Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив May, 2014

Която и българска телевизия да пусна, виждам Бареков. Който сайт и да отворя – пак той.

Толкова много пари ли има? И при толкова много и наградена „разследваща журналистиска“ у нас нито знам колко са, нито откъде. За Сметната палата, Агенцията по приходите и финансовото разузнаване няма да говоря.

Имам чувството, че ако пусна чешмата, оттам ще потече Никито. Густо, майна. Ама какво ще правим на другия ден, когато с общи усилия го пратим в Европейския парламент?

Ако стане депутат там, той не може да изпълни нито едно от обещанията си. Просто те не попадат в правомощията му. Нито ще върне хубавото от комунизма. Нито ще го чифтоса с доброто от капитализма. Нито ще вземе на някого баницата. Нито ще я даде на някого другиго.

Бареков си има мазна баница и сега и тя личи по повсеместното му присъствие. Ако бъде избран, ще има нова – 7000 евро месечна заплата, 17 000 евро месечно да си назначи асистенти (познайте кого), близо 300 евро командировъчни за всеки ден прекаран в Брюксел или Страсбург, т.е далече от милата му родина. И така цели пет години.

Не казвам, че тези пари, дошли от джоба на европейските данъкоплатци, включително и на българските, са по принцип много. Според мен те отговарят и на ранга, и на отговорностите на европейския депутат. За Бареков обаче те определено са прекалени.

„На мене почна да ми липсва комунизмът, защото при комунизма имаше една елементарна сигурност поне за младия човек,“ заяви тази сутрин той по бТВ.

Да дадеш на такъв човек горепосочените отговорности и привилегии според мене е признак на тежка умствена и друга изостаналост.

За Никито промяната след изборите би била по-скоро географска. Ще говори глупостите си по-често в Брюксел и в Страсбург отколкото в България. Представяте ли си го, изцепва се в пленарната зала на Европейския парламент и започва да реди как му е мъчно за комунизма? И след това обяснява, че е десен, както обясняваше тази сутрин по бТВ?

Ами ако го чуят горките консерватори, чийто лидер на политическа група му дойде на крака в София? И които според уебсайта на „България без цензура“ го канели да се присъедини към тях?

В Европарламента веднага биха преценили колко струва Бареков и биха го турили, където му е мястото – в онази група депутати, които биват учтиво изслушвани, но никой не спори с тях, нито им отговаря. Те имат шанса да попаднат в уважаваните медии, само ако направят нещо изключително скандално.

А последователите на Никито ще си останат сами у дома с най-лошото от капитализма и с носталгия по комунизма. И по баницата. И в очакване на някой друг да ги излъже, че ще им я даде, докато сам мляска парчета от нея.

Текстът е публикуван в “Клуб Z”. Още от автора четете тук.

Къде са социолозите?

И те са като държавата. Когато ти трябват, никакви ги няма.

Аз например цяла нощ не съм мигнал. Искам да знам, какво мисли електоратът за снощния дебат /28 април/ между кандидатите да оглавят Европейската комисия.

И няма кой да ми каже. А дебатът беше първият в историята на ЕС между такива претенденти.

Обаче го даваха точно по времето на „Къртицата-Разтърсване“ и малко преди „Великолепния век“.

Та затова не съм сигурен, дали електоратът е гледал дебата. В село Розово например. И какво мисли за схващанията на десния кандидат за европейската политика по имиграцията и убежището?

Нарочно не пиша имената и броя на кандидатите – да не преча на социологията. Ако реши днес сабаале да попита електората, знае ли кои са неговите кандидати за поста на Жозе Барозу, колко са, от кои партии и държави.

И също – ако на 25 май гласува ляво, дясно, либерално или зелено, то заради тези ляв, десен, либерален и зелен кандидат ли гласува така? И те идвали ли са да го видят? В село Розово например? Или в Джебел?

Никой не ти казва. Мълчи науката.

Ако бях на нейното място, щях да попитам либералния електорат на Делян Пеевски, съгласен ли е със схващанията на неговия кандидат за председател на Европейската комисия за единния дигитален пазар, опазването на личните данни и Трансатлантическото партньорство за инвестиции и търговия.

Щях да питам и електората на консерватора Николай Бареков, припознава ли като свой някой от дебатиралите кандидати и кой? И имат ли европейските консерватори свой кандидат за поста?

Щях да питам същото и самия Бареков. Но преди от КТБ да са му казали правилния отговор. И моля да отбележите разликата между п равилен и верен отговор. Неумението да я правите може да обърка кариерата и живото ви като цяло.

Щях да питам избирателите на БСП, съгласни ли са с възгледите на левия кандидат за общото управление на еврозоната и неговата демократична легитимност, а феновете на десния – приемат ли визията му за бъдещата обща европейска външна политика и политика за сигурност както и за общата европейска политика за сигурност и отбрана в контекста на кризата между Русия и Украйна.

И за енергийната независимост щях да питам. И за климатичното действие. И за схемата за търговия с емисии. И за Източното партньорство. И за Южното такова. И за „озеленяването“ на Общата селскостопанска политика. И за интелигентния и включващ растеж.
Сигурен съм, че нашият ляв, десен, либерален и най-вече зелен електорат има какво да каже по всички тези въпроси. Само че социологията не му обръща внимание.

А ако му обръщаше, днес сабаале щях да знам правилен ли е следният ми апел:

Братя и сестри! Европейци!

Стига сте гласували за кебапчета! Гласувайте най-сетне за хора и за идеи.

Кебапчетата са за ядене. А има нещо по-важно от яденето. И това не е пиенето.

Ако не внимаваш за това трето нещо, един ден не ти остава какво да ядеш и да пиеш. Каквото ти подхвърлят на избори, това ти остава.

А номерът на изборните кебапчии е следният: Палят скарата, слагат бонето, хващат машата и викат: „Насам народе! Аз ще ви нахраня!“
И народът тъкмо си рече: „Тъй ще е тя“, кебапчията си вика: „Туй ще е то“.

Текстът е публикуван в “Клуб Z“. Още от автора четете тук.