Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив May, 2015

Европейската комисия смята, че главният миграционен поток към България идва от … Косово.

Поне така изглежда от днешния ми диалог с една нейна говорителка.

Попитах я защо Брюксел не признава България за страна изправена пред “извънредно положение” с миграцията като Италия и Гърция.

Тя обясни, че косоварите, които влизат у нас от “Западните Балкани” са главно икономически имигранти. Те не отговарят на изискванията за получаване на убежище за разлика от бежанците от войни и от диктатури, нахлуващи в Италия и в Гърция през Средиземно и Егейско море.

Следователно косоварите, за разлика от сирийците и еритрейците, трябва да се връщат у дома, а не да се разселват в други държави от ЕС.

Не се сдържах и реагирах остро, нарушавайки не  само политическата коректност, но и добрия тон в пресзалата на Комисията. Моля за извинение.

Това обаче не променя факта: Брюксел не е в час, че (поне засега) България не граничи с Косово.

Той май е забравил и че предишната Комисия ни прати близо 6 милиона евро да посрещаме бежанците влизащи през българската граница с Турция.

И най-сетне тя не е в течение, че огромното мнозинство от тях (91,3%) са сирийци, а не косовари.

Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер май не е показвал на говорителската си служба онази схема на Балканите, дето Бойко Борисов му нарисува с химикалка и той си я тури в рамка. Там се виждат не само границите, а и тръбите.

Разбирам, че Европейският съюз е необятен и да го обхванеш с поглед е трудно.

Разбирам, че Комисията няма време да следи български медии. Тя е заета с Гърция и с Камерън. Пречи ѝ езиковата бариера (макар да има многобройна преводаческа служба и всекдиневни прегледи на печата от всички езици в ЕС).

Предполагам обаче, че поне чете справките от Евростат за миграцията, които сама разпространява между журналистите. Там пише колко мигранти от трети страни са влезли в България, откъде са влезли и от кои страни са дошли. Ето последната.

Толкова за Комисията. Сега две думи за българските власти, политици, медии, граждани и селяни.

Братя и сестри, не ни знаят къде се намираме. Не знаят какво ни се случва. И не им пука. Осем години, след като ни приеха.

Не знаят с кого граничим. Въпреки, че тази външна граница от Свиленград до Резово е и тяхна и им я пазим. И на всичкото отгоре не ни пускат в Шенген.

Когато в България незаконните влизания скочиха с 470% между през 2012 и 2013 година, не се сетиха за член 78 от нашия, общ, европейски договор, според който ни се полага помощ. Никой не попита България как се е оправяла.

Сетиха за него, чак когато Италия поиска, защото при нея нелегалните влизания скочиха със също впечатляващите 277% миналата година. Само че италианският БВП е 38,5 пъти по-голям от българския и италианците са над осем пъти повече от българите.

И продължават да твърдят, че така е справедливо. Не отстъпват и йота от опорната си точка.

Защото Италия е държава-основателка на съюя. Третата най-голяма икономика в еврозоната. Една от четирите държави-членки с най-много гласове в Съвета на ЕС в Европейския съвет (29). Тя е от по-равните между равните.

От друга страна, когато България трябваше да поиска задействане на член 78, правителството ѝ беше заето да излъже Комисията как да вкара на европейска територия “Южен поток”.

Не знам какво е ставало в закритите заседания на европейските институции, но ми се струва, че българските представители там много са си мълчали или малко са внимавали, когато се е говорило за миграцията и убежището.

Евродепутатът Светослав Малинов е прав, че икономическата криза ще отмине, безработицата ще намалее, но бежанският проблем ще остане дълго и може би ще се разраства.

Той вече не е екзотика и не го дават само по телевизията. Той е сред проблемите на България и заслужава друго отношение и от гражданите, и от властите ѝ.

Иначе, колкото по-дълго продължава досегашното отношение, толкова по-често крайният продукт на европейската ни политика ще е: една студена вода.

Вчера Европейската комисия предложи да прати на България още нелегални имигранти, вместо да разпредели част от нейните в други страни на ЕС. Този вид солидарност според Брюксел засега заслужават само Италия и Гърция. България, Румъния, Малта са в графите “друг път” и “ще видим”.

София мълчи. Единствената новина, която гърми там е Гърмен.

Миграционната криза заедно с икономическата и украинската са трите най-големи заглавия в Европа. В България обаче не са. Никое от тях не може да се мери с кмета на едната от двете Загори (не ми пука на коя), който ръсел улиците със захар.

Мълчат правителство и парламент. Мълчат партиите. Мълчат гражданите. Мълчат селяните. Мълчат – о, небеса! – и патриотите дори – управляващи и опозиционни. Няма го Сидеров. Да се озъби на тирана от Брюксел. На колонизатора. Да го нахока като френска дипломатка. Да го замери с винена тапа като белгийски келнер.

Една Илиана Йотова отсрами България, реагирайки на най-важната европейска новина вчера. Тя приветства в туитър предложението на Комисията.

“Европейската комисия предлага схема, която значително ще облекчи България от бежанския натиск по нашите граници”, написа Йотова. А тук е по-обстойната ѝ аргументация.

Честно казано, не разбирам ентусиазма на евродепутатката от БСП. Според мене той е прибързан и необоснован.

Предложението на Комисията е несправедливо към страната ни и може да създаде лош прецедент. Единствената надежда е, че то още е само предложение, към което ред държави имат резерви и е възможно да не събере необходимото квалифицирано мнозинсто в Съвета на министрите.

Комисията се позовава на член 78 алинея 3 от Договора на ЕС. Той постановява, че “ако една или повече държави-членки бъдат изправени пред извънредна ситуация характеризираща се с внезапно навлизане на граждани на трети страни, Съветът по предложение на Комисията може да приеме временни мерки в полза на засегнатата (засегнатите) държава (държави)”.

Комисията е преценила, че пред “извънредна ситуация” са изправени само Италия и Гърция и предлага следните временни мерки: през следващите две години всички останали 26 държави-членки да приемат общо 40 000 нелегални имигранти от тях,отговарящи на изискванията за получаване на международна закрила.

Разпределението става по квоти (макар Брюксел да възразява срещу този термин), които се изчисляват на базата на четири показателя: население на приемащата страна, брутен вътрешен продукт (БВП), удовлетворени молби за предоставяне на международна закрила на 1 милион население и безработица. Първите два показателеля имат по 40% тежест при изчисляването на квотата, а вторите два – по 10%.

Тази схема отрежда на България да приеме 1,43% от общото число преразпределени нелегални имигранти или 343 от Италия и 229 от Гърция – общо 572. Освен тях, ако иска, България може да приеме и 216 бежанци, които се намират по лагери в страни извън ЕС и за които Върховният комисариат на ООН по бежанците е преценил, че заслужават международна закрила. С тях стават общо 788.

Схемата е несправедлива и опасна, защото разрешава произвол от страна на неизбраната пряко нито от българския, нито от който и да е европейски избирател Комисия.

Тя посочва четири количествено измерими критерия за преразпределение на мигрантите между държавите членки, но нито един – за това кои страни заслужават солидарността предвидена от цитирания член 78. Това е нейна напълно субективна преценка и след това е въпрос на пазарлък в Съвета на министрите. Това е  пример за решение, което руши доверието в Европа и храни евроскептицизма.

Комисията-слънце седи в Брюксел и сочи с пръст: тези са достойни за солидарност, тези не са, а за онези ще видим.

Ето как комисарят по миграцията и убежището Димитрис Аврамопулос обясни вчера положението: “Защо само Италия и Гърция? Защото сега те са под най-голям натиск. Този механизъм, ако трябва, ще бъде приложен към всяка друга страна-членка…Какво е внезапен наплив, ще се определя страна по страна… Днес говорим за криза в Средиземноморието. Може би след това ще имаме проблем в Черно море, където България и Румъния може да бъдат изправени пред същия проблем… Ако е необходимо, механизмът ще бъде задействан и за тази част на Европа”. 

Комисията не твърди това без аргументи. Миналата година бежанците към Италия през Средиземно море са се увеличили с 277%, а към Гърция – със 153%. Двете държави, които са в трудна бюджетна ситуация и с висока безработица, приютяват съответно 60% и 19% от всички незаконно пристигнали в ЕС. Години наред никой не откликваше на техните молби за солидарност.

В същото време нелегалната имиграция  към България е намаляла с 48% –  от  11 500 души през 2013 година до малко над 6 000 през 2014. Щом кривата е надолу, ситуацията не е “извънредна” по смисъла на член 78, смята Брюксел. Но има ли право той да тълкува доста неясния текст на Договора?

Любопитно в предложението на Комисията е, че показателите, които служат за преразпределяне на бежанците, не важат при преценката кои държави се нуждаят от солидарност. Какво щеше да излезе, ако важаха?

Да сравним например България, Гърция и Италия по население. България – 7,2 милиона, Гърция – 10,9 милиона, Италия – 60,8 милиона. По население България е 8,4 пъти по-малка от Италия и 1,5 пъти по-малка от Гърция.

За 2014 година трите страни са отговорили положително на молби за убежище както следва: България – 7020, Гърция – 3 850 и Италия – 20 630. Оттук удовлетворените молби на 1 милион население са: в България – 975, в Г ърция – 353, в Италия –  339. Тоест на милион население България миналата година е предоставила закрила на 2,76 пъти повече мигранти отколкото Гърция и на 2,87 пъти повече отколкото Италия. За повече подробности виж тук.

Сега да сравним трите страни по БВП. В абсолютна стойност през 2014 година за България той е 42 милиарда евро, за Гърция – 179 милиарда евро и за Италия 1 616 милиарда евро. Това значи, че в абсолютна стойност българският БВП е 4,3 пъти по-малък от гръцкия и 38,5 пъти по-малък от италианския.

Да сравним трите държави и по БВП на глава от населението. На българин се падат 5 800 евро или 45% от средния за ЕС за 2014 година; на грък – 16 300 евро или 73% от средния за ЕС и на италианец – 26 600 евро или 99% от средния за ЕС. Следователно по БВП на човек България е 2,8 пъти по-бедна от Гърция и 4,6 пъти по-бедна от Италия.  Справки тук и тук.

Какво излиза? В пъти по-малката и по-бедна България приема в пъти повече бежанци. Нейното положение при това не се признава за извънредно за разлика от това на Гърция и Италия. И за капак искат да пази външната граница на ЕС и не я пускат в Шенген.

Това Аврамопулос вчера нарече “справедливо разпределение” и “политика почиваща на честни и измерими критерии”. Никой от София не му възрази.

Днес попитах говорителката му Наташа Берто има ли количествен праг, над който Комисията смята миграционната обстановка в държава-членка “извънредна” и тя ми обясни следното: “Не сме поставили специфичен праг, но … увеличение от 277% на годишна база в Италия и 153% на годишна база в Гърция при продължаваща тенденция за нас е очевидно извънредно положение, с която страните от предната линия, в този случай Италия и Гърция, не бива да бъдат принуждавани да се справят сами. Това е въпрос на европейска солидарност. Вашето позоваване на българския БВП не е пряко свързано с извънредното положение, а по скоро с критериите” (за преразпределяне – б.а.).

Едва ли някой би отрекъл, че Гърция и Италия се нуждаят от солидарност. Но защо България не я заслужава? Защото в така предложения механизъм е оставено твърде много място за политическа целесъобразност и субективизъм.

Тук ще си позволя някои предположения. Инициативата за механизма и за съпътстващите го мерки спрямо миграцията дойде от италианския премиер Матео Ренци.

При малката разлика между десницата и левицата в европейските избори през май 2014 година подкрепата на социалдемократа Ренци беше решителна  държавните и правителствените ръководители от ЕС да номинират християндемократа Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия.

Партията на европейските социалисти, сред чиито евродепутати съпартийците на Ренци са най-много, също подкрепи Юнкер, а партийната другарка на Ренци Федерика Могерини, негов външен министър, стана заместничка на Юнкер и шефка на европейската дипломация.

На гърка Аврамопулос пък се падна точно досието за миграцията и убежището, в което страната му има голям, чисто национален интерес.

Излиза, че бежанската криза е поверена в ръцете на две от най-засегнатите от нея държави-членки и те я борят според разбиранията си под благосклонния поглед на Юнкер и целия Колегиум на комисарите.

Пита се: европейско ли ще бъде такова решение? Пита се и защо на социалистката Йотова приветства предложената схема? От партийна солидарност с Ренци и Могерини, или заради българския интерес?

Схемата не е измислена вчера. Преместването на бежанци се обсъжда от април – първо на Съвместен съвет на вътрешните и външните министри в Люксемург, сетне на среща на върха на ЕС в Брюксел (от която българският премиер Бойко Борисов си тръгна по-рано). Там са били уговаряни детайлите. Комисията не прави нищо изцяло на своя глава без консултация с националните столици.

София или не е обърнала достатъчно внимание, или е била изолирана. Това не е непоправимо. Правителството може да се бори за промяна на предложението, за което трябва да събира аргументи и съюзници. Такива има. Срещу него вече имаше открити възражения от Полша, Испания, Великобритания и Унгария.

Целта трябва да е България да бъде призната за “държава от предната линия”, която има право да се възползва от механизма за споделяне на миграционната тежест.  В противен случай трябва да покажем, че можем да казваме “не”. Ако трябва – и по други важни решения, особено ако изискват единодушие в Съвета на министрите.

Dombovskis taxes May 2016

Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. Снимка Европейска комисия.

Европейската комисия се готви да предложи голяма стъпка към хармонизиране на данъчното облагане на корпорациите в ЕС, срещу която България досега е била против.

Комисията възнамерява да поднови предложение от 2011 година за единна консолидирана корпоративна данъчна основа, т.е. облагаемата част от приходите на транснационалните компании да се изчислява по един и същ начин във всички държави членки, съобщи днес заместник-председателят ѝ Валдис Домбровскис.

Сега данъчната основа се формира по 28 различни начина и това позволява на международния бизнес да отчита печалбите от клоновете си в цяла Европа в тази нейна страна, която му позволи максимално да свие размера на облагаемия доход, т.е. данъчната основа.

Люксембург заедно и още 23 държави членки имат правни режими, които предвиждат такива преференции, за да привличат големи международни инвеститори.

При лишенията, които кризата наложи на европейците, тези режими станаха обект на яростна политическа атака, чиято главна цел се оказа председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер. До 2013 година той 19 години беше министър-председател на Люксембург и един от лидерите създали финансовата архитектура на Европа.

Атаката започна от публикация за данъчните практики на Люксембург в сайта на Международния консорциум за разследваща журналистика през ноември 2014 година. Тя беше подета най-активно от зелените в Европейския парламент. Юнкер върна топката, като обеща, че ще поиска от всички държави в ЕС да се откажат от своите преференциални данъчни режими, за които обвиняват само него и Люксембург.

Целта на единната консолидирана корпоративна данъчна основа е да попречи на транснационалните корпорации да търсят убежища от фиска, т.е. да прибягват към т.нар. аресивно данъчно планиране в тих сговор на различнинационални власти.

Съзнавайки, че налагането ѝ ще предизвика реакции от правителства, на които вземат инструмент за конкурентоспособност, предишната Комисия на Жозе Мануел Барозу предложи тя да  бъде свободно избираема.

Това означаваше, че ако желаят, транационалните дружества от рода на “Кока кола” или “ИКЕА” ще събират всички приходи от различните си филиали, после ще вадят от тях всички разходи и получената разлика по специална формула ще се разпределят за облагане между различните страни на дейност. Разпределението ще е възоснова на активите, работната сила и продажбите на фирмата в съответните страни. Те ще я облагат съгласно своите данъчни ставки.

Теоретично това би могло да облагодетелства страни с ниски корпоративни данъчни ставки, защото те са стимул международният бизнес да съсредоточи в тях повече активи и работна сила, за да се възползва от по-ниско облагане на по-голяма част от печалбата му. Но данъчнните ставки са само един фактор при вземане на инвестицинно решение. За него от основно значение е размерът на пазара и оттук – размерът на потенциалните продажби като фактор за преразпределяне на облагаемата печалба.

Сега обаче Комисията обмисля да предложи задължителна единната консолидирана данъчна основа, за да върне връзката между облагането и мястото, където компанията прави бизнес, каза Домбровскис.

“Ще преценим дали дороволността е достатъчна и ще обсъдим задължителен подход”, каза той. Днес Комисията само е обсъдила въпроса по принцип, а на 17 юни ще предложат план да действие, съобщи заместник-председателят ѝ.

“Ще видим дали ще е промяна на сегашното предложение или ще има ново предложение. При всчики случаи обаче ще има съществено обновяване”, каза той.

Домбровскис поясни, че Комисията ще предложи праг за оборота, над който трябва се намират компаниите, които подлежат на единна консолидирана корпоративна данъчна основа.

Той коментира, че в предложението си Комисията възнамерява да съчетае “амбициозен и реалистичен подход”, защото, за да бъде прието, то изисква единодушие в Съвета на минстрите.

Предишното предложение не можа да “излети”, защото единодушие нямаше. България и Ирландия, държавите с едни от най-ниските корпоративни данъчни ставки в ЕС се противопоставиха.

Тогавашият български финансов министър Симеон Дянков изтъкна като основен мотив, че уеднаквяването на данъчната основа би било само първа стъпка на Брюксел да прокара по-късно и хармонизирани данъчни ставки, които биха лишили българската икономика от основно конкурентно предимство.

За това обаче отдавна настоява Франция, чийто икономически растеж не може да се измъкне от маразма. Според френските правителства той се дължи на високото облагане, отразяващо се отрицателно на конкурентоспособността. То пък е свързано с хроничното несъответсвие на бюджетния дефицит и дълг на страната на европейските правила да финасова стабилност.

“Необходимо е да преразгледаме основно законите за корпоративното данъчно облагане в ЕС, за да постигнем по-справедливо данъчно облагане и намаляване на разпокъсаността на единния пазар”, заяви днес еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси, френски социалист.

Френската гледна точка е, че когато някои в Европа не могат да понижат данъчната си тежест, останалите трябва да я повишат, за да не ги конкурират нелоялно. Това е разбиране, което не само България не споделя.

 

Georgieva 2016 EU budget

Кристалина Георгиева, заместник-председател на Комисията, представя проекта за бюджет на ЕС за 2016 година. Снимка Европейска комисия

Европа се готви идната година да живее сред кризи и заплахи. Очакванията породени от предишната са отразени в проекта за бюджет на ЕС през 2016-а, който представи днес Европейската комисия.

В него с най-голямо относително увеличение (+28,5%) на 9,5 милиарда евро са предложените разходи за общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС. Това са парите, с които той трябва да реагира на международни кризи като тези в Украйна,  Близкия изток, Средиземноморието.

Бюджетът за 2016 година подкрепя икономическото възстановяване чрез инвестиции за растеж и нови работни места и помага за справяне с външните предизвикателства, например миграцията. Отговaряме на най-неотложните нужди на Европа и се стремим към най-добрите възможни резултати“, каза заместник-председателката на Комисията по бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева.

За политиките на съседство и за сътрудничесто и развитие, които са част от общата външна политика и са насочени към бившето съветско  пространство и към третия свят, Комисията предлага парите да се увеличат съответно с по 2,1 милиарда евро (+ 34 %) и 2,7 милиарда евро (+ 27 %).

Европейският бюджет, който винаги е предмет на труден  пазарлък между държавите членки и между тях и Европейския парламент, рядко е познавал такива ръстове.

За сравнение парите за икономическо възстановяване се увеличават с 11,4%, а кохезионните средства (т.е. фондовете за социално и икономическо сближаване между бедните и богатите държави-членки) намаляват с 4%. Тези две пера са в един общ раздел – “Интелигентен и приобщаващ растеж” – средствата в който намаляват с 0,4% на годишна база. Парите за земеделие също намаляват с 0,2% за същия период.

Затова пък разходите за вътрешна сигурност и управление на миграцията и убежището се увеличават със 17,1%. Утроява се бюджетът на операциите на европейската гранична агенция “Фронтекс” в Средиземно и Егейско море от досега предвидените 22,5 милиона евро на 67,5 милиона евро. Предвидени са 833 милиона евро за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“, двата основни източника на финансиране за политиката на ЕС в областите на миграцията и на сигурността.

Тези разходи обаче не променят съществено цялостната структура на европейския бюджет. В нея се запазва значително преобладаващият относителен дял (над 80%) на разходите за икономика, социално и икономическо сближаване и селско стопанство.

Като цяло бюджетът на ЕС за догодина предвижда 153,5 милиарда евро като поети задължения (5,2% по-малко от 2015 година) и 143,5 милиарда евро като плащания (1,6% повече от 2015 година). Задължения включват финансирането, което може да бъде одобрено в договорите през дадена година, а плащанията са действително изплащаните средства.

Почти половината от плащанията, 66,58 милиарда евро, са насочени към икономическото възстановяване от кризата. Те са предназначени за стимулиране на растежа, заетостта и конкурентоспособността. За земеделски субсидии и за развитие на селските райони са предвидени общо 55,9 милиарда евро, от които преките плащания за фермерите са 42,86 милиарда евро.

За повече подробости виж тук.

 

 

IMG_4367

Сградата, която КТБ беше наела за свое представителство в Брюксел, се дава под наем. Снимка jelev.info

Сградата, в която беше представителството на Корпоративна търговска банка (КТБ) в Брюксел, се дава под наем. Банката го е опразнила в края на миналата година.

БНБ постави КТБ под особен надзор на 20 юни 2014 година, а ѝ отне лиценза на 6 ноември 2014 година. През април съдът обяви последната дата като дата на фалита на КТБ.

Сградата на бул. “Сен Мишел” №15 се намира в една от сравнително скъпите части на Брюксел- Етербеек – жилищен район, където има също дипломатически и фирмени представителства. До къщата на КТБ е посолството на Чили.

Собственост на белгийски частни лица, сградата е била пригодена отдавна за офис нужди. В нея някога е имало посолство, банка, обменно бюро, кореспондентско бюро на Нова българска медийна група (НБМГ), офис на Съюза за координация при пренос на електричество – асоциация на операторите на преносни мрежи в Европа, а от януари 2014 година – представителство на КТБ.

По това време още президентът на КТБ Цветан Василев отричаше да е финансирал медии и по-специално медиите на НБМГ. После обаче КТБ се настани точно в бившето бюро на Пеевски-Кръстева. Те го закриха на 31 декември 2012 година.

Предметът на дейност на представителството на КТБ обхваше финансови услуги и представителство на чуждестранни банки, но не включваше собствено банкови дейности.

Къщата има пет етажа офиси с обща площ 563 квадратни метра и подземие от 114 квадратни метра, където има укрепен банков сейф с всички необходими средства за сигурност. Система за сигурност има и на партерния етаж, където на времето се е помещавало обменно бюро. Сградата разполага с вътрешен асансьор, собствен сървър и седем места за паркиране.

Брюксел минава за европейска столица с конкурентоспособни цени и наеми на офисите. Проучвания публикувани в интернет показват, че наемът на офис в района на представителството на КТБ е между 250 евро и 285 евро на квадратен метър за година. Според наше проучване банката вероятно е плащала по-изгоден наем.

Не можем да цитираме наема, с който сградата се предлага в момента, поради несъгласие на собствениците и посредническата фирма. Цената остава поверителна между нея и клиента.