Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив December, 2014

Европейските външни министри ще умуват над стратегия на ЕС към Русия на съвет насрочен на 19 януари в Брюксел. “Темата ще бъде разгледана от министрите на външните работи…ще има среща на външните министри на 19 януари и тя ще е продължение на дебата държавните и правителствените ръководители вчера”, каза Мая Коциянчич, говорителка на европейската дипломатическа служба. Главният въпрос е какво да прави ЕС с няколкото серии санкции, които наложи на Русия след март миналата година заради намесата й в Украйна, започнала с анексирането на Крим. Европейските санкции траят една година и след това държавите-членки решават дали да ги продължат. “ЕС няма да се отклони от курса си; Европейският съвет е готов да предприеме допълнителни мерки, ако това е необходимо”, се казва в заключителния документ от срещата на върха от вчера. Позицията на България формулирана от министър-председателя Бойко Борисов вчера е, че подкрепяме санкциите от европейска солидарност, но вътрешно сме против тях, защото ни излизат скъпо.

Какво стана вчера за България в Брюксел?
Бойко Борисов попита Европа: Какво да правя с “Южен поток”?
Европа му отговори: Прави се, че го строиш.
Снощи ви обещах подробности. Ето ги:
Ако България спре да изпълнява ангажиментите си по двустранното споразумение с Русия за “Южен поток”, Русия може да я съди и да я осъди да плати неустойки.
Виновна ли е за това Европа? Не. Тя не е подписвала това споразумение.
Европейската комисия дълго време настояваше да се запознае с текста му, а България не го даваше.
През декември 2013 година Комисията поиска България да предоговори споразумението в съответствие с Третия енергиен пакет – законодателството за либерализацията на европейския енергиен пазар от 2009 година. Брюксел предупреди, че страната ни може да стане обект на правна процедура, ако не го направи.
Борисов твърди, че когато е подписвала предварителното споразумение за газопровода в София през 2008 г. България не е знаела за Третия енергиен пакет.
Знаела е. Защото е участвала в обсъждането и приемането на този пакет, което продължи две години. Българските власти са знаели, че ще трябва да осигурят недискриминационен достъп до тръбата на “Газпром” на всички други доставчици. И че тя трябва да има независим управител. Точно това обаче “Газпром” не иска.
Знаел го е и Брисов, когато през 2010 година в негово присъствие пак в София беше подписан междуправителственият договор за строителството на българската отсечка на “Южен поток” и когато две години по-късно той и шефът на “Газпром” АлексеЙ Милер подписаха окончателното инвестиционно решение за проекта.
Със свое решение от декември 2011 година първото правителство на Борисов обяви българската отсечка на “Южен поток” за “обект от национално значение и национален обект”.
Но дори да забравим всичко това, както направиха повечето медии у нас, няма как да забравим, че в ЕС преди Третия има Втори енергиен пакет. И че един от неговите елементи, регламент 1775/2005 година, задължава операторите на преносни системи да гарантират на всички доставчици равен достъп “на недискриминационна основа”.
Няма как да забравим, че заради неспазването на точно тази разпоредба Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България и Румъния и тя стигна до последната си съдебна фаза на 24 ноември 2011 година, една седмица преди горецитираното решение на кабинета Борисов 1.0.
Т.е. той би трябвало много добре и през цялото време да е знаел, че проектът, както е подписан, включително и от него, е в нарушение на европейското законодателство и че с него България е влязла между чука и наковалнята – ако го строи – лошо, ако не го строи – пак лошо.
След срещата на върха на ЕС в четвъртък Борисов се похвали, както той си знае, че получил гореща и всеобща подкрепа от държавните и правителствените ръководители да изпълнява ангажиментите на България по “Южен поток”, за да избегне арбитражно дело и евентуални неустойки от руска страна. Никой от участниците в срещата не коментира темата, така че не можем да проверим, доколко премиерът казва истината.
Очевидно обаче е едно – до избухването на украинската криза Европа не беше склонна на компромиси по “Южен поток”. След като Русия и нейният президент Владимир Путин явно набелязаха България като слабо (енергийно зависимо и ценностно нестабилно) звено в ЕС и започнаха политически натиск и пропганда срещу нея, изведнъж самият председател на Комисията Жан-Клод Юнкер заяви, че “няма да позволи България да бъде изнудвана” и че “Южен поток” може да бъде построен” при известните условия на ЕС.
Това, което Борисов не казва на българската публика, е, че при създалата се конфронтация с Русия, ЕС не защитава толкова България (която му е създала проблем с досегашното си поведение) а се стреми да запази единството си, затваряйки си очите за българските неизправности.

Бойко Борисов и полякът Доналд Туск, председател на Европейския съвет, са приятели. И Борисов разчита на Туск да го извади от батака “Южен поток” и да вкара България в Шенген. Борисов обича Туск. Но го обича дотук. Оттук нататък започва Русия, за която двамата се различават. И това са принципни различия. Туск смята, че Русия се е превърнала от стратегически партньор в “стратегически проблем” за Европа. Борисов не е съгласен. Според него проблемът не е Русия, а нейният президент, на когото българският премиер подари кученце през 2010 година, когато подписваха за “Южен поток” в София. При това кученце от любимата му порода “каракачанка”, или както официално я наричат “българско овчарско куче”. Никой не знае какво става с Бойковия щенок, този пухкав инструмент на енергийната ни дипломация, в тези трудни геополитически времена. Борисов още обича Русия, но президента й – май вече не. Ето как той обоснова завоя си преди началото на среща на върха на ЕС тази вечер в Брюксел: “За нас Русия векове наред е била приятел…Не мога да се съглася с такива крайни оценки, когато касаят (русизъм, българският глагол е “засягат” – б.а.) една държава като Русия. Ние сме видели и много добро от нея – с нашето освобождение преди всичко, много руски войници са загинали за нашата свобода…Ако има в момента президент или премиер в Русия, който по една или друга причина в Украйна, в Крим е създал напрежение в Европа, това може да се говори за него, а не за Русия като държава…Руският народ, руската култура са били и много след мене ще бъдат изключително близки на българския народ”.

Европа дава на държавите си избор: Или до 2018 година найлоновите торбички поскъпват, или властите им вземат други мерки да намалят рязко употребата им.

Пластмасовите пликове са сред честите замърсители на природната среда, особено на водите.

Днес европейските еко-министри постигнаха споразумение по директива, която беше дълго договаряна между тях и с Европейския парламент и беше на ръба да бъде оттеглена от новата Комисия.

Компромисът предвижда две възможности за държавите-членки: до 2018 година да въведат такси върху найлоновите пликове с дебелина на стената от 15 до 50 микрона, или да вземат други мерки да намалят годишната им употреба до 90 бройки на глава от населението до 2019 година и до 40 бройки през 2025 година. Торбичките с дебелина под 15 микрона са изключени.

Държавите в ЕС имат година и половина да въведат разпоредбите на директивата в националното си законодателство. След две години Комисията ще публикува два доклада по темата – за ефекта от използването на саморазграждащи се пластмасови пликове за еднократна употреба и за начините още да се намали употребата на най-тънките найлонови торбички. Вторият може да бъде придружен с ново законодателно предложение.

Пликовете-еднодневки са най-големите замърсители, защото потребителите използват другите неколкократно, преди да ги изхвърлят.

Европейският парламент днес даде финалното си одобрение за бюджета на Европейския съюз за 2015 година.

На редовна сесия в Страдбург депутатите подкрепиха второто компромисно предложение на Комисията, за което се споразумяха със Съвета (държавите-членки).

То предвижда ангажименти от 145,32 милиарда евро (с1,8% повече от тази година) и плащания от 141.21 милиарда евро (с 0,7% повече от тази година).

Ангажиментите са парите, които европейският бюджет се задължава правно да осигури за определен период от време. Плащанията са реалните разходи.

Държавите-членки осигуряват 75% от приходите в европейския бюджет. Останалото са т.нар. собствени приходи на съюза, който той формира от глоби за нарушения на законодателството му, от отчисления върху събирания в държавите-членки данък добавена стойност и налози върху някои селскостопански продукти. Бюджетът на ЕС представлява около 1% от неговия общ брутен вътрешен продукт, който е 13 трилиона евро.

В разходите има 126,7 милиона евро в подкрепа на държави-членки пострадали от природни бедствия – Италия, Гърция, Словения, Хърватия и България. Нашата страна ще получи 10,5 милиона евро от тях.

В бюджета за догодина са предвидени 4,25 милиарда евро за покриване на неразплатени разходи от предишни години, когато държавите нетни донорки наложиха съкращения на разходите на ЕС заради кризата.

Сумата не е достатъчна да изчисти всички неразплатени сметки, които се очаква да стигнат 25 милиарда евро в края на тази година.

За да я намалят депутатите ще използват част от 8,88 милиарда евро, които Комисията е събрала от фирми като глоби за нарушаване на правилата на конкуренцията в ЕС.

Депутатите искаха всички тези приходи да отидат за ликвидиране на неплатените сметки. Държавите-членки се съгласиха за тези цел ЕС да използва 3,53 милиарда евро. Останалото, съгласно регламентите се връща в техните бюджети.

Подробности виж тук.