Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив October, 2014

КТБ. Европейската комисия предупреди днес, че е незаконно Българската народна банка (БНБ) да спасява Корпоративна търговска банка (КТБ) с финансови инжекции. Такъв законопроект се появи малко след свикването на новото Народно събрание. “Всички законодателни поправки, които могат да бъдта предложени, не бива да нарушават независимостта на централната банка или да й налагат каквито и да са задължения да осигурява ликвидност и/или да рекапитализира кредитни институции с отрицателни собствени средства”, каза пред този блог говорител на Комисията. Тя в момента оценява съответствието на предложения законопроект с европейското право. “Отлагането на отнемането на лиценза на банката не освобождава българските власти, БНБ и българския фонд за гарантиране на депозитите от задължението им по съюзното законодателство да осигурят спестителите да бъдат обезщетени без по-нататъшно отлагане за липсващите им депозити в размер на 196 000 лева (100 000 евро), каза говорителят.

Газ. Кризата се размина засега. Късно снощи ЕС, Русия и Украйна се споразумяха. Украйна ще погаси дълга си от 3,1 милиарда евро към “Газпром” на два транша до края на тази година и ще предплаща следващите количества. Дълга си украинците погасяват по преференциалната цена преди анексирането на Крим – 268,5 долара за 1 000 кубически метра. Бъдещите доставки ще са по цена под 385 долара за 1 000 куб.м, която ще е свързана с цената на суровия петрол. Размерът на споменатия дълг остава спорен взависимост от решението на абитражен съд в Стокхолм, където Русия и Украйна го отнесоха. Ако той реши, че Киев трябва да плати част от неплатените сметки по увеличената от април тази година цена от 485 долара за 1 000 куб. м, Украйна ще трябва да извади още пари. Еврокомисията днес каза, че нито е давала, нито е обещавала нови пари или гаранции на Украйна да се издължава за руския газ. За това тя ще може да ползва 750 милиона евро от икономическата помощ от общо 11 милиарда евро, които ЕС одобри за нея по-рано тази година.

Безработица. Българската безработица през септември (11,3%) остава над средната за ЕС (10,1%) и близо до средната в еврозоната (11,5%), съобщи Евростат. Утешителното е, че е далече от гръцката (26,4%) и испанската (24%). Безработните в ЕС пред септември са били 24,5 милиона, от които 18,3 милиона – в еврозоната. Спрямо същия месец преди година те са намалели със съответно с 1,8 милиона в ЕС на 28-те и с 826 000 в еврозоната.

Barroso-Juncker Юнкер открива портрет на Барозу в галерията на председателите на досегашните комисии в партера на Берлемон. Снимка: Фотоархив на Европейската комисия

Смяна на караула. Днес Жозе Барозу предава поста председател на Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер. След десет години в Берлемон портретът на португалеца ще увисне в галерията на предишните председатели след този на Романо Проди. Люксембуржоата Юнкер поема поста де юре точно в 00:00 часа в събота. Според мене той тогава ще спи сладко.
Барозу беше председателят на кризите- конституционна, финансова, икономическа, дългова и геополитическа в близкото европейско съседство. Като главен свой успех той отчита, че е запазил ЕС цял и го оставя почти два пъти по-голям (28 страни), отколкото го е приел (15 страни). Каква ще е Комисията на Юнкер предстои да видим. Като начало той има да намери 300 милиарда евро за инвестиции, които обеща, за да върне на Европа растежа, работните места и доверието на гражданите. Той драматично твърди, че неговата Комисия щяла да бъде “на последния шанс”. Какво ли ще стане с ЕС, ако го изпусне?
Как смята да намери парите Юнкер обеща да покаже през декември. Освен това го чакат: Евентуални промени в договора на ЕС за фискален и по-дълбок политически съюз в еврозоната, енергиен съюз, дигитален пазар, обща политика за имиграцията и непредсказуема Русия.
В Берлемон масово се опразват бюра и кабинети. Коридорите са пълни с кашони с имената и вещите на досегашните им обитатели. Времето е разделно. Тези, които имат статут на функционери, ще останат може би на други длъжности, но тези, които са с временни договори, си отиват. Свършва ерата Барозу. От нея ще останат един портрет в партера на сградата, една Нобелова награда за мир, един нов договор на ЕС, по-строги “устави” в еврозоната, хиляди страници законодателство, речи и дописки.

Газ.Освен кашони с багаж днес в Берлемон има и газови преговори. И в последния си ден като комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер се опитва да докара Русия и Украйна до сделка по доставките на газ. Преговорите започнаха вчера след обяд и бяха прекъснати за почивка в 4 часа тази сутрин. Барозу съобщи, че нощта няколко пъти е говорил по телефона с украинския президент Петро Порошенко. Единственият открит въпрос остава, кой ще гарантира, че Украйна ще плаща редовно в бъдеще. Иначе има съгласие по цена от 385 долара за 1 000 кубически метра газ (вместо 485 долара, които Киев отказва да плаща), а Украйна да издължи до края на тази година 3,1 милиарда долара неплатени сметки към “Газпром”. Междувременно в туитър акаунта на “Газпром” се появиха цени от 378 долара за последното тримесечие на тази година и 365 долара за първото та следващата. Украинският премиер Арсений Яценюк обяви, че страната му е готова да предплаща газа и че условията да спазване на сделката ще бъдат записани в отделен протокол на споразумение между “Газпром” и украинската компания “Нафтогаз”. Преговорите продължиха днес от 18 часа българско време. Междувременно руски бомбардировачи летят над Атлантика, Северно и Черно море. Германската канцлерка Ангела Меркел обаче казва, че не “остро смутена”.

Пашку. Бившият министър на отбраната на Румъния Йоан Мирча Пашку вероятно ще стане заместник-председател на Европейския парламент.
28-05-08-Pascu
Групата на Социалстите и демократите се готви да го кандидатира, казаха парламентарни източници. Пашку (65 г.) ще поеме поста от сънародничката си Корина Крецу, която стана еврокомисар по регионалното развитие. Пашку е трети мандат евродепутат. Служил е като министър на отбраната от 2000 до 2004 година.

Патриотичният фронт иска час по родолюбие в училищата. Той поставя това условие, за да подкрепи правителство на ГЕРБ и така изпълнява предизборната си програма.

В нея пише: „Връщане на възрожденския дух и националното самосъзнание в училищата и университетите. Родолюбието в образователната система трябва да бъде основа за възпитание и извисяване на българския дух. Ние сме за въвеждане изучаването на дисциплина „Патриотизъм“, както и на час по физкултура всеки ден, до завършване на средно образование“.

Правителството на страната ли е по-важно, или учебната програма на децата й? Засега отлагам отговора на този въпрос, защото не съм сигурен в него. Струва ми се обаче, че качеството на правителствата зависи и от учебните програми.

Струва ми се също, че работа на училищата и университетите е да дават знания. Що се отнася до възпитанието на чувствата, в него участват повече фактори.

Кой ме е учил да обичам България? Не училището, въпреки че когато бях ученик имаше “патриотично възпитание”, имаше хора на щат, които отговаряха за него, както и часове, в които ни “възпитаваха”, докато умът ни беше съвсем другаде.

Да обичам България ме научиха родителите ми, които бяха учители. Особено баща ми, който предаваше история. Но не заради предмета си. Той не ми изнасяше уроци у дома. Водеше ме за риба, или в планината. Това, заради което обичам България, е в библиотеката, която ми остави и в начина, по който живя.

Баща ми и майка ми бяха българи, които ми вдъхваха уважение. И, гледайки ги, аз, неразумният, не се срамувах, че съм българин, а тъкмо обратното. И хората като тях бяха мнозинство. Поне така ми се струва, без да съм ги броил.

И тогава имаше от кого да се срамувам. Но родителите ми бяха аргумент, че въпреки всичко, България е и по-голяма, и по-хубава, и по-силна, и по-важна.

И тогава, и сега учителите бяха сред най-ниско платените. И тогава, и сега доброто образование не беше гаранция за добър живот. Но това, което наричат “възрожденски дух” го имаше. Помня го у дома. Той беше във въздуха, когато обличахме най-хубавите си дрехи преди 24 май, когато с китки в ръце отивахме на тържеството. Това беше нашият празник.

Каква полза сега децата да учат в клас да обичат страната си, ако у дома ги учат на обратното? При това с железни аргументи. Виж къде са тези, които емигрираха.

Каква полза от часа по родолюбие, когато и родът, и любовта имат все по-малко значение?

Каква полза от тези уроци, когато, излязат ли от училище, всичко наоколо – особено политиците – буди у тях омраза?

Не би ли било по-добре, вместо да ни въвеждат часове за патриотично възпитание, те да си въведат часове по прозрачност и по отчетност пред избирателите?

Не е ли по-добре да се опитат да убедят децата, че родината им им предлага бъдеще, справедливост, равни възможности?

Кои присвоиха патриотизма като политически лозунг след 1989 година? Най-големите безродници- тези, които зорлем караха българите в пиринско да се пишат “македонци”, тези, дето тайно предлагаха да станем шестнадесета република на СССР и смениха имената на нашите съграждани турци. Тези, които сега искат да освободят “Газпром” от българските и европейските закони на българска и европейска територия.

Те и техните издънки искат да учат децата ни на родолюбие. Според мене ще ги научат точно на обратното.

Големият дефицит тук не е в образователните програми, а в политическия спектър. България има патриотарски формации, но няма истинска силна народна партия, която е носител на традиционни ценности като патриотизма, вярата, семейството.

В ръцете на сегашните си носители те са карикатурни. И децата не са виновни за това.

Американска фирма за софтуеър купува аналогична българска компания за 262,5 милиона долара. Според мене това е новината на седмицата, а може би и на годината. За почти толкова пари страната ни продаде едно от най-големите си държавни предприятия – Българската телекомуникационна компания – преди повече от десет години.

Паметта на народа изглежда къса. На медиите – също. Центърът на вниманието им днес е върху неща, за които никой отвъд Калотина не би дал пукнат грош.

Сделката, в която американската Progress Software придоби българската Telerik е поредната илюстрация за съжителството на две Българии.

Българията, която създава и Българията, която разпределя и яде. И краде. Българията на know how и Българията на don’t know и на don’t care. Българията, която решава проблеми и Българията, която ги създава.

Такива части има не само у нас. Проспериращите страни пазят и поощряват първата. Защото без нея животът на втората става все по-лош.

България обаче не е просперираща страна. Тя е хронично ощетена и целият свят й е виновен. Той непрекъснато крои заговори, защото ни завижда. Че сме най-красиви, най-умни и живеем на най-хубавото място.

Тази България обаче упорито не забелязва другата, която всъщност реално потвърждава поне част от нейните мегаломански претенции. Невежият обикновено мрази това, което не разбира. Защото от него разбира, че е невеж. И това го обижда. Той си отмъщава като използва демократичното си право да избира – дава властта на себеподобни. Така е социално справедливо. Не може едни и същи хем да могат, хем да знаят, хем да управляват. Хем да получават всичко, без да дават на нас – с гайдите.

Случаят Telerik илюстрира класическо предреволюционно противоречие – производителни сили, развиващи се в задушаващо ги политическо статукво. Няма място и за двете. Или силите загиват, или статуквото се променя.

Не зова никого на оръжие. Просто напомням, че живеем при глобализация и на производителните сили е много по-лесно отколкото през ХIХ век да избягат от задушаващото ги статукво, вместо да го разрушават.

Когато то остане само, в чист вид, без никакви нетипични елементи, се получава това, което наричат провалена държава.

Не искам да се намесвам грубо във вътрешните работи на политическата класа, докато тя се мъчи да състави правителство. Ще си позволя обаче да споделя някои наблюдения върху вече съставеното такова на страната, в която живея.

България има 47 на сто от средния БВП на ЕС, а Белгия има – 119 на сто от него според Евростат. България има 17 министри, Белгия – 14 министри и 4 държавни секретари.

Белгия е една от най-старите индустриални сили в Европа. Няма обаче министър на индустрията. Крис Петерс (фламандски християндемократ и доскорошен министър-председател на Фландрия) е вицепремиер отговарящ за “заетостта, икономиката и защитата на потребителите”.

Отделно има министър на държавните предприятия – Александер де Кроо (фламандски либерал). Той също е вицепремиер.

Надявам се всички ще се съгласят, че Белгия е страна, която има култура. Няма обаче министър на културата. Това не й пречи да съхранява наследството на фламандските майстори, да има десет Нобелови лауреати, да има Морис Метерлинк и Жорж Сименон в литературата, Рене Магрит в изобразителното изкуство, братята Жан-Пиер и Люк Дарден в киното, Жак Брел, Салваторе Адамо и Адолф Сакс в модерната музика, да бъде родината на сюрреализма, да провежда фестивала “Евопалия” и ежегодния конкурс за оперни певци “Кралица Елизабет”, да има прекрасно поддържани музеи и галерии на всяка крачка и изключително богат културен афиш през цялата година.

Белгия е една от страните в ЕС с най-голяма социална защита. Средната работна заплата е малко над 3 000 евро на месец, а помощта за безработен – около 1 000 евро на месец. Няма обаче социален министър. Нито социално министерство. Неговите функции са разпределени както следва: За заетостта отговаря Петерс, вицепремиерът по икономиката. За социалните въпроси отговаря министърката на здравеопазването Маги де Блок (фламандска либералка).

Отделно има държавен секретар за борбата срещу измамите и срещу бедността – Елке Сльорс (от Новия фламандски алианс). Тя отговаря и за научната политика. Кълна ви се, че в Белгия има наука. Миналата година белгиецът Франсоа Англер взе Нобеловата награда за физика. Преди него трима негови сънародници имат Нобел за физиология и медицина и един – за химия. Католическият универсисет в Льовен е сред най-престижните висши учебни заведения в Европа. И цялата тази работа става без министерство.

Белгия има и младеж, и спорт. Да започнем от най-великия колоездач на всички времена – Еди Меркс и да минем през тениса с Ким Клейстерс и Янина Викмайер и да завършим с отличното представяне на “червените дяволи” на световното първенство по футбол в Бразилия. Белгийчетата на възраст до 14 години са 16,1 на сто от населението, а българчетата от същата група са 13,2 на сто от населението. Раждаемостта на белгийците е 12 на 1 000, българската е 9,2 на 1 000. Белгия обаче няма министерство на младежта и спорта.

Белгия има едно от модерните земеделия в Европа. Средният добив от зърнени култури на декар между 2009 и 2013 година е бил близо 900 килограма на декар срещу 440 килограма в България. Белгийците обаче нямат отделно министерство на земеделието. Последното е част от ресора на Вили Борсю (валонски либерал), който е “министър на средната класа, самонаетите, малките и средните предприятия и земеделието”.

Белгия има и отлично организиран транспорт с една от най-високите гъстоти на жп мрежата и магистралите в Европа. Няма обаче министър на транспорта. Има министър на мобилността – Жаклин Галан (валонска либералка).

И за да не ставам отегчителен – още две особености – енергетиката, околната среда и устойчивото развитие са в едно министерство, както и отбраната и публичната администрация са обединени в друго. Вътрешният министър Ян Ямбон (Нов фламандски алианс) отговаря и за управлението на публичните сгради, а съпартиецът му Тео Франкен е държавен секретар по убежището, имиграцията и опростяването на администрацията.