела Меркел и Франсоа Оланд днес подсладиха офертата си към Ципрас с €15,5 милиарда спасителен заем за идните пет месеца и го посъветвата “да приеме щедрото предложение”. Ройтерс нарече това подход на “моркова и тоягата”. Ципрас пък им каза, че го “изнудват” и не зачитат демократичната и суверенна воля на неговия народ да не прави повече икономии и да не плаща дълга на страната си. А това пък нарушавало принципите на демокрация, солидарност, равенство и взаимно зачитане, върху които е построен ЕС. В Атина правителството се събра извънредно да определи стратегията си преди днешната Еврогрупа. Гръцките медии цитираха правителствени източници да отхвърлят плана на кредиторите като “напълно неадекватен”. Пак тези източници заявиха, че според тях “когато Гърция не отстъпва, заплахите отстъпват и побеждава логиката”. Вчера Волфганг Шойбле каза, че шансът Гърция да остане в еврото е 50%. Жан-Колд Юнкер заяви, че е оптимист, но не голям оптимист. Доналд Туск напомни, че “идва краят на играта”. Джак Лу предупреди от Вашингтон за риск от “инцидент”. На 30 юни Гърция трябва да плати на МВФ €1,6 млрд., а правителството ѝ казва, че няма пари. Т.е. без сделка тя на 1 юли ще е в дефолт към МВФ. Оттук нататък засега има само сценарии. Може да се очаква, че рейтинговите агенции ще понижат кредитния ѝ рейтинг до възможно най-ниската степен. Тя няма да позволява да ЕЦБ да приема повече гръцки държавни облигации в залог. Това ще направи невъзможно да налива пари в гръцките банки с програмата си за спешна ликвидна помощ, което ще принуди властите да ги затворят, предизвиквайки паника сред населението и на международните финансовис пазари. Т.е. при неблагоприятно развитие в събота, 27 юни, щепселът на Гърция от ръцете на нейното правителство ще преминат в ръцете на Марио Драги. Те не са всемогъщи. Защото, както Драги обича да подчертава, ЕЦБ е институция основана на правила. Критично важно е дали пазарите ще атакуват дълговете на другите дълбоко задлъжнели страни в Еврозоната и дали нейните защити срещу подобни кризи (Европейски механизъм за стабилност и банков съюз) ще успеят да ги успокоят. Това ще зависи от плана “Б”. Стигне ли се до него, центърът на събитията става Гърция. Тя ще трябва да реши: без Ципрас в еврото, или с него – навън. Ако все пак приеме плана “А”, съдбата му няма да е по-лека. Ще трябва да обясни на гърците защо и какъв беше смисълът да се съпротивляват.