Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив December, 2014

Съдът на Европейския съюз днес извади палестинската организация Хамас от списъка на ЕС на терористичните организации.
Той обаче остави в сила ограничителните мерки спрямо нея (замразяване на авоари) следващи от черния списък за три месеца, през които решението ще се обжалва, а държавите-членки трябва да представят повече доказателства, че Хамас, под чийто контрол е ивицата Газа, е терористична група.
Решението на съдиите съвпада с деня, в който Европейският парламент в Страсбург трябва да гласува по правно необвързваща резолюция за признаване на палестинската държава.
ЕС преразглежда черния си списък всеки шест месеца. Той продължава да смята Хамас за терористична организация и че решението на съда има процедурни, а не материални основания, каза говорителка на Европейската служба да външно действие, дипломатическото ведомство на съюза.
ЕС включи Хамас в черния си списък през 2003 година. Организацията обжалва решението по примера на Тамилските тигри от Шри Ланка. Преди няколко месеца базираният в Люксембург Съд на ЕС ги извади от списъка поради липса на достатъчно доказателства, че са терористи.
Преди решението да бъде произнесено, говорителят на израелското външно министерство Еманюел Нахшон, че съдът няма да извади Хамас от списъка, а само ще поиска повече доказателства, за да остави организацията в него.
Израелски и европейски дипломатически източници определиха евентуалното оневиняване на Хамас като “краен абсурд”, посочвайки, че само преди месец тя пое отговорността и отпразнува атентат срещу синагога.
Реакцията между политиците в Израел беше далече по-остра.
“Европейците трябва да вярват, че тяхната кръв е по-свята от израелската и че израелската кръв е евтина”, заяви депутатът на Ликуд от Кнесета Дани Данон. “Европа май е забравила, че Хамас отвлече трима младежи и изстреля хиляди ракети срещу израелски цивилни миналото лято”.
В общо комюнике лидерите на Партията на труда Исаак Херцог и на партия Хатуна Ципи Ливни нарекоха решението на съда “голяма грешка”.

Държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз ще обсъдят утре за първи път инвестиционния план за Европа на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и ще се споразумеят да наложат нова серия санкции на Русия. Това съобщи днес висш представител на ЕС в навечерието на последния за тази година Европейски съвет.
За първи път ще го води новият му председател Доналд Туск, а Юнкер ще представлява Комисията. Туск се готви да въведе повече деловитост в заседанията на 28-те. Той предлага да изчерпат дневния си ред още в четвъртък вечер, а да продължат дебатите си в петък сутрин , само ако намерят това за необходимо. Някои национални лидери се оплакват, че заседанията в Брюксел са твърде дълги за напрегнатите им програми.
Очаква се българският министър-председател Бойко Борисов да представи идеята си за газов складово-разпределитен възел до Варна. Тя кореспондира с основните теми на срещата – инвестиции в проекти с европейско значение, обтегнатите отношения с Русия и отраженията им върху енергийната сигурност на Европа. “Бихме били изненадани, ако този въпрос не бъде повдигнат от българския министър-председател”, каза представителят.
Планът Юнкер ще бъде главната тема на следобедното работно заседание утре. Той предвижда ЕС да създаде със средства от своя бюджет и от Европейската инвестиционна банка фонд от 21 милиарда евро, които да бъдат използвани като гаранции за привличане на 15 пъти повече частни и публични инвестиции основно в инфраструктурни, енергийни и научно-технологични проекти. Те постепенно трябда да възстановят растежа и заетостта в европейската икономика.
Юнкер предлага средствата, които държави-членки решат да внесат във фонда, да бъдат изключени при изчисляването на публичните им дефицити. Той твърди, че това не променя правилата на пакта за стабилност и растеж, а само ги прави по гъвкави. Според цитирания представител това ще една от главните точки на дискусията между лидерите.
“Нашата преценка е, че няма да има единодушие за пренаписване на пакта за стабилност и растеж”, каза той. “Това, което се предлага е гъвкавост на пакта”.
На този етап лидерите няма да обсъждат какви проекти ще бъдат избираеми за финансиране от фонда и как той ще бъде управляван. Комисията предлага тя и Европейската инвестиционна банка да са в управителния съвет, а независимо тяло от експерти да избира годните проекти.
“В няколко столици има сериозен размисъл да направят вноски във фонда”, каза източникът, подчертавайки, че това може да се очаква, едва след като Съветът на ЕС и Европейският парламент приемат правните актове за създаването му. Някои страни отсега искат да наложат ограничения върху вида на проектите, които той ще може да финансира. Австрия например, която е против ядрената енергия, не е съгласна той да подкрепя строеж на нови ядрени централи в ЕС. До такава конкретика обаче лидерите не се очаква да стигнат утре, каза представителят.
Следващата серия санкции срещу Русия ще са тема на разискванията по време на вечерята, която следва работното заседание на Европейския съвет. Те най-вероятно ще предвижат нови ограничения върху търговията и инвестициите, свързани с руската анексия на Крим.
“Заключенията на Съвета ще са балансирани и няма да сигнализират за някаква промяна на политиката”, каза представителят. Главната тема на вечерята обаче ще бъде стратегията на ЕС спрямо Русия през следващата година, посочи той.
“Русия няколко месеца вече е стратегически проблем за ЕС, който той трябва да адресира”, добави източникът. В края на март изтича едногодишният срок, за който ЕС наложи първата серия санкции на Русия, след като тя окупира Крим. Следващите месеци изтичат скороковете на всички следващи серии санкции. Двадесет и осемте трябва да решат дали и как ще ги продължават.
Другата страна на въпроса е финансовата подкрепа за Украйна, която твърди, че ще се нуждае от повече средства извън 17-те милиарда долара заем от Международния валутен фонд и 11-те милиарда евро пакет за икономическа подкрепа от ЕС, 8 милиарда от които са заеми.
Неизбежно успоредно с украинската криза лидерите ще обсъдят и задълбочаващата се финансова криза в Русия и евентуалните ѝ политически последици, посочи представителят. Тази тема обаче няма да намери място в заключителния документ от срещата.

План. Новата Европейската комисия чисти законодателните чекмеджета. Днес тя представи работната си програма за 2015 година в Страсбург. Тя включва 23 нови законодателни предложения и изключва 80 стари. Европейските институции в момента разглеждат общо 452 законодателни предложения, съобщи първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс.

Разширяване. Министрите по европейските въпроси на ЕС приеха заключения за напредъка на държавите от процеса на разширяване. Преговорите с Турция продължават въпреки остри критики по спазването на върховенството на закона, правата на човека, свободата на медиите, отношенията със съседите, кипърския въпрос. Заключенията подчертават икономическото и геостратегическато значение на Турция за Европа от гледна точка на войната и настъплението на Ислямска държава в Сирия и Ирак и на енергийните доставки. Въпреки липсата на какъвто и да е напредък при Босна и Херцеговина се търсят възможности процесът на интеграция да продължи предвид взривоопасната социално-икономическа ситуация в политически и административно парализираната федерална държава на бошняци, сърби и хървати. България е против компромиси с условията в процеса на разширяване, защото те могат да послужат като прецедент за тях да претендира и Бившата югославска република Македония, която от 2009 година очаква дата за начало на присъединителни преговори, научи Желев от дипломати. За по снизходително третиране на Босна и Херцеговина натиска Обединеното кралство, казаха още дипломатите. ЕС не планира приемане на нови страни-членки до 2020 година, но преговорите със страните от процеса на разширяване продължават.

IMG_2261

Меглена Кунева. Снимка: Веселин Желев

Струва си идеята на министър-председателя Бойко Борисов за газов складово-разпределителен възел на българското Черноморие да бъде сериозно проучена въпреки скептицизма, каза днес вицепремиерът Меглена Кунева.

“Смятам, че трябва да се опита, на мене ми звучи стратегичеси добре за България”, каза тя на Желев, след съвет с колегите си от ЕС, които отговарят за европейските въпроси.

“Към подобна идея имат своите аргументи и други страни в Черноморския басейн и не само”, добави тя. “Действително всяка идея трябва да бъде изследвана докрай”.

Това включва проучване за изпълнимостта (feasibility study) и анализ разходите и ползите (cost-benefit analysis). С проекта е натоварен колегата ѝ Томислав Дончев.

“Смятам , че Румъния би била естествен съюзник в това отношение. В предложението на правителството бяха посочени и Гърция и Турция”, каза Кунева.

Миналата седмица вицепремиерът Ивайло Калфин коментира, че единственото препятствие пред газово-разпределителния план на Борисов е, че не се знае откъде ще дойде газът.

Според премиера възможните източници са Русия, Турция (ако Москва построи дотам алтернативата на спрения “Южен поток”), Гърция, Румъния, собствени български залежи в Черно море.

Над всяко от тези очаквания обаче има въпросителни. Кунева не прогнозира, дали проектът на Борисов би спечелил финансиране по инвестиционния план на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

“Не бих могла да направя толкова далечно и сигурно предвиждане”, каза Кунева. “Трябва да пуснем фиш, както се казва”.

Тя добави, че България трябва да има своя инвестиционен план в сътрудничество с Гърция и Румъния, за да се класира за финансиране от плана Юнкер.

Той предвижда осигуряване на 23 милиарда евро гаранции от ЕС, които да привлекат 15 пъти повече (315 милиарда евро) частни и публични инвестиции в проекти от общоевропейско значение.

Министрите днес разискваха плана като главна точка в дневния ред на насрочената на четвъртък и петък среща на върха на ЕС в Брюксел.

“На мене ми се ще да имаме план подобен на плана Юнкер, но да е план “България”, каза Кунева. “Не мога да кажа за момента, че има 100-процентова яснота, но за мене основата е в сътрудничеството между страните”.

Тя посочи, че Германия и Франция правят общ инвестиционен план, страните от Прибалтика и скандинавските държави също комбинират свои проекти.

“Ще ми се България в това отношение да бъде първа, да бъде страна, която ще предложи на Румъня, на Гърция, на страни, ако щете и по-далечни от нас…проекти, които са от интерес за България, но имат по-голяма добавена стойност за Европа”, каза Кунева.

По думите ѝ за трите държави могат да бъдат планове свързани с инфраструктурата и енергетиката. За целта страната ни трябва да преразгледа законодателството свързано с инвестициите.

“По-доброто законодателство – допълнителната мобилизация на средства върви само ако има по-добри правила. Не само толкова често спряганите лицензионни разрешителни, но и една тема като собствеността, наличието на кадастър, комасация на земята”, каза Кунева.

Държавите-членки на Европейския съюз веднъж годишно ще обсъждат вкупом как са с върховенството на закона. Дискусиите ще са във формат министри на европейските въпроси и ще бъдат подготвяни от Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР). Това решиха днес на среща в Брюксел министрите на европейските въпроси.

Досега държавите от ЕС наблюдават и контролират взаимно икономическите си реформи и бюджетните си програми в рамките на т.нар. “европейски семестър”. Целта е да не допускат отклонения от правилата за фискална дисциплина, като тези, които доведоха до дълговата криза.

Част от старите държави-членки като Германия, Дания, Финландия се опасяват, че освен маастрихтските критерии за финансова стабилност от подсилване се нуждае и спазването на копенхагенските критерии за членство в ЕС, т.е. неговите политически принципи и ценности, формулирани в член 2 от договора му.

Сред най-очевидните поводи за тази тревога бяха опити на правителствата в Унгария и в Румъния през изминалите две-три години да увеличават правомощията си за сметка на съдебната система, да ограничават властта или да починяват независими институции като централната банка или медийния надзор.

Нарушителите на финансовата дисциплина в еврозоната могат да станат обект на парични санкции в рамките на европейския семестър. Диалогът за върховенството на закона не предвижда санкции, но той беше замислен като механизъм, който може да ускори или да предотврати прибягването до най-тежкото наказание за държава в ЕС – да ѝ отнемат правото на глас.

Взаимното наблюдение ще се нарича “диалог” за върховенстовото на закона. В решението на министрите пише, че той “ще се основава на принципите на обективността, недискриминацията и равното третиране на държавите-членки”. Диалогът не отменя механизма, с който ЕС наблюдава правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния, но те вече няма да бъдат единствените наблюдавани в съюза.

България е останала в малцинство, подкрепяйки първоначалния проект на „диалога“, предложен от Европейската комисия, в който тя има правомощията да наблюдава и оценява държавите-членки и да води диалог с тях, ако прецени, че имат проблеми с върховенството на закона. Министрите днес ѝ окастриха тези функции в днешния дебат и оставиха обсъжданията изцяло в свои ръце. Това съобщи на Желев вицепремиерът Меглена Кунева след края на дискусията. Дори Румъния, която е в положението на България, не я е подкрепила.

„Ние искаме Комисията да бъде въвлечена, защото … Комисията винаги е повече на страната на малките страни”, каза Кунева.

„На този етап сравняването на това как се осъществява върховенството на закона остава в рамките на Съвета, т.е. в ръцете на страните-членки“, добави тя. „Идеята на Европейската комисия беше по-амбициозна. Аз смятам, че макар и постепенно ще се стигне до изпълнението на тази идея. Това е в голяма степен наблюдението, което в момента се осъществява над България и Румъния с възможност за реакция на Европейската комисия като пазач на договорите.“

Още не се знае възоснова на какво ще е дебатът в Съвета. Кунева очаква законодателство за процедурата по подготовката му да се приеме идната година.

„Сега е моментът, в който европейските страни изразяват намерение, съгласни са политически да отдадат част от своя суверенитет, за да разтворят правните си системи и да дадат възможност те да бъдат оценявани“, каза тя.