Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив June, 2014

Как всички изведнъж се загрижиха за банките и съвсем забравиха за свободата на словото?

Къде е “България без цензура”, бе? Да ме защити. Вече не смея и едно “б” да напиша, за да не ме погнат Йовчев и Писанчев, че клатя националната сигурност.

Те година и кусур не са отговорили “кой?”,а сега на мене ми шъткат. Бареков, това е цензура, бе, консерватор такъв?

Могат ли утре така да ми забранят да пиша и за МВР, и за ДАНС, зер и те са стълбове на националната сигурност? Тя, нацията се топи като вощеница, но сигурността й, най-вече държавната, цъфти.

Да, само улав може да вярва на есемеси, че след 17 години валутен борд и едни от най-високите капиталови изисквания в Европа българските банки могат да се сринат както през 1996 година.

Да, само хора с криминални намерения могат да разпространяват такива есемеси.

Законен обаче е въпросът, защо хваща дикиш тази “крамолическа пропаганда”. Защото липсата на доверие е всеобща и повсеместна. И нейна жертва стават и спестителите, и банките.

Необяснимо малко внимание се обръща на факта, че атаката беше срещу две български банки и то, след като стана ясно, че сегашото правителство си отива.

С какво демократичната смяна на правителство в една страна-членка на ЕС би трябвало да притеснява да речем “Сосиете женерал”, “Уникредит” или “Райфайзен”? /Да не съм казал пак нещо забранено?/

Но при дългата кръвосмесителна връзка между капитал, държава, политика и медии у нас, която е шлагерът на последните поне пет години, е разбираемо демократичната смяна на властта да изглежда като политически риск за бизнеса на някои.

Те заедно с изкушената от тях власт споделят отговорността за днешната си уязвимост. И понеже я осъзнават, щъткат така ожесточено. Плашат ни с цялата строгост на закона. Към който, току-виж се оказало, че те самите не са се отнасяли с особена почит.

След казусите “Пеевски” и “Южен поток”, след флирта на три правителства с една финансова институция сраснала се с медийна група и с партия, хората не вярват на системата. На цялата система. Тези, които властта гони сега, не рушат доверие. Те експлоатират съществуващото недоверие.

Но спете спокойно, граждани /и селяни/. Парите ви не са в опасност. Събудете се най-късно на 5 октомври и вижте: В опасност е бъдещето на някои политици и прилежащите им капиталисти, както и на някои капиталисти и прилежащите им политици. И както преди в подобни ситуации те се опитаха да направят криза, за да им плати друг сметката.

Никой не може да забранява на журналистите да питат кой разруши доверието. Това е общественонеобходим и общественополезен въпрос. Разбирам, че той не харесва на управляващите, но това е демокрацията.

При нея е не по-малко криминално е да третирате журналиста като анонимен партийно платен трол. Да забранявате думи и теми в името на националната сигурност – най-изтърканото оправдание за цензурата.

Много удобно: Ние си мълчим. Те си крадат. И все-ки ден ще е та-ка до о-став-ка-та!

Липсата на доверие не се лекува с мълчание, а с информация – пълна, точна и навременна. Така че, Иовчев и Писанчев, аз няма да пиша “б”, но вие ми отговорете най-сетне: “Кой?”

Овен това искам още утре да заловите тези, дето пишат обиди и клевети под дописките ми в Интернет. И да ми кажете кой им плаща да петнят доброто ми име.

Аз, гражданинът, по-маловажен ли съм от банките ? /Извинявам се за забранената дума/.

Цяла Европа и Америка задават този въпрос от фалита на “Лиймън брадърс” през септември 2008 година насам. Най-сетне и българите /не по-наивната част от тях, дето са по опашките/ имат шанс да го зададат и вие се опитвате да им вземете думата.

Опомнете се, живеем почти 25 години след 1989-а.

С тих ужас чета как МВР издирва кой пускал слухове за несъстоятелност на банките.

Нима е „слух“, че народът няма никакво доверие на държавата?

Не, това не е слух, а общопризнат изборен резултат. Заради него причинителите му се споразумяха да има предсрочни избори на 5 октомври.

Колегата Иван Бедров основателно пита прогресивната общественост, защо фалират политиците, а тя се реди на опашки пред банките.

Моето предположение е, че това става заради връзките между едните и другите.

Опашките се образуваха, след като един успял политик се скара с любимия на последните три правителства банкер.

Хората се наредиха само пред офисите на български банки, не и пред чуждестранните, които представляват основната част на банковия сектор у нас.

Хората не са будали и разбират това, което става в България, не само днес, а през последните 25 години.

А то е, че без политически чадър бизнесът ти е изгубен и че политиката е главният бизнес у нас.

Това не е слух, министър Йовчев. Това е публичен факт, който само неадекватните политици не виждат и не признават.

Всуе ще се морите да арестувате всички разпространители на тази тревожна истина. Това означава да арестувате потенциалното мнозинство на следващите избори.

Но дори да успеете да го задържите, в какво ще го обвините? Че е прогледнало ли?

България проспа уроците от световната икономическа и финансова криза. Главният от тях е, че при демокрацията стабилността – и на банките, и на правителствата – почива на доверието.

Вашето правителство първо го разруши с казуса “Пеевски” и с ред следващи стъпки. И сега търси рушителите му със следово куче. Комични сте.

Ако някой наистина успява да клати някои банки, то е защото никой в страната вече не вярва, че вие я управлявате.

Клати ги този, за когото вие управлявате. И ги клати, защото вижда, че неговото положение се клати.

За да излезем от това неудобно положение, Ви предлагам план от две точки: 1. Прекратете издирването; 2. Подайте си оставката.

Това ще е най-силната мярка за възстановяване на доверието. И в банките, и в държавата.

Текстът е публикуван в “Клуб Z”. Други текстове от автора четете тук.

Ако от злобата на българина можеше да се прави електричество, щяхме да затворим АЕЦ, да се откажем от Южен поток и да се радваме на пълна енергийна независимост.

Уви, науката още не е стигнала до тези висоти. Но предполагам, че някой „феодален старец“ в БАН работи по въпроса.

А аз, седейки днес в моето задкулисие, измислих начин как да направим пари от хроничното народно недоволство. Защото до момента от него никой нищо не е направил. Само го увеличават.

Най-ценното на българското недоволство е, че е хронично. Каквото и да стане, ние сме все недоволни. Следователно то е възобновяем енергиен източник. По технически причини обаче за момента го разглеждам само като финансов такъв.

Прочетох, че Цветан Василев бил зарязал Пеевски. Ако е вярно, Василев е сбъркал. В Пеевски има още хляб. Който трябва да изядем.

Да, още не знаем как народната ненавист към него да накара крушките да светят и пералните да се въртят. Не можем върху нея да изпържим яйца или да й бучнем мобилния си телефон, за да го заредим.

Можем обаче да й отворим кранчето и от него да потекат пари. Приканвам всички потенциални инвеститори да размислят над следното:

Фабрика за кукли и бухалки. Куклите ще са с образа на Пеевски, а на бухалките ще пише: „Бий олигархията!“

Тези прости и достъпни артикули ще позволяват на всеки, който иска, но не му стиска, да освободи напрежението. Дава пет лева и бие. И не го прибират. И не го бият.

Освен икономически този артикул ще има и значим социален ефект. Хората ще бият олигархията у дома, а няма да излизат за това по улиците.

Освен това ще намалеят случаите на домашно насилие. Мъжете като се напият, няма да бият жените си, а ще бият олигархията. Т.е. – истинския враг.

Олигархът за бой трябва да е гумен. За да носи на бой. И все пак – не прекалено дълго, за да може потребителят, като скъса олигархията си от бой да дойде в магазина и да си купи нова.

На политиците и на фолкпевиците славата е преходна. Затова куклата няма да е все една и съща, а на бухалката няма да пише поименно кого да бият хората. Винаги има кого. Българската политика e фабрика за калпазани – непрекъснато ражда хора за бой.

Като страничен продукт фабриката може да прави касички. Прасе-касичка или куче-касичка е банално. Олигарх-касичка е актуално.

Освен това е възпитателно. На устата на олигарха-касичка ще е цепката за стотинки. И детето от малко ще знае, че ако иска един ден да има парички, трябва всеки ден да храни олигарха-касичка с част от стотинките, които му дават.

А когато един ден му писне да го храни, ще му счупи главата и ще му вземе парите. И ще си купи нещо. От Lafka. Така касичката-олигарх ще учи децата хем на спестовност, хем на гражданска смелост.

К… ли съм аз или л…?

Това е въпросът.

Да не си помислите нещо? Става дума, дали съм консерватор или либерал.

Събуждам се сутрин и ми е едно консервативно. Но после ми минава. И до вечерта ми става либерално.

Отзарана преговарям с едните, а когато вечерта смирено гасне, се пазаря с другите.

Какво да правя, като тук са толкова задръстени? Имат само к-партии и л-партии. Или си консерватор, или си либерал.

А какво да правят такива като мене, дето са и двете? Партията им тясна за моята душа е.

Ако бяхме у нас, щеше да има КЛП, сиреч консервативно-либерална партия. За по-благозвучно КЕЛЕПИР.

В речника пише, че това било нещо като безплатен обяд. Може. На мене повече ми прилича на келеш, който пирува. И Цецо плаща.

Този филм съм го гледал.

Първо откриват нередности. После прекъсват плащанията. После ги замразяват. После сроковете изтичат и ги губим еврофондовете.

Първо за това пишат само в България. После обаче работата надебелява. Или идва лятото и няма за какво да се пише. И почват да пишат и в чужбина. У нас ги преписват. Най-сетне Европейската комисия пише лош доклад за България. И всички вкупом го отразяват.

После избухват коментари. У нас: Как можахме да ги изберем тия! По света: Как можахме да ги приемем тия! Това – максимум три дни.

В правителството почва ремонт. Гонят виновните. Наказват невинните. Цъфват пет-шест нови министри. За малко. Колкото да отразят „политическите реалности“. И да си напишат в биографиите, че са били министри.

Министрите са нови, но нещата вървят по старому. И вървят така до изборите – редовни, или предсрочни. Няма значение.
Спечелват ги едни, които обещават най-малко три неща: 1. Възраждат държавата и икономиката; 2. Търсят отговорност и раздават справедливост; 3. Връщат доверието на Европа.

Европа им дава „кредит на доверие“. Зер това не са пари.

Но след някое време става пишман. Пак открива нередности. Пак прекъсва плащанията. Пак ги замразява. Пак губим парите. Пак ни пишат лош доклад. Положението пак се натакова. Пак има избори.

И ги печелят предишните, дето им бяха открили нередности. И им бяха прекъснали плащанията. И после им ги бяха замразили. И после загубиха парите. И после ги писаха по медиите. И лош доклад им бяха писали. И Европа им нямаше доверие. И имаше избори. И обещаваха: 1,2,3.

Какво не се променя в този кръговрат? Европейската комисия го пише всяка година. Написа го и тази в т.нар. специфични препоръки към страните:

1. Не си събирате данъците

2. Администрацията ви не струва

3. Нямате образование

4. Не правите пенсионна реформа

5. Народът си лае, корупцията си върви

6. В енергетиката има монополи, няма конкуренция

През 2013 година препоръките бяха същите. И през 2012 година бяха същите.

За това време имахме две редовни и едно служебно правителство.

Не искам да кажа, че всички са маскари. Искам да кажа, че важното в живота ни отсъства от политиката.

Абсурдно е да се говори, че няма алтернатива. Който го твъди, признава, че нямаме демокрация. Което, струва ми се, е малко преувеличено.

В демокрацията ни не липсват отговори. Няма ги истинските въпроси.

Затова българинът е като хамстер в колело. Тича ли тича, но никъде не стига.

Текстът е публикуван в “Клуб Z” . Още от автора четете тук.