Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив January, 2015

Не спира да ме занимава вечният български въпрос: Защо не се оправяме?

Днес търсих отговора му в дописки из интернет и читателски коментари под тях.

Две от тях ми подсказаха някои хипотези. Моля никой да не се обижда.

Повтарям – става дума за хипотези, които животът утре може да опровергае.

“Южен поток”

“Факт е, че България изпусна добър проект и диверсификация на транзита през Украйна”, пише един читател.

Не мога да разбера какво ни кара да вярваме, че ако минава през Украйна руският газ ще спира, а ако идва пряко под Черно море, няма да спира?

Какво още трябва да се случи, за да прогледнем, че проблемът не е в маршрута, а в доставчика. Той използва газа не като стока, а като оръжие.

Защо си мислим, че ще го използва само срещу украинците? Защото те са “фашисти”, а ние сме “братушки”?
България не подкрепя ли санкциите на ЕС срещу Русия?

Какво още трябва да стане, за да вденем, че ни трябва друг доставчик, а не друга скъпа тръба до сегашния?

Голям рев се изрева, че сме изгубили проекта, който сменя опосредстваната несигурност с пряка такава срещу около 4 милиарда евро.

Никой не пита защо вече 25 години държавата не инвестира почти нищо да намали разхитителното енергопотребление у нас. Нали най-евтината енергия е спестената? Защо доскоро беше блокирано всичко, което може да даде на България алтернативни ресурси – проучвания за шистов газ, търгове за сондажи в Черно море, интерконектор с Трансадриатическия газопровод в Гърция? Защо беше цялата кампания срещу възобновяемите енергии и 20-процентовата такса върху тях?

В същото време се развява заплахата, че след като “мести” газовото трасе към Турция, Русия ще спре доставките през Украйна.

Т.е., след като търпи тежки загуби от двойно падналите цени на петрола, тя ще се лиши и от приходите от природен газ. При положение че тези горива се равняват на 76 на сто от износа й за ЕС.

Никой не пита как се мести газово трасе, когато в търговските договори са посочени точки на доставка.

Много хора у нас отказват да видят тези прости факти. Извинете, но и Господ не може да ни помогне при това положение.
В днешно време няма как да живееш едновременно глупаво и добре.

“Шарли ебдо”

“Много се извинявам, че ми е леко през дедовия и за тия, къде обясняват, че са Шарлита, и за другите, Ахмедовците, а и за третите, къде били и едните, и другите…”, чета на друго място. “Je suis Северозападо… Мое да е много ограничено, ама не ми пука. Ние сме у режим на поголовно изтребление, така че, простете ме, ама некък Je suis Charlie предизвиква у мене по-скоро усмивка…”

Драги Северозападе, и на тези, дето им се усмихваш, им е през дедовия за тебе. Ако гледаш телевизия между ракиите, преброй колко са Шарлитата и Ахмедовците и се виж колко си ти. Белким разбереш, че нацупеният ти провинциализъм те обрича да си невидим, забравен и северозападнал до гроб.

Отказваш да съчувстваш, да участваш, да си солидарен и после искаш да ти съчувстват, да са солидарни с тебе. Няма как. Ти казваш на света: Не ми пука за тебе, защото спряха рейса до наше село. Няма как да се оправиш, драги.

Какво искаш да кажеш? Да не сме солидарни с “Шарли”, защото в Африка има глад, В Сирия и Ирак – война, в Северна Корея – диктатура, а в България – корупция и мизерия?

Ако трябва да сме честни докрай, на тебе ти е през дедовия и за Африка, и за Азия, и за Латинска Америка, и за България. Ти се отнасяш и към себе си както към света – без уважение. Скептицизмът ти е циничен, ракиен. И не може да произведе нищо освен цикличен махмурлук.

Разбира се, че си в свещеното си право да не ти пука за другите и да заявяваш това високо. Но тогава не негодувай, че не можеш да живееш като тях. Особено като Шарлитата. Сам си го пожелал.

Днес е лош ден за путинофилите в България. Казвам путинофилите, защото тази компрадорска прослойка, завещана ни от времената на Варшавския договор, СИВ и Студената война, трябва да бъде различавана от изконното българско русофилство.

Очакваното омекване на Европа пред Русия не се състоя. Положението остава твърдо. Санкциите продължават. И ще са тук, докато Русия не смени поведението си спрямо Украйна. Няма и следа от примирение с анексията на Крим. ЕС продължава да я смята за незаконна. Дори “русофилска” България подкрепя всичко това. Виж тук какво каза външният ѝ министър.

И италианската социалистка Федерика Могерини, която води европейската дипломация, не оправда източните надежди за смяна на курса.

Да, тя предизвика стратегически дебат в ЕС на тема “какво да правим с Русия” и резултатът му беше, както сама тя обобщи: “Започването на стратегически дебат не означава смяна на нашата позиция. Връзките ни с Русия могат да се променят, само ако споразуменията от Минск се приложат”.

Точка. Какво означава това? Че ако управляващите в Москва не променят поведението си, рублата ще продължи да потъва спрямо долара и еврото. Че инфлацията ще се засилва. Че животът ще става все по-скъп за братския руски народ.

И неговото велико търпение има граници. Това, което управляващата го каста от КГБ изглежда не осъзнава, е, че той вече не е съветски народ. Да, повече от 70-годишен съветски манатлитет не се променя бързо. Но в последните 25 години руснакът имаше възможност да пътува, да купува, да сравнява и да види света извън “широка страна моя родная”.

Всеки диктатор, опиращ се на голия национализъм, има един непобедим противник – стомаха на своя народ. Дори, когато този стомах е руски и е в неравна борба с необятната руска душа. Дори Русия, която “умом не понять” все някога ще трябва да прогледне с помощта на стомаха си, че я лъжат.

Другата лоша новина за Кремъл е, че Европа, макар и мудно, осъзна, че няма смисъл да си говори с него, а с обикновените руснаци. За това тя ще направи свои новини, вероятно телевизия, на руски език. У нас ще я разбират дори “Атака”, лявото крило на БСП и Венелина Гочева.

Това е по-лоша новина от санкциите, защото ще гарнира инфлацията на валутата с инфлация на идеологията. Тези, които си спомняме падането на Берлинската стена, знаем, че я събориха не танковете и ракетите на НАТО, а информацията, която се процеждаше през контрола на цензорите. За нея “бронебойни патрони няма открити, няма открити”.

Това, за което бих се тревожил, ако бях руснак, е, че в комуникационните си планове Европа слага страната ми на едно ниво с режимите в Близкия изток и Северна Африка. За тях днес външните министри на ЕС предвидиха информация на арабски. Европа започва да говори на потиснатите на родния им език. Той не е монопол на техните управници. Скоро ще будят Серьога с “говорит Брюкссель”.

Европейският съюз изглежда далече от съгласие да вдигне санкциите срещу Русия. Външните министри на 28-те обсъждаха тази сутрин какво да правят със серията ограничителните мерки, чийто едногодишен срок започва да изтича през март. Те могат да ги продължат, или да ги отменят. И за двете трябва общо съгласие. То липсва, ако съдим по изявленията на някои външни министри преди срещата им тази сутрин. “Не очаквам промени в нашата позиция…Не виждаме положителни промени в Източна Украйна”, каза чешкият първи дипломат Лубомир Заоралек. “Не мисля, че сегашният начин на действие трябва да се променя”, каза литовският му колега Антанас Линкевичус. “Няма причина за това…Главното, което искаме да видим, е политическа воля от страна на Русия да промени нещо. Дори прекратяването на огъня беше използвано за по-добро снабдяване на сепаратистите…Не ние трябва да мислим как да се ангажираме отново с Русия. Тя трябва да помисли за това”. Споде дипломатически източници подобна е и българската позиция. Съпротивата против смекчаване на мерките върви срещу желанието на шефката на европейската дипломация Федерика Могерини да постигне това. Според запознати с дискусията министрите ще оставят решението за държавните и правителствените ръководители, които трябва да се срещнат в Брюксел на 12 февруари.”Ще говорим за Русия днес и за това да поддържаме единен и дисциплиниран отговор в лицето на продължаващия руски отказ за изпълнение на ангажиментите от споразумението в Минск”, заяви британският външен министър Филип Хамънд. За единство на позициите в полза на санкциите призова и шведската му колежка Маргот Валстрьом. “Смятам, че трябва да се придържаме към режима на санкциите и към правилата, които сме приели в отношенията си с Русия и да не ги изоставяме сега”, каза тя с уговорката, че Европа трябва да запази и дългосрочна перспектива за нормалицзация на отношенията, ако в руското поведение настъпят промени.

Как изглеждаше френският президент преди месеци, когато папараци го изловиха да посещава тайно една актриса?
Изглеждаше жалък и безотговорен. Рейтингът му потъва до най-ниските нива, откакто има сондажи, заедно с икономиката, безработицата расте, опозицията в собствената му Социалистическа партия и в цялото общество – също.
А държавният глава, дегизиран с каска, без охрана, яхнал мотопед тича нощем в апартамента на мадмоазел Гайе. При това, докато все още официално живее с втората си поред партньорка. Заради която заряза първата, след като ѝ направи четири деца.

Hollande-Juncker

Юнкер (вдясно) не целува така само Бойко Борисов. Оланд – също. Барозу казваше: “В Европейския съюз не бива да си ревнив”. Снимка Европейска комисия

Днес обаче това изглежда по съвсем друг начин. Франсоа Оланд изведнъж се издигна стръмно в очите на народа си с адекватния начин, по който управлява кризата с терористичните нападения на 7 и 9 януари.
Днес най-непопулярният президент в историята на френските сондажи на общественото мнение (19 на сто одобрение преди кризата) отбелязва най-големия измерен досега скок на рейтинг – с 21 процентни пункта до 40 на сто, съобщава институтът Ифоп.
Как ви изглежда сега той в епизода с моторетката и новата любовница? Като жалък женкар, или като пич? И не бихте ли признали, че и президентът има право на личен живот, в който публиката не ѝ е работа да се меси?
По един начин те гледат, ако се справяш с отговорностите си, по друг – ако не се справяш. Ако си победител, много неща, дори наглед непростими, могат да ти бъдат простени.
Всичко е контекст.

Белгийското правителство съобщи днес, че възнамерява да вземе енергичти мерки срещу тероризма, ден след като силите за сигурност разбиха група подготвяла атентати в близките дни.

Те ще включват разширяване на телефонните подслушвания, отнемане на гражданство, отнемане на документи за самоличност на лица, които са готвят да напуснат страната и представляват опасност, план за деракадилизация в затворите.

Властите обсъждат и изпращане на военни подразделения в подкрепа на полицейските патрули на рискови места като летища, гари, синагоги, джамии и да блокират ислямистки интернет сайтове.

“Разследването показа, че тази група беше на път за извърши терористични нападения, в които да убие полицаи на обществени места и срещу полицейски участъци”, каза Ерик ван дер Сипт, говорител на федерална прокуратура на пресконференция днес.

Вътрешният министър Ян Ямбон заяви пред фламандската телевизия ВРТ-1, че службите за борба с терозизма “ще получат всички средства да се борят по адекватен начин срещу това явление”.

Днес страната осъмна при засилени мерки за сигурност около полицейските комисариати. Еврейските училища са затворени. Още е блокирана улицата на престрелката във Вервие, където снощи специалните сили убиха двама и раниха един от трима подозирани терористи, които оказаха въоръжена съпротива на полицаите, които бяха пратени да ги арестуват.

В къщата, където въоръжените се бяха барикадирали, са намерени четири автомата “Калашников”, четири пистолета, много муниции, експлозиви, комуникационни средства и голяма сума пари, съобщи Ван дер Сипт.

В снощната операция са извършени 12 обиска, при които са арестувани 13 души, каза той. Двама души са арестувани във Франция и е поискана екстрадицията им в Белгия.