Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив April, 2015

Една телевизия умира по грозния начин, по който живя. Съдебен изпълнител с помощта на полиция прибира имуществото на ТВ7, защото в него са вложени част от парите, окрадени от КТБ.

Жалката процедура се излъчва пряко в ефир и се получава поредният гротесков ефект. Фалитът се героизира. Представят  го като брутален акт на цензура, какъвто не е. Това е логичният и справедлив край на едно от най-наглите и скъпи активни мероприятия срещу плурализма и свободата на медиите в България.

Да мериш ТВ7 със стандартите на свободните медии, е, меко казано, дълбока заблуда. Тя е банкрутирало пропагандно предприятие на банкрутирала и изпокарала се олигархия.

Не смятам наемниците ѝ за колеги и не изпитвам никакво съчувствие към тях. Те заслужават съдбата си, също както я заслужават вложителите в КТБ. Доверили са се на мошеници. Кой от глупост, кой от алчност.

Не съм съгласен да бъда поставян на една плоскост с тях. Те са предали занаята си. Съжалявам, нямат моята солидарност.

Честно казано, не разбирам колегите, които признават, че ТВ7 беше най-голямата пропагандна “бухалка” на олигархичната група около Делян Пеевски и Цветан Василев, но са солидарни с работещите в нея журналисти.

Искате да кажете, че те не са знаели за кого и за какво работят? Че не са се примирявали с цензурата? Че не са изпълнявали поръчки, които нямат нищо общо със свободната, честна и етична журналистика? С кое тяхно право се солидаризирате, колеги? С “правото” на прехрана срещу послушание?

В нашия занаят има червени линии и който ги е минал, трябва да си носи последствията. Тези колеги не знаеха ли кой и с чии пари им плаща заплатите, хонорарите, командировките? Част ли са поръчковите им компромати от свободните медии? Жалко явление е битово мотивираната журналистика , а още по-жалка е солидарността с нея.

Дали е имало нужда от толкова полицейско присъствие за изземането на имуществото, не знам. Сигурно е можело да стане и по по-миролюбив и по-дискретен начин, който нямаше да позволи поредната и, надявам се, последната подмяна извършена от ТВ7  – да се прави на жертва.

Тя не е. Жертвите са наивните спестители в КТБ с чиито пари ТВ7 беше финансирана. Жертви са данъкоплатците, с чиито пари сега ще пълнят прословутата “дупка” от 4 милиарда лева. Жертви са тези, които са гледали тази телевизия и са ѝ вярвали. В нея няма нищо, което да заслужава да бъде защитавано.

Затова с чиста съвест мога да напиша: Je ne suis pas TV7 et j’en suis fier. (Аз не съм ТВ7 и се гордея с това).

От Аглика Пелтешки

Аглика прекрасно дописа предишния ми постинг. Публикувам с удоволствие нейните добавки:

1. Всяко момиче с ярка рокля носи в чантата си двулитрова бутилка с препарат за цветно пране.

2. Хората, живеещи в огромни, луксозно обзаведени апартаменти, се хранят с най-евтиния салам и маргарин.

3. Крайно време е да се създадат банкноти с номинал 9,99 лева!

4. Добрата домакиня винаги има в дома си безобразно мръсни плочки, ръждиви кранове на чешмите и бъкаща от микроби тоалетна.

5. Мармотите, прекалили с алпийската трева, обичат да се возят на гърба на мечки.

6. Напълно е възможно в хладилника ви да се засели огромен говорещ кренвирш.

7. Основният проблем на човечеството е пърхотът. 8. Ако на една жена й е дошъл цикълът, тя ще се облече непременно с най-късата си и развяваща се пола или с тесни, чисто бели панталони и ще отиде на купон.

9. Ако две деца злобно мърсят омразните си бели тениски, ще дойде не татко с шамарите, а някаква лелка с прах за пране.

10. При подходящото настроение хората могат да разговарят с маргарина. 11. Ако добре сте си измили косата, тя ще започне да се движи на забавен каданс. С музикален съпровод.

12. Бирата кара мъжете да скачат с парашут, да се бият с мечове и други интелигентни неща.

13. Известните хора нямат пари за храна и ще дойдат да ядат от вашия хладилник.

14. Шоколадът решава всички проблеми!!!

15. На всички мъже простата им алармира.

16. Не ползваш ли точната паста за зъби плюеш кръв и зъби.

Едно време правих интервю със специалиста по храненето проф. Светослав Ханджиев. Той ми каза да не гледам телевизия, докато се храня. Аз, разбира се, правя точно обратното. Снощи обаче телевизията ме убеди колко прав е бил професорът.

Точно след аперитива пуснаха рекламите. За разяждане. Започнаха с тоалетното клекало и микробите в него, които треперят от страх пред един препарат. Минаха през хапчето против диария (благодарение на което тъщата може да скача с парашут), показаха как един плюе кръв в умивалника и една паста за зъби му изчиства слюнката и завършиха с кремчето против гъбички по пръстите на краката.

Хапнах добре, но още чувствам известна празнота – нямаше нищо за дамските превръзки, тоалетната хартия, “простатата ви алармира” и честото уриниране. Липсваха ми и фоликулата на косъма и шампоанът против пърхот, който тихо се сипе като първия сняг. И потният пожарникар с вълшебния дезодорант го нямаше, и от запушения със сополи нос на телевизионния водещ – ни следа.Подозирам, че тях са ми ги запазили за закуска.

Докато хапвах, се сетих за едно понятие в рекламата – “основен потребителски мотив” – това, което кара зрителя да я гледа и после да купува хапчета, кремчета и спрейчета – за и против.

Ако трябва да направя портрет на българския потребител по предлаганите му реклами, бих казал, че той е човек с мръсна тоалетна, в която прекарва голяма част от деняи нощта си, защото често уринира, страда от дрисък или от запек, сърбят го краката, тече му носът, поти се непрестанно и има пърхот. Положението е тревожно. Наздраве!

Вчера се навършиха десет години откакто България подписа договора си за присъединяване към Европейския съюз. Социалните мрежи естествено не подминаха темата. Наред с поздравленията се чу силно и гласът на набъбващия роден евроскептицизъм. Защо ни беше този Европейски съюз? Какво хубаво видяхме от него? Само ни скара с Русия. Кой ни пита искаме ли да влизаме? Хайде да излезем.

Бегъл поглед върху социологическите анкети е достатъчен, човек да разбере, че това е гласът на малцинството. Допускам, че сред него немалко позират като “антисистемни”, но едва ли сериозно мислят това, което говорят. Други го говорят срещу заплащане. Колкото и жалко да е това малцинство, то е подозрително гласовито. Затова си струва да му се отговори.

Който иска България да излезе от Европейския съюз, иска:

(а) българската икономика да изгуби 70 на сто от пазара на износа си;

(б) да се върнат митата и с тях българската продукция да се прости и с малкото си конкурентоспособност;

(в) българските земеделци да не получават европейски субсидии, т.е. съвсем да закрием земеделието;

(г) България да се лиши от 76 на сто от публичните си инвестиции (в инфраструктура, природна среда, икономическо и социално развитие). Сега те идват от еврофондовете. Ако ги нямаме, не метро, не магистрали, дупките по пътищата няма да има с какво да запълним. Няма да остане какво да се краде дори;

(д) да се върнат границите. Да пътуваме  пак с визи. Децата ни да не могат да учат където искат в Европа, братята и сестрите ни да не могат да отидат да работят там. Студентите ни да не ползват обмена по “Еразъм”. Учените ни да не ползват финансиране по “Хоризонт 2020”. Западът да започва от границите на Сърбия и на Бившата югославска република Македония. Защото след 10-15 години те ще са готови за членство.

Как да наречем българина, който иска това? Оставям отговора на читателите.

Добре, Европа е лоша. Защо тогава всички бягат в нея? Защо дават последните си пари на трафикантите? Защо са готови да се удавят в Средиземно море, само и само да стъпят на брега ѝ? Защо драпат да отидат при омразните си колонизатори? Дето бият негрите. Защо не бягат при Путин? Я каква голяма, богата и силна страна има той!

Защо дори сърбите, които европейските сили два пъти бомбардираха след Втората световна и след Студената война (1994 и 1999 г.), искат и те в тази лоша Европа? Защо идват в Брюксел с нейно посредничество да преговарят с косовското правителство? С тази зла Европа, която в кризата (1999-2000 г.) взе страната на косоварите.

Защо и СИРИЗА, и “Подемос”, дето така проклинат финансовата политика на ЕС, искат все пак страните им да останат в него?

Зарежете и тези въпроси. Кажете само какво да избере България на мястото на ЕС? Да станем Швейцария на Балканите? Да, но Швейцария има банки, а ние имаме КТБ. Швейцария има часовници, а ние – чушкопеци. Швейцария е богата. Ние сме бедни. Богат и независим, може. Дори на Балканите. Но бедни и независими не са ми известни. Нито хора, нито държави.

Да, Норвегия гласува на два референдума против присъединяване към ЕС. Но Норвегия има нефт, газ, сьомга и чер хайвер да захранва цяла Западна Европа. А ние вече внасяме домати от Перу.

Да, голяма част от англичаните сериозно искат страната им да напусне ЕС. И нищо чудно дори референдум да направят за това. Но и да напуснат Европа, те пак ще останат най-добрите приятели на Америка. Пак ще са една от водещите в света икономики, ядрена сила, постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН, един от четирите световни финансови центрове.

Какво ще сме ние, ако напуснем ЕС? Азербайджан, но без нефта и газа. Отговорът е на Кръстьо Преславски -един младеж, който достойно представя България в Европейската комисия.

При все това малцинството пак е тук и пак си знае своето. В Европа е зле, да се махаме. Малцинството трябва да може да казва това. Затова сме демокрация – всеки да може свободно да се изложи. Но това не значи и всеки да може свободно да решава.

Само че у нас този доморасъл “евроскептицизъм” седи там, където трябва да се решава и да се мисли – в парламента, в основни партии, в редакции, в това, което минава за духовен елит. То пише по вестниците, говори по телевизията и никой не го апострофира дори.

Това донякъде обяснява защо живеем зле и все се чувстваме нещастни. Това говорене е пример за свободно скитащи и неограничавани от нищо малоумие и безотговорност, а може би и злосторничество. Не се забелязват никакви гаранции, че достъпът им до важните копчета е изключен.

Това говорене показва, че обществото ни, или поне част от него, отказва да оцени може би единственото хубаво нещо, което му се е случило след Третото българско царство. А, както е известно, който си подритва коматчето, го губи. Намираме се в XXI век. За разлика от нас историческото време напредва. Вече няма начин да живееш хем глупаво, хем щастливо.

 

 

Твърде много история се е събрала на днешната дата – 16 април. На нея през 1879 година е приета Търновската конституция, копи-пейст на белгийската от 1831 година, смятана за най-либералната за времето си в Европа. Белгийската конституция още е в сила, разбира се с изменения, по-важните от които са приети през 1960-те години и през януари миналата година. Търновската отдавна е история. След нея България смени още три.
Пак на днешната дата, но през 1925 година военната организация на българските комунисти взривява бомба в купола на софийската катедрала “Света Неделя” по време на служба. Убитите са 213, а ранентите – над 500.
Доскоро историците пишеха историята по конвенционални документи – писани на хартия, пергамент, дърво, камък и пр. Сега към тях се прибавят и електронните носители и интернет. Помислете си само за фейсбук и туитър като източници.
Всъщност, има ли още история? Според Франсис Фукуяма тя трябваше май вече да свършва с триумфа на либералната демокрация. Такова нещо обаче не се забелязва. Светът продължава да произвежда все повече история и все по-малко демокрация и либерализъм. Може би заради кризата.
Във Факултета по журналистика на Софийския университет някога ни учеха, че ни се е паднало да пишем “историята на съвременността”. Така Ленин определял журналистиката. Каква чест!
Излиза, че Делян Пеевски (Ахмед Доган) не само е диктувал живота ни, но е писал и историята ни. Ще ми се Фукуяма да беше излязъл прав.