Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив May, 2015

Tsipras-Juncker-Hollande

Ципрас, Юнкер и Оланд (отляво надясно) на среща на върха на ЕС в Брюксел на 23 април 2015 г. Снимка: Архив на Европейската комисия.

Европейската комисия за пореден път днес поля гръцкото правителство със студен душ. То не може да възстанови замразеното спасително финансиране по втория начин, с политически протекции, заобикалящи споразумения и правила, повтори му тя.

Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас се опита вчера да уговори това с германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд на среща на върха на ЕС с шест бивши съветски републики в Рига, Латвия. Получи разбиране, но пак му обясниха, че решенията вземат кредиторите – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд – в установения за това формат, групата за преговори в Брюксел и Еврогрупата – финансовите министри на Еврозоната.

Днес Ципрас се среща пак в Рига с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

“На политическо ниво има дискусии, които могат да улеснят напредъка, но решенията се вземат на институционално ниво”, каза по този повод в Брюксел Мина Андреева, говорителка на Комисията.

Ципрас се опитва да си спести най-болезнените икономически реформи, за които кредиторите настояват. Те противоречат на обещанията, с които крайнолявата му партия СИРИЗА спечели предсрочните избори през януари. Тези реформи заплашват за разцепят парламентарната група на СИРИЗА и да подкопаят стабилността на правителството.

Те обаче са условие за възстановяване на финансирането. При това кредиторите искат не само да парламентът да приеме актовете за тях, но и да започне прилагането им. Все по-съмнително е, дали Гърция ще има време за това. Остава ѝ малко повече от месец до изтичането на сегашното споразумение за спасително кредитиране срещу реформи с ЕС, Еврозоната и МВФ. Ако не получи замразения последен транш по него от 7,2 милиарда евро, тя няма с какво да плаща следващите вноски по дълга си, както и заплати и пенсии. Обявяването на дефолт може да я извади от общата валута.

Разговорите между управляващи и опозиция в Бившата югославска република Македония (БЮРМ) с посредничеството на Европейския съюз са отбелязали твърде скромен напредък, каза днес пред “Клуб Z” запознат с тях.

“Няма никакъв напредък. Напредъкът е, че си говорят и може би не се бият”, съобщи източникът, след като онзи ден в Европейския парламент в Страсбург зад закрити врати десет часа преговаряха министър-председателят Никола Груевски и лидерът на социалистическата опозиция Зоран Заев.

Вчера Груевски е говорил на закрито заседание на политическата група на Европейската народна партия. Партията на премиера ВМРО-ДПМНЕ.

Той се е оплакал, че Заев е много неотстъпчив и за това го окуражавала подкрепата на председателя на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, каза източникът.

Груевски се похвалил, че  правителството му имало икономически успехи, но не  отговорил чия чуждестранна тайна служба е помогнала на опозицията да извади компрометиращите записи на незаконни подслушвания. Въздържал  се да коментира и изявлението на руския външен министър Сергей Лавров, че България и Албания искат да си поделят БЮРМ.

Снощи в почти празна зала и с основно участие на евродепутати от балканските страни Европарламентът дебатира положението в Македония.

“Заявявам категоричната си подкрепа за териториалната цялост, независимост и суверенитет на братската ни държава”, каза българският евродепутат Ангел Джамбазки. “Правителството в Скопие дължи страшно много отговори. Отговори на обвиненията в корупция, отговори на записите, които изтичат в публичното пространство и показват един недемократичен начин на управление…Подкрепям напълно интеграцията на държавата в ЕС и в НАТО, но това става само с договор за добросъседство, това става само пред категоричното отричане на речта на омразата, на кражбата на общата история, на злоупотребяването с нея, на признаването на всички права и законни интереси на най-малко 90-те хиляди македонски граждани с българско национално съзнание”.

“Правата на българското малцинство в Македония не се спазват за разлика от правата на други малцинства”, каза Николай Бареков, който е съпартиец с Джамбазки в групата на Европейскита консерватори и реформисти. “Животът и имуществото на 100 000 български граждани и европейски граждани са застрашени в кандидатка за членство в ЕС. Как Македония да влезе в ЕС, като държавата не спазва правата на европейските граждани”.

Българската дипломация избягва израза “българско малцинство” в Македония, тъй като той косвено потвърждава тезата на македонистите за “македонско” мнозинство и оттук за “македонска нация”, която според нашата страна е измислица. За разлика от Бареков евродепутатката от ДПС (Алианс на либералите и демократите в Европа) Филиз Хюсменова говори за “българска общност” в БЮРМ.
“За съжаление  през последните девет години премиерът Груевски отдалечи страната от нейния европейски път, който ние винаги сме подкрепяли и ще продължим да подкрепяме”, каза евродепутатът от ГЕРБ (ЕНП) Андрей Ковачев. “Отношенията със съседите на страната се влошиха в резултат на нежеланието да се поеме протегнатата ръка и да се загърбят порочните практики от тоталитарното комунистическо югославски минало като манипулиране на исторически факти за сметка на агресивно налагане на новосформирана македонска идентичност”.
“Остават и въпросителните пред геополитическия избор на страната. Македония не поддържа санкциите срещу руската федерация,…неясно остава отношението на Македония към кризата в Украйна”, добави той. “Македония заслужава прозрачно и отговорно управление, което да гарантира интегрирането на страната в ЕС и е недопустимо да стават заложници на политическото оцеляване на един или друт партиен лидер, който се опитва да се олицетвори със страната”.

 

Orban-Juncker

Орбан (вляво) и Юнкер имат сложни взаимоотношения. Снимка: Архив на Европейската комисия.

Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан играе все по-дръзко любимата си роля – на лошото момче на Европа. Сега той тества прага на търпението ѝ с два нови дразнителя – опит за дебат за връщане на смъртното наказание и фронтална атака срещу предложение за промени в имиграционната политика на ЕС.

Този път Орбан успя да си издейства най-строгото възможно предупреждение от Европейската комисия – че страната му може да остане без право на глас в ЕС съгласно неприлагания досега спрямо никоя държава-членка член 7 от Лисабонския договор.

Получи го късно вчера от първия заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс на нарочно заседание на Европейския парламент в Страсбург, което разгледа “положението в Унгария”.

“Ако унгарското правителство предприеме стъпки да върне смъртното наказание, нека подчертая,че Комисията е готова да използва веднага всички средства, които са ѝ на разположение, за да гарантира, че Унгария, както и всяка друга държава, спазва задълженията си по съюзното право и зачита ценностите на Съюза. Няма да се колебаем и за секунда в такъв случай”, каза Тимерманс.

Преди това той обясни за пореден път, това, което Комисията повтаря от две седмици: Хартата за основните права, която е част от Лисабонския договор и която Унгария е подписала, изрично забранява, който и да било да бъде осъждан на смърт и екзекутиран. Европейският съд за правата на човека е осъдил смъртното наказание като нарушение на човешките права. Премахването му е условие, което държавите трябва да изпълнят, за да се присъединят към ЕС.

“Връщането на смъртното наказание от държава-членка следователно ще доведе до прилагане на член 7 от договора на ЕС”, каза Тимерманс.

Той също обвини Орбан, че е включил “пристрастни и подвеждащи въпроси” съдържащи предразсъдъци спрямо имигрантите в обществено обсъждане, което провежда за евентуални промени в имиграционната си политика. Орбан нарече “граничещо с лудост” предложение на Европейската комисия имигрантите, които пристигат в южните страни на съюза са бъдат преразпределяни между останалите по национални квоти базиращи се на население, БВП, брой молби за убежище и безработица.

В друго предизвикателстно към основните актове на съюза той смята, че ЕС трябва да се откаже от обща политика за миграцията и убежището и да върне правомощията в тази област на държавите-членки. В крамолния въпросник той например пита унгарците: “Подкрепяте ли унгарското правителство да въведе по-строга политика за имиграцията за разликаот политиката, която налага Брюксел?” И също: “Миграцията се управлява зле от Брюксел. Смятате  ли, че това има връзка с ръста на тероризма?”

Орбан е осъден да изгуби, ако се опита да осъществи декларираните си намерения и по двете теми. Той със сигурност би подложил страната си на най-тежки санкции, защото нито смъртното наказание, нито миграцията са изцяло въпроси на национален суверенитет в ЕС. С влизането си в него всяка страна е приела да спазва общите правила по тези два въпроса. Орбан обаче поддържа говоренето по тях и то от трибуни, където ще го чуят във всички столици. Той настоява да превърне започнатия от него национален дебат в европейски, посягайки на табутата на Европа и на светая светих на политическата ѝ коректност. Ето как:

“Не смятаме, че политическата коректност ни носи кой знае какво”, каза той вчера на евродепутатите. “Ние, унгарците, искаме Европа да бъде континент на европейците и искаме Унгария да принадлежи на унгарците. Смятам, че всичко това е напълно съвместимо с европейските принципи и с идеите на отците-основатели на ЕС…В Унгария не можем да намерим място за всички тези имигранти, да си го кажем откровено, затова имиграцията е въпрос, който обсъждаме. Убеден съм, че предложението на Европейската комисия граничи с лудост…Лудост е да се каже: Няма такъв проблем, дайте да отворим вратите на Европа за всекиго…Трябва да преразгледаме сегашните правила и споразумения, така че страните-членки да имат право да защитават собствените си граници…Квотите ще поощрят повече имиграция, ще поощрят трафикантите на хора. Тези въпроси трябва да се обсъждат на национално равнище и вместо система на квоти, трябва всяка страна да реши за себе си – иска ли имигранти, или не. Ние имаме християнско управление и сме готови да приемем истинските бежанци, но не и тези, които не са всъщност бежанци, а търсят само по-добър живот…Други страни мислят друго яче, те искат да приемат имигранти. Уважаваме тяхното решение”.

Орбан отрече да провежда обществено допитване за смъртното наказание, но подчерта, че от Брюксел не могат да му указват за какво е позволено да говори с избирателите си, както и че правилата на ЕС, включително за смъртното наказание, не са дадени веднъж за винаги.

“Унгария не е подписвала споразумение за това какво можем и какво не можем да говорим и за какво да се допитваме до народа… Мисля, че всеки, който се опитва да ни каже за какво ние, унгарците, можем да говорим, нарушава договорите на ЕС… Не всички правила на ЕС са скрижали издялани в камък. Това са правила измислени от хората и променими от хората”, каза той по повод смъртното наказание.

Критиците на Орбан отбелязват, че цялото му поведение е с вътрешнополитически адресат – унгарските избиратели. Голямото мнозинство, с което спечели изборите през 2010 тодина и след това – през 2014 година постепенно изтънява, както и разликата в рейтингите между неговата партия “Фидес” и крайнодясната “Йобик”. С дебата за връщане на смъртното наказание той реагира на обществените настроения в страната си след жестоко убийство на млада продавачка в магизин за цигари в провинцията. С допитването за имиграцията – на  близо 3 000 косовари, потърсили убежище в Унгария.

За тези вътрешни проблеми той веднага намира външен виновник – Европа. “Ако не бяхме  принудени (от нея – б.а.) да променим правилата си, нямаше сега да имаме тези проблеми”, каза той на евродепутатите.

И в последното си шоу в Страсбург Орбан изигра коронната си роля – на непокорен национален лидер, който не се огъва пред “диктата” на Брюксел. Той провокира последния да му шътка, а после му се надсмива. Но тази игра е рискована и с голям залог – мястото на Унгария в ЕС. Не е тайна, че силни фигури в ЕС – председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц – не обичат Орбан. Той беше единствен освен британския премиер Дейвид Камерън да се противопостави на схемата за подялба на властта по върховете на ЕС след европейските избори от май 2014 година.

Навред в ЕС, включително и в България, има кандидати да наподобяват Орбан, но малцина могат да се похвалят с неговия електорален успех. Съперничи му само един друг популист от противоположния лагер – гръцкият министър-председател Алексис Ципрас, лидер на крайнолявата СИРИЗА.

Тактиката на Орбан в ЕС е да се превръща от обвиняем в обвинител, намирайки слабите места на съюза. Факт е, че той не успява да отсее икономическите имигранти от бежанците, които имат право на международна закрила. Факт е, че милиони кандидати за убежище остават в ЕС, години след като са получили отказ на молбите си. Факт са неуспехите в интеграцията, културните конфликти, терористичните нападения, страхът от тях – все реални проблеми на Европа, които сръчни популисти като Орбан умело експлоатират.

При това той не е в пълна изолация. Европейската народна партия, чийто член е “Фидес” се разграничи от него за смъртното наказание, но го подкрепи по всчики останали точки на пленарния дебат. Парламентарният ѝ лидер Манфред Вебер подчерта добрите макроикономически показатели на Унгария – растеж от 2,8% от БВП, безработица 7%, в сравнение с 11% преди.

Неуправляемият унгарец обаче е таралеж в гащите на европейските християндемократи. Той все повече се приближава да крайната десница и ги излага на сарказма на социалисти, либерали и зелени, че толерират “свой негодник” по партийна линия. В последните години за възстановяване на смъртното наказание публично е призовавала само една фигура, от която традиционните европейски партии се пазят като от прокажена – лидерката на крайнодесния Национален фронт във Франция Марин Льо Пен. Тя направи това след атентатите в Париж през януари. Срещу тази съпоставка най-силният аргумент на Вебер в защита на Орбан е да сочи “своите негодници” на другите партии в други държави-членки.

Дебатите за смъртното наказание и за миграцията са само последните две от дълъг списък предизвикателства, които Орбан отправи към Европа през последните си два от общо три мандата като министър-председател. Те включват посегателства върху независимостта на централната банка и на съдиите и върху свободата на медиите, за които Унгария стана обект на европейски процедури за нарушение през второто правителство на Орбан от 2010 до 2014 година.

Последваха сделките с Русия за разширяване на унгарската АЕЦ в Пакш и за “Южен поток”, които също разгневиха Брюксел. Орбан е редовен критик на европейските санкции срещу Русия, макар Унгария досега да не е посмяла да развали консесуса за тях в Съвета на министрите на ЕС. Той скандализира мнозина в Европа, с изявлението си, че изоставя либералната демокрация като “провален” модел и тръгва по пътя на Турция, Русия и Китай.

Член 7 от Договора на ЕС досега не е прилаган напълно към никоя от страните-членки. Съюзът заплаши с него Австрия през 2000 година, за да откаже покойния днес крайнодесен лидер Йорг Хайдер да стане министър-председател, след като партията му спечели общите избори. Хайдер се прочу с коментара си, че нацистите са били “почтени хора”.

Лишаването на държава от право на глас включва серия гласувания в Европейския съвет и Съвета на мистрите, които изискват общо съгласие както и одобрението на Европейския парламент. Не е абсолютно сигурно, че Брюксел би успял да накаже Орбан. Той може да намери съюзник в лицето на Камерън, който ще предоговаря отношенията на страната си с ЕС през тази и идната година. А и за да бъде открита процедурата по член 7, трябва първо унгарското  правителство да предприеме законодателни мерки, за да върне смъртното наказание – нещо, което Орбан едва ли ще си позволи. Той по-скоро ще настоява темата да не е табу за ЕС и той да я обсъжда. Това ще му позволява да стои в светлината на прожекторите и да печели точки – у дома и навън.

Брюксел обаче разполага с чувствителни  точки за натиск върху Унгария – както с лостовете на т.нар. Европейски семестър (цикъл на координация на бюджетните и икономически програми на държавите-членки), така и с еврофинансирането и с новия диалог за върховенството на закона, който също може да доведе до член 7.

Министърът на здравеопазването доктор Петър Москов смята, че не е толкова важно кой е имал привилегирован депозит в Корпоративна търговска банка (КТБ), а на кого тя е раздавала необезпечени кредити. Не е прав, ама никак.

Привилегированите депозити в КТБ са точно толкова важни колкото и лошите кредити, защото те са първата фаза на кражбата – набирането на средствата. Втората фаза е раздаването им на свързани фирми, за които е било ясно, че никога няма да ги върнат.

КТБ е огледало на глупостта и алчността на политическата ни класа (и не само на нея), която е поверила парите си на любимия на всички партии банкер. Оставям настрана въпроса за произхода на тези пари. Тя е огледало на безотговорността, с която в КТБ бяха вложени 48% от парите на държавните фирми у нас (виж Симеон Дянков “Кризата в Европа. Поглед отвътре”).

Тези глупост, алчност и безотговорност не са знаели партийни граници. Срещу тях не са били имунизирани дори титуловани икономисти и финансисти, архитекти на българския преход, които иначе прекрасно са разбирали какво е пирамида. Смятали са обаче, че могат да избегнат неизбежната съдба на вложителя в нея поради привилегията да са политици, а капиталът да е тяхна клиентела, очакваща законодателни услуги и протекции срещу непазарно надути лихвени проценти по влоговете.

Какво са те, ако не форма на подкуп? КТБ е христоматиен пример за модела “едната мие другата” (докато не се изпокарат). Показателно за зрелостта на демокрацията ни и скоростта на реформата в правосъдието ни е, че още нищо не знаем за тайните на тази банка. Те просто плачат за мисълта на Илия Бешков: “Тайната е мрачната утроба на всяко зло”.

Тази утроба трябва да бъде разпорена. Дори съдържанието ѝ да компрометира голяма част от политическата класа. Криенето на истината не увеличава доверието в партиите, в политиците и в държавата. Точно обратното. Добре е на днешната дата, 19 май, да си припомним до какво е водил пълният крах на доверието в тях. Не само по света, а тук, у нас.

Ако не се е повторило нито веднъж през последните 25 години, то е “по технически причини”, смята историкът на европейските преврати проф. Драгомир Драганов – българската армия има по-малко въоръжена жива сила от ловнорибарския съюз. От замитането на безобразия под българския килим обаче той така се е издул и така вони, че по него вече не може да се стъпва.

 

Европейският съюз възнамерява да изпробва възможностите да създаде обща отбрана, заявяват в заключителния документ от вчерашната си среща в Брюксел министрите на външните работи и отбраната. (Вж. т. 17.j)

Лисабонският договор допуска възможността държавите от ЕС да създадат обща отбрана, когато решат това с единодушие. То още отсъства заради продължаващото несъгласие на Великобритания и резерви на Франция.

Член 44 от договора обаче допуска, че при липса на общо съгласие само желаещите страни-членки могат да се интегрират в областта на отбраната по пътя на т.нар. “постянно структурирано сътрудничество”. Негов главен привърженик е Германия, където общата отбрана и бъдещата европейска армия са част от програмата на управляващите християндемократи на канцлера Ангела Меркел. Те виждат общата европейска отбрана като “европейски стълб на НАТО”.

Един от главните им мотиви е, че атлантическият алианс взема решенията си с консенсус и това дава на неевропейски държави като САЩ, Канада и Турция право на вето върху евентуални европейски решения в областта на отбраната. Пример за това бяха резервите на Турция, които забавиха включването на НАТО в операцията срещу режима на Муамар Кадафи в Либия през 2011 година. Тя започна като съвместна инициатива на няколко европейски държави водени от Великобритания и Франция.

Заключителният документ от вчерашния Съвет по външни работи “приветства изясняването и разбирането постигнати що се отнася до възможното използване на член 44 от Договора за функциониране на ЕС…Той окуражи и насърчи използването на свързаните възможности на Общата политика за сигурност и отбрана в тренировъчната дейност”.

Преведено от “дървения език” на европейската бюрокрация това означава, че държавите, които желаят да създадат обща отбрана, вероятно ще се опитат да тръгнат по нейния път, започвайки със съвместни учения. Общата отбрана обаче предполага повече – постоянно действащ щаб, обща военна доктрина и съвместни въоръжени сили. Не всичко това е постижимо в рамките на Лисабонския договор.

В заключенията се говори за нова европейска стратегия за сигурност на мястото на сегашната, която е изгубила актуалността си, защото е за последно осъвременявана преди Арабската пролет, т.нар. Ислямска държава, кризите в Украйна, Сирия и Ирак и бежанската вълна към южните граници на съюза.

Общата политика за сигурност и отбрана е главна тема на редовна среща на върха на EС насрочена за 25 и 26 юни.

Министрите също възложиха на ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини до края на тази година да им представи предложения за общи действия срещу т.нар. “хибридна война” водена от “държавни и недържавни” структури в “непосредственото и по-широкото съседство на ЕС” (Вж т. 5)

Предложенията трябва да включват “киберотбрана” (защита от хакери) и “стратегически комуникации” (противопоставяне на враждебна пропаганда) “както вътрешни така и външни”.