Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив July, 2014

Опитвам се да гледам положително на живота. Затова правя списък на хубавите неща в българската криза. Ще го осъвременявам всеки път, щом забележа, или ми подскажете нещо ново. Ето докъде стигнах:

1. Всичко дотук мина с “малце кютек”. Няма жертви. Направихме европейска криза. Лошото е, че мирно у нас означава и безнаказано и безвъзмездно. А това не е много европейско.

2. Политическата криза не стана финансова, независимо от усилията за това. Никога обаче не е късно да стане по-зле.

3. Кризата ясно отдели оперетната политика от истинската. Проблемът е, че твърде много хора все още предпочитат първата. Знае се обаче, докъде са барековците, янетата, волените и другите ГМО-та и откъде почват партиите – био. Което още не значи, че последните във всички случаи са стока.

4. Същото стана с медиите. Вече е безпощадно ясно кой кой е. И който е пипал Кой, ще му личи пожизнено. Което помага, но не е достатъчно, за да имаме по-добра журналистика.

5. БСП се спихна. Трябва да благодарим на Станишев. За 13 години той сведе партията си до здравословен за българското общество размер. Но не бива да се възгордява. Това е резултат и от независещи от него естествени процеси.

6. Хората казаха какво не искат. Сега остава и да проумеят какво искат и как да го постигат.

7. Европа влезе във вътрешните ни работи. Свикнахме да питаме: “А какво ще каже тя?” Сега трябва да се научим нито да я обожествяваме, нито да й правим напук. Европа е нашият съюз. В него имаме свое място, права и задължения.

8. Гражданите спонтанно протестираха срещу безобразията на властта. Тя вече няма да посмее да прави чак същите безобразия. Ще прави други вероятно. А гражданите трябва да признаят, че не успяха да я свалят. Бяха много, но не бяха достатъчно. Не им достигнаха сила и постоянство. Липсваха им лидери и програма. Налазиха ги провокатори. Упражнението продължава със следваща власт.

9. У нас дойдоха бежанци. Най-сетне някой избяга в България, а не от нея. Макар и за малко.

10. Бойко Борисов падна от власт. Но ще се върне. И двете могат да се оценят положително. Зависи от гледната точка.

Как щях да гласувам по въпроса за актуализацията на бюджета, ако бях депутат?
Не знам. Може би нямаше да гласувам.
Защото не е ясно, какво точно я налага.
Основната част от увеличените разходи и вдигането на тавана на дълга са за “стабилицзация на банковата система”, т.е. за запълване на дупката в КТБ, която никой не казва колко е голяма.
Казват само, че искат да я запълнят с парите на данъкоплатеца.
Възможно е при сегашните обстоятелства това да е правилният ход. Не знам.
Но едно знам със сигурност: Той е точно обратното на онова, което Европа направи с банковия съюз – загубите на банките да поемат първо техните акционери, второ – кредиторите им, трето – вложителите и само в краен случай – данъкоплатците.
Наистина България не е в банковия съюз, но все пак искам да знам, защо прескачаме първите трима в редичката?
Защо президентът, ГЕРБ и ДПС искат четвъртият да плати сметката?
Значи отива си едно задкулисие, което изкопа дупката и идва друго, което да я закопае. Публиката трябва само да мижи, да плаща и да гласува.
Изкушавам се пак да припомня нагледното обяснение за лявата и дясната финансова политика.
Левите са дебелите. Дойдат ли на власт, те почват да харчат – не своите, а чуждите пари. Строят реактори и газопроводи, субсидират цени, назначават. С данъците на всички си купуват гласове. И наричат това социална справедливост. Те така разбират живота.
Десните са тънките. Дойдат ли на власт, те почват да режат разходи, да спират проекти, да съкращават, да уволняват. Икономиката може да спре, но публичните финанси са слънце. Не бюджетът работи за човека, а човекът – за бюджета. Те пък така разбират живота.
Премиерът Орешарски ми изглеждаше тънък човек – телесно, а и по професионални убеждения. Той обаче имаше дебели мандатоносители. И правеше, каквото му казват.
Премиерът Борисов е номинално десен, но не ми се види тънък – икономически искам да кажа. Започва с много дебел гамбит похода си към властта. Данъкоплатецът трябва да се бръкне, за да няма бъдещото правителство дупка в бюджета. И понеже в тази криза и хаос увеличение на приходите едва ли може да се очаква, да не се наложи новата власт да реже разходи – от заплати, социални плащания, здравеопазване. Тя отсега подготвя бъдещия си политически комфорт.
Сега за миг си представете вашия семеен бюджет. Ако парите не ви стигат и се появят непредвидени разходи, а бъдещите приходи не са сигурни, какво правите? Лишавате се от нещо, или вземате заем? Как бихте желали да постъпва правителството ви в такава ситуация? Ето, това е въпросът на изборите.
Ако не си го зададем, ще получим: дебели-избори-дебели прим.
А ние винаги ще сме тънките – икономически.

Малко опорни точки за падналия в Украйна малайзийски самолет:

Конфликтът със сепаратистите в Източна Украйна престава да е “локален” и с “ниска интензивност”. И ще бъде третиран като заплаха за международната сигурност. Това е втори максимум в кризата сравним с анексията на Крим.

Business as usual в отношенията между Запада и Русия вече е невъзможен – независимо какво ще покаже разследването. Британският премиер Дейвид Камерън и холандският му колега Марк Рюте днес поискаха Европа основно да преоцени отношенията си с Русия. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че руският президент Владимир Путин има последен шанс да озапти сепаратистите в Източна Украйна.

На Европа предстои да си назначи нов “външен министър”. Не мисля, че на фона на тези събития смятаната сега за фаворитка Федерика Могерини, външен министър на Италия, ще събере консенсус в Европейския съвет. Тя няма опита да се оправя с такива ситуации. На ЕС не му трябва втора Катрин Ащън. Освен това Италия се заиграва с Путин и е за неговия “Южен поток”.

Европа ще загуби много доверие, ако заради политическа сделка – председателят на комисията десен, а върховният представител ляв – даде сега този пост на Италия.

Камерън веднъж го надвиха в Европейския съвет за кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за шеф на Еврокомисията. Не вярвам да се даде втори път. И сега ще има повече съюзници от унгарския премиер Виктор Орбан.

Европейският парламент, който много настоява на дела си от властта в Европа и в частност – във външната й политика – излезе във ваканция. Нормалното е да се събере на извънредна сесия и да обсъди кризата в Украйна. Но няма катаклизъм, който да може да наруши ваканцията на евродепутатите. Затова една от тях с право ги сравни с крави, които наблюдават събитията като преминаващ край тях влак.

Извинявайте, че ви развалям съботната вечер, но пак се сетих как да спасим вестниците и свободата на словото.

Не бива да се забранява писането. Трябва да се забрани четенето.

Така ще постигнем най-малко три неща:

(а) Никой от Европа няма да може да ни каже, че имаме цензура. Журналистите ще си пишат каквото искат. Дупе да му е яко обаче, който ги чете.

(б) Народът ще почне да чете. Ако искаш хората да правят нещо с кеф, трябва да им го забраниш. Кръчмите ще опустеят. Държавата ще се напълни с подземни читални. С входна такса.

(в) Скочи ли търсенето, скачат и цените. Това ще убие вестниците на Пеевски. Защото от евтини боклуци ще станат скъпи боклуци.

Единственият проблем е, колко вестници ще останат, след като умрат вестниците на Пеевски. Според мене – най-много два: един десен и един ляв. Ама то трябват ли ни повече?

IMG_2411

Шансовете на Кристалина Георгиева да стане “външен министър” на Европейския съюз изглежда намаляват.

Знам, че самата дума “шансове” извиква от скептични до откровено зли коментари от някои. За тях това е пост немислим за България, следователно дори опитът да помечтаем за него заслужава сарказъм.

Освен общия скептицизъм към всичко българско и родно има и изострени персонални антипатии към Георгиева. Тук тя не е сама – техен обект стават повечето сънародници живели и успели извън и някъде на запад от “казана”.

Фактите обаче са по-силни от неверието и злобата. Името на българската еврокомисарка влезе в обръщение, включително и в най-големите световни медии. Те погледнаха по-оптимистично на страната ни от нейните граждани.

В малките часове в четвъртък държавните и правителствените ръководители на 28-те се разотидоха след среща в Брюксел, където не успяха да се договорят кои да са бъдещите върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността и председател на Европейския съвет.

Все пак срещата не беше пълен неуспех. Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд съобщиха, че вече има съгласие по едно: Ако християндемократът Жан-Клод Юнкер е вече утвърден за председател на Европейската комисия, върховният представител трябва да е социалист, т.е. – от главния коалиционен партньор на десницата в Европейския парламент. Юнкер иска на този пост да бъде жена.

Левицата не крие, че нейната кандидатка за европейски външен министър е италианската първа дипломатка Федерика Могерини. Тя отговаря на условията за пол и партийна принадлежност – издига я лявоцентристката партия на министър-председателя Матео Ренци.

Георгиева има по-голям международен опит от Могерини – 17 години в Световната банка, където стигна до вицепрезидент и пет години – начело на хуманитарната помощ и реакцията на кризи в ЕС, което е част от общата му външна политика. Тя обаче не е от лявата страна на Европа. Макар да няма партийна принадлежност, носи етикета на номинирана от ГЕРБ, която е част от Европейската народна партия.

Италия е една от четирите най-големи страни в ЕС и сред шестте му държави-основателки. Сега държи шестмесечното му ротационно председателство. Подкрепата на Ренци беше важна за номинацията на Юнкер въпреки съпротивата на Великобритания.

Накратко, назначението ще бъде политическо, предназначено да закрепи съюза на традиционната европейска левица и десница срещу евроскептиците и еврофобите.

България не бива непременно да се чувства губеща. До окончателното разпределение на най-високите постове в ЕС и на портфейлите в Европейската комисия има още месец и половина. Лидерите трябва да го решат на 30 август. За Могерини също няма консенсус. В политиката той обикновено се постига с цената на нещо.

Затова Меркел и Оланд казаха, че номинациите на върховния представител и председателя на Европейския съвет ще станат в пакет с разпределението на портфейлите в бъдещата комисия. “Задачата” на Юнкер сега е така да ги формулира и подели, че решението да е общоприемливо.

Самото споменаване на Георгиева като кандидатка за една от най-високите позиции в ЕС е капитал за страната ни. То е свидетелство, че България може да не бъде второразрядна държава, че има потенциал да се състезава и на най-високо ниво.

Следователно тя може да претендира за влиятелен портфейл, който да съответства на вече съществуваща оценка за неин кандидат. Би било жалко правителството да се откаже от кандидатурата на Георгиева, ако тя не успее да стане върховен представител. Да й търсят алтернативи у дома сега, е да пуснем питомното и да гоним дивото.

Не съм съвсем убеден, че така мислят всички партии. Министър-председателят Пламен Орешарски каза, че те трябва да обсъдят българската номинация за комисар в познатия формат при президента, преди правителството (което и да е то) да я представи в Брюксел в края на юли. Да се надяваме, че решението им ще бъде по-убедително от предходните.

Орешарски заслужава похвала, че за Георгиева се вслуша в общественото мнение и “скъса синджира” към мандатоносителя. Ще запази ли обаче тази линия на поведение?

В Брюксел той каза, че подкрепя Георгиева за върховен представител, но няма мандат да я предложи за комисар. А КОЙ му даде мандат да я подкрепи за “външен министър” на ЕС? И да му го е дал някой, това не е станало публично. Но странно – никой не му зададе любимия въпрос с главно “К”.

И тук има едно основание за песимизъм – дори одобряваните от обществото решения са непрозрачни и трудно обясними. Дотолкова сме свикнали на безобразия.

Миналия петък Австрия реши да номинира отново сегашния се комисар Йоханес Хаан, който отговаря за регионалната политика. Това първо реши правителствената коалиция от християндемократи и социалдемократи, а след това кандидатът се яви за изслушване и одобрение пред националния парламент.

Трябва ли да направим същото у нас? Не съм сигурен. Защото си представям какво може да се случи.