Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив November, 2014

Juncker plan 1

Жан-Клод Юнкер. Снимка: Европейска комисия

Европейският парламент отхвърли днес с голямо мнозинство вот на недоверие, който еврофобите поискаха срещу Комисията на председателя Жан-Клод Юнкер.

На пленарно заседание в Страсбург депутатите гласуваха 461 на 101 против предложението при 88 въздържали се.

Бившият премиер на Люксембург и ветеран на европейската политика подобри резултата си от 22 октомври, когато евродепутатите избраха комисията му с 423 на 209 гласа и 67 въздържали се.

Гласуването показва, че скандалът “Люкс-лийкс” не е подкопал политическата подкрепа за Комисията в Европарламента.

Крайните евроскептици поискаха вота, след като Международният консорциум за разследваща журналистика публикува поверителни документи свидетелстващи за данъчни облекчения, на които 343 транснационални дружества са се радвали в Люксембург, докато Европа си стягаше коланите през финансовата, икономическата и дълговата криза.

Юнкер обясни, че облекченията са давани в съответствие с националното и европейското законодателство от данъчна администрация, която в Люксембург е независима от правителството. Той посочи, че такива данъчни режими съществуват в още 22 страни от ЕС и че те ги използват да привличат инвеститори.

Той обаче призна, че на фона на лишенията, които европейците търпят заради бюджетната строгост, е неморално правителствата да спестяват данъци на едрия капитал. Затова Юнкер обяви, че ще възобнови законодателно предложение на предшественика му Жозе Барозу за единна корпоративна данъчна основа в ЕС.

Той също се обяви за автоматичен обмен на данни между данъчните администрации на държавите-членки.

Juncker plan 1 Юнкер обявява инвестиционния си план за Европа пред евродепутатите в Страсбург. Снимка: Европейска комисия

Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер обяви в Страсбург план за инвестиции, с който възнамерява да върне растежа и заетостта в европейската икономика.
В основата му е бъдещ Европейски фонд за стратегически инвестиции от 21 милиарда евро, които ще бъдат използвани като гаранции, за да мобилизират над 300 милиарда евро предимно частни инвестиции в идните три години. Фондът трябва да започне работа от 1 юни 2015 година, след като държавите-чланки и Европейският парламент приемат правната му основа.
Според Комисията той може да прибавя по 1 процентен пункт към икономическия растеж на ЕС през следващите три години. Т.е., ако сега Комисията прогнозира 1,5% растеж в ЕС и 1,1% в еврозоната догодина, те биха могли с помощта на плана да станат 2,5% и 2,1%.
Фондът трябва да стимулира инвестициите, като първи поема евентуалните загуби от тях преди другите кредитори. Приоритетни области за тях ще са транспортът, енергетиката и дигиталните мрежи. Очаква се средствата за фонда да са налице до средата на 2015 година.
Държавите-членки ще могат да правят свои вноски във фонда. Те ще бъдат приспадани от разходната част на бюджетите им, т.е. няма да влияят при изчисляването на публичните дългове и дефицити – досега пречка пред публичните инвестиции и създаването на работни места. Става дума за “гъвкавостта” при прилагането на Пакта за стабилност и растеж, за която Социалистите и демократите в Европейския парламент настояват срещу подкрепата си за християндемократа Юнкер.
Правителствата на държавите-членки обаче няма да имат думата, къде да инвестира фондът. Това ще решава специализирано експертно тяло. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще се произнася по икономическата жизнеспособност на проектите.
ЕИБ е собственост на държавите-членки. Тя има капитал от 500 милиарда евро, 5 милиарда от които ще внесе във фонда, а останалите ще осигури бюджетът на ЕС.
Експертите на Комисията смятат, че 21 милиарда евро гаранции ще позволят на ЕИБ да увеличи три пъти финансирането си за проекти през идните три години, т.е. на 63 милиарда евро. То на свой ред може да привлече пет пъти по толкова частен капитал – т.е. 315 милиарда евро.
Комисията цитира предишни увеличения на капитала на ЕИБ, които са довели до 18-кратно мултиплициране на частните инвестиции.
Само миналата година банката е отпуснала заеми в размер на 72 милиарда евро.

Pope FrancisПапа Франциск говори пред евродепутатите в Страсбург. Снимка: Европейска комисия.

Няколко бележки от речта на папа Франциск пред Европейския парламент вчера:
“Светът става все по-взаимозависим, по-глобален, по-малко евроцентричен. Европа е малко поостаряла, поизлиняла”.
“Трябва да се върнем към убежденията на основателите на ЕС…В основата на този исторически проект е вярата в човека”.
“Достойнството е, което характеризира възстановяването ни след Втората световна война”.
“Какво достойнство съществува, когато не можеш да изразяваш своята мисъл…Какво достойнство има едно лице, което няма храна?”
“Всяко едно лице има неизменни права, от които не може да бъде лишено заради икономически интерес или по нечия прищявка”.
“Не могат да се налагат правата на едни, защото човекът е свързан със социума си”.
“Едно от заболяванията, които забелязвам в Европа е самотата…Тя става все по-остра в икономческата криза”.
“Заедно с разширяването на границите на ЕС нарасна недоверието на гражданите към институциите, които изглеждат далечни”.
“Нараства впечатлението за умора, за Европа-баба, за уморена Европа. Големите идеали, които вдърхновяваха Европа, изгубиха своята сила”.
“Богатството е неустойчиво, когато е във вреда на обществото”.
“Човекът бива сведен до болтче в механизъм, който го експлоатира, докато може да е полезно. И кога това болтче вече не е полезно на механизма, то бива изхвърляно”.
“Образованието не може да се ограничи с това да дава технчески познания”.
“Природата е на наше разположение, можем да я използваме, но не сме нейни господари”.
“Не може да се допуска милиони хора хора да умират от глад, докато тонове храна всеки ден се изхвърлят от нашите маси”.
“Нужна ни е екология на човека – уважение към човека”.
“Необходимо е заедно да се изправим пред въпроса с мигрантите. Не можем да позволим Средиземно море да се превърне в едно огромно гробище”.
“Дошъл е моментът да създадем една Европа, която се върти не около икономиката, а около светостта на човека и свещените ценности”.

Juncker College 1st meeting Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер ще покаже как смята да върне икономическия растеж в Европа. Снимка: Европейска комисия

Тази седмица Европейската комисия начело с Жан-Клод Юнкер ще изложи и ще защитава най-важните си политики за Европа.
Още тази вечер Европейският парламент в Страсбург открива сесията си с дебат по вот на недоверие, който евроскепцитиците поискаха срещу Юнкер. Те се позовават на разкрития за данъчни облекчения предоставени от страната му, Люксембург, на транснационални дружества, докато той е бил министър-председател от 1995 до 2013 година.
Очаква се вотът насрочен за четвъртък, последния ден на парламентарната сесия, да не успее, тъй като двете основни политически групи, на които се опира Комисията, Европейската народна партия и Социалистите и демократите, потвърдиха подкрепата си. Важен обаче ще е резултатът от гласуването. Той ще покаже, дали аферата “Люкс-лийкс” е отслабила Юнкер, т.е. дали той запазва мнозинството, което избра Комисията на 22 октомври (423 на 209 гласа при 67 въздържали се).
Във вторник папа Франциск ще посети Европейския парламент и ще говори пред депутатите от 12 ч. 15 мин. българско време.
Същия ден след обяд Колегиумът на комисарите ще заседава в Страсбург при натоварен дневен ред. Той включва прозрачността на преговорите със САЩ за Трансатлантическо партньорство в търговията и инвестициите. То би се превърнало в най-голямото споразумение за свободна търговия и инвестиции, което светът познава.
Комисарите ще обсъдят инвестиционен план от 300 милиарда евро, с който Юнкер обещава да върне растежа и заетостта в стагниращата европейска икономика през петте години на мандата си. Той, заместникът му Ирки Катайнен и председателят на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер ще го представят пред евродепупатите в сряда.
Дневният ред за вторник включва още доклад на заместничката на Юнкер Кристалина Георгиева по преговорите между Комисията, Европейския парламент и Съвета по бюджетите на ЕС за 2014 и 2015 година. До момента няма съгласие по тях между законодателите и Комисията подготвя ново предложение.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини ще докладва за развитието на кризата в Украйна и отношенията на ЕС с Русия.
В петък Комисията ще представи т.нар. годишен преглед на растежа, който включва оценка на бюджетите и икономическите програми на правителствата в еврозоната за 2015 година. Големият въпрос тук е, дали Брюксел ще започне процедура за прекомерен дефицит спрямо Франция, след като тя не успя да се вмести дадената й отсрочка да вкара публичния си дефицит в рамките определени от фискалния пакт. И за догодина френското правителство предвижда дефицит над 4 на сто от брутния вътрешен продукт.

Войнствен Станишев в контранастъпление. След месеци мълчание, откакто БСП и българската политика го изхвърлиха, той демонстрира самочувствие в европейската и май прави заявка за реванш. Ще се кандидатира за втори мандат начело на ПЕС. При това с номинация от БСП. Сравнява делото срещу него за изгубените секретни документи с делото срещу Филип Златанов за тефтерчетата и пита като един Ленин: “На кого е изгодно?” Посочва, че не той, а Бойко Борисов не успя четири години да направи двупосочните газови връзки между България и съседите й. Това може да предизвика остри реакции. Но за малко направете крачка назад, пребройте до десет и отговорете честно: Вярно ли е фактически това, което казва? Ето го.

IMG_3668[1]
Сергей Станишев. Снимка: Веселин Желев

За изгубените папки:

“Това дело има голяма политическа окраска. Спомняте си как възникна то, буквално с лична резолюция на г-н [Бойко-б.а.] Борисов,министър-председател до главния прокурор, с едни документи, които бяха внесени при него от Алексей Петров като съвестен гражданин и т.н. Между другото,точно по тези документи има дадени свидетелски показания, че аз като министър-председател съм ги предал на ДАНС. Те всъщност оттам изчезват. Но аз имам много ясна позиция. Два пъти съм се отказвал от имунитета си в българския парламент. В предишния и в по-предишния парламент. И съм написал писмо, както знаете, и до президента на Европейския парламент този въпрос да бъде разгледан и приключен максимално бързо, защото на мене ми трябва справедливо правосъдие. Аз искам този въпрос да бъде приключен и решен чрез българския съд”.

За тефтерчетата:

“За казуса с тефтерчетата нещата са твърде очевадни. Винаги задавайте въпроса: Кой има интерес? Сигурно хора, чиито инициали са в тефтерчетата…То е абсурдна работа такова веществено доказателство да се разнася в кола, неорханяема, по случай който е обществен интерес. Направете сравнение. Мене ме съдят едни докумети, от които е минало шест години, вече мисля, че са изтекли. Нищо не е излязло в публичното пространство. Никакво вреда не е нанесена на сигурността на държавата. Съдят бивш министър-председател като деловодител. Директно ви казвам. Което няма как да не е по политически причини. Да бъде накърнен моят авторитет и т.н. И наред с това, случва се такова нещо, всичко е окей. Ами, какво да ви кажа повече? То е ясно.

За газовата зависимост от Русия:

“През 2009 година, когато преживяхме енергийната криза, България беше най-пострадала. Двеста милиона евро загуби за две седмици и голяма мъка за правителството и за всяка власт, най-вече местната – как да отопляваме детски градини, училища, болници и всичко. Тогава беше заявено, ето, сега интерконектори започваме да правим мощно на европейско ниво и от 2009 до 2014 година, за съжаление, за България ситуацията не е променена. Има сега един почти приключен интерконектор в Румъния, който обаче не решава цялостно въпроса. И връзката на Димитровград с гръцката система не е направена. Това важи и на европейско ниво. И сега пак говорим, нали, как ще станем по-независими…Факт е, че голямото забавяне по този въпрос стана по времето на правителството на ГЕРБ. Това е факт. Парите бяха осигурени по време на моя мандат. През 2009 година, след тази криза, поставих въпроса на Европейски съвет, бяха осигурени пари оттогава. Давам ви един друг пример – “Набуко”. “Газпром”се смеят и казват: “Набуко” е опера. Аз винаги съм казвал: Не е така. “Набуко” е сериозен проект. Като премиер винаги съм казвал: За да бъде “Набуко” факт, трябва да се покаже политическа воля и да се осигури мостово финансиране от европейско ниво, за да видят частните инвеститори, че това има смисъл за се инвестира. Това, за съжаление, не се направи тогава. И “Набуко” не се случи. Въпреки, че аз към премиерът, който подписа споразумението за “Набуко” и България гледаше най-сериозно на него. И сега пак ми казват: Вие сте много зависими от руския газ. Ние ли сме виновни? Не, не сме ние виновни. Ние сме жертвата в дадения случай. И няма достатъчно европейски ангажимент по този въпрос, който за България е ключов”.