Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив April, 2015

Juncker i Tsipras

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (вдясно) се опитва да вкара гръцкия министър-председател Алексис Ципрас в правия път с добро. Снимка Европейска комисия

Възможно е до края на месеца на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас да се наложи да избира – да плаща дълга на страната си или заплати и пенсии. За двете едновременно пари май няма да има.

Тогава избирателите му ще осъзнаят своя нов избор: орязани или никакви заплати и пенсии. Гърците са разумни хора и изборът им ще е очевиден – за правителство, което все пак плаща някакви заплати и пенсии.

Такова може да бъде само правителство, радващото се на доверието на международните кредитори и на произтичащата от него финансова подкрепа. Правителството на Ципрас засега не може да се похвали с това.

Струва ми се, че стратегията на Европа не е да изхвърли Гърция от Еврозоната, а да накара гърците да изхвърлят Ципрас. Ако все пак не могат без него, Еврозоната ще може и без тях.

На Балканите обаче всичко се учи по трудния начин. Това се отнася и за България.

Ако на Балканите бяха построени толкова газопроводи и нефтопроводи, колкото бяха чертани пред последните 25 години, щяхме да сме цъфнали и вързали. Затова винаги ме напушва на смях, когато някой почне да чертае нови трасета и да обяснява как щели да ни заобиколят.

Това винаги ми припомня за Иван Вазов, за Ганковото кафене, за картата на света и за геополитиката на Мичо Бейзадето. Както и за Иванчо Йотата (“за народа загуба велика”), когато нарисуваната тръба не минава по правилния маршрут.

Тази дописка е предимно за хора в и над средна възраст, които са чели “Под игото” и “Чичовци”. Другите ще трябва да отворят Уикипедия.

Та българският геополитически дебат често е размахване на ръце пред географска карта при оскъдица на собствени ресурси – природни и финансови. Общо взето – състезание между рисунки.

Драмата след вчерашната рисунка в Будапеща е, че неродената тръба ни заобикаля. Тя минава през Турция, Гърция, Бившата югославска република Македония, Сърбия и стига до Унгария.

Следва, разбира се, търсенето на виновни за историческия провал. Такива за българина не е никакъв проблем да намери. Това са другите българи, с които той не е съгласен.

Всички досегашни рисунки на тръби и реактори ни уважаваха – и “Бургас-Александруполис”, и “Белене”, и “Седми реактор”, и “Набуко”, и “Южен поток”. Всичките бяха в България. И  какво от това?

Рисунките са едно, а токът, газът, нефтът и мирният атом – съвсем друго.

Да построиш газопровод е скъпо нещо. Това е работа за хора с пари. Хората с пари най-много от всичко обичат парите. Т.е. като похарчат пари за нещо,те очакват да получат пари прим (това го пиша нарочно за марксистите и за гробокопачите на неолибералния консенсус).

Така подхождат хората с пари и към газопроводите. Рисунките са едно, а капиталовлоенията – друго. Те трябва да се връщат с печалба.

Затова рисунката “Южен поток” не стана газопровод. Тя нямаше да носи печалба. По няколко причини. Отпадна големият краен потребител в края на нарисуваната тръба – Италия. Нейната годишна консумация на газ е колкото на всички останали по трасето. Рублата изгуби почти половината от стойността си спрямо долара, което много оскъпи проекта в рубли при намаляващи изгледи за възвращаемост. Цените на шистовия газ (средно три до четири пъти по ниски от тези на руския газ в Европа) и увеличаващите се възможности за износа му от САЩ също подкопаха перспективите за въвзращаемост.

Единственият голям потребител по трасето на “Турски поток” е Турция. Но тя вече има “Син поток” и не може да поеме повече от 15 милиарда кубически метра годишно. Дори да ги удвои, кой ще попълни разликата до 63 милиарда кубически метра, които се превдиждаха първо за “Южен поток”, а сега – за “Турски”? Останалите участнички от будапещенската среща са миманс, който не може да докара и годишната консумация на миманса от “Южен поток” без Италия.

Да не говорим, че Турция ще получава газ и от Азербайджан, а не е изключено – и от Иран, след като сделката за ядрената му програма и вдиганего на санкциите се оформя. На тази рисунка изглежда, че с “Турски поток”  “Газпром” се е набутал в най-голямата конкуренция само и само от антипатии към новата власт в Киев.

Някой трябва да купува този газ, за да се връщат инвестициите в тръбите.Това не става със заобикаляне на потенциалните потребители, които не са ни симпатични.

Русия не заобиколи България, защото имаше проблем с нея. Тя имаше проблем с европейските правила в енергетиката, т.нар. Трети енергиен пакет, които все пак победиха българската корупция. Сега Русия пробва дали може да ги заобиколи през Гърция. Рисунката е нова, но проблемът е същият.

Дори обаче Гърция (за разлика от България) да се опита да заобиколи Трети енергиен пакет, над нея ще виси непрекъснато заплахата от правна процедура от страна на Европейския съюз (свръх всички други проблеми, които Атина си има с партньорите в Еврозоната). При такава “правна сигурност”, коя банка ще кредитира търговията по този газопровод?

Хората с парите, дето плащат тръбите и газа, не рисуват. Те смятат. И не се поддават на симпатии и антипатии – нито към Путин, нито към Юнкер.  Те живеят в света на сметките, а ние – в света на рисунките.

 

 

В предния постинг публикуван и в  Клуб Z предложих България да използва преговорите на Сърбия за членство в ЕС, за да ѝ окаже натиск да върне банкера Цветан Василев на българското правосъдие, което твърди, че го издирва.

Идеята вече поражда недоволство. Един читател ми пише: “Импулсивните хрумвания се нуждаят от известно обмисляне, преди да бъдат описани. Ако в случая е търсен провокативен елемент, резултатът е “Седи, седи… на магарето чуш казва” и някаква екзотика с елемент на безсилие”.

Вижда се, че анонимният коментатор, подписал се като “моля?”, не е съгласен. Не се виждат обаче аргументите му/ѝ.

Не е новина, че не всички у нас искат Василев да се върне и да се разприказва. В симбиоза с неговата банка, като част от политико-финансово-медийния ѝ модел, живяха поне три правителства. На яслата на КТБ бяха дълъг списък политици и медии. Разбираемо е, че предложенията как да си го върнем, дори да са “екзотични” и “безсилни”, изнервят.

Тук изключвам “моля?”, защто не знам кой/коя е. Може да е безкористен (-тна) коментатор (-ка), радетел (-ка) за правдата. Но разбирам причините за анонимността му/ѝ.

Всичко това ми подсказва, че освен криза КТБ е и възможност.

Тя е такава първо  като лакмус за това кой кой е в България. Искаш ли, или не искаш да се разбере истината за КТБ, е добър пробен камък.

На второ място разкриването на тази истина може да предизвика здравословен трус, като покаже какво се крие зад декорите, костюмите и играта на българската политическа сцена.

Може да се окаже, че тук е шансът за нашата операция “Чисти ръце”, която да изрине онова, дето пречи на България да се развива нормално.

Правят впечатление опити да се канализира недоволството от КТБ изключително в социално-битова посока: как да обезщетим загубилите парите си.

Това пък води до противопоставянето им на останалите, които трябва да се бръкнат, за да платят загубата. И дебатът се отклонява от главното – какво е ставало в тази банка? И как да не го позволим оттук нататък?

Всъщност и едните, и другите са измамени. Общият им интерес е да се разкрие докрай как е работил прословутият модел “#КОЙ”, с чие участие и за кого е работил.

Това ще е истинският катарзис. И всички средства да се стигне до него са добри.

Защо да не допуснем, че вместо да разкаже тайните си на българското правосъдие, Василев вече е ги е разказал на сръбското разузнаване и вместо България да извива ръцете на Сърбия в преговорите ѝ за членство в ЕС, да стане обратното.

“Тайната е мрачната утроба на всяко зло”, е казал  Илия Бешков. Особено банковата тайна, бих добавил аз.

Ако прокуратурата досега нe успява да върне президента на КТБ Цветан Василев от Сърбия, правителството има неизползвани средства за натиск върху властите в Белград за това – преговорите на Сърбия за членство в Европейския съюз.

На западната ни съседка предстои да отвори и да затвори 35-те глави на присъединителните преговори. За затварянето на всяка глава е необходимо единодушно решение на всички 28 държави-членки. Дори само една да се противопостави, процесът е блокиран.

България може да блокира сръбските преговори, мотивирайки се, че Белград позволява на заподозрян в тежко престъпление да се крие от правосъдието. Наистина, това е двустранен въпрос, но за да влезе една държава в ЕС, трябва преди това да е решила всичките си двустранни въпроси с неговите членки.

Държавите от бивша Югославия, наричани днес “страни от Западните Балкани”, напредваха стъпка по стъпка в европейската си интеграция, предавайки на правосъдието заподозрени в престъпления. Сътрудничеството с Хагския трибунал за бивша Югославия беше условие те да изкачват стъпалата в предприсъединителния процес.

Сърбия има такъв опит. За да получи статут на държава-кандидатка през 2009 година, тя трябваше година по-рано да арестува укриващите се на нейна територия от трибунала ген. Ратко Младич, военен командир на босненските сърби и Горан Хаджич, лидер на сръбското малцинство в Хърватия.

Пред 2005 година ЕС отложи началото на преговорите с Хърватия, докато тя не предаде на Хагския трибунал генерал Анте Готовина, командващия на операция “Буря” , с която Загреб  си върна населената предимно със сърби област Краина през лятото на 1995 година. Не след дълго той беше арестуван и предаден. Съдът оправда Готовина заедно с колегата му генерал Младен Маркач през 2012 година.

Едва приел Хърватия през юли 2013 година, ЕС заплаши да ѝ спре еврофинансирането, заради закон, който изключваше от обсега на европейската заповед за арест Йосип Перкович, бивш висш функционер в югославската служба за сигурност УДБА. Германия издирваше Перкович по обвинение за съучастие в убийството на хърватския дисидент Стиепан Джурекович близо до Мюнхен през 1983 година. Хърватия предаде Перкович на германското правосъдие през януари 2014 година.

Последният доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия към членство в ЕС говори за “значителни предизвикателства” пред съдебната ѝ система що се отнася до “независимостта, безпристрастността, отчетността и ефекивността”. Виж документа (стр. 11) тук.

Опитът на Хърватия и Словения,  които вече са част от ЕС, показва, че преговорите на Сърбия ще отнемат поне още пет години. Но ако някоя държава членка реши, те могат да се удължат неопределено – както чакането на Бившата югославска република Македония за дата за начало на преговори.

Накратко, България има в ръцете си потенциално мощен лост за влияние върху Сърбия. Отношенията ни са на държава членка и държава кандидатка. Да си споминм как ЕС използва тези отношения да принуди страната ни да затвори четири от шестте ядрени реактора в АЕЦ Козлодуй. Основна роля за това изиграха анти-ядрените държави в ЕС – Австрия и Гърция.

Българските власти изглежда се колебаят да използват отношението членка-кандидатка за нещо далече по-малко. Това поражда въпроса дали наистина искат да върнат Василев в София, или предпочитат той да си стои в Белград и да дава загадъчни интервюта.

IMG_3668[1]

Станишев при Слави Трифонов. Обяснява за двойните стандарти на Европа, която не ни пускала в Шенген, макар да сме покривали всички изисквания. За две и половина години начело на ПЕС това момче усвои най-гнусния табиет на европейските политици – когато дойде в Брюксел е голям проевропеец, когато се върне у дома, оправдава собствените си провали с Европа. Тя ни дискриминирала.

Истината е, че Станишев е един от политиците с най-голям принос да не ни пускат в Шенген. Например с предложението Пеевски да оглави ДАНС, с хакването на архива на МВР (операция “Червеи”) провеждана при правителството на подкрепяния от него Орешарски, с опитите за ганьовско хитруване за “Южен поток”.

Ако сте германец, французин или холандец, ще си дадете ли ключа от границата на държава просмукана от мафия? И то точно сега? Ще ги дадете ли на този, чиито избиратели искат обратно при Путин, защото европейците са “фашисти и световни терористи”? Чиито партийни другари ходят на гости на Башар Асад и развиват българо-сирийската дружба? Прави са да не ни пускат. И дълго още ще са прави при скоростта на съдебната и другите реформи. И при дълбочината им.

Станишев, който е един от най-виновните за недоверието към България, при когото имахме най-жигосващия мониторингов доклад (юли 2008 г.), при когото ни спряха над 500 млн. евро еврофинансиране заради корупция, сега се загрижил, че не сме в Шенген. През оная работа му е дали ще влезем. Лъска си имиджа. С неподражаемо комунистическо дебелоочие. Чалгаджийска политика, в чалгаджийско предаване. Примитивен гьонсуратски пиар. Колко ли е платила Моника за него?

Ако Европа пусне сега България в Шенген, тя ще наради българската мафия. Тези, които сглобиха модела “КОЙ”, които се опитаха да овладеят и службите, които окрадоха КТБ, са на свобода. Руските връзки, хибридните агитатори, пропагандисти и организатори, петоколонниците си пият водката и правят сметки за нов бизнес, когато Европа вече и паспортите им няма да проверява на границата.

Дори да приемем, че Европа е лицемерна като не пуска България в Шенген, тя ще е дваж по-лицемерна, ако отстъпи от стандартите си, които досега толкова упорито отстояваше. Ако ни пусне в зоната без паспортен контрол, значи ни има пълно доверие. Тогава е логично веднага да отмени и наблюдението върху българското правосъдие и вътрешни работи. Някой очаква ли сериозно това?

За да влезе България в Шенген, е нужно единодушно решение от вътрешните министри на страните в зоната. То би означавало, че те ще отворят свои полицейски бази данни за България, т.е. ще пуснат “червеите” в своите тайни. Някой наистина ли вярва, че кукувица им е изпила ума? Някой връзва ли се на лакърдиите, че ще ни вкарат в Шенген “по втория начин” – с агитация и с връзки?

Тази кампания е обречена на провал. Истинската ѝ цел цел не е да вкара страната ни в Шенген, а да изкара политическия корабокрушенец Станишев от осемнадесетата глуха, в която го набутаха собствените му авантюри и алчността на съпругата му. Тази кампания цели да накичи печалния му образ с “национална кауза” и да размие отговорността му за провалите ѝ досега, да го върне в играта, от която избирателят заслужено го изхвърли.

Необяснимо за здравия разум е защо управляващата коалиция позволява на червения несретник да ѝ се прилепи със селендурски хитрини. Управляващите не усещат ли, че Моника ги води за носа? Реформатори клети. Това, което избирателят очаква от тях е да потърсят на Станишев отговорност за всички безобразия през управлението на Орешарски. Вмясто това те се прегръщат с него по Брюксел, замитат миналото под килима. В името на клета майка България. Ама много е издут вече този килим. И много мирише изпод него.

Татковината ни няма да влезе в Шенген с консенсусно патриотарско думба-лумба пред вратите му. България трябва да си напише домашното. И първата задача в него е да вкара в затвора дълъг списък от политически приятелчета на Станишев. Няма и помен от това. Досега само Точкова е назначена вместо Чочкова. Главното пак предстои.