Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив February, 2015

Воплите на опозицията срещу новия заем от 16 милиарда лева, който иска да тегли правителството, са популистки изстрел във въздуха. Те са далече от целта, която би трябвало да има обоснованата критика.

Това е така, не само защото новото задлъжняване е неизбежно и не само защото БСП споделя голяма част от отговорността за него – източването на КТБ, състоянието на енергетиката и на БДЖ – а защото червената критика заобикаля истинското слабо място във вземането на нови заеми – липсата на придружаващи реформи.

Задлъжняването на едно семейство или на една държава не е непременно нещо лошо, при условие че имат добре платена работа или доходен бизнес или здрава, конкурентоспособна икономика.

Дългът става опасен в съчетание със загуба на конкурентоспособност и невъзможност да я наваксаш като девалвираш националната си валута.

Това е причината за гръцката дългова криза. Гръцките елити преди нея си купуваха властта с щедри, но незаработени заплати и социални придобивки за електората. В добрите икономически времена до 2008 година те трупаха евтин дълг на гърба високия кредитен рейтинг на еврозоната, на която пазарите гледаха като на едно цяло.

Финансовата и икономическата криза обаче откроиха драстични разлики в състоянията на тогава 17-те икономики в общата валута и в платежоспособността на техните държави. Тези, чието “евро” се оказа под нивото на очакванията, трябваше да компенсират несъответствието с вътрешна девалвация, т.е. с шоково рязане на доходи и социални придобивки – добре известния ни остеритет под надзор на тройка.

Българският публичен дълг (27% от БВП за 2014 г. според Евростат) е далече от мащабите на гръцкия с неговите 175,5% от БВП. Държавата ни е далече от горната 60-процентова граница на това съотношение в Пакта за стабилност и растеж, не я заплашват нито превантивни, нито корективни мерки от страна на ЕС. Тук няма основание за безпокойство.

Тревожна обаче е тенденцията, че съотношението на българския дълг към БВП всяка година расте. През 2009 година то беше 15%. Вече се е увеличило почти двойно. Според зимната икономическа прогноза на Европейската комисия се очаква то да бъде 27,8% догодина и 30,3% през 2016 година.

България има и втория “гръцки” елемент – икономиката ѝ е една от най-неконкурентоспособните в Европейския съюз – с ниска производителност на труда, висока енергоемкост, производства с ниска добавена стойност и слаба иновативност.

Ако се взре човек детайлно в т.нар. специфични препоръки на Европейската комисия към нашата страна, ще види, че едни и същи слабости, които се повтарят години наред, са също “гръцки” – например “спазването на данъчното законодателство и качеството на администрирането
на данъците” (т. 10), страх от пенсионна реформа (т. 11), “неоптимално функциониращ пазар на труда” (т. 12), недостатъчно модернизиране на публичната администрация (т. 14).

България има и третия “гръцки” елемент – невъзможността да девалвира лева. Той е с фиксиран курс към еврото според Закона за валутния борд, който беше въведен през юли 1997 година. Левът първо бе прикрепен към някогашната германска марка, а след това – към еврото.

Т.е. за момента единствено процедура за неспазване на изискванията на Пакта за стабилност и растеж може да ни спре да затъваме по гръцки. Такава може да няма за бюджетния дефицит, доколкото правителството съумява да го държи в границите на разрешените 3% от БВП, а ако дългът и БВП продължат да растат със същото темпо, границата от 60% е възможно да стигнем, когато дойде време България да председателства ЕС – през 2018 година или малко след това.

Преди тази граница Брюксел може да препоръчва реформите, от които всички български правителства се страхуват, но не може да санкционира държавата ни за неизпълнението им, доколкото публичните ѝ финанси остават в рамките на разрешените параметри.

Следователно на българската политическа класа предстои да покаже, че може да се държи отговорно не само под натиск отвън.

Нов заем – да, но в съчетание със структурни реформи, е отговорната позиция: приватизация на БДЖ, прекратяване на режима на загуби, в който работи НЕК, затваряне или продажба на държавните активи, които носят загуби, реформи в образованието, здравеопазването, пенсиите, т.е. отказ от купуване на избиратели с чужди пари. Това е пробният камък дали едно управление наистина е дясно, или се прави на такова.

Би било жалко да сме единствените в Европа, които последни ще осъзнаят какво се случи в съседната нам Гърция през последните пет години. Най-пресният резултат е, че там днес управлява една крайнолява партия, която никога не беше помирисвала властта.

Като гледам отзвуците у нас, ми се струва, че ако Гърция се сдоби със СИРИЗА, у нас при същите условия би се родил направо нов Коминтерн.

Европейската комисия гони думата “тройка” от речника на преговорите с Гърция. От днес нататък тя е заменена с “институциите”, т.е. трите елемента на тройката – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.
За “новият език” са се разбрали в телефонен разговор през уикенда гръцкият премиер Алексис Ципрас и председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, каза негов говорител.

JCJ 12-11-14
Жан-Клод Юнкер. Снимка Европейска комисия.

Той уточни, че по същество преговорите си остават същите.
“Тройка” е символ на национално унижение за гърците. Тяхната велика и древна държава е принудена да разговаря с трима наместници на кредиторите. Те й диктуват колко да харчи, какво да продаде, кого да съкрати.
Това е обидно за родината на демокрацията. Тя иска да разговаря пряко с ЕК, ЕЦБ и МВФ. Молбата й веднага е удовлетворена. Това обаче с нищо не помага, защото дългът, неспособността на Гърция да го плаща, както и нежеланието ѝ за реформи пак са тук. Няма никакво движение в преговорите с кредиторите.
Министър-председателят Алексис Ципрас е: (а) сам срещу всички в Еврозоната; (б) заложник на крайнолевите утопии, с които спечели изборите.
Той няма друг изход, освен да отстъпи. Отстъпката обаче трябва да е приемлива за избирателите, които гласуваха за него, защото им обеща: (а) да изгони “тройката” и да не подписва споразумения с нея (б) да запази страната си в Еврозоната.
Но Еврозоната ясно заявява, че няма друга опция освен ново споразумение с “тройката”. Защото няма други кредитори. След като тя не може да бъде заобиколена, бива преименувана.
С “новговора” си Юнкер прави психотерапия на избирателите на Ципрас. Маха от погледа им омразния символ.
Ципрас е нещо като пленник на Едипов комплекс. От една страна е влюбен в майка си Европа. От друга – иска да убие баща си Кредитора.
Юнкер го залъгва (всъщност не него, а избирателите му) като скрива символа тласкащ го към това самоубийствено желание.
Подобна масова психотерапия той направи неотдавна и на българите. Първо прегърна Бойко Борисов, после го целуна и най-накрая му каза каквото неговите избиратели искат да чуят: Бойко ти си мой добър и стар приятел, Путин е лош, защото се опитва да изнудва България, но аз няма да му позволя, тъй като тя е велика нация.
Проблем на Европа е, че включва ред държави с велико минало и с жалко настояще. И за да я водиш в една посока, трябва да си малко и психотерапевт.

Със споразумението Минск-2 Владимир Путин спечели битка. Дали е спечелил войната е рано да се каже.
Чух и четох коментари, че Ангела Меркел и Франсоа Оланд са му продали териториалната цялост на Украйна срещу запазването на мира в Европа.
Ако споразумението Минск-2 издържи, е вероятно да превърне т.нар. Донецка и Луганска републики в непризнати от никого освен от Русия и поддържани от нея марионетни анклави с претенция за държавност подобни на Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия.
Дотук с въпроса за чертаенето и пречертаването на граници. Следва друг въпрос: От коя страна на пречертаната граница се живее по-добре? Къде животът е life и къде – жизнь?
Това беше главният въпрос на Студената война, чийто отговор събори Берлинската стена, Съветския съюз и Варшавския договор.
Ако Западът е сериозен, че няма да позволи на Путин да променя световния ред, той трябва масивно да налее пари в Украйна. Колкото и трудно и непопулярно да е това по време на икономическа криза. Успехите на Путин поставят все по-остро въпроса за политическото лидерство и от двете страни на Атлантика.
Путин може да даде на руснаците военна победа, малко нова територия и вероятно чувство за възстановено национално достойнство след 25 години унижение сред руините на бившия СССР. Той обаче не може да им даде достоен живот.
Империите не създават свобода и благоденствие. Те се хранят от липсата им. Русия остава корумпирана и репресивна автокрация с едни от най-големите социални неравенства в света, с изостанала икономика тежко зависима от износа на суровини.
Украйна е разрушена, почти банкрутирала и също затънала в корупция постсъветска държава, където обаче за разлика от Русия има преобладаваща обществена воля за промяна. Една системна европейска политика за икономическа подкрепа срещу реформи може да я превърне във витрина на свобода и благоденствие каквато беше едновремешната Западна Германия за т.нар. ГДР.
Без да подценяваме политиката за източно партньорство на Европейския съюз, тя е далече от европейски план Маршал за бившето съветско пространство. Нито Европа, нито Америка имаха такъв план за Молдова, за Грузия, за Армения. Последната междувременно се отказа от партньорството през септември 2013 година, след като Путин сплаши лидерите ѝ.
Тези бивши съветски републики имат малшанса да са твърде малки. Украйна обаче е too big to fail. Залогът тук отива далече отвъд нейната територия, население и природни ресурси. Става дума за доверието в свободния свят. Ако Западът я изостави, губи не само битката, но и войната.

Помните ли кога СССР започна да губи войната в Афганистан? Когато се появи вътрешното недоволство от нея. А кога започна то? Когато започнаха да губят сражения? А кога започнаха да губят сражения? Когато САЩ дадоха на муджахидините стингъри (през 1986 г., ако не се лъжа). Стингърите тогава бяха върха на технологиите в зенитните оръжия. Преносима ракета със самонасочваща се глава. Т.е.такава, от която целта не може да избяга. В Афганистан точността на попаденията беше близо 80%, 269 свалени хеликоптери и самолети от 340 атакувани. Загубите в жива сила от свалените хеликоптери и самолети (под 500 души, при това част от тях – афганистански военни) не бяха големи за съветските стандарти и в сравнение с всички човешки загуби във войната. Важната цел, която стингърите свалиха, беше убедеността на “съветските хора” (какъв израз само) във военното им превъзходство . Те свалиха мита за “непобедимая и легендарная”. Тогавашното съветстко общество както днешното руско можеше да приеме жертви – човешки и материални – но не можеше да приеме жертви плюс поражения минус победа. Стингърите го деморализираха. Разрушиха вътрешната подкрепа за войната. Струва ми се, че точно затова Украйна днес иска Западът да ѝ достави високоточни оръжия – зенитни и противотанкови. Да, те няма да разгромят руската армия, но могат да разгромят политиката на Путин у дома, като разклатят вярата на руснаците, че е печеливша. Към икономическата цена на санкциите ще започнат да се прибавят печални свидетелства, че Русия може да бъде бита на бойното поле. Тогава за Путин биха останали две възможности – или наистина да търси компромис – вътрешен и международен, или да доказва докрай военното превъзходство на страната си. Струва ми се, че Германия, по разбираеми причини, не иска да го тласка към второто.

Европейският съюз трябва да удължи в понеделник черния списък на сакнционираните със замразяване на активи и визови забрани лица заради конфликта в Украйна, съобщи негов висш представител днес.
Решението е предвидено като точка без дискусия в дневния ред на Съвет по външни работи, където засега главните теми на дискусията са Либия и Африка. Предвижда се обаче шефката на европейската дипломация Федерика Могерини да докладва пред външните министри как върви подготовката на нови икономически санкции срещу Русия, която те ѝ възложиха на предишния си съвет.
“Новия черен списък е свързан със събитията от миналата седмица – обстрела на Мариупол”, каза представителят.
“Ако положението се влоши, ще има пълна дискусия за Украйна между министрите и после въпросът ще бъде отнесен до срещата на върха на ЕС”, добави той, визирайки Европейския съвет насрочен за идния четвъртък. “Още икономически санкции – това е решение за държавните и правителствените ръководители”.
Следващите стъпки на ЕС ще зависят от разговорите на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд с руския президент Владимир Путин, които започнаха по-рано днес в Москва, каза още източникът. Вчера те се срещнаха с украинския президент Петро Порошенко в Киев.